Решение № 7773 от 16.06.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 305/2026
- Вид
- Решение № 7773
- Подписан
- 16.06.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- Мария Желязкова
Цитирани разпоредби
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 226, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.74, ал.1 · Закон за културното наследство
- чл.137, ал.1, т.5 · Закон за устройство на територията
- чл.137, ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.148, ал. 1 и ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл.148, ал. 1 и ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл.151, ал.1, т.1 · Закон за устройство на територията
- чл.215, ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл.223, ал.1, т.8 · Закон за устройство на територията
- чл.223, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал. 2, т. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а · Закон за устройство на територията
- чл.225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.225а, ал.2 · Закон за устройство на територията
- § 16 · Закон за устройство на територията
- § 4, ал.2 · Закон за устройство на територията
- § 5, т.38 · Закон за устройство на територията
- § 16, ал.1-3 · Закон за устройство на територията
- § 16, ал.1-3 · Закон за устройство на територията
- § 16, ал.1-3 · Закон за устройство на територията
- чл.11 · Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 7773
Варна, 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XVIII състав, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело № 20267050700305 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, вр. чл. 225а от ЗУТ, вр. чл. 226, ал. 1 от АПК.
Образувано е след отмяна на Решение № 8711/04.08.2025г. по адм. д. № 805/2025г. на Адм. съд - Варна, с Решение № 925/28.01.2026г. по адм. д. № 9703/2025г. на ВАС и връщане за ново разглеждане жалбата на А. И. И. срещу Заповед № 018/15.01.2025г. на Кмета на район „Младост“ при Община Варна, с която е наредено премахване на незаконен строеж: „Двуетажна жилищна сграда и гараж“ в ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, СО „Сълзица“.
В жалбата по подробно изложени съображения се поддържа, че заповедта е постановена при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се сочи, че констативният акт /КА/, който е послужил за издаване на процесната заповед, е съставен от двама служители, като единият е главен специалист „КПЧРОТ“ към район „Младост“, което е в противоречие с разпоредбата на чл.223, ал.2 от ЗУТ, изискваща служителите за контрол по строителството да са участници при издаване на тези актове. Поддържа се, че главен специалист „КПЧРОТ“ към район „Младост“ не притежава правомощия, както по длъжностна характеристика, така и по силата на закона. Последното води до извод за нередовно издаден КА, което от своя страна води до незаконосъобразност на оспорената заповед за премахване на незаконно строителство и предпоставя отмяната й само на това основание, като в тази връзка се позовава на практика на ВАС.
Твърди се неправилно установена от органа фактическа обстановка, доколкото отразеното в констативния акт не съответства на действителното фактическо положение в имота относно вида, мястото и параметрите на изградената сграда, като в тази връзка се счита, че е неясен предмета на премахване, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. На изложените основания е отправено искане за отмяна на оспорения акт. В изпълнение на дадени от съда указания е депозирана уточняваща молба /л.13/, в която се заявява, че заповедта се оспорва в нейната цялост /както относно жилищната сграда, така и относно гаража/. Пояснява се, че сградата е изградена през 2024г.; от метална конструкция – метални профили, положен върху тях фазер, каменна вата и мазилка, а стените от вътрешната страна са гипсокартон с нанесена върху тях боя; постройката е от 160 кв.м., като в нея се включва и предходната такава от 17 кв.м. Твърди се, че както жилищната сграда, така и гаражът, представляват „търпими строежи“ по смисъла на ЗУТ.
В съдебно заседание, чрез пълномощника – адв. С. Т., жалбата се поддържа на изложените в нея основания. Излага се, че събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват наведените в жалбата твърдения, тъй като от същите, в т.ч. и от заключението на вещото лице по приетата СТЕ, е видно, че реално площта на жилищната постройка е 127 кв.м., а в КА същата е описана с площ 97 кв.м. Налице е разминаване и в площта и на гаража. В КА е посочено, че процесната сграда е монолитна стоманено-бетонова конструкция, а вещото лице е установило, че не е такава. Моли се уважаване на жалбата. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, както и пред Върховния административен съд.
