Решение № 7940 от 05.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7940 гр. С., 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110157633 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. Р. С. срещу „Ф.Б.“ ЕООД.

Ищцата твърди, че на 08.08.2022 г. сключили с ответника договор за паричен заем № 1186869, по силата на който получила в заем сумата от 500 лв. при ГПР - 49,66 % В чл. 5 било предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „F.B.“ в полза на дружеството - ответник, за което й била начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 250 лв. Ищцата твърди, че договорът за заем, по същество такъв за кредит, е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушени чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК. Счита, че договорът не съдържа начин на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият, посочен е грешен размер на ГПР, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. В тази връзка сочи, че предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключване на договора за кредит, възнаграждението за поръчител е разход във връзка с предоставянето на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, с уговарянето на възнаграждение за поръчител се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Счита, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, с което е нарушено и изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Евентуално счита, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното моли за постановяване на 1 решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за паричен заем е нищожен, а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описаният договор за кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Твърди, че заемополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по различни начини, като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество. Оспорва поръчителството да е задължително условие за сключването на договора за заем. Твърди, че поръчителят е самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна, съответно евентуалната нищожност на договора за гаранция не води до нищожност на договора за кредит. Счита, че възнаграждението за поръчител не е разход, който следва да се включва в ГПР. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ГПК - за прогласяване недействителността на договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1186869 от 08.08.2022 г., и евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК и чл. 143, т. 9 ЗЗП – за прогласяване нищожността на чл. 5 от договора.

В тежест на ищцата по установителните искове е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договора за заем (кредит) със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни норми на закона (ЗПК) или ги заобикаля, а по евентуалния иск – наличието на посочената клауза, която се намира в противоречие с императивни норми на закона (ЗПК) и има неравноправен характер.

В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.

С оглед становищата на страните, с доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 Г П К , съдът е отделил за безспорно, че между тях е сключен соченият договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1186869 от 08.08.2022 г. с описаното съдържание, по силата на който на ищцата е отпуснат кредит в размер от 500 лв., както и че в чл. 5 от същия е уговорена клауза за обезпечаване на кредита чрез поръчителство. Това се установява и от приетите по делото договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1186869 от 08.08.2022 г. и преддоговорна информация, обективирана в стандартен европейски формуляр (СЕФ), видно от които на 08.08.2022 г. между „Ф. Б.“ ЕООД, като заемодател, и Е. Р. С., като заемател, е сключен 2 договор, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата паричен заем в размер на сумата от 500 лв., със срок на погасяване от 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата по заема, с падежна дата – 07.09.2022 г. - заемателят се е задължил да върне заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата. Кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) – 49,85 %, при лихвен процент – 0 %, и общ размер на всички плащания – 500 лв.

Съгласно чл. 5 от договора за предоставяне на заем, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „F.B.” в полза на ответното дружество. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът.

Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема. Договорът е сключен при Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на „Ф.Б.“ ЕООД.

В случая между страните не се спори относно сключването на договора и същевременно съдът намира, че е спазена формата за сключването му, като по делото е представена и разменената преддоговорна информация.

Процесният договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, според която въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, а кредитополучателят – ищец има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговската дейност на заемателя цели, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионалната и търговската дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 ЗЗП – 147б ЗЗП, в това число и на забраната за неравноправни клаузи. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да 3 противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както за гражданските сделки, така и за търговските сделки.

По делото не е представен препис от договора за поръчителство (гаранция), но между страните не се спори, че задълженията по договора за потребителски кредит са били обезпечени от третото лице – поръчител – „F.B.“, в полза на което е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 2 5 0 лв. Въпреки, че не е представен самият договор за поръчителство, с отговора на исковата молба ответникът не е оспорил сключването му, нито че чрез него са обезпечени задълженията на заемателя по процесния договор за заем, както и не е оспорено твърдението на ищцата, че възнаграждението в полза на поръчителя е в размер на 250 лв., както и че същото не е включено при изчисляване на ГПР, посочен в договора. Страните не спорят относно съдържанието на договорните клаузи по отношение на договора за поръчителство. Същевременно съдът съобрази, че на основание чл. 190 ГПК ответникът е бил задължен в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото договор за поръчителство (гаранция), сключен между ищцата и „F.B.“, като същевременно е бил предупреден за последиците на чл. 161 ГПК от възпрепятстване събирането на допуснати доказателства. Поради това и прилагайки разпоредбата на чл. 161 ГПК, съдът намира, че по делото е доказано сключването между ищцата и „F.B.“ на договор за гаранция за обезпечаване н а задълженията на ищцата по процесния договор за заем, с уговорено и дължимо възнаграждение в размер на 250 лв. Уговореното заплащане в полза на дружеството – поръчител по същество не се и оспорва от ответника, като се оспорва фактът, че сумата следва да е част от ГПР по договора за кредит.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.

Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.

22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, т о на първо място съдът следва да разгледа наведените твърдения за противоречие на договора с разпоредбите на ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент 4 на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.