Определение № 25551 от 13.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25551 гр. София, 13.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512203 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството е по реда на чл.248, ал.3 ГПК, вр. с 274 –чл.278 от Съдът е сезиран с частни жалби, както следва: 1/ частна жалба с вх.№ 293087/04.09.2025г. , подадена от адв.Р.Р. като процесуален представил на П.

К. К. срещу определението на СРС, 70 състав под № 34358/ 18.08.2025г. по гр.дело № 24728/2024г., с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановеното по делото решение под № 5870/02.04.2025г. в частта за разноските, присъдени в нейна полза за осъществената безплатна правна помощ на ответницата по делото в исковото производство и 2/ частна жалба с вх.№ 212017/ 17.06.2025г., подадена от адв.В.Т. срещу определението под № 22970 от 27.05.2025г. , с което е оставено без уважение искането му в качеството на процесуален представител на ответницата П. К. К. за изменение на постановеното по делото решение № 5870/ 02.04.2025г. в частта на разноските, претендирани за адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ответницата в заповедното производство.

Частният жалбоподател адв.Р.Р. в качеството й на процесуален представител на ответницата П. К. К. заявява искане за отмяна на атакуваното от нея определение. Поддържа, че определеното от първата инстанция адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ответницата в рамките на исковото производство в размер на 200,00лв. не съответства извършените от нея процесуални действия по делото и положения труд, не отговаря на достойнствата на адвокатската професия и уронва престижа на адвокатурата. Намира за недопустими доводите на съда за наличие на съмнение относно материалното положение на представляваната от нея страна по делото. Счита, че преценката дали клиентът е материално затруднено лице и дали като такова да му бъде предоставена безплатна правна помощ принадлежи на адвоката, а съдът не е длъжен да извършва проверка за 1 наличието или липса на основание за предоставяне на безплатната правна помощ при липса на оспорване на предпоставките за този вид правна помощ от насрещната страна.

С изложените доводи частната жалбоподателка мотивира искането си за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което първоинстанционното решение да бъде изменено в частта за разноските, присъдени за адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА.

Прави искане за присъждане и на разноските за настоящото производство.

Частният жалбоподател адв.В.Т. качеството му на процесуален представител на ответницата П. К. К. прави искане за отмяна на определението в атакуваната от него част като незаконосъобразно и вместо него - постановяване на друго, с което първоинстанционното решение да бъде изменено в частта на разноските, претендирани за адвокатско възнаграждение на ответницата за заповедното производство. Намира за незаконосъобразен извода на първата инстанция, с който е прието, че следва да се кумулират разноските за заповедното и исковото производство, тъй като процесуалното представителство в двете производства е реализирано от различни представители. Поддържа, че размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да се определи по реда на чл.11 от Наредба № 1/2004г.

Заявява искане за присъждане на разноските за настоящото производство.

Насрещната страна по частните жалби „Софийска вода“ АД – не депозира писмени отговори в законоустановения срок.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими. По основателността на частните жалби съдът приема следното:

Производството пред СРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.02.2024г., депозирано от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД срещу длъжника П. К. К. за заплащане на суми за доставени, но незаплатени ВиК услуги.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.02.2024 г., с която е разпоредено П. К. К. да заплати на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД сумата от 515,55 лв. – главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 29.04.2022 г. до 28.06.2023 г., сумата от 82,77 лв. – мораторна лихва за периода от 30.06.2022 г. до 28.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2024 г. до изплащането, а също и направените по делото разноски в размер на 25,00лв.- държавна такса и 50,00лв.- юрисконсултско възнаграждение.

На 27.03.2024 г. длъжникът П. К. К. , чрез адв. В.Т. е депозирал възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. По делото е представено пълномощно , с което длъжникът е упълномощил адв.Т. като процесуален представител, както и договор за правна защита и съдействие от 2

26.03.2024г., сключен между тях, с който е договорено , че предоставената от адв.Т. правна помощ в заповедното производство е безплатна, на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА- поради материално затруднение на длъжника-пенсионер.

С Разпореждане от 09.04.2024г. на заявителя са дадени указания от съда по чл. 415, ал. 1 ГПК - за предявяване на иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение в законоустановения едномесечен срок.

На 26.04.2024 г. „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е депозирало искова молба срещу длъжника П. К. К. за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

С Решение №5870 от 02.04.2025 г. на СРС, ГО, 70 състав, съдът е отхвърлил предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД искове и е осъдил дружеството да заплати на адв.Р.Р. качеството й на процесуален представител на ответницата П. К. К. сумата от 200,00лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2, вр. с ал.1,т.2 от ЗА, дължимо на основание чл.78,ал.3 от ГПК за заповедното и исковото производство, доколкото защитата следва да се приеме, че е предоставена за цялото производство, което е с единен характер – заповедно и исково.

На 24.04.2025 г. по делото е депозирана молба от пълномощника на ответницата адв.В.Т. с искане по чл.248 от ГПК за изменение на съдебното решение в частта за разноските като му бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размера, посочен в списъка по чл.80 от ГПК.

От насрещната страна по молбата – ищец в първоинстанционното производство „Софийска вода“ АД не е подадено писмено становище в законоустановения срок.

