Решение № 1177 от 06.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1177 гр. Пловдив, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20215330110206 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от А. К. Ж. срещу ЗАД „Бул Инс“, с която е предявени осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на 3160.59 лева, представляваща остатък от незаплатено обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат от ПТП от 04.05.2019 г., виновно причинено от Н. С. Р. с лек автомобил „Ауди А“, с рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, както и 661.14 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.05.2019 г. до 20.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда – 21.06.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.05.2019 г. в гр. П. на кръстовището на бул.“***“ и ул. „***“, водачът на лек автомобил „Ауди А“, с рег. № *** Н. С. Р., в нарушение на парвилата за движение, не осигурил предимство, извършва ПТП в резултат на което на МПС-то на ищеца „Шевролет Нубира“, с рег. № *** са причинени щети. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП от органите на полицията. Към датата на ПТП виновният водач за ПТП имал Застраховка „ГО“ при ответника за лекия автомобил, с който е причинено ПТП. Ищецът се обърнал към ответното дружество за заплащане на причинените му имуществени вреди в резултат от ПТП. Заведена е щета с № *** при ответника като е направен опис на щетите по процесния л.а.. След извършени два огледа на лекия автомобил на 14.05.2019 г. и 19.05.2019 г., същият е даден в сервиз „***“.

Вредите по л.а. не са били определени като тотална щета. За пълното възстановяване на щети ищецът е заплатил сума в размер на 4310.05 лева с ДДС, подробно разбита по пера в исковата молба.

Ответното дружество предложило като обезщетение сума в размер на 1149.66 лева, която сума е заплатена на ищеца. Ищецът счита, че така платената сума е недостатъчна за покриване на щетите, които са в доста по –голям размер. Направил е повторно искане до застрахователя за заплащане на обезщетение в пълен размер, като е получил отказ, което 1 поражда интерес от предявяване на настоящия иск за остатъка до пълното възстановяване на щетите. Счита, че ответникът е изпаднал в забава за претендираната сума от датата, следваща датата на извършеното частично плащане, а именно от 31.05.2019 г., като претендира обезщетение за забава в търсения размер и период.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва така предявения иск. Счита, че размерът на вредите е многократно завишен. Счита, че процесния лек автомобил не е бил в гаранция, за да се отремонтира в оторизиран сервиз на марката и да му бъде заплатена сума, съобразно извършения ремонт там. Счита, че са надписвани ремонтно-възстановителни дейности, както и части, които не са били увредени в резултат на процесното ПТП. Счита, че сумите за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на автомобила са завишени.. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

По делото са представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск, ищецът е спазил разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение. Последният е определил по-малко от претендирания от ищеца размер, което поражда интереса му да заведе иск за разликата. /л.78/.

По същество:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 432, ал.1 КЗ.

За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и деликвента, както и наличието на правопораждащ деликтната отговорност на собственика на лек автомобил „Ауди А“, с рег. № *** фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение, механизма на ПТП, размер на вредите. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си в отговора за съпричиняване и прекомерност на претендираното обезщетение.

С Определение от 15.09.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че на 04.05.2019 г. в гр. П. на кръстовището на бул.“***“ и ул. „***“, водачът на лек автомобил „Ауди А“, с рег. №*** - Н. С. Р., в нарушение на парвилата за движение, не осигурил предимство, извършва ПТП в резултат на което на МПС-то на ищеца „Шевролет Нубира“, с рег. №*** са причинени щети. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП от органите на полицията. Към датата на ПТП виновният водач за ПТП имал Застраховка „ГО“ при ответника за лекия автомобил, с който е причинено ПТП. Ищецът се обърнал към ответното дружество за заплащане на причинените му имуществени вреди в резултат от ПТП. Заведена е щета с № *** при ответника като е направен опис на щетите по процесния л.а.. След извършени два огледа на лекия автомобил на 14.05.2019 г. и 19.05.2019 г., същият е даден в сервиз „***“. Вредите по л.а. не са били определени като тотална щета. За пълното възстановяване на щетите ищецът е заплатил сума в размер на 4310.05 лева с ДДС, подробно разбита по пера в исковата молба. Ответното дружество предложило като обезщетение сума в размер на 1149.66 лева, която сума е заплатена на ищеца. Направено е от ищеца повторно искане до застрахователя за заплащане на обезщетение в пълен размер, като е получил отказ.

Спорно по делото е дали вредите по процесния лек автомобил са в причинно следствена връзка с описаното ПТП.

В тази връзка по делото е изготвена Съдебно – автотехническа експертиза /л.66/, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, основана на 2 професионалните знания и опит на вещото лице. От същата се установява, че е налице причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и констатираните вреди по лекия автомобил на ищеца по описите, извършен от ответника. Вещото лице заявява, при изслушването си в открито съдебно заседание от 24.03.2022 г. /л.80/, че при определяне на щетите се е ползвал от описите, направени от ответника, като е оценил констатираните от ответника вреди. Също така от тези описи на ответника се е ръководел и кои части са били за подмяна и кои са подлежали на ремонт, така както е записал ответника. Вещото лице обяснява, че стойността на частите е определена на база това което се предлага в магазина, като е дадена стойност и на влагане на части втора употреба, на които цената е по-ниска, доколкото се отчита овехтяването им.

Предвид всичко изложено съдът намира, че по делото се установи фактическият състав на разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди А“, с рег. № *** , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, в резултат на която за ищеца са настъпили вреди, които са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.

Съ гл а с н о чл. 386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Вредата в процесния случай е действителната стойност на погиналото имущество. В случая от САТЕ се установява, че стойността на ремонта на процесния лек автомобил, съобразно описа по щета е в размер на 9501.73 лева с нови части и 5025.04 лева – с части втора употреба, които са в по-голяма размер от претендирания от ищеца.

С оглед горното искът се явява доказан по основание и размер и ще се уважи в пълния предявен размер от 3160.59 лева.

Като законна последица от уважаване на иска ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.06.2021 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено от ищеца още в исковата молба.

По иска по чл.86 ЗЗД:

Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В Кодекса за застраховането /нов 2016 г./ има специална разпоредба, която регламентира отговорността на застрахователя за дължимост на законна лихва от един по-късен момент. Разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ, свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът от представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). В конкретния случай с плащане на сумата в размер на 1149.66 лева на 30.05.2019 г. /л.8/, ответникът е отказал заплащането на обезщетение в търсения от ищеца размер. С постановяване на отказа съдът намира, че ответникът изпада в забава, по арг. от чл.497, ал.1 КЗ, предвид което от 31.05.2019 г. до 20.06.2021 г.ще се присъди обезщетение за забава, което изчислено служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор на НАП възлиза на сума в размер на 660.26 лева, до която сума искът ще се уважи, а за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 661.14 лева искът ще се отхвърли.

По отговорността за разноските

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.

Ищецът доказа следните разноски – 176.42 лева – платена държавна такса, 540 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.5/, 180 лева – депозит САТЕ. Общо разноски направени от ищеца 896.42 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, ще се присъди сума в размер на 896.21 лева.

При тези мотиви, Пловдивският районен съд

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К.К. ДА ЗАПЛАТИ НА А. К. Ж., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 3160.59 лева, представляваща остатък от незаплатено обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат от ПТП от 04.05.2019 г., виновно причинено от Н. С. Р. с лек автомобил „Ауди А“, с рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, както и 660.26 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.05.2019 г. до 20.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда – 21.06.2021 г. до окончателното плащане , както и сумата от 896.21 лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 661.14 лева, като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________

4