Решение № 134 от 23.12.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Разград, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243300600335 по описа за 2024 година С присъда № 18/01.10.2024 г. по нчх дело № 171/2024 г. РС-Кубрат признал подсъдимия И. Л. Ц. за виновен в това, ч е на 26.04.2024 г. в гр .

Кубрат, обл. Разград, на***, около 13:00 часа, е причинил лека телесна повреда на И. М. Д. от гр. Кубрат, обл. Разград, изразяваща се в кръвонасядания по долната челюст от двете страни, лява странична област на шията върху лявата лопатка, поясната област и седалището, лява подбедрица и гърба на същото ходило; охлузване под глезенната линия на левия крак, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК, го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

На основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подсъдимия И. Л. Ц. да заплати на И.

М. Д. сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди - болки и страдания от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва считано от 26.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата 40 лева, представляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди от престъплението и сумата 1312 лева, представляваща разноски по производството, като отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди над уважения размер до 3 000.00 лева, като 1 неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото съдът осъдил подсъдимия И. Л. Ц. да заплати по сметка на РС-Кубрат сумата 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск, както и сумата 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия Ц. адв. С. С.. В жалбата се изтъква, че присъдата е постановена в нарушение на принципа ne bis in idem и е в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР №3/2015 г. на ОСНК на ВКС. Посочено е и определение № 59/15.04.2024 г. по нчх дело № 190/2023 г. на РС-Пещера. От въззивната инстанция се иска да отмени изцяло атакуваната присъда и да прекрати производството на основание 289, ал. 1вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна. В предоставения за това срок, писмени възражения против въззивната жалба не са постъпили.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от служебния защитник на подсъдимия адв. С., на същото основание и със същото искане.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършената служебна проверка изцяло на постановената от първоинстанционния съд присъда намери следното:

На 06.06.2024 г. в РС-Кубрат е депозирана частна тъжба от И. М. Д. против И. Л. Ц. в която са изложени обстоятелства за извършено на 26.04.2024 г. в гр. Кубрат престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 130, ал. 1, от НК, по която е образувано производство пред първата инстанция.

С частната тъжба е предявен и граждански иск от тъжителката И. М. Д. срещу И. Л. Ц. за претърпени от престъплениeто по чл. 130, ал. 1 от НК имуществени вреди в размер на 30 лева и за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателно плащане.

От фактическа страна:

Подсъдимият И. Л. Ц. е роден на *** в гр. ***, обл. ***, български гражданин, със средно образование, безработен, с постоянен адрес в ***, неосъждан, ЕГН **********.

Тъжителката И. Д. живее заедно със сина си А. и родителите си в *** Подсъдимият И. Ц. живее със своята майка в село ***, общ. ***, обл.

***.

През месец януари 2023 г. тъжителката и подсъдимият се запознали чрез онлайн връзка в социалната мрежа “Фейсбук“ и започнали да общуват основно чрез приложението “Вайбър“, предвид голямото разстояние между населените места, в които обичайно пребивавали.

2

Впоследствие тъжителката посетила няколко пъти дома на подсъдимия, а той от своя страна посетил дома, в който Д. живеела заедно с родителите и сина си в гр. Кубрат. Така започнала връзката между двамата.

На 26.04.2024 г. подсъдимия Ц. и тъжителката посетили гр. Разград, от където купили торта за рождения ден на сина й. На връщане към гр. Кубрат между двамата възникнал скандал, тъй като Д. отказала да тръгне заедно с Ц. към родното му място.

Когато пристигнали пред дома на тъжителката и слезли от автомобила свидетелката Т. - майка на Д., възприела, че дъщеря й и подсъдимия се карат на висок глас. Свидетелката била в кухнята, а дъщеря й и Ц. влезли в спалнята, вратата на която останала отворена, а в коридора бил синът й.

Изведнъж както разговаряли на висок тон, подсъдимият ударил шамари на Д., след което я хванал за шията, дръпнал я за косата и я повалил на земята.

Тъжителката се развикала за помощ, при което в стаята влязла майка й и заварила подсъдимия да налага дъщеря й. Свидетелката Т. потърсила сметка от Ц. защо тормози И.. На въпроса му защо се намесва, свидетелката отговорила, че е стопанката на дома и майка на И..

Тъжителката позвънила на тел.112, а Ц. събрал багажа си и напуснал дома на приятелката си.

На място в дома на Д. пристигнали полицейски служители от РУ Кубрат, които снели сведения от пострадалата, придружили я до ЦСМП в гр.

Кубрат, където била прегледана. Полицейските служители съдействали на пострадалата да подаде молба за защита по ЗЗДН в Районен съд - Кубрат.

На 29.04.2024 г. пострадалата била освидетелствана от съдебен лекар д-р В., която издала СМУ № 40/2024 г., в което описала обективните находки установени при прегледа.

От изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента пострадалата И. М. Д. е получила следните телесни увреждания: кръвонасядания по долна челюст от двете страни, лява странична област на шията, върху лявата лопатка, поясната област и седалището, лява подбедрица и гърба на същото ходило; охлузване под глезенната линия на левия крак. По своята медико-биологическа характеристика описаните увреждания и анамнезата за отделяне на ясна кръв от устна кухина и болка при преглъщане обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата. Травмите с характер на кръвонасядания са причинени от удар/и с/върху твърд/и тъп/и предмет/и, като в областта на седалището вероятно с удължена форма и сравнително малко напречно сечение, а в лява странична област на шията - от упражнен натиск/стискане с пръсти на ръката.

Охлузването се дължи тангенциално действие на твърд тъп/тъпоръбест предмет. Оздравителният период за видимите наранявания е около две седмици.

По доказателствата:

Очертаната фактическа обстановка е приета от първоинстатнционния 3 съд въз основа на заключенията на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-медицинска експертиза на пострадалата и събраните по делото гласни доказателства - показанията на майката на пострадалата – свидетелката Т..

При внимателна преценка на показанията на свидетелката Т., съдът намерил същите са логични, последователни и правдиви, подкрепяни от заключението на вещото лице по СМЕ. Ето защо, независимо от близката родствена връзка между пострадалата и свидетелката, приел да кредитира изцяло показанията й.

Тези изводи се споделят изцяло и от настоящата инстанция, пред която не са събирани нови доказателства и не се правят възражения по фактите..

Правни изводи:

Съобразявайки приетото от фактическа страна, въззивната инстанция приема, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд признал подсъдимия И. Л. Ц. за виновен в това, че на 26.04.2024 г. в гр . Кубрат, обл.

Разград, на , около 13:00 часа, е причинил лека телесна повреда на И. М. Д. от гр. Кубрат, обл. Разград, изразяваща се в кръвонасядания по долната челюст от двете страни, лява странична област на шията върху лявата лопатка, поясната област и седалището, лява подбедрица и гърба на същото ходило; охлузване под глезенната линия на левия крак, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд приел, че от субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при пряк умисъл същият съзнавал, че с предприетите действия на физическа саморазправа спрямо пострадалата уврежда нейното здраве и видно от действията му е искал и преследвал настъпването на неблагоприятни последици за тъжителката. Престъпният резултат е постигнат физическо въздействие върху главата и тялото на пострадалата.

По наказанието:

Правилно и законосъобразно съдът, констатирайки наличието на всички предпоставки на чл. 78а, ал. 1 от НК по отношение и на подсъдимия, го освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание глоба.

При индивидуализация размера на наказанието глоба съдът преценил обществената опасност на деянието извършено от подсъдимия, мотивите и подбудите, довели до неговото извършване. С оглед на това съдът определил административното наказание глоба в минималния възможен размер от 1000 лева. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът правилно отчел чисто съдебно минало и не констатирал отегчаващи такива.

Срещу така определеното наказание не е постипила жалба от тъжителката.

4

По гражданските искове:

Съдът уважил предявения от пострадалата И. М. Д. граждански иск за причинени й неимуществени вреди в размер на 1000 лева, съобразявайки преживените от пострадалата болки и страдания, емоционален стрес и общо разстройство на здравето от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Съдът приел, че в проведеното наказателно производство е доказана причинноследствената връзка между деянието, осъществено от подсъдимия и причинените на пострадалата неимуществени вреди. Съдът намерил за недоказан предявения граждански иск над 1000 лева до първоначално предявения размер от 3500 лева, поради което отхвърлил иска в тази му част, като недоказан. Въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че видът и характерът на причинените телесни увреждания не навеждат за наличие на изключителен или поне значителен интензитет на претърпените от пострадалата неимуществени вреди - болка и страдание, като правилно е отчетен и краткия за продължителността на оздравителния процес срок.

Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд уважил и предявения граждански иск за имуществени вреди в размер на 40 лева.

По жалбата:

Единственото възражение, заявено с въззивната жалба и подържано и в съдебно заседание е, че присъдата е постановена в нарушение на принципа ne bis in idem.

Същото възражение е било правено от защитата и пред първия съд, който изискал информация от РП- Разград относно ДП 290зм-134/2024 г. по описа на РУ-Кубрат. В отговор е постъпило писмо от РП-Разград според което се води досъдебно производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, което не е приключено и няма привлечено лице в качеството на обвиняем. Приложено е съобщение от РП-Разград, адресирано до И. Д., в качеството й на пострадала, с което е уведомена за образуваното досъдебно производство. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, съдът оставил без уважение възражението на служебния защитник. Освен това не намерил и основание по чл. 25, ал. 1 от НК за спиране на производството до приключване на досъдебното производство.

Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на първия съд.

Действително посоченото по-горе досъдебно производство не е образувано спрямо конкретно лице, в случая срещу подсъдимия и в този смисъл той няма качеството на обвиняем по това досъдебно производство, поради което няма две наказателни производства срещу едно и също лице за едни и същи факти. В резултат не е налице соченото от защитата нарушение на принципа ne bis in idem.