Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6902 от 05.11.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 16643/2017
Вид
Решение № 6902
Подписан
05.11.2018
Състав
ВАЛЕНТИНА ВЕРГИЛОВА АНГЕЛОВА, ГАЛЯ ЙОРДАНОВА МИТОВА, МИЛЕН ПЕТКОВ ЕВТИМОВ

Цитирани разпоредби

Р E

Ш Е Н

И Е

№ ………., 05.11.2018 година, град София,

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през 2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

ЧЛЕНОВЕ: Валентина Ангелова

Милен Евтимов

При секретаря Мариана

Ружина, след като разгледа докладваното от съдия В. Ангелова, гражданско дело № 16643 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 240535 от 17.10.2017 г., постановено по гражданско дело № 16345 по описа за 2016 г.

Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 92 състав признал за установено по установителен иск на С.Д.С., по отношение на А.В.Г., че бракът, сключен с Акт за граждански брак № 3071/28.04.2011 г. на СО – район „Триадица“, междуП.С.Г., починала на 05.11.2016 г., и А.В.Г., е бил дълбоко и непоправимо разстроен по взаимна вина на двамата съпрузи; осъдил С.Д.С. и А.В.Г. да заплатят по 25,00 лв. държавна такса по сметка на СРС, като оставил без уважение исканията им за присъждане на сторените по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение останал наследникът на първоначалната ищца, конституиран в първоинстанционното производство по реда на чл. 327 ГПК /въззивник в настоящото производство и въззиваема страна по жалбата на другата страна/ С.Д.С., който го обжалва като недопустимо, в частта досежно вината на неговата наследодателкаП.С.Г.. Излага подробни съображения в тази насока и моли същото да бъде обезсилено в обжалваната част като се признае, че сключеният между ответника и първоначалната ищца брак, починала на 05.11.2016 г., е дълбоко и непоправимо разстроен само по вина на съпруга А.В.Г.. Алтернативно, счита решението в обжалваната му част за неправилно, като постановено в противоречие със закона, с оглед на което моли съда за неговата отмяна. Оспорва като неоснователна жалбата на другата страна, като подробни съображения излага в писмения си отговор.

Претендира сторените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и отговора на въззивната жалба на другата страна.

Недоволен от постановеното решение останал и ответникът А.В.Г. /въззивник в настоящото производство и въззиваема страна по жалбата на другата страна/, който го обжалва изцяло. Счита за неправилни и необосновани изводите на първоинстанционният съд за наличието на вина от негова страна, която да е довела до дълбокото разстройство на брака му с ищцата, като излага подробни съображения в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да установи, че бракът е непоправимо разстроен единствено по вина на съпругатаП.Г., като отхвърли предявения иск, с правно основание чл. 52, ал. 3 от СК. Счита жалбата на наследодателя на първоначалната ищца за неоснователна, като излага доводи в тази насока в писмени си отговор. Претендира сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощниците си по делото, поддържа въззивната си жалба и отговора на въззивната жалба на другата страна. Моли да се отмени първоинстанционното решение като се отхвърли предявения иск. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица, имащи интерес от обжалването, като отговарят на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същите са допустими и следва да се разгледат по същество.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното :

Първоинстанционният

Софийски районен съд бил сезиран с иск с правно основание чл. 49, ал. 1 във връзка с ал. 3 от СК, обективно съединен с небрачни искове по чл. 53 и 56 от СК – за ползване на семейното жилище и фамилното име.

Ищцата поддържала, че с ответника са сключили граждански брак на 28.04.2011 г., от който нямали родени деца. Излагала, че в края на същата година, двамата решили да закупят имот в с. Скалско, който се нуждаел от ремонт. Тъй като съпругът й не работел, се заел с ремонта и останал да живее там, а понеже тя била служебно ангажирана в гр. София ходела при него всяка седмица от петък до неделя. Постепенно отношенията между двамата се влошили, като съпругът й станал груб и злобен.

Настоявал тя да напусне работа, звънял й често по телефона на работното място, с което пречел не само на работата й, но я и злепоставял пред колегите. Освен това често ходел до работното й място, държал се арогантно и й повишавал тон пред клиенти. Звънял на нейните познати и ги притеснявал, че тя не се грижела достатъчно за семейството си. Налагал и всякакви забрани - да не излиза, да не ходи до магазина, да не се вижда с никой, да не кани гости в тях. Ищцата поддържала още, че въпреки положените от нейна страна усилия за преодоляване на конфликтите и създалото се напрежение със съпруга й, срещала единствено липса на всякакъв интерес и желание за комуникация. Нещата помежду им станали нетърпими през лятото на 2013 г., когато съпругът й се запознал с една госпожа от селото, с която се движел почти постоянно. Споделил й, че иска да купят къща, която също да ремонтират, но тъй като тя не била съгласна, това допълнително обтегнало отношенията им и те тотално се отчуждили. Излагала още, че когато здравето й се влошило, нейни колеги се обаждали на съпруга й да му кажат, че тя е зле и го молели да й помогне, на което той отвърнал, че не се интересува от нейното здраве. През месец април 2014 г. двамата заминали заедно на гости при бащата на съпруга й в гр. Петербург, като престоят им там бил съпътстван от непрекъснати скандали. След като се прибрали в България през месец май 2014 г. при едно от нейните посещения на село, съпругът й я изгонил и се наложило да пренощува при съседка. При последващите й посещения той си вземал багажа и се изнасял на хотел. От тогава двамата били фактически разделени. През месец септември 2014 г. установила, че съпругът й е сменил ключалката на вратата на имота в с. Скалско и тя не можела да влезе, поради което подала жалба в полицията. С оглед на изложеното молела съда да постанови решение, с което да прекрати брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на нейния съпруг – А.Г., като претендирала ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, район Красно село, ж.к. „********/съсобствено между нея, нейния баща и брат/, както и възстановяване на фамилното й име отпреди сключването на брака. Претендирала сторените по делото разноски.

