Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 29.04.2022, Районен съд - Кула

Съд
Районен съд - Кула
Дело
Гражданско дело 234/2021
Вид
Решение № 15
Подписан
29.04.2022
В сила
15.07.2022
Състав
Дияна Иванова Дамянова Цанкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Кула, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Петя С. Симеонова като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20211330100234 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 430 ТЗ, във вр. с чл. 9 ЗПК и чл.8., ал.1 ЗЗД, с които иска от съда да признае за установено по отношение на ответника ПЛ.

В. Н. с ЕГН: ********** с настоящ адрес: гр. Г., общ. Г., обл. В., ул. „ .....“ № . дължи на ищцовото дружество „УниКредит Булбанк” АД с ЕИК 83191953., със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „ Възраждане”, пл. „ Света Неделя” №, представлявано от Т.А.П. и Джакомо Волпи сумата 1.30.90 лв./хиляда шестотин и тридесет лева и 90 стотинки/, главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-572- 0024.-2018 от 09.11.2018г.;сумата 59.82 лева (петдесет и девет лева и 82 стотинки) договорна/възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 18.11.2019 г. до 22.01.2020 г.;за сумата 133.20 лева (сто тридесет и три лева и 20 стотинки) - лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода от 22.01.2020 г. до 07.10.2020 г.;законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда 08.10.2020г. до окончателното издължаване, за които суми има издадена Заповед за изпълнение № 30 от 15.02.2021г. по чл.410 от ГПК по Частно гражданско дело № 180/2020г. по описа на РС – Кула, както и да бъде осъден ответника да заплати сторените в исковото и заповедното производства разноски.

Ищецовото дружество твърди в исковата молба, че на 09.11.2018 г. между ищцовото дружество в качеството на кредитор, от една страна и ответника, в качеството на оправомощен държател, от друга, е подписан Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-572- 0024.-2018 (по-долу за краткост „Договора”), по силата, на който ищцовото дружество е предоставил на ответника кредитен лимит в размер на 2000.00 лева, който от своя страна се е задължил да ползва кредитната карта съгласно условията по договора, в 1 т.ч. да възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минималната погасителна вноска, като размерът и броят на погасителните вноски зависи от това дали и колко пари са усвоени - при този вид кредити, т.е. кредитни карти, няма ясно дефинирани брой вноски, които следва да бъдат направени с цел погасяване на кредита, т.е. не се изготвя погасителен план. В чл. 3.1. от договора е определена единствено минимална погасителна вноска в размер на не по – малко от 3% от отпуснатия кредитен лимит, която ответникът се задължава да осигурява ежемесечно по сметката си, и то в случай, че ползва суми до размера на кредитния лимит. В чл. 3.1.1 от договора е посочен „период на клиентските плащания”, т.е. периодът, в който тветникът може по всяко време да усвоява, т.е да ползва сумите от разрешения кредитен лимит - всеки календарен месец от първо до последно число В чл. 3.1.2 от договора е посочен „период на погасяване/издължаване”, т.е. периода, в който задължително следва да бъде правена поне минималната вноска за погасяване на използваните суми по кредитната карта - от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентските плащания, т.е на ползването на кредитната карта. Твърди се също, че в чл. 2 от Договора страните са уговорили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат върху предоставената сума. Посочва се също, че е определен краен срок за окончателно възстановяване и погасяване на дължимите по кредитната карта суми, а именно 2 г. от сключване на договора.

Излагат се твърдения, че ответникът не е теглил суми от кредитната карта и не е изпълнил задължението си да погасява задължението си в срок, за което ищцовото дружество се е възползвал от правото си, съгласно чл. 10.1., във вр. с чл. 10.1.1, във вр. с чл. 8.12. от договора (неплащане на парично задължение), да обяви цялата непогасена част от кредита за предсрочно изцяло изискуема, в т.ч. да пристъпи към незабавно събиране на изискуемите суми - главница и лихви, включително такси и разноски. Датата, на която кредитният лимит е обявен за изцяло предсрочно изискуем е 22.01.2020 г. и заявителят е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомил ответника чрез покана за доброволно изпълнение, връчена чрез частен съдебен изпълнител. Излагат се твърдения ,че за процесните суми е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК пред РС - Кула, въз основа на което е образувано ч.гр. д. № 180/2020г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми, която е връчена на длъжника, който в законния месечен срок е депозирал възражение. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски в настоящото и в заповедното производства.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК и не изразява становище.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Не изразяват становище по спора.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От приетото по делото Ч.гр.д. № 180/2020г. по описа на РС – Кула се установява, че по посоченото дело е издадена Заповед за изпълнение № 30 от 15.02.2021г. по чл.410 от ГПК в полза на „УниКредит Булбанк” АД с ЕИК 2

83191953., със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „ Възраждане”, пл. „ Света Неделя” №, представлявано от Т.А.П. и Джакомо Волпи срещу ПЛ. В. Н. с ЕГН: ********** с настоящ адрес: гр. Г., общ. Г., обл. В., ул. „ .....“ № . за сумата 1.30.90 лв./хиляда шестотин и тридесет лева и 90 стотинки/, главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-5720024.-2018 от 09.11.2018г.;сумата 59.82 лева (петдесет и девет лева и 82 стотинки) - договорна/възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 18.11.2019 г. до 22.01.2020 г.;за сумата 133.20 лева (сто тридесет и три лева и 20 стотинки) - лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода от 22.01.2020 г. до 07.10.2020 г.;законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда 08.10.2020г. до окончателното издължаване,както и разноските по делото от 94.20 лв./деветдесет и четири лева и 20 стотники/, от които 3.,48 лв./тридесет и шест лева и 48 стотинки/ за платена държавна такса и 57,72 лв./петдесет и седем лева и 72 стотинки/ адвокатско възнаграждение.

