Решение № 2484 от 14.12.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2064/2017
- Вид
- Решение № 2484
- Подписан
- 14.12.2018
- В сила
- 28.04.2022
- Състав
- МАРИЯ ГЕОРГИЕВА БОЙЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Закон за енергетиката
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 357 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.63 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 169, ал. 1 и 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 169, ал. 1 и 2 · Закон за устройство на територията
Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София,
14.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VІ-8 състав, в открито заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2064 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл.
92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “Р.И.” АД, ЕИК ********, твърди, че между ответника “Т.С.” ЕАД, ЕИК********, като възложител, и Обединение “Р.И.” – “С.М.”
ДЗЗД, БУЛСТАТ ********, като изпълнител, е сключен Договор У-№ 446/09.12.2011 г., след проведена процедура за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет “Инженеринг за турбогенератор с мощност 35 MW и спомагателно оборудване за ТЕЦ “София”. Твърди, че по договора ответникът е следвало да заплати на ищеца при представяне на оригинална данъчна фактура и протокол за окончателно приемане окончателната сума по графика в размер на 6 226 299,12 лева с ДДС. Твърди, че ответникът не предприема действия по приемането на окончателно извършената работа, както и не прави възражения за неизпълнение, а същевременно предприема действия по въвеждане на обекта в експлоатация и експлоатира същия на пълна мощност. Твърди, че съоръжението ТГ 9 е въведено в търговска експлоатация и за тази експлоатация на “Т.С.” ЕАД е издадена лицензия съгласно Решение на КЕВР № 4-Л-032 от 28.08.2015 г. за изменение на лицензията на “Т.С.” ЕАД за производство на електрическа и топлинна енергия. Твърди, че към 13.11.2014 г. са проведени успешно изпитания за функционални гаранции на ТГ 9. Твърди, че въпреки многократните покани до ответника за съставяне на протокол за окончателно приемане на работата, до подаването на исковата молба ответникът не е приел с окончателен протокол извършената работа и не е извършил окончателно плащане на договорената цена в размер на 6 226 299,12 лева с ДДС. Твърди, че с оглед на това съгласно договора са започнали да текат неустойки и лихви върху просрочените плащания.
Ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 6 226 299,12 лева с ДДС, представляваща окончателно плащане по Договор У-№ 446/09.12.2011 г., сключен между ответника като възложител и Обединение “Р.И.” – “С.М.” ДЗЗД, БУЛСТАТ ********, като изпълнител, след проведена процедура за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет “Инженеринг за турбогенератор с мощност 35 MW и спомагателно оборудване за ТЕЦ “София”, за сумата от 518 858,26 лева, представляваща неустойка за забавено плащане съгласно т. 21.1.5. от договора в размер на не повече от 10% от стойността на забавеното плащане без ДДС за периода от падежа на всяко месечно плащане до 13.06.2017 г., за сумата от 519 841,90 лева, представляваща законна лихва за забава върху главниците за периода от падежа на всяко месечно плащане до 13.06.2017 г., за сумата от 54 015,99 лева, представляваща мораторна лихва върху неустойката за забавено плащане съгласно т. 21.1.5. от договора за периода от падежа на всяко месечно плащане до 13.06.2017 г., и законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба (21.06.2017 г.) до окончателното й плащане.
Ответникът “Т.С.” ЕАД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът сочи, че не е налице точно изпълнение на възложеното по договора и работата не е приета от ответника. Сочи, че ищецът не е изправна страна по договора. Възразява, че са налице множество неизправности на изграденото от ответника съоръжение и експлоатацията на същото. Сочи, че ищецът е изпълнил със значителна забава задълженията си по договора, доколкото срокът за цялостното изпълнение на дейностите по договора е 750 календарни дни от подписването на договора и крайните срокове на допълнителните дейности са съгласно одобрен график към Приложение № 3 от сключен между страните Споразумителен протокол. Посочва, че договорът е сключен на 09.12.2011 г. и срокът от 750 календарни дни е изтекъл на 11.04.2014 г., а разрешението за ползване на съоръжението е издадено от РДНСК едва на 10.06.2015 г.
