Решение № 49 от 06.04.2017, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №49 град Несебър, 06.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърския районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на девети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЪР ПЕТРОВ

При секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 793 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на иск с правно основание чл.38, ал.1, във връзка с чл.11, ал.1, т.5 и чл.51, ал.1 от ЗУЕС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предявен е от Етажната собственост, находяща се в поземлен имот с идентификатор *********, с адрес: град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, комплекс „А.”, представлявана от председателя на управителния съвет на етажната собственост Г.Б.Т., против М.Ж.Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. Д.П. № 12, вход Б, етаж 4, ап.28.

В исковата молба се твърди, че на

01.07.2014г. е било проведено Общо събрание на етажната собственост, а взетите на него решения били обективирани в съставения протокол, като според едно от тези решения паричната такса за управлението и поддържането на общите части на сградата за периода от месец април 2014г. до месец април 2015г. е определена на 8.5 евро на кв.м. от жилищната площ на всеки от притежаваните от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост. Взето е решение дължимите суми за посочения период да бъдат платени до края на месец юли 2014г. На следващо Общо събрание на етажната собственост, проведено на 28.08.2014г. било взето решение, с което е променен размерът на дължимата годишна парична такса за управлението и поддържането на общите части в сградата, като за периода от месец април 2015г. до месец април 2016г. е решено тя да бъде 7.5 евро на кв.м. от жилищната площ на всеки от притежаваните от собствениците на самостоятелни обекти в същата жилищна сграда. Поради неплащане на задължението от страна на част от етажните собственици на дължимите годишни такси-поддръжка, между които и ответницата, която е собственик на самостоятелен обект, находящ се в сградата и представляващ апартамент № Б 14, разположен на четвъртия жилищен етаж, вход Б, с площ от 72 кв.м., на проведено на 01.06.2016г. Общо събрание на етажната собственост е било взето единодушно решение тези парични задължения да се претендират по съдебен ред, като преди това е била дадена последна възможност на длъжниците да заплатят дължимите от всеки от тях суми в срок до 01.07.2016г. Дължимите от ответницата парични задължения за такси управление и поддръжка, които тя не е заплатила към момента на подаване на исковата молба – 29.08.2016г., възлиза в общ размер на 2 498,34 лева, от които: 1 193 лева за периода от месец април 2014г. до месец април 2015г., като се твърди и че ответницата дължи лихва за забава върху тази сума в размер на 252,34 лева, начислена за периода от 01.08.2014г. до 29.08.2016г., и 1 053 лева за периода от месец април 2015г. до месец април 2016г. Моли ответницата да бъде осъдена да заплати на етажната собственост сумата в общ размер на 2 498,34 лева, представляваща дължими годишни такси за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, от които 1 193 лева за периода от месец април 2014г. до месец април 2015г., и 1 053 лева за периода от месец април 2015г. до месец април 2016г.; сумата в размер на 252,34 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 1 193 лева, начислена за периода от 01.08.2014г. до 29.08.2016г.; законната лихва върху общия размер на главниците, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В отговора на исковата молба ответникът заявява, че оспорва иска както по основание така и по размер. Отрича да дължи претендираната от ищеца такса за периода от месец април 2014г. до месец април 2015г., като този спор за дължимостта е разрешен с влязло в сила Решение № 185/14.12.2015г. по гр.д.№ 765/2015г. по описа на Несебърския районен съд, в полза на ответницата.

Друг довод за недължимост на таксата за посочения период ответницата въвежда, че размерът на таксата от 8.5 евро на кв.м. е определен от Общото събрание на етажната собственост от 01.07.2014г. като включваща такса за поддръжка и ползване на общите части на сградата и такса поддръжка и ползване на басейна на комплекса. Басейнът обаче не представлява обща част и за него не може да бъде определяна такса за поддръжка по реда на ЗУЕС, поради което липсвали доказателства каква е определената такса за поддръжка и ползване само на общите части на сградата. Наред с това според ответницата решенията на ОСЕС от 01.07.2014г. и от 28.08.2014г. противоречат на закона, тъй като с тях е предвидено таксата за поддръжка и ползване на общите части на сградата и басейна на комплекса да се заплаща съобразно площта на притежаваните имоти от всеки собственик, което противоречи на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, която предвижда разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост да се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. По същото съображение счита, че решението за определяне на такса управление и поддръжка на общите части за периода от месец април 2015г. до месец април 2016г., взето на проведеното на 28.08.2014г. ОСЕС, противоречи на чл.51, ал.1 от ЗУЕС.

