Решение № 214 от 26.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Стара Загора, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева в присъствието на прокурора Г. Сп. М. като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20265500500365 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 219/13.03.2026 г., постановено по гр.д.

№ 3855/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, в която е уважен предявеният от Р. С. Р. срещу Прокуратурата на Република България иск за присъждане на обезщетение за причинени му от незаконно обвинение по ДП № 38245-ЗМ-450/2023 г. по описа на 2-ро РУ на МВР – Стара Загора, пр.пр. № 6203/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Стара Загора, неимуществени вреди за присъдената сума от 1278,23 евро.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част е неправилно, поради постановяването в нарушение на материалния закон, и поради необосноваността му.

Сочи се, че първоинстанционният съд е обсъдил и възприел неправилно доказателствата по делото, и е извел необосновани фактически и правни изводи, т.к. е възприел събраните по почин на ищеца, сега въззиваем, свидетелски показания без да ги обсъди с другите събрани доказателства и да отчете заинтересоваността на свидетелите.

Сочи се също така, че събраните доказателства относно здравословното и психическото състояние на ищеца касаят времеви период, настъпил след датата на извършване на полицейската проверка, при която по надлежен начин е било установено наличие на наркотично вещество в урината му, което 1 обстоятелство не било по никакъв начин опровергано от Р. С. Р., който демонстрирал напълно незаинтересовано процесуално поведение в рамките на воденото досъдебно производство.

Претендира се отмяната на решението в тази му част и постановяването на ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло.

В законоустановения срок въззиваемият Р. С. Р., действащ чрез адв. М.

С., е подал отговор на жалбата, с който я е оспорил като неоснователна.

Изложил е доводи, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, а при постановяването му съдът е приложил правилно материалния закон след като е обсъдил всички относими събрани по делото доказателства, които установяват пораждащите претендираното от въззиваемия право на обезщетение за причинените му от незаконно обвинение неимуществени вреди факти.

Излагат се и съображения, че размерът на определеното обезщетение е справедлив с оглед на търпените вреди и периода, през които те са търпени.

В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна се представлява от прокурор при Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира уважаването й.

Въззиваемият се представлява от пълномощника си – адвокат, чрез когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в осъдителната му спрямо Прокуратурата на Република България, както и за присъждането на разноски.

Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол в съответната му част съдебен акт, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.

Пред районния съд е предявен иск по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ от Р. С. Р. срещу Прокуратурата на Република България, с които ищецът претендира присъждането на обезщетение в размер на 10000 лв., за причинени му от незаконно обвинение по ДП № 38245-ЗМ-450/2023 г. по описа на 2-ро РУ на МВР – Стара Загора, пр.пр. № 6203/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Стара Загора неимуществени вреди.

Предмет на въззивна проверка е постановеното от Районен съд –Стара Загора решение единствено по отношение на осъждането на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер от 1278,23 евро.

Въззивният съд намира, че правно-релевантните факти са установени правилно от Районен съд – Стара Загора след извършен и съобразен с процесуалните правила пълен анализ на всички събрани доказателства, въз основа на който са направени обосновани фактически и правни изводи, 2 последните от които изцяло в съответствие с материалния закон.

Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение.

Оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е направил необосновани правни изводи, т.к. е възприел събраните по почин на ищеца, сега въззиваем, свидетелски показания без да ги обсъди с другите събрани доказателства и да отчете заинтересоваността на свидетелите.

Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, ценейки ги по реда на чл.172 от ГПК, но и имайки предвид че найлогично е фактите, отнасящи се до душевността на въззиваемия, да бъдат установявани с показанията на неговите роднини и близки.

Житейски нелогично е да се очаква наличието на други доказателства, извън показанията на роднини и близки на пострадалия, които да могат да установят в максимално възможна пълнота и достоверност какви душевни страдания са мъчили въззиваемия в период от време от повече от година и три месеца.

В тази връзка следва да се има предвид също, че въззивника от своя страна не е ангажирал никакви доказателства, които да опровергават свидетелските показания.

Оплакването за постановяване на първоинстанционното решение при неправилно приложение на материалния закон също е неоснователно.

Наказателното производство е приключило с постановление за прекратяване поради липса на доказателства за извършено престъпление, т.е. по смисъла на чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ то представлява незаконно обвинение срещу Р. С. Р..

С оглед на това доводите, че при извършената полицейска проверка по надлежен начин е било установено наличие на наркотично вещество в урината на Р. С. Р., което обстоятелство не било опровергано по никакъв начин от него, и който демонстрирал напълно незаинтересовано процесуално поведение в рамките на воденото досъдебно производство, са абсолютно ирелевантни, а освен това и пряко нарушават установената в българското наказателно право презумпция за невиновност.

При отчитане на всички конкретни негативни психични и емоционални преживявания на Р. С. Р., произтекли от воденото срещу него наказателно производство, от изпитаните несигурност и притеснения относно евентуалното ангажиране на наказателна отговорност за период от време, надхвърлящ една година, въззивният съд намира, че определеното в размер на 1278,23 евро обезщетение не накърнява мярата за справедливост.

При така установените факти от правно значение оплакванията във въззивната жалба за нарушение на материалния закон при определянето на обезщетението за неимуществени вреди, т.к. не е било съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, са изцяло неоснователни.

По изложените съображения Окръжен съд – Стара Загора намира 3 първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

При този изход на делото въззиваемият има право на разноски, и такива следва да му се присъдят за част от заплатеното от него адвокатско възнаграждение от 200 евро.

Относно обжалваемостта на настоящия съдебен акт:

На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението по настоящото въззивно дело подлежи на касационно обжалване, т.к. цената на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от Р. С. Р. срещу Прокуратурата на Република България, е 10000 лв.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во и чл.272 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 219/13.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 3855/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която е уважен предявеният от Р. С. Р., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., ***, срещу Прокуратурата на Република България иск за присъждане на обезщетение за причинени му от незаконно обвинение по ДП № 38245-ЗМ-450/2023 г. по описа на 2-ро РУ на МВР – Стара Загора, пр.пр. № 6203/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Стара Загора, неимуществени вреди за присъдената сума от 1278,23 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.09.2024 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за присъдените й разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Прокуратурата на Република България, ЕИК № ***, с адрес: гр. С., *** да заплати на Р. С. Р., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., *** сумата от 200 евро /двеста евро/ съдебно-деловодни разноски пред въззивната съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4