Ответникът заявява извънсъдебно възражение за прихващане на основание чл.103 от ЗЗД на сумата от 7 264 999,28 лева, претендирана от ищеца по настоящото дело, със свои вземания към ищеца в общ размер на 7 264 999,28 лева, от които 1 229 323 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия през м. април 2014 г.
(считано от 12.04.2014 г.) – от общо 10 871 МвтЧ ел.енергия, която е можело да бъде продадена по ед. цена 113,09 лева/МвтЧ; 2 322 869 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия през м. май 2014 г. – от общо 20 465 МвтЧ ел.енергия, която е можело да бъде продадена по ед. цена 113,50 лева/МвтЧ;
1 856 905,32 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия през м. юни 2014 г. – от общо 18 891 МвтЧ ел.енергия, която е можело да бъде продадена по ед. цена 113,54 лева/МвтЧ, с обща цена на цялото количество 2 144 900 лева, като остатъкът от 287 994,68 лева е предявен като частичен иск по т.д. № 4878/2016 г. по описа на СГС; 1 479 176,48 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия през м. ноември 2014 г. – от общо 16 885 МвтЧ ел.енергия, която е можело да бъде продадена по ед. цена 124,82 лева/МвтЧ, с обща цена на цялото количество от 2 107 596 лева, като остатъкът от 628 419,52 лева е предявен като частичен иск по т.д. № 4878/2016 г. по описа на СГС;
376 725,48 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия през м. декември 2014 г. – от общо 22 340 МвтЧ ел.енергия, която е можело да бъде продадена по ед. цена 125,49 лева/МвтЧ, с обща цена на цялото количество 2 803 538 лева, като за част от остатъка от 628 419,52 лева е предявен като частичен иск по т.д. № 4878/2016 г. по описа на СГС.
При условията на евентуалност, ако бъде прието за неоснователно извънсъдебното възражение за прихващане по ЗЗД, то ответникът прави съдебно възражение за прихващане на сумата от 7 264 999,28 лева, претендирана от ищеца по настоящото дело, със свои вземания към ищеца в общ размер на 7 264 999,28 лева, от които 1 479 176,48 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия през м. ноември 2014 г. – от общо 16 885 МвтЧ ел.енергия, която е можело да бъде продадена по ед. цена 124,82 лева/МвтЧ, с обща цена на цялото количество от 2 107 596 лева, като остатъкът от 628 419,52 лева е предявен като частичен иск по т.д. № 4878/2016 г. по описа на СГС; 2 175 118,48 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия през м. декември 2014 г. – от общо 22 340 МвтЧ ел.енергия, която е можело да бъде продадена по ед. цена 125,49 лева/МвтЧ, с обща цена на цялото количество 2 803 538 лева, като остатъкът от 628 419,52 лева е предявен като частичен иск по т.д. № 4878/2016 г. по описа на СГС; 2 825 167 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия през м. януари 2015 г. – от общо 22 340 МвтЧ ел.енергия, която е можело да бъде продадена по ед. цена 126,46 лева/МвтЧ; 785 537,32 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия през м. февруари 2015 г. – от общо 20 520 МвтЧ ел.енергия, която е можело да бъде продадена по ед. цена 126,20 лева/МвтЧ, с обща цена на цялото количество 2 589 681 лева.
Във връзка с направените възражения за прихващане ответникът твърди, че претърпените от него вреди са пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение на договора за инженеринг. Сочи, че е налице предвидимост на вредите, доколкото разпоредбите на чл. 162 от ЗЕ задължават обществения доставчик “НЕК” ЕАД и крайните снабдители да изкупуват произведената от мощности като ТГ9 (за високоефективно производство) електрическа енергия без ограничения в обемите до м. март 2015 г. и съобразно определените след изменението на тази разпоредба максимални количества, по определени преференциални цени, т.е. неподлежащи на договаряне цени. Поради това приходите от продажби са производна величина от произведеното количество ел.енергия (след приспадане на това за технологични нужди и др.) и цената за Квтч за съответния период. Сочи, че единствената причина да не се реализира печалба в размер на 27 656 453 лева от ответника е виновното неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по договора за инженеринг в уговорените срокове.