Отделно от това ответницата твърди, че е изпратила до управителя на ЕС уведомление по чл.51, ал.2 от ЗУЕС, че пребивава в собствения си самостоятелен обект в сградата не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, което уведомление управителят на ЕС е отказал да получи на 07.07.2016г., на което основание отрича да дължи претендираната такса и за този период. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Ищцовата страна не се представлява в съдебно заседание нито от законен нито от процесуален представител. С отделна писмена молба взема становище по отговора на исковата молба на ответника, като заявява, че цитираното от ответника гражданско дело е имало за предмет задължение към етажната собственост, но за друг период, различен от процесния. Отрича твърдението, че решенията на общото събрание на етажната собственост били взети в противоречие на чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Освен това решенията са влезли в сила и са задължителни за всички етажни собственици, между които и ответника. Излага теоретични постановки относно отликата между решенията на ОСЕС, както и дали стои въпросът за тяхната нищожност, и сделките, които се уреждат с общи закони. След като ответникът дори не е навел твърдение, че решенията на ОСЕС са отменени по реда на чл.40 от ЗУЕС, счита, че същите следва да бъдат зачетени, тъй като те са и от компетентността и в правомощията на ОСЕС, в т.ч. и решенията относно определяне на месечните парични вноски за покриване на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Моли исковите претенции да бъдат уважени.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител. В представените от упълномощения от ответника адвокат писмени бележки се поддържа становището за наличие на влязъл в сила съдебен акт, ползващ се със сила на присъдено нещо по отношение на претенцията за заплащане на такса за поддръжка на общите части за 2014г., с който е отречено тя да се дължи. Освен това изтъква довода, че решенията за етажна собственост имат действия за напред, а определената такса е включвала и поддръжка на басейн, който не се включва в общите части. Решенията на ОСЕС от 01.07.2014. и от 28.08.2014г., с което е решено таксата за поддръжка и ползване на общите части на сградата и басейна на комплекса да се заплаща съобразно площта на притежаваните имоти на всеки собственик, противоречат на закона, и в частност на чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Освен това ответникът не дължи такса и на друго основание, а именно изпратено от нея уведомление по чл.51, ал.2 от ЗУЕС, което управителят на етажната собственост отказал да получи на 07.07.2016г.

Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ответникът М.Ж.Т. е собственик на следния недвижим имот, а именно: Апартамент № Б 14, разположен на четвърти жилищен етаж във вход „Б” с площ от 72 кв.м., от които 61,70 кв.м. застроена площ и 10,30 кв.м. идеални части от общите части на сградата, находящ се жилищна сграда с апартаменти, кафене, офиси и магазини за промишлени стоки – комплекс „А.”, състояща се от пет жилищни етажа плюс шести подпокривен, построена в УПИ ІІ-155, 158, 163, в кв.6501, съгласно действащия ПУП на к.к. Слънчев бряг – запад, община Несебър, целият поземлен имот с площ от 6 208 кв.м.

Ответницата се легитимира като собственик на апартамента по силата на договор, сключен на 19.07.2006г. между нея, от една страна в качеството й на купувач, и „А. – Г” ООД, ЕИК ********, от друга страна, в качеството му на продавач, който договор за покупко-продажба на недвижим имот е обективиран в нотариален акт, надлежно вписан в Службата по вписванията – Несебър.

От Протокола от проведеното на

01.07.2014г. общо събрание на собствениците на комплекс „А.”, находящ се в к.к.

Слънчев бряг, , се установява, че събранието е протекло при следния дневен ред:

1) Да се вземе решение за ползване на басейна; 2) Да се уточни правилник за вътрешния ред; 3) Разни. По т.1 от Дневния ред не е взето едно, а цели четири решения, като съгласно едното от тях (Решение 4), ОСЕС „Определя се сумата за поддръжка и ползването на басейна и общите части на сградата през 2014г., дължима от собствениците на имоти в комплекс „А.” к.к.

Слънчев бряг, в размер на 8.5 евро на квадратен метър, съобразно площта на притежаваните имоти от всеки собственик. Сумите следва да бъдат платени до края на месец юли 2014г. В случай, че след изтичане на срока за плащане сумите не са заплатени доброволно, възлага на управителя да предприеме всички правни и фактически действия по принудителното събиране чрез съответния районен съд, със завеждане на съдебни дела”.

От протокола от проведеното на

28.08.2014г. общо събрание на собствениците на комплекс „А.”, находящ се в к.к.

Слънчев бряг, пък се установява, че е взето решение по т.5 от дневния ред на събранието „Определяне на такса за поддръжка през 2015-2016г., според което решение: „таксата за поддръжка през

2015г.-2016г. да бъде в размер на 7.5 евро на кв.м. от площта на апартамента на всеки собственик”.

Адвокат Б.К. е изготвил уведомление до Г.Б.Т., в качеството й на управител на Етажната собственост на жилищната сграда комплекс „А.”, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, в к.к. Слънчев бряг, с което е заявил, че М.Ж.Т. е клиент на адвокатското дружество, на което той е управляващ, както и че същата пребивава в етажната собственост не повече от 30 (тридесет) дни в рамките на една календарна годна, поради което обстоятелство и на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС, тя не дължала плащането на разходи за управление и поддръжка на етажната собственост. По делото няма данни така съставеното уведомление да е изпратено на адресата, а представената по делото разписка касае единствено кореспонденция между „Еконт Експрес” ООД (подател) и Адвокатско дружество „К.с.” (получател).

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове за заплащане на годишни вноски за такса и поддръжка на общите части в жилищна сграда в режим на етажна собственост са допустими. Не е вярно твърдението че тези претенции или някоя от тях са били предмет на съдебен спор, с което е отречено със сила на присъдено нещо те да се дължат. Цитираното от ответната страна 765/2015г. по описа на Несебърския районен съд е имало за предмет на спор такса за управление и поддръжка на общите части в етажната собственост за периода 2013-2014г., а като основание за възникване, съществуване и изискуемост на това предходно вземане ищецът е посочил решение на ОСЕС, взето на 02.05.2012г., което основание е различно от цитираните в настоящата искова молба дати на проведени ОСЕС и взети на тях решения. След като и за ответната страна това е било очевидно, респ., че не е налице сочената отрицателна процесуална предпоставка по смисъла на чл.298 от ГПК за допустимост на настоящите искове, според настоящия съдебен състав цитирането на това дело, с който е разрешаван спор между същите страни, е направено предимно като опит да се издейства благоприятен за ответницата изход като, макар и да не е изрично посочено, бъде постановено сходно разрешаване и на настоящия спор за материално право.