Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1774 от 09.04.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 672/2025
Вид
Определение № 1774
Подписан
09.04.2025
В сила
09.04.2025
Състав
Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1774 гр. Варна, 09.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Т.

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Т. Въззивно частно гражданско дело № 20253100500672 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД ЕИК 207172780 чрез ю.к. Г.Б. срещу Определение № 1324/29.01.2025г. на ВРС, постановено по ч.гр.д.№ 10328/2023г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя с правно основание чл.248 от ГПК за изменение в частта за разноските на Определение № 13575/01.12.2024г. по гр.д. №2024110110328 на ВРС.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се твърди, че подаването на възражение по чл.414 от ГПК е предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно производство, а не е израз на материалноправно защита на длъжника, поради което сторените разноски не следва да бъдат определяни въз основа на заявения за щита материален интерес. Сочи се, че възражението не е нужно да бъде мотивирано, защото то е само формална предпоставка, поради което размерът на адв.възнаграждение би могло да се определи съгласно разпоредбата на чл.6, т.5 от Наредба №1/2004г., но не и по реда на чл.

7, ал. 7 от НМРАВ. Сочи се също, че съобразно отговора на преюдициално запитване по т.1 от решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016 и С428/2016 на СЕС съдът може да определи възнаграждение и под определения с Наредба №1/2004г. минимум. На следващо място счита, че правилно е да бъде приложена Наредбата за заплащане на правната помощ, доколкото същата е приета не от съсловна организация, а от държавен орган, както и защото на принципа на реципрочност към прилагането на размерите на тази наредба препраща и нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в случаите, когато ЮЛ или еднолични търговски са защитавани пред съд от юрисконсулт. Моли да бъде отменено постановеното определение и да се уважи искането по чл.248 от ГПК, като се присъди хонорар за представителство на длъжника в размер на 50 лева.

В отговора на частната жалба се изразява становище за неоснователност на частната жалба, сочи се, че в случая не се касае за бланкетно възражение, а 1 е налична допълнителна особеност и правна сложност. Освен това се сочи, че в случая не е проведено исково производство именно вследствие на мотивираното и подкрепено с писмени доказателства възражение по реда на чл.414 от ГПК.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 10328/2024г. на ВРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед № 4559/15.08.2024г.

В срока по чл.414 от ГПК е подадено възражение от длъжника А. Т. Т., вследствие на което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си.

Поради липсата на представени доказателства за предявен иск в рамките на дадения срок заповедта за изпълнение е обезсилена с Определение № 13575 от 01.12.2024г. и са присъдени разноски в полза на длъжника в размер на 240 лева с ДДС на осн.чл. 38, ал.2 вр. чл. 1, т 2 от ЗАдв вр. чл. 6, ал.1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ.

Подадена е молба с правно основание чл.248 от ГПК от заявителя за изменение на определението в частта за разноските, която е оставена без уважение.

Съдът е приел, че претендираният размер не е прекомерен, тъй като е в размер съгласно чл. 6, ал.1, т. 5 от Наредба №1/2004г. Потвърден е извода, че определеното възнаграждение е справедливо, съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и с естеството на осъществените от процесуалния представител на длъжника действия по защитата му в рамките на производството. Посочено е, че макар да не е необходимо обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК, в настоящия случай процесуалният представител на длъжника не е депозирал бланкетно възражение, а подробно е обосновал същото, като очевидно изложената фактическа и правна аргументация е убедила самият заявител в недължимостта на сумите по заповедта, доколкото в предоставения му срок не е предявил установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.

Основният спорен въпрос е размера на дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 от ГПК, което длъжникът претендира на основание чл.38 от ЗАдв.

Заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед са налице утвърдени образци.

За разлика обаче от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде обосновано.

Не може да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита при подаване на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, с което се предприема оспорване на иска и се препятства възможността да се постанови неприсъствено решение.

2

Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има предвид, че това процесуално действие не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия.

Възражението представлява единственото процесуално действие, което длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното производство, и се състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за попълването на която не са необходими специални правни познания или умения. Въвеждането на бланката по утвърден образец е извършено именно с цел да се даде възможност на длъжника да осъществи защитата си своевременно, без да се нуждае от специализирана помощ и съдействие. В случая е била използвана именно утвърдената бланка, но с допълнителен текст, с който са въведени конкретни възражения с оглед спецификата на случая.

Към момента на възникване на правоотношението по договора за правна защита и съдействие, сключен между адв. Д. и длъжника по заявлението – А.

Т., както и към момента на подаване на възражението по чл. 414 от ГПК, данни за ориентировъчните размери на адвокатското възнаграждение могат да бъдат ползвани, с оглед прилагането им по аналогия, от съдържащите се в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за МРАВ в редакцията от бр. 88 от 04.11-2022г., разпоредби на чл. 6, ал., т. 5– нот. покани, молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нот.вписване и др. в размер на 200 лева; на чл. 7, ал. 7, съгл. който за защита в производствата за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми; както и на чл. 11, в който е предвидено възнаграждение в размер на 400 лева – за изготвяне на частни жалби, за обжалване на действията на съдия изпълнител и на ДЛР и др.

В конкретния случай при определяне размера на възнаграждението за адвокатската работа съдът следва да отчете спецификата на случая, а именно, че възражението не е бланкетно, а мотивирано, като вследствие на изложеното в него не е последвало исково производство. Затова сумата от 200 лева, съдът намира за достатъчна да овъзмезди положения от пълномощника труд, като при прилагане § 2а от Наредбата определено възнаграждение възлиза на 240 лева.

С оглед на изложеното настоящият състав счита подадената частна жалба за неоснователна, като обжалваното определение следва да потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА Определение № 1324/29.01.2025г. на ВРС, постановено по ч.гр.д.№ 10328/2023г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД ЕИК 207172780 с правно основание чл.248 от ГПК за изменение в частта за разноските на Определение № 13575/01.12.2024г. по гр.д. №2024110110328на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.4 ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4