Решение № 262058 от 29.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 29.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 14055 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258

- чл. 273 от ГПК.

С решение № 184437/05.08.2019 г., постановено по гр. д. № 65963/2018 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, е признато за установено, на основание чл.124 ГПК, че С.Д.А. не дължи на „С. Г. Г.“ ООД, като погасена по давност, кумата от 2 957, 26 лв. – непогасена част от главницата по договор за кредитна карта, за която сума е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 38852/2010 г. по описа на СРС. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 522, 30 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК- разноски по делото.

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника „С. Г. Г.“ ООД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и практиката на ВКС. Счита, че ТР № 2/26.06.2015 г. има действие занапред, доколкото отменя предходно задължително ППВС № 3/18.11.1980 г. Съгласно практиката на ВКС дадените с ТР № 2/26.06.2015 г., т.10 на ВКС, ОСГТК разяснения пораждат действие от датата на обявяване на тълкувателното решение. С оглед на това до приемане на посоченото тълкувателно решение давност докато трае изпълнителният процес не е текла, тъй като до този момент приложение е намирало ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС. Противното би довело до погасяване на вземанията с обратна сила на множество лица, което би противоречало на закона и справедливостта. Давността е материално-правен институт, който се регулира от нормите на материалното право. С оглед на това счита, че едно вземане не би могло да се погаси по давност с обратна сила.

Противното би създало правна несигурност.

За период от постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция не е изтекла погасителната давност от години, поради което предявеният иск е неоснователен. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца С.Д.А., с който я оспорва.

Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че с решението на ВКС, на което се позовава жалбоподателя, е недопустимо да се изменя тълкувателно решение на ВКС, в каквато насока са и изводите на решаващия съд. Съгласно чл.50 ЗНА тълкуването на общото събрание на ВКС има действие от деня, когато е влязъл в сила актът ,който се тълкува. С оглед на това правилно СРС е приложил закона в смисъла, даден с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.10. В случая погасителната давност е изтекла за периода 31.07.2012 г. – 31.07.2015 г. Жалбоподателят не оспорва факта, че след прекратяване на изпълнителното производство по изп. Д. № 20107880400640 по описа на ЧСИ М.К.– на 30.07.2014 г. не е извършил никакви правни действия за прекъсване на давността – не е образувал ново изпълнително дело, не е поискано ново изпълнително действие, не е платена нова такса и пр. Жалбоподателят признава, че такова е и положението към датата на въззивната жалба. С оглед на това дори да се приеме, че от прекратяването на изпълнителното дело започва да тече нова давност, то същата е изтекла към момента. Това обстоятелство следва да се зачете от съда, на основание чл.235, ал.3 ГПК. Нормата на чл.115, б.“ж“ ЗЗД и чл.117, б.“б“ ЗЗД са неприложими в случая, тъй като предмет на делото е отрицателен установителен иск. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК. Ищецът твърди, че спрямо него е постановена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 38852/2010 г. по описа на СРС, ГО, 64 състав, като на 01.09.2010 г. е издаден изпълнителен лист за сумата от 4 575, 62 лв. – главница по договор за кредитна карта от 26.08.2003 г., ведно със законната лихва, считано т 02.08.2010 г. до окончателното изплащане, сумата от 329, 27 лв. – договорна лихва за периода 26.08.2003 г. – 15.08.2010 г., на основание чл.417, т.2 ГПК вр. с чл.418, ал.2