Ответникът – Кметът на Район „Младост“ при Община Варна, чрез процесуален представител - гл. ю.к. С. С., оспорва жалбата. В последното съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на обжалваната заповед. Актът е неблагоприятен за А. И. И., от което следва, че за същия е налице правен интерес да го оспори. Субективното право на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14- дневен преклузивен срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ. В случая заповедта е връчена по реда на § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ – чрез съобщение до лицето от 20.03.2025г., а жалбата е депозирана в район „Младост“ при Община Варна на 02.04.2025г. Следователно оспорването е допустимо и следва да се разгледа от съда по същество.
По основателността:
Оспорващият А. И. И. се легитимира като собственик на имот с идентификатор № ***, гр.Варна, район „Младост“, селищно образувание „Сълзица“, с площ 657 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, заедно с изградената в поземления имот сграда с идентификатор № *** със застроена площ по скица от 17 кв.м., без посочена площ по предходен документ за собственост, брой етажи – 1 с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, въз основа на приложени към жалбата Нотариален акт № 75/12.04.2023г. и скици /л.50-58 от адм. преписка/.
Производството пред ответника е започнало във връзка с писмо от ЕРП Север рег.№ 24007423ВН/14.03.2024г. до Кмета на Община Варна /л.10 от делото/, с което във връзка с постъпило искане за условията за присъединяване на „Сграда с идентификатор ***“ в имот с №*** по КК на СО „Сълзица“, се моли за становище: съществува ли към момента в имота посочената в нотариален акт № 75 от 2023г. сграда с ид. № ***, със застроена площ 17 кв.м.; съществува ли към момента в имота посочената в Удостоверение за търпимост сграда с идентификатор *** със застроена площ 97.20 кв.м.; извършващите се в имота СМР за какъв обект се отнасят, като към момента на извършени проверки на място са липсвали задължителните информационни табели за извършващите се строителни дейности; издавани ли са за посочения имот строителни книжа /ПУП-ПРЗ, виза за проектиране, разрешение за строеж и др./. С писмото е отправено искане Община Варна да потвърди достоверността на издаденото от район „Младост“ при Община Варна удостоверение за търпим строеж.
На 28.03.2024 г. служители от отдел „КПЧРОТ“ и отдел „Контрол по строителството“ към район „Младост“ при Община Варна, в отсъствие на собственика извършили проверка по сигнала. Резултатите от тази проверка са обективирани в Констативен акт № 03/21.05.2024 г. /л.38–41 от адм. преписка/. Установено е, че съгласно нот.акт. № 44/2023г. А. И. е придобил имота, ведно с една еднофамилна жилищна сграда в него от 17 кв.м. Последната е съборена и на нейно място е изградена „двуетажна жилищна сграда“ в североизточната част на имота и „гараж“ в югоизточната част. Прието е, че строежът представлява пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ и чл.11 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи от 2003г. на МРРБ и същият е изпълнен от А. И.. Установено е, че новоизградената жилищна сграда е на два етажа, с един вход. Сградата е изпълнена с монолитна стоманобетонова конструкция. Изпълнени са колони и тухлени зидове, покривът е едноскатен, от дървена конструкция. Застроената площ на сградата е около 97 кв.м., двуетажната жилищна сграда и гараж са изпълнени до фаза „груб строеж“, строителството е започнало в периода юни 2023 г., видно от писма на „ЕРП Север“ АД. Посочено е, че за така извършеното строителство на двуетажната жилищна сграда и гараж, е необходимо одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж. Констатирано е, че не са представени строителни книжа и документи за извършеното строителство, като такива не са налични и в архива на район „Младост“ при Община Варна, поради което е направен извод, че са налице основания за образуване на административно производство по реда на чл.225, ал.2, т.2, вр. чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Въз основа на горните установявания в КА е посочено, че строежът е извършен в нарушение на чл.148, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ. Направена е окомерна скица на имота, според която сградата в североизточната част на имота е с площ 97 кв.м., а в югоизточната сградата представлява гараж и е с площ 51 кв.м.
