Решение № 1569 от 07.05.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 4937/2023
- Вид
- Решение № 1569
- Подписан
- 07.05.2024
- В сила
- 04.11.2024
- Състав
- Румяна Христова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.404, т.1, предл.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.412, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1569 гр. Варна, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20233110104937 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Е.
С.“ АД, адрес: **, ЕИК 104518621, представители: А. А. К. Х. П. Х., чрез В. В.
- процесуален представител против Л. Н. К., ЕГН **********, адрес: ***.
Ищецът претендира от съда да постанови решение с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сума в общ размер на 2704.23лв. (две хиляди седемстотин и четири лв. 23 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер **, находящ се на адрес: ***, в която сума са включени неплатената фактура за ел.енергия в размер на 2060,36лв лв. (две хиляди и шестдесет лв. 36 ст.), представляваща главница за ел.енергия и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 643,87лв. (шестстотин четиридесет и три лв. 87 ст.) от падежа й до 09.12.2022 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № **, към същата дата,както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело № 1281/23год. на ВРС, 16-ти състав,до окончателното изплащане на задължението.
Моли да му бъдат присъдени
1 сторените в заповедното производство разноски, както и сторените в настоящото такива, вкл. и юк.възнаграждение.
Обстоятелства, претендираното право: от които се твърди, че произтича
Л. Н. К. в качеството на титуляр на партидата, завежда отрицателно установителен иск за недължимост на сумата от 2060,36 лв. по фактура **********/3.10.2019г.
С решение по гражданско дело № 5752/2021 г. по описа на Районен съд Варна, съдът е отхвърлил предявения от ищеца иск за недължимост на процесната сума.
След влизане в сила на решението по ГД № 5752/2021г. на PC Варна, процесната сума не е заплатена, поради което на основание чл. 410 от ГПК е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Н.
К. в резултат на което е образувано ч.г.д. № 1281/2023г. на ВРС, 16-ти състав.
Към настоящия момент Л. Н. К. има неизплатени задължения в общ размер на 2704.23лв. (две хиляди седемстотин и четири лв. 23 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер **, находящ се на адрес: ***.
В посочената сума са включени неплатената фактура за ел.енергия в размер на 2060,36лв лв. (две хиляди и шестдесет лв. 36 ст.), представляваща главница за ел.енергия и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 643.87лв.
(шестстотин четиридесет и три лв. 87 ст.) от падежа й до 09.12.2022 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № **. към същата дата. Л. Н. К. е направил възражение в срока по чл.414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК предявява настоящия иск.
След настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент фактурата не е заплатена. Това дава достатъчно основание на „Е. С.“ АД да предяви настоящия иск с претенцията ответника да заплати задължението си по цитираната по-горе неплатена фактура за ел.енергия.
Посочената фактура е била предмет на гражданско дело 5752/2021г. по описа на ВРС заведено от Л. Н. К. срещу Електроразпределение С. АД с правно основание чл.124 от ГПК, като правният спор е разгледан на две инстанции. С решение по гражданско дело № 5752/2021г. на ВРС, съдът е отхвърлил отрицателния установителен иск на 2
Л. Н. К. срещу Е. С. АД. Следователно с влязло в сила решение е прието, че процесната фактура в размер на 2060.36 лв. е издадена на основание проведена корекционна процедура в съответствие с установените в ПИКЕЕ правила, гарантиращи правата и на двете страни.
Влязлото в сила решение по ГД № 5752/2021г.на ВОС е основание да бъде депозизирано заявление по чл. 410 от ГПК.
Видно от влязлото в сила Решение на Районен съд Варна, корекционната процедура е проведена, съгласно правилата на ПИКЕЕ.
Доказани са кумулативните предпоставки, който са основание за начисляваме на количеството ел.енергия и издаване на процесната фактура, която към настоящия момент не е заплатена. С оглед на това обстоятелство смята, че тази фактура е безспорно дължима и следва да бъде заплатена от ответната страна, тъй като Съдът се е произнесъл със сила на присъдено нещо. С решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2011 г.. II г. о.. ГК. постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо характер на задължителна практика, ВКС приема, че качеството "присъдено нещо" на решението по установителен иск създава състояние на определеност и безспорност, относно съществуването или несъществуването на спорното право и има за последица непререшаемост на разрешения спор. Отреченото с влязлото в сила решение спорно право не може да бъде предявявано в нов исков процес между същите страни, както чрез иск, така и чрез възражение. В настоящото производство липсва спор, предмета на делото не подлежи на доказване, претенцията е с цел снабдяване с изпълнителен титул, предвид това, че вл. в сила решение по гр.дело 5752/21год. на ВРС е по отрицателен установителен и въз основа на него няма как да бъде издаден изпълнителен лист. Целта на настоящото производство не е спора да се решава по същество, предвид че същия вече е решен със сила на присъдено нещо.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът Л. Н. К., ЕГН **********, с адрес ** представляван от адв. И. Д., АК - Видин, служебен адрес **, депозира отговор.
Оспорва предявените искове и твърденията в исковата молба.