Оспорва претендираните от ищеца неустойки и лихви.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника.
Оспорва направеното от ответника възражение за прихващане, тъй като ищецът не бил изпаднал в забава, а ответникът бил в забава поради неподписването на протокол за приемане на извършената работа, въпреки полученото удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесното съоръжение. Сочи, че е установена от закона възможност да се претендират вреди, по-големи от предвидената от страните неустойка по договора. Сочи, че пир забава да се изпълни паричен дълг под формата на неустойка длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът сочи, че на 19.12.2013 г. – 7 дни преди крайния срок, е декларирал пред ответника готовност за започване на 72-часовите проби на 24.12.2013 г. За целта ответникът е следвало да осигури разрешение от ЕСО, но такова не било осигурено и въпреки това ищецът е извършил пробен пуск, без включване в електроразпределителната мрежа. Описва последващи проби и откази на ответника. Ищецът сочи, че на 08-11.04.2014 г. след проведени 72-часови проби ответникът е подписал протокол да поведени функционални изпитания на отделните технологични системи и съоръжения на ТГ9, без забележки или отразени недостатъци на съоръжението. Сочи, че на 12.06.2014 г. е подписан Констативен акт за установяване годността на съоръжението (Акт образец 15), на 26.05.2015 г. е съставен протокол Акт образец 16 и на 10.06.2015 г. е издадено разрешение за ползване. Сочи, че не може да му се вмени забава при изпитанията, доколкото при такива може само да съдейства на ответника, но не и да ги извършва самостоятелно поради характера и режима на съоръжението. Сочи, че издаването на разрешението за ползване е задължение само на ответника, а необходимите документи и изпитания по договора от страна на ищеца са извършени и предадени в срок. Освен поради гореизложеното, оспорва възражението за прихващане, тъй като ответникът от 12.04.2014 г. бил започнал да произвежда и продава ел.енергия от съоръжението, която е била закупувана от “НЕК”
ЕАД. Поради това възразява, че за една и съща ел.енергия не може да се търси цена от “НЕК” ЕАД и в същото време да се претендира от ищеца обезщетение за пропуснати ползи.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорванията и заявените възражения срещу предявените искове.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените и приети по делото писмени доказателства, че е сключен Договор У-№ 446/09.12.2011 г. между ответника като възложител и Обединение “Р.И.” – “С.М.” ДЗЗД, БУЛСТАТ ********, като изпълнител, след проведена процедура за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет “Инженеринг за турбогенератор с мощност 35 MW и спомагателно оборудване за ТЕЦ “София”.
Съгласно чл. 4.1. от договора, общата цена на договора, съгласно приетата от възложителя ценова оферта на изпълнителя, е в размер на 27 240 058,65 лева без ДДС или 32 688 070,38 лева с ДДС. В чл. 4.3. е предвидено, че общата цена включва всички данъци, мита, такси и други преки и непреки разходи, включително разходи за проектиране, труд, материали, транспорт, механизация, доставки, изпитания, складиране, охрана, управление, застраховки и временно строителство. В чл. 4.5. е договорено между страните, че общата цена се заплаща на части – авансово плащане в размер на 30 % от цената на инсталацията, междинно плащане І в размер на 25% от цената на инсталацията, междинно плащане ІІ в размер на 25% от цената на инсталацията, окончателно плащане в размер на 5 188 582,60 лева без ДДС. Съгласно чл. 4.5.4 от договора, окончателното плащане е предвидено да се извърши в срок до 30-то число на всеки месец от датата на подписване на Протокол за окончателно приемане на 14 месечни плащания по приет от страните погасителен план.