Решение № 73 от 09.06.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Бургас, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20222000500452 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 452/2022г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на О. М. О. чрез неговия особен представител в производството адв.Д., въззивната жалба на адв.К., особен представител на Л. М. М. и въззивната жалба на З. М. С., чрез особения представител адв.Ч., против решение № 260006/21.04.2022г. по т.д.№ 57/2019г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което са осъдени солидарно заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД сумата от 164 823 лв. главница по договор за ипотечен кредит, 16 635, 07 лв. – договорна лихва, законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба и разноски по делото в размер на 29 423,92 лв.

С въззивната жалба на О. М. О. се иска отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, необосновано и допуснато при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че неправилно е определено правното основание на предявения иск - по чл.79 ЗЗД вместо неизпълнение по Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, обезпечени с ипотека.

Намира, че неправилно е тълкувано пълномощното от 24.02.2016г., не е анализиран договорът от 14.03.2016г., касаещ пълномощно от 01.02.2016г.

Излага доводи, че пълномощното, в което е вписан, не е взето предвид при сключване на процесния договор за банков кредит, индиция за което е вписването върху него от банката като вх.№2 от 21.03.2016г. Предвид 1 изложеното, изводът на съда, че О. О. е упълномощил Л. М. да сключи договор за кредит при каквито условия прецени, не съответства на доказателствата по делото. Твърди се, че жалбоподателят не е обвързан и от общите условия на 1 банката, което обстоятелство не е коментирано в решението. Не е обсъден и погасителният план, в който е вписано единствено името на кредитополучателя. Не е отчетено и, че съгласно погасителния план, той е съставен отделно, в нарушение на чл.24 от договора за кредит. На следващо място в нарушение на преклузивните срокове е прието становище на банката относно валутата на кредита и за началния период на претендираната възнаградителна лихва. Неоснователно е приета безкритично изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза, извършена в нарушение на указанията на съда и която е оспорена по делото. В нарушение на практиката на ВКС експертизата е извършена не чрез лична проверка и съдът е следвало да я обсъди в съответствие с останалите доказателства по делото. Неоснователно са отхвърлени и възраженията на жалбоподателя за наличие на неравноправни клаузи в договора.

Във въззивната жалба, подадена от адв.К., особен представител на Л. М.

М. също се иска отмяна на решението като неправилно и необосновано и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Твърди се, че неправилно и немотивирано е приета началната дата на предсрочната изискуемост на кредита, неправилно е определен размерът на непогасената главница към датата на предсрочната изискуемост и неправилно е уважена изцяло претенцията за договорната лихва. Намира решението в частта за договорната лихва за необосновано. Сочи, че датата на настъпване на предсрочната изискуемост е оспорена в отговора на исковата молба с доводи за липса на данни за датата на изпадане в просрочие. Оспорен е и периодът, за който се претендира договорната лихва. По посочените възражения липсва произнасяне от страна на съда, не са изложени и мотиви за определянето на размера на договорната лихва и основанието за начисляването и. Поради изложеното, неправилно е установена фактическата обстановка по делото, не са анализирани събраните писмени доказателства и приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза. Намира за недоказана по основание и размер претенцията за договорна лихва в размер на 16 635,86 лв. Недоказан е и периодът, за който се претендира 25.08.2018г. до 20.06.2019г. Съдът неправилно е приел, че претенцията е с крайна дата 25.06.2019г. – преди настъпването на предспочната изискуемост на кредита. Не са обсъдени отделните видове лихва, посочени в заключението на вещото лице в отговор на поставената под № 6 задача с определението от 23.10.2020г. Решението е неправилно и в частта за възнаградителните лихви. Неоснователно са отхвърлени възраженията на ответната страна за неравноправни клаузи. Процесната възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и не съответства на насрещната престация на кредитора. Решението е неправилно и относно лихвата за забава, тъй като назначената съдебно – счетоводна експертиза е неясна относно 2 използваните източници и начина на изследването им. При съпоставяне на извлеченията от счетоводните книги сумите съвпадат със заключението за договорната лихва върху редовната главница, но за период, различен от претендирания, и за обезщетение за просрочена главница. Останалите суми до размера от 16 635,86 лв. са с неясен произход и размер. Допълнително, основанието на което се претендира обезщетението за забава е неравноправна клауза, тъй като дължимостта му е договорена без отчитане на предсрочната изискуемост на кредита, което поставя получателя в неравностойно положение.

С въззивната жалба на особения представител на З. М. С. адв.Ч. също се иска отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Счита за превратен и обоснован изводът на съда за наличие на валидно сключен договор за банков кредит предвид, че по делото не е безспорно установено, кои са лицата, положили подписите по представените по делото документи, което според страната сочи неговата нищожност. Представеният погасителен план не съдържа подписи на всички страници, а възраженията на ответниците в тази насока не са обсъдени в решението. Не са отчетени оспорванията от фактическа страна и не е установена фактическата обстановка. Превратно е тълкувано пълномощното, подписано от З. М. относно обема на представителната власт и не е установена договорка между страните относно адрес на кореспонденция. Решението е неясно относно начина на формиране на договорната лихва и основанието за дължимостта и . Твърди се, че договорът съдържа безспорно неравноправни клаузи и на кредитополучателите не е разяснен механизмът на изчисляване на лихвите съобразно общите условия.