На първо място, намира исковата молба за нередовна, тъй като е налице несъответствие между основанията заявени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и основанията заявени в исковата молба. Между 3 обстоятелствата, на които кредитора основава вземането си, посочени в заявлението и обстоятелствата, посочени в исковата молба по чл. 422 ГПК следва да е налице пълно тъждество.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 и сл. ГПК е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: общи условия за продажба на ел. енергия на „Е.-П. П.“ АД и консумирана и неизплатена ел. енергия по фактура издадена за периода от 13.09.2015 г. до 09.07.2019 г. за обект с абонаментен номер ** и клиентски номер **, с адрес ***.
В исковата молба ищецът сочи, като обстоятелства и факти, на които основава иска: Л. Н. К. завежда отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 2 060,36 лева по фактура **********/3.10.2019 г. срещу Е. С. АД. С решение по гр. дело 5752/2021 г. по описа на PC - Варна, Съдът е отхвърлил предявеният срещу ищеца иск за недължимост на сумата.
Следователно с влязлото в сила решение е прието, че процесната фактура в размер на 2 060 лева е издадена на основание на корекционна процедура в съответствие с установените в ПИКЕЕ правила… Влязлото в сила решение по гр. д. № 5752/2021 г. на ВОС е основание да бъде депозирано заявление по чл.
410 ГПК.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК отсъства посочване на решение по гр. д. № 5752/2021 г., заведено от Л. К. срещу Е. С. АД с предмет отрицателен установителен иск, като с отхвърляне на иска за вземането следва да бъде прието, че процесната фактура в размер на 2 060,36 лева е издадена на основание проведена корекционна процедура в съответствие с установените на ПИКЕЕ правила.
Освен соченото несъответствие в обстоятелствата, налице е и несъответствие в петутима на исковата молба и искането в заявлението. В петититума на исковата молба липсва посочване на периода, на начисляване на главницата, липсва посочване на фактурата, напротив посочено е, че сумите са подробно посочени в извлечение от сметка на ответника (ново обстоятелство).
Заявения петитум на исковата молба не е идентичен на искането в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Претенцията за сума в размер на 643,87 лева - представляващ 4 мораторна лихва за периода от падежа на всяка една от фактурите до 09.12.2022 г. е налице неяснота относно падежа, което не може да бъде отстранено чрез даване на указания, тъй като в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение претенцията за мораторна лихва е описана по същия начин.
В случай, че съдът не приеме възраженията за нередовност на исковата молба и недопустимост на исковата претенция моли да приеме, че длъжника не дължи посочените суми, тъй като вземането за главница и лихви е погасено по давност. Освен това, ответника не дължи сума на основание неизплатена ел. енергия по фактура с ФМ********** от 03.10.2019 г., издадена за периода от 13.09.2015 г. до 09.07.2019 г. с абонаментен номер 0102131047 и клиентски номер 1200138392, тъй като сумата е неправилно определена, както и такава енергия не е потребена, съответна неправилно е начислена.
Съдът приема за безспорно е ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че със влязло в сила решение по гр.дело № 5752/2021год. на ВРС е отхвърлен иска ответника срещу ищеца, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Л. Н. К. не дължи на „Е. С.“ АД, сумата в размер от 2060.36 лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от 13.09.2015год. до 09.07.2019год. за обект на потребление, находящ се на адрес: *** с кл.№*** и абонатен №**, за която е издадена фактура № **********/03.10.2019год., както и че е налице пълна идентичност между вземането по №5752/21год. на ВРС и главното вземане по ч.гр.дело 1281/23год. на ВРС.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован,за него се явява юрисконсулт Велислава Велчева. Поддържа предявените искове. В хода по същество на делото моли съда да уважи исковете,представя списък на разноските.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява,не изпраща представител.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията , възраженията и доводите на страните , приема за установено следното от фактическа и правна страна.
5
От приетото за послужване ч. гр.д .№1281/2023 г. по описа на ВРС се установява, че е удовлетворено заявление на ищеца „Е. С.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. К., Р. Л. и Х. Х. , чрез пълномощник юрисконсулт В. В. против длъжника Л. Н. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, настоящ адрес: град Варна, *** и посочен в заявлението адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора „Е. С.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. К., Р. Л. и Х.
Х. , чрез пълномощник юрисконсулт В. В., сума в размер от 2060,36 лв. (две хиляди и шестдесет лева, тридесет и шест ст.), представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактура с № ФМ********** от 03.10.2019г., издадена за периода от 13.09.2015г. до 09.07.2019г. , за обект с абонатен номер *** и клиентски номер ***, с адрес: ***, сума в размер от 643,87 лв.
(шестстотин четиридесет и три лева, осемдесет и седем ст.), представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка една от фактурите до 09.12.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 21.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 ГПК,както и за сторените по делото съдебно деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които държавна такса в размер от 54,08 лв. (петдесет и четири лева, осем ст.) и 50,00 лв. (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК.
Вземането произтича от следните обстоятелства: Общи условия за продажба на ел.енергия на „Е.–П. П.“ АД и консумирана и незаплатена ел.енергия по фактура издадена за периода от 13.09.2015г. до 09.07.2019г., за обект с абонатен номер *** и клиентски номер ***, с адрес: ***.
В срока по чл.414 от ГПК, длъжника депозира възражение.С разпореждане №13574/10.04.2023год. заповедният съд указва на заявителя да предяви иск.Съобщение за разпореждането за предявяване на иск е редовно връчено на заявителя на 13.04.2023год.В срок на 21.04.2023год. заявителят предявява настоящите искове. Заявените с исковата молба искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.