Решение № 2779 от 19.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2779 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110103973 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. Д. К., ЕГН **********, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от 108,00 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., ведно със законна лихва за период от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 25,60 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 16.10.2020 г. до 03.02.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от 13.03.2023г. по ч. гр. д. № 8148/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са 1 в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сградаетажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „БРУНАТА“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 8148/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски. Ищецът е представил писмени доказателства и заявил допълнителни доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебносчетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Приложено е по искане на ищеца за послужване ч. гр. дело № 8148/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.

Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение-, като обосновава правен интерес за това.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Д. К., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. Н. М., с който оспорва исковите претенции като недопустими, респ. по основание и размер. Твърди се, че срещу ответника не е следвало да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото ответникът нямал обичайно местопребиваване в страната. Поддържа се, че ответникът е прехвърлил правото на собственост върху процесния имот в полза на трето лице през 2019 г., без да запазва за себе си ограниченото вещно право на ползване. Твърди, че вземанията не са достатъчно индивидуализирани, евентуални да са погасени по давност. Оспорва ответникът да е потребител на топлинна енергия за процесния имот. Поддържа, че по делото не било доказано процесният имот да е топлоснабден. Сочи, че през процесния период имотът не бил ползван. Твърди, че отопляемите обеми на сградата не били определени, съобразно изискванията на закона. Оспорва дружеството по дялово разпределение да е отчитало правилно показанията на общите топломери и водомери, и на индивидуалните разпределители и водомери. Оспорва общият топломер и водомер в абонатната станция, както и индивидуалните средства за техническо измерване да са редовно въведени в експлоатация, да са били технически изправни при въвеждането им в експлоатация, респ. да са преминавали периодично изискуемата метрологична проверка. Оспорва между ищеца и „Бруната България“ ООД да са учредени надлежно облигационни отношения. Оспорва като неоснователни и исковете за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „БРУНАТА“ ООД е заявило становище за основателност на исковете, като е представило и писмени доказателства за извършеното дялово разпределение и главен отчет на уредите в апартамента на ответника, относими към 2 процесния период.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди , а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

От представените по делото доказателства се установява безспорно, че за исковия период 01.05.2019 г. до 30.10.2019 г. единствен собственик на процесния недвижим имот – Апартамент № ***, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, е ответника В. К., която го продава на 23.10.2019 г. на настоящия му собственик Е. С. Д. /на чието име е прехвърлена партидата за топлоснабдения имот, след м.11.2019 г., съгласно подадено от нея заявление за това до „Топлофикация София“ ЕАД, на л.20/. Съдът счита, че в производството е безспорно установено, че именно посочената в ИМ ответница В. Д. К., като собственик по дарение на процесния апартамент № ***, находящ се на горепосочения адрес в гр. София /видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 46, том III, рег. № 11142, дело № 396/12.10.2006 г./ през процесния период има качеството на 3 клиент на „Топлофикация София“ ЕАД, респ. е потребител на доставеното количество ТЕ до имота и следва да отговаря за заплащане на нейната стойност. По нейно лично заявление от 07.10.2010 г. до „Топлофикация София“ ЕАД съществуващата за имота партида, с бивш потребител Д. Й. А. /баща на ответника К./ е прехвърлена на нейно име. Независимо, че още с подаването на заявлението, ответника е декларирала, че в имота няма да се ползва отопление и топла вода, същата е заявила, че ще ползва същия за жилищни нужди. Този адрес ответника е посочила и за свой постоянен адрес.

Следователно ответника К., като притежаваща имот в СЕС, присъединен към АС, има качеството на клиент на дружеството – доставчик на топлинна енергия, респ. същата е потребител на доставеното количество топлоенергия до имота, през исковия период от 01.05.2019 г. до 30.10.2019 г.

От приложените по делото от страна на ФДР писмени доказателства – извлечения от сметки, протоколи от ОС на ЕС, дялово разпределение за процесния период и формуляр за отчет за периода от 2019-2020, подписан от новия собственик Е.Д. през м.05.2020 г., /всички те неоспорени от ответниците/ в т.ч. заключението по СТЕ се установява, че уредите в апартамента са отчетени редовно, при предоставен достъп на служителите на ФДР от клиента Е.Д., на чието име е прехвърлена партидата след м. 11.2019 г., за което е съставен Талон за отчет на уредите за дялово разпределение от 27.05.2020 г., а на база този отчет е била издадена и съответната изравнителна сметка, касаеща процесния период 01.05. до 30.10.2019 г., част от отоплителен период 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.

С отговора на исковата молба, ответникът, чрез назначения му особен представител е заявил, че оспорва доставката на ТЕ до процесния имот в посоченото количество и нейната цена, а в случай, че се установи такава, оспорва исковете като погасени по давност.

Предвид заявените оспорвания и възражения, съдът е допуснал и приел заключения по СТЕ и ССчЕ, като е счел същите за необходими за изясняване на релевантни по делото факти.

От заключението на СТЕ се установява, че сградата, в която се намира процесния апартамент № *** е с непрекъснато топлоснабдяване за периода от м.05. до м.10.2019 г., а дяловото разпределение, извършвано от „Бруната“ ООД за ЕС и процесния имот е в съответствие с Методиката, проверените документи и данните от уредите за сградата и апартамента. За периода, изравнителната сума възлиза на 107,99 лв., която сума е за доплащане от абоната, а прогнозно начислена ТЕ по фактурите е 62,39 лв. и съставлява топлинна енергия за БГВ. В резултат на извършените проверки на документите по делото и други предоставени от ищеца и ФДР, вещото лице е заключило, че сумата за ТЕ за имота на ответника К. с аб. № *** за процесния период е определена съгласно Наредбата за топлоснабдяването, Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС и актуалните цени на ТЕ за периода.

От заключението на ССчЕ се установява пък, че прогнозно фактурираните суми за ТЕ са били заплатени без просрочие от страна на клиента/абоната, чрез еРау, като това плащане е било съобразено от ищеца и съответно приспаднато от общо дължимата стойност за 4 потребената ТЕ за периода от м.05. до м.10.2019 г., възлизаща на 175,80 лв. Ето защо, в производството е заявена за плащане единствено стойността на изравнителните сметки от 113, 41 лв., от която вещото лице е установило, че следва да се приспадне и разликата в цената на ТЕ за периода от 5, 41 лв. и така се формира крайната дължима стойност на ТЕ за посочения в ИМ период от 108,00 лв.

Разпечатката съдържа 23 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/218c00e6-a4b6-422d-94ab-0aceced9acf3