В отговор на трите въззивни жалби, подаден от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, чрез пълномощника адв.И., се иска оставянето им без уважение като неоснователни. Счита решението за правилно и за обосновано.

Твърди, че по делото безспорно е доказано наличието на валидно облигационно отношение между страните – договор за банков кредит, обезпечен с ипотека с кредитополучател З. М. и солидарно задължени лица О.

О. и Л. М.. При сключване на договора О. О. и кредитополучателката са представлявани от Л. М.. Оспорването на подписа под пълномощното за О. О. в предходната инстанция не е доказано, а оспорване на подписа на З. М. не е направено там. Установено е, че сумата по договора за кредит е изцяло усвоена. Установено е и неплащането на дължимите вноски от ответниците за периода 25.08.2018г. до 21.06.2019г. В съответствие с т.18 на ТР№ 4/18.06.2018г. на ОСГТК на ВКС Ямболският окръжен съд е приел, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с връчване на исковата молба – на 28.12.2019г. В решението възраженията за нередовно връчване са подробно обсъдени и оставени без уважение. Отхвърлени са и възраженията на липса на изрично уговорен адрес за кореспонденция, като във връзка с тях съдът се е произнесъл и по редовността на упълномощаването, извършено от 3

З. М. за Л. М.. Дължимите от ответниците вземания са установени и по основание, и по размер съобразно назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, решението е подробно и мотивирано относно всички възражения на ответниците и в съответствие със събраните по делото доказателства. Подробно се оспорват като неоснователни оплакванията във въззивните жалби и се иска оставянето им без уважение. Решението съдържа подробни мотиви и относно твърденията за наличие на неравноправни клаузи.

Бургаският апелативен съд, рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на представените по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение въззивниците са осъдени да ЗАПЛАТЯТ на „УниКредит Булбанк" АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.., район „В.", пл.„С. Н." № *, на основание чл.79 от ЗЗД и Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 40 от 14.03.2016г., сумата 164 823.07 лв. - неплатени дължими суми за главница по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 40 от 14.03.2016г.; 16635.86 лв. - дължима договорна лихва за периода от 25.08.2018 г. до 25.06.2019 г., законна лихва върху сумата - на главницата 164 823.07 лв. от 29.12.2019г. до изплащане на вземането като отхвърля претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 21.06.2019г., до 28.12.2019г., когато е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.

За да приеме решение в този смисъл, окръжният съд е възприел фактическите твърдения по исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост на вземане на банката от договор за ипотечен кредит, по който ответниците са солидарни длъжници.

На първо място е оспорена валидността на договора за кредит по съображения, че отв. О. О. не е страна по него, не е упълномощил валидно пълномощника, тъй като подписа под пълномощното не е негов.

Този довод е изследван подробно и внимателно от окръжния съд и въз основа на съдебно графологическа експертиза е установено авторството на подписа, като принадлежащо на ответника. Без правно значение е отбелязването на дата след сключване на договора за банков кредит, защото по делото е установено, че именно въз основа на упълномощаването ответниците са се задължили като солидарни длъжници по ипотечния кредит, усвоили са договорената сума и са я изразходвали за покупката на недвижим имот, за които са сключили и договор за ипотека, като обезпечение.

Установена е поредицата от правни и фактически действия, с които пълномощникът е бил натоварен от упълномощителя О., за което не се спори.

Оспорено е настъпването на предсрочната изискуемост по съображения, че банката не е връчила уведомление за това на солидарните длъжници.

По делото е установено, че този факт се е осъществил с връчването на исковата молба на ответниците, чрез назначените им особени представители по чл.47, ал.6 от ГПК, а не на посочената от ищеца дата 4 09.02.2019г., когато неправомерно е упражнил правомощието си да направи целия остатък от кредита предсрочно изискуем, преди да е обявил на длъжника предсрочната изискуемост.

Предсрочната изискуемост е настъпила на 28.12.2019г. и от този момент е изискуемо предявеното вземане.

Въпреки оспорването, съдът приема, че по делото по несъмнен начин е установено неизпълнение на задължението на кредитополучателя да погасява в срок задължението си по договора за кредит, което е дало основание на банката да пристъпи към обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Въведените от ответната страна възражения в обратния смисъл не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Категорично е становището на вещото лица в този смисъл, като е установено пълно неизпълнение на задължението за погасяване чрез вноски на задължението както за главница, така и за възнаградителна лихва.

Съобразно възприетото от съда заключение, общият дължим размер на главницата, след обявяване на предсрочната изискуемост, възлиза на 164 823.07 лв. При определяне на този размер са взети предвид направените погашения по отношение на вземането за главницата.

Неоснователно е оплакването за неправилно определен размер на вземането за договорна лихва, както по отношение на периода, в който е формирано, така и по отношение на неравноправния характер на договорната клауза.