С обжалваното определение № 22970/ 27.05.2025г. искането на процесуалния представител на ответницата адв.В.Т. е оставено без уважение .

Отказът за уважаване на искането по чл.248 от ГПК е мотивиран от първата инстанция със съображение, че това искане се отнася до вече формирана воля от съда и при липса на твърдения и данни за допуснати неточности или технически пропуск , това искане цели нови прави изводи, което противоречи на принципа за неоттегляемост на съдебния акт, на диспозитивното начало и на принципа за добросъвестност при извършване на процесуалните действия.

С молба от 24.04.2025г. , поддържана и с молба от 17.06.2025г. пълномощникът на ответницата- адв.Р. също е заявила искане по чл. 248 ГПК – за изменение на решението в частта за разноските, присъдени й по реда на чл.38,ал.2 от ЗА за исковото производство, чрез увеличаване на размера им като съответен на правната и фактическа сложност на делото , както и на вида и обема на предоставените правни услуги.

От насрещната страна по молбата – ищец в първоинстанционното производство „Софийска вода“ АД не е подадено писмено становище в законоустановения срок.

С обжалваното определение № 34358 от 18.08.2025 г. СРС е приел молбата по чл. 248 ГПК , подадена от пълномощника на ответницата – адв.Р.

3 неоснователни и като такива тя е оставена без уважение. Отказът да бъде уважено искането на адв.Р. по чл.248 от ГПК е мотивирано с липса петитум на молбата, с липсата на искане за увеличение или намаление, тъй като искането е за съответност. Прието е от съда, че молбата се отнася до вече формирана воля на решаващия съд, няма твърдения за фактическа неточност или технически пропуск, а се искат нови правни изводи, което противоречи на принципа за неоттегляемост на съдебния акт, на диспозитивното начало и на принципа за добросъвестност при извършване на процесуалните действия.

Прието е, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение от 200,00лв. от съда не е изследвано наличието или липсата на условията по чл.38 от ЗА, като е посочено, че пълномощниците на ответницата участват в десетки други производства, по които ответниците в голямата си част са „материално затруднени лица“, поради което тези твърдения следва да бъдат проверявани в съответствие с образуваното производство по ТР №3 на ОСГТК на ВКС и принципа за недопускане на недобросъвестни практики в съдебните производства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По частната жалба на адв.В.Т.

Съдът частната жалба за основателна по следните мотиви:

Настоящият съдебен състав намира за основателен довода на частния жалбоподател за неправилност на извода на първата инстанция, с който е приета недължимост на разноските на длъжника за адвокатско възнаграждение, направени в рамките на заповедното производство.

Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на първата инстанция, с който е прието, че от пълномощника на ответника /длъжник в заповедното производство не са извършвани процесуални действия в рамките на това производство , които да бъдат предмет на отделен договор за правна защита. В тази връзка приема, че бланковият характер на възражението / без излагането на мотиви по оспорването, извън хипотезата на чл.414“а“ от ГПК/, е нормативно установен- чл.414,ал.1 от ГПК. Ето защо, не може да се приеме, че извършеното от адвоката – пълномощник на длъжника процесуално действие не представлява реално предоставена защита. Предоставената от процесуалния представител на ответника защита е в съответствие със Закона за адвокатурата и е извършена след проучване на делото, необходимо за изграждане на защитната позиция на длъжника, като попада в приложното поле на чл.24,ал.1 от Закона за адвокатурата. Подаденото възражение е пряк и непосредствен първи правен способ за реализиране на защитата на длъжника в рамките на заповедното производство, тъй като чрез него заявеното от кредитора вземане става спорно. Поради това и за предоставената адвокатска защита за подаване на възражението съдът приема, че се дължи съответното възнаграждение на процесуалния представител на длъжника. На следващо място, съдът намира, че принципът за равнопоставеност на страните в гражданския процес, установен от нормата на чл.9 от ГПК, гарнатира адвокатска защита както на заявителя- кредитор, така и на ответника – 4 длъжник в рамките на заповедното производство. С оглед изложените мотиви, настоящата инстанция счита, че не може да бъде отречено правото на длъжника да ползва адвокатска защита във връзка с реализиране на правото му по чл.414 от ГПК – за оспорване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение срещу заповедта.

На следващо място, съгласно общото правило на императивната норма на чл.78,ал.3 от ГПК, тежестта на разноски в гражданския процес, част от който процес е и заповедното производство, се понася от страната, която неоснователно е предизвикала правния спор. При отхвърляне на исковите претенции предявени по реда на чл.422 от ГПК, както в настоящия случа, на ответника се следват разноски за заповедното производство за адвокатско възнаграждение, на основание чл73,ал.3 от ГПК и в съответствие със задължителната съдебна практика- т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

При определяне на конкретно дължимия на адвоката-пълномощник на ответника /длъжник/ размер на адвокатското възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА, следва да бъде отчетена фактическа и правна сложност на делото, както и извършените от пълномощника на страната процесуални действия в рамките на заповедното производство. В случая трябва да бъде съобразено, че освен подаденото възражение, за което изрично е указано, че се подава чрез пълномощника, от процесуалния представител на длъжника не са извършвани други процесуални действия в рамките на заповедното производство. Ето защо, настоящата инстанция приема, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размера на сумата от 50,00лв.