Ответникът А.В.Г. оспорвал изложените в исковата молба обстоятелства и предявявал насрещен иск, с правно основание чл. 49, ал.1 от СК. Твърдял, че в началото с брака си съсП.С.Г. се разбирали много добре, чувствали се спокойни и щастливи заедно и имали желание за дете. Закупили имот в с. Скалско и той започнал да го преустройства с идеята двамата да прекарват повече време там. Докато се занимавал със строителството, съпругата му работела в гр. София, като ходила при него всяка седмица от петък до понеделник. Постепенно, обаче тя започнала да разрежда посещенията си, отношенията им се променили и между тях постепенно започнало да нараства отчуждение. Всички опити да имат дете се провалили, включително и извършената ин-витро процедура, което още повече охладило взаимоотношенията им.

Забелязал, че съпругата му започнала да употребява алкохол доста често и това нейно поведение много го притеснило и довело до конфликти помежду им. Заявял, че от август 2014 г. двамата са във фактическа раздяла и не поддържали никакви отношения помежду си, като дори не се чували и по телефона. Считал, че няма шанс повече да се съберат и да живеят заедно, поради което молел съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд, приел за установена следната фактическа обстановка :

След образуването на гражданско дело № 16345/2016г. с правно основание чл. 49, ал. 1 във връзка с ал. 3 от СК по искова молба наП.С.Г. срещу А.В.Г. било образувано друго гражданско дело № 29767/2016г. по описа на СРС, 84-ти състав между същите страни (но с различни процесуални качества) и с еднакъв предмет – прекратяване на сключения между тях граждански брак. С оглед на така установеното и на основание чл. 213 от ГПК, СРС, 92-ри състав с определение от 19.10.2016 г. присъединил, по-късно образуваното гражданско дело към първоначалното заведеното за общо разглеждане и решаване.

Страните по делотоП.С.Г. и А.В.Г. не спорили помежду си, че на 28.04.2011 г. в гр. София са сключили граждански брак, при който жената, с фамилия Станчева, приела брачното фамилно име –Г.. От брака си двамата нямали родени деца.

На *** г.П.С.Г. починала, видно от представения по делото препис - извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 1432/06.11.2016 г., съставен при Столична община - район „Красно село”.

При условията на чл. 327, ал. 1 от ГПК, с оглед заявеното желание за това от наследника на ищцата - С.Д.С. /нейн баща/, производството по делото било продължено като установителен иск с правно основание чл. 52 от СК.

От представения амбулаторен лист, издаден на 18.12.2014 г. се установявало, че приП.Г. била установена като основна диагноза „Токсично увреждане на черния дроб“.

Ответникът упълномощил съпругата си да се разпорежда с всички открити от него сметки в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, като извършва всички разпоредителни действия с тях, като ги открива, закрива, тегли, извършва преводи в страната и чужбина и всякакви други операции, неограничено, от негово име, като видно от представените по делото извлечения от същите сметки,П.Г. теглила многократно суми от сметките на съпруга си.

Същата била насочена към включване в ин-витро програма за донорска яйцеклетка, след като при първичен преглед в Медицински център „Н.Р.“ София, на 11.12.2012 г., бил установен стерилитет, поради изчерпан яйчников резерв. На 22.03.2014 г. била извършена процедура по трансфер на два ембриона, завършила неуспешно, тъй като не била регистрирана бременност. През месец октомври 2014 г., по писменото уведомление на съпруга, останалият ембрион бил блокиран в криобанката.

В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез разпита на две групи свидетели – сочените от ищеца Д.И.и И.А.и сочените от ответника Н.Т.и А.М.. Свидетелката И., с показанията си, които съдът кредитирал, установила, че съпрузите са закупили имот в с. Скалско, катоП.Г. пътувала до там. Ответникът се обаждал на съпругата си на работното й място, като все се карали. Веднъж ответникът отишъл на работното място наП.Г. и след проведен между тях разговор съпругата тръгнала да го гони с такси, за да се сдобрят. Според показанията й, съпрузите правили опити за ин-витро процедури, като веднъж след манипулация свидетелката, заедно с нейн приятел, се наложило да взематП.Г. от болница „Надежда”, а през това време ответникът си бил на село. Освен това, седмица преди съпругата да почине, същата била в болница, но съпругът й не дошъл нито веднъж да я посети.

От показанията на свидетелката Т. станало ясно, че ответникът е възобновил много разрушени постройки в с. Скалско, като ги изградил наново. За тази цел той ангажирал работници. Същият приготвял ястия, давал ги благотворително и помагал на читалището. Според свидетелката съпругата до обяд била в леглото, а след това ходела до магазина и при приятели.

Тя видяла, чеП.и мъж от селото, на име И., били прегърнати пред магазина. На празника на селото,П.и И. си говорели и танцували заедно. Ключовете за къщата на съпрузите се намирали в св. Т., тъй като тя ходела да им храни кучетата им. От 2014 г. страните били фактически разделени, като съпругата повече не посещавала къщата на страните в селото.

Съпругата пренощувала в дома на свидетелката, тъй като ответникът я хванал в къщата на И. и тя била пияна. ТогаваП.търсела И. по телефона до късно. От 2014 г.П.не е ходила в къщата в селото, но е ходила в селото с И..