За съставяне на КА А. И. И. е уведомен по реда на § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ, със съобщение от 11.07.2024 г. и лично, което е удостоверил на 15.07.2024г. В самия КА е указана възможността да се подават възражения срещу констатациите от проверката в 7-дневен срок от получаването му, от което право оспорващият се е възползвал. На 18.07.2024 г. в деловодството на район „Одесос“ И. е внесъл възражение рег. № РД24007423ВН_015МЛ /л.48 от адм. преписка/, в което посочва, че описаното в КА строителство на еднофамилна жилищна сграда и гараж са съществували, когато е придобил имота. Заявил е, че в имота не е извършвано ново строителство, съгласно чл.148, ал.1 и ал.4 от ЗУТ, а единствено текущ ремонт, съгласно чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ. Възразил е и относно начина на изпълнение на строителството, като е заявил, че не отговаря на действителността описанието, че еднофамилната жилищна сграда е с монолитна стоманобетонова конструкция и са изпълнени колони и тухлени зидове.
На 18.07.2024г. от служители на районното кметство е изготвен Констативен протокол /л.50 от адм. преписка/, от чието съдържание се установява, че депозираното от А. И. възражение е разгледано, но не е възприето, поради отсъствие на представени доказателства, установяващи твърденията в него.
Извършена е допълнителна проверка, чрез изискване на информация от съответните компетентни служби. Във връзка с това с писмо рег. № РД24007423ВН_008ВН_001МЛ от 04.04.2024г., Директорът на дирекция „УЧРАУ“ при Община Варна, е уведомил кмета на район „Младост“, че след извършена проверка в Архив на Община Варна по „Регистър за разрешено строителство в гр. Варна“ за периода от 1970 до 2022 г. не е установено предадено за съхранение Разрешение за строеж и строителна документация към него за сграда с идентификатор № ***.
С писмо рег. №РД24007423ВН_011ВН_001МЛ/08.04.2024г. Директор на дирекция „АГУП“ при Община Варна е уведомил кмета на район „Младост“, че след извършена проверка в регистрите на Дирекция „АГУП“ не са установени данни за издадени строителни книжа от Главния архитект на Община Варна за имот с ид. № *** по КК на СО „Сълзица“.
На 15.01.2025 г., след като се запознал с всички доказателства, събрани в хода на административното производство, ответникът издал оспорената Заповед № 018, с която на основание чл. 225а, ал.1, вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ разпоредил премахването на процесния строеж: „ Двуетажна жилищна сграда и гараж“ в имот с идентификатор №***, находящ се в гр. Варна, СО „Сълзица“. Със заповедта на А. И. е указано, че разполага с възможност доброволно да изпълни разпореденото като премахне строежа, както и че при липса на доброволно изпълнение, ще последва производство по неговото принудително премахване.
В хода на настоящото съдебно производство от жалбоподателя е депозирана молба с.д. 5452/17.03.2025г., в която е заявено, че първоначалната постройка от 17 кв.м. е била налична в имота още през 1967г., видно от нот.акт № 59, том І, дело 97/1967г., а гаражът в имота е построен 2024г. С молбата са представени цветни снимки, обективиращи процеса на извършеното строителство и вида на строителните материали.
По делото е допусната Съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено. Видно от същото, след запознаване с материалите по делото и извършен оглед на място, вещото лице инж.А.П. е установила, че процесната жилищна сграда е разположена към дъното, в най-високата, североизточната част на имота. Сградата е свободно стояща, на два етажа. Застроената площ, измерена на място е 124.30 кв.м., в която е включена и площта от колонадата на терасата. Установено е, че сградата е напълно завършена /снимка 1/ и не може да се прецени от огледа от какви материали е изградена конструкцията. Покривът е плосък, фасадата е измазана. Процесният гараж е разположен в югоизточната част на имота.
Разпечатката съдържа 28 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/218e7011-9c22-4d55-a8b1-6ca469cf033d