Препис от заповедта е връчен на ответника заедно с покана за доброволно изпълнение на 04.08.2021г. От ответника е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 от ГПК в законния месечен срок на 11.08.2021г, с което заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, с оглед на което и на основание чл.415 ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал с ищцовото дружество възможността да предяви иск в законния срок, което разпореждане е връчено на ищцовото дружество на 01.09.2022г. и същото е предявило настоящия иск в този срок.

Ето защо, предвид дотук изложеното, съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.

От съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства съдът намира за установено от правна и фактическа страна следното: За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните правопораждащи факти, а именно: че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните и изпълнение на задължението на ищеца по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-572- 0024.-2018 от 09.11.2018г., да предостави активна кредитна карта, предмет на договора за кредит, теглене на посочените суми чрез посочената кредитна карта, настъпила изискуемост на вземанията за главница, както и размерът на последната. Ищцовото дружество следва и докаже, че е уведомило ответника за обявяването на предсрочната изискуемост на вземането, както и настъпването на условията на същата. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право.

От приетия по делото и цитиран от съда Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-572- 0024.-2018 от 09.11.2018г. се установява, че между „УниКредит Булбанк” АД в качеството на кредитор и ответника ПЛ.

В. Н. – кредитополучател е сключен договор за кредитна карта на физическо лице с размер на разрешен кредитен лимит 2000 лв. № 00114-572-0024.-2018.

3

По силата на сключения договор, „УниКредит Булбанк“ АД е предоставил на оправомощения държател кредитен лимит в размер на 2 000,00 лева, който от своя страна е поел задължението да ползва кредитната карта съгласно условията по договора в т.ч. да възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минималната погасителна вноска, като размерът и броят на погасителните вноски зависят от това дали и колко пари е усвоил оправомощеният държател. В чл.3.1. от договора е определена единствено минималната погасителна вноска (МПВ), в размер на не по-малко от 3% от отпуснатия кредитен лимит, която оправомощеният държател се задължава да осигурява ежемесечно по сметката си и то в случай, че ползва суми до размера на кредитния лимит. В чл.3.1.1. от договора е посочен период, в който оправомощеният държател може да усвоява, т.е. да ползва суми до размера на кредитния лимит - от 1-во до 30/31-во число на месеца, а в чл.3.1.2. от Договора е посочен периодът, в който задължително следва да бъде правена поне минималната вноска за погасяване на използваните суми по кредитната карта - от 1-во до 15-то число от всеки месец, следващ периода на клиентските плащания, т.е. на ползването на кредитната карта. В чл.2 от Договора страните са уговорили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат, при ползване на суми от кредитния лимит и/или при допуснати просрочия. Определен е краен срок за окончателно възстановяване и погасяване на дължимите по кредитната карта суми по договора, а именно 2 години, считано от датата на сключване на договора. От заключението на допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза се установява, че в изпълнение на договора на ответника Н. е разкрита картова сметка, по която са усвоявани суми с кредитната карта и са правени погасителни вноски за погасяване на задължения към кредитора, като е издадена на 12.11.2018 г. кредитна карта тип „MasterCard Standart Risk Call Center c № 5189 **** **** 5205“ с разрешен лимит по кредитната карта в размер на 2 000,00 лева, както и че му е бил предоставен персонален идентификационен номер /ПИН/, с който е извършвал банкови операции на АТМ и посттерминали по усвояване и обслужване на задължението по кредитната карта. Установява се също, че кредитната карта е използвана от лицето, т.е усвоявани са суми от кредитния лимит в рамкита на периода 1..11.2018 г. до 08.10.2020 г. за клиентски плащания (ПКП) чрез извършване на финансови операции, в т. ч. и не само: плащания, теглене на суми от АТМ и/или на каса в банка в общ размер на 2250 лв., както следва: на 1..11.2018г. – 1000 лв., 20.12.2018г. – 100 лв.,400 лв., 18.01.2019г. – 250 лв., 24.01.219г. – 100 лв., 18,02.2019г. – 200 лв., 23.02.2019г., 18.03.2019г. – 100 лв., като ответникът е направил 12 погасителни плащания в общ размер на 922 лв. От експертното заключение се установява също, че е налице забава в плащанията спрямо съответните падежи на дължимата минимална погасителна вноска по главницата и лихвите за периода от 09.11.2018 г. до 22.01.2020 г., както следва: МПВ от 31.05.2019 г. с падеж 15.0..2019 г. е внесена на 17.07.2019 г.;