Решение № 292 от 18.05.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Плевен, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Хр. Кирилов при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно наказателно дело № 20224430200298 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к. ***, представлявано от **** си В.Ж. Д., против НП №15-2100016/29.12.2021г. на *** на Дирекция „Инспекция по труда” –гр.

Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ в качеството му на работодател му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ.

Недоволен от издаденото наказателно постановление останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В жалбата се иска отмяна изцяло на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. Д., който моли съда да отмени наказателното постановление.

Ответната страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен, редовно призована, се представлява от *** Р.И.. Пледира за правилност и законосъобразност на НП и моли съда да го потвърди.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира за установено следното:

1

При извършена проверка на 13.12.2021г. по документи в Д „ИТ“ седалище Плевен е установено, че работодателя „***“ ЕООД, гр.Плевен в периода 01.01.2021г. – 04.03.2021г. е водил в неплатен отпуск лицето Ц. Г.

ЦВ. на длъжност „***“, без да има писмено искане на Ц.Ц. за разрешаване на неплатен отпуск.

Нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ. В резултат на констатираното нарушение бил съставен АУАН № 15-2100016/13.12.2021г.

С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН № 152100016/13.12.2021г., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ - Кодекс на труда - „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за нарушение на чл.160, ал. 1 от КТ - Работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.

Съгласно пар.1, т.1 от ДР на КТ "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели – Б. АСП. Н. - актосъставител и Д. ИЛ. Й. - свидетел при извършваната проверка и съставянето на акта.

По искане на жалбоподателя, съдът е допуснал до разпит като свидетел Л. КР. Й., както и е допуснал до разпит в качеството на свидетел Ц. Г. ЦВ..

Констатациите в АУАН се потвърждават и от приложените писмени доказателства - АУАН № 15-2100016/13.12.2021 г.; заверено копие от Обратна разписка от 20.01.2022г.; заверено копие от Обяснение от Ц. Г. ЦВ.; заверено копие от Идентификационна карта на „***“ ЕООД; заверено копие от „Трудова злополука“ №****/14.05.2021г.; заверено копие от Таблица за отчитане явяването и неявяването на работа през м.януари, м. февруари, м. март 2021г.; заверено копие от Платежна ведомост за м.януари, м. февруари, м. март 2021г.; заверено копие от Справка за дни на неплатен отпуск на Ц.Ц.; копия от Трудов договор №4/20.05.2015г.; Заповед №1 от 01.09.2015г. за неплатен отпуск на Ц.Ц.; Заповед №3/13.09.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение.

В съдебно заседание са представени писмени доказателства, а именно – 2 заверено копие на Протокол за извършена проверка по искане за издаване на задължително предписание по чл.404, ал.1, т.11 от КТ; заверено копие на Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с входящ № 29388213028895/10.03.2021г.; заверено копие на Протокол за извършена проверка № ПР2139386 от 13.12.2021г.; заверено копие на Обяснение/сведение/ от В.Ж. Д.; заверено копие на Трудов договор №4/29.05.2015г.; заверено копие на Удостоверение за професионална компетентност за международен автомобилен превоз на товари №6811/10.02.2009г; заверено копие на лична карта на Ц.Ц.; заверено копие на Свидетелство за съдимост на М.Ю.М.; заверено копие на Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от

КТ с входящ

№15388153015385/29.05.015г.; заверено копие на Заповед №1/05.03.2021г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с Ц.Ц., считано от 05.03.2021г.; заверено копие на Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 15388213008749/11.03.2021г.; заверено копие на Заповед №1/04.03.2021г. на основание молба №1 от дата 04.03.2021г. прекъсване разрешения отпуск със заповед №1 на Ц.Ц.; заверено копие на Справка дублика за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с Придружително писмо №15388213032542/17.09.2021г.заверено копие на Заповед №3/13.09.2021г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение; заверено копие на Трудов договор №19/30.08.2021г.

От материалите по делото се установява, че свидетелката Ц. Г. ЦВ. е започнала работа в „***“ ЕООД на 29.05.2015г. на основание сключен трудов договор №4/29.05.2021г. На 01.09.2015г. ****т на „***“ ЕООД е издал Заповед №1/01.09.2015г., с която е разпоредил Ц.Ц. да се води в неплатен отпуск до завръщането й в България и оформянето на документите, относно прекратяване на трудовото й правоотношение.

От разпита на свидетеля Б. АСП. Н. се установява, че на 13.12.2021г., заедно с колежката си Д.Й. извършили проверка по документи на Фирма „***“ ЕООД гр. Плевен. При проверката установил, че работодателят „***“ ЕООД е водил в неплатен отпуск за периода месец януари – м. март 2021г. лицето Ц.Ц., без същото да е подавала писмена молба за това. В хода на проверката свидетелят Н. е изискал трудовото досие на Ц.Ц., като същият е снимал документите, които ще му вършат работа при проверката, в смисъл за определяне на санкцията. Запознал се е със Заповед №1/01.09.2015г., с която **** на „***“ ЕООД гр. Плевен още от 01.09.2015г. е водил лицето Ц. в неплатен отпуск.

От показанията на свидетелката Д.Й. се установява, че е видяла Заповед №1/01.09.2015г. в хода на извършената проверка и същата се е намирала в трудовото досие на Ц.Ц..

В своите показания свидетелката Л.Й. – счетоводител на фирма „***“ ЕООД твърди, че същата е изготвила технически, като текст Заповед 3

№1/01.09.2015г. подписана от **** на фирмата и в последствие приложена към досието на Ц.. От разпита на свидетелката Й. се установява, че в хода на проверката от Инспекция по труда са били представени ведомостите за заплати на служителите и работниците във фирмата за периода 2015-2021г. и че в същите през периода месец септември 2015г. до месец септември 2021г.

Ц.Ц. се е водила в неплатен отпуск и през целия този период това не се е променяло.

От показанията на свидетелката Ц.Ц. се установява, че след постъпването й на работа в „***“ през месец май 2015г., няколко месеца след това е напуснала страната и до лятото на 2021г. е била в Испания. След прибирането си в страната през 2020г. същата си е направила справка какъв трудов стаж има, тъй като е трябвало да си търси работа и установила, че се води все още на работа и поискала да й бъде прекратено трудовото правоотношение. В своите показания свидетелката Ц.Ц. твърди, че освен документи за постъпване на работа, други документи не е подписвала.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 414 от КТ (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Същественото при производството от административно-наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи служебно.

В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации, в конкретния случай въз основа на събраните доказателства и материали.

С оглед така изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето сочено като 4 извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен.

Съдът намира, че не са налице основания за прекратяване на административно-наказателното производство.

Налагането на административно наказание без да е доказан съставът на съответното административно нарушение което се претендира, е в пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на административно-наказателна отговорност визирано в чл. 6 от ЗАНН.

В процесния случай безспорно се установява, че описаното в АУАН нарушение е извършено на 01.09.2015г. от страна на жалбоподателя, а не както се сочи през периода 01.01.2021г. - 04.03.2021г., видно от издадената Заповед №1 от 01.09.2015г.

Горното прави наказателното постановление незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон, с оглед изтеклата давност. Не става ясно за съда, защо АНО е избрал именно периода, от 2021г. като такъв за извършване на нарушението, като същото е извършено на 01.09.2015г.

С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по производството, които възлизат на 400.00 лв. адвокатски хонорар, на основание чл.143, ал. 1 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН, Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя тази сума, като разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №15-2100016/29.12.2021г. на *** на Дирекция „Инспекция по труда” –гр. Плевен, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к. ***, представлявано от **** си В.Ж. Д., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ в качеството му на работодател му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.