Решение № 1152 от 13.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1152 гр. Пловдив, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330109315 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. С. Г. против Тексим банк АД, ЕИК 040534040, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. /изменен чрез неговото увеличаване с протоколно определение № 1716/22.02.2026 г. на сумата от 483, 23 евро/ - платена без основание по договор за потребителски кредит – овърдрафт от ****** г., изменен с анекс от ****** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.05.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищецът посочва, че с ответника сключили договор за потребителски кредит овърдрафт на ****** г., по силата на който ищецът получил сумата от 350 лв. С анекс от ****** г. размерът на кредита бил увеличен на 700 лв. Твърди се, че договорът е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал.1 ЗПК, тъй като размерът на текстовата му част е по – малък от 12. Освен това се сочи, че е налице и нарушение на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията, като неоснователна по подробно изложените в отговора съображения. Оспорва да са налице сочените нарушения на ЗПК. Твърди, че договорът е съобразен с императивните разпоредби на ЗПК, като излага подробни доводи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

1

По делото е обявено за безспорно обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит овърдрафт от ****** г., изменен с анекс от ****** г.

От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че размерът на шрифта на договор за кредит, ведно с анекса е 11,5 pt, а видът на използвания шрифт е Arial.

Между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съобразно изричната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

От приетото заключение на вещото лице по изготвената СТЕ, което съдът кредитра в цялост, се установява, че договорът за кредит и анекса с размер на шрифта 11,5 т.е. по – малък от законоустановения.

В Решение № 50084 от 9.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 875/2022 г., I т. о., ТК е посочено, че Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити предвижда (съображение 9 от преамбюла), че за държавите – членки възниква ограничение да запазят или въвеждат различни национални норми, само доколкото съществуват хармонизирани с директивата разпоредби. Според чл.

10, пар. 1 от директивата договорите за потребителски кредит следва да се изготвят на хартиен или друг траен носител, като националните правила уреждат действителността на сключването на договорите за кредит. С Определение на Съда на Европейския съюз по дело С-535/2020 е дадено тълкуване в смисъл, че чл. 10, пар. 2 и чл. 22, пар. 1 от Директива 2008/48/ЕО допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

Изводът, който е наложен от върховния съд е, че въведеното в чл. 10, ал. 1 2

ЗПК изискване за размера на шрифта, както и последицата при неспазването му – недействителност на договора, съответстват на правото на Европейския съюз.

С решение на СЕС по дело С- 535/2020 г. е прието, че член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12.

Предвид изложеното, то явно е, че договорът за заем не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

На основание чл. 22 ЗПК, това обстоятелство само по себе си води до заключение за недействителност на Договор за кредит овърдрафт от ****** г., изменен с анекс от ****** г.

С оглед недействителността на договора за кредит на специалните основания за това, то съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане единствено и само на главницата по договора за кредит. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира в цялост, се установява, че общо извършените от ищцата плащания са в размер на 1 645, 11 лв. Доколкото главницата е в размер на 700 лв., то разликата между нея до пълния размер от 1 645, 11 лв. подлежи на връщане.

От изложеното следва, че искът за връщане на платената без основание сума в размер на 945, 11 лв. /483, 23 евро/ следва да се уважи.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно изложеното от процесуалния представител на ищцата в съдебно заседание от 12.02.2026 г.

В рамките на настоящото производство, ищецът е представил доказателства и претендира присъждане на разноски в общ размер от 244, 14 евро от които 24, 29 евро – държавна такса и 219, 85 евро.- депозити за вещи лица по двете приети по делото експертизи.

В производството по делото ищецът е защитавана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 3

ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

При съобразяване на така посочената практика и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на производството по делото съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено в размер от 204, 52 евро.

На основание гореизложените доводи съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД „ТЕКСИМ БЕНК“ АД, ЕИК 040534040, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 117, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 483, 23 евро (четиристотин осемдесет и три евро и двадесет и три евроцента), представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № ******/****** г., изменен с Анекс от ****** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ТЕКСИМ БЕНК“ АД, ЕИК 040534040 да заплати на С. С. Г., ЕГН ********** сумата от 244, 14 евро – разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв., „ТЕКСИМ БЕНК“ АД, ЕИК 040534040 да заплати да заплати на адв. Д. Б. сумата от 204, 52 евро – възнаграждение за оказаната в полза на ищцата правна защита и съдействие.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4