Решение № 2655 от 13.12.2018, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2655 гр. Пловдив, 13 декември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ, при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1076 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

П.Я.Д., с постоянен адрес:***, представляван от адвокат К.М.- пълномощник, обжалва Заповед №ДК-02-ЮЦР-417 от 13.07.2011г., издадена от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), “Южен централен район” (ЮЦР), с която, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “пристройка към производствено помещение за закуски”, изпълнен в урегулиран поземлен имот (УПИ) VІ-131, кв.11 по плана на “ІІІ-та градска част”, гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, *****, с извършител Т.С.Д..

Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът-началник на РДНСК-ЮЦР, представляван от юрисконсулти П.И. и Л.А.- пълномощници, изразява становище за недопустимост на жалбата. Алтернативно се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересуваното лице- Т.С.Д. изразява становище за основателност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По жалба на Т.С.Д.,

ЕГН **********, против Заповед №ДК-02-ЮЦР-417 от 13.07.2011г. е образувано административно дело №2408 по описа на Административен съд- Пловдив за 2011г., VІ-ти състав. С Решение №262 от 09.02.2012г. (листи 14-18, 136-145) жалбата на Т.Д. е отхвърлена.

С разпореждане от 04.04.2018г. (лист 21) за нуждите на настоящето производство е приложено за послужване административно дело №2408 по описа на Административен съд- Пловдив за 2011г., VІ-ти състав. Според нарочно отбелязване върху корицата на дело №2408/2011г., същото е свършена на 05.03.2012г. Респективно, Решение №262 от 09.02.2012г. е влязло в сила на 05.03.2012г.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

По делото не са ангажирани доказателства Заповед №ДК-02-ЮЦР-417 от 13.07.2011г. (листи 7, 148-149) да е съобщена на жалбоподателя, поради което следва да се приеме за установено, че жалбата (листи 4-6) е подадена в съответствие с изискването за срочност на заявеното оспорване.

Освен това, по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 18.12.1970г., с №85, том ХVІ, Н.дело №2328/1970г. (листи 12, 173-174) и на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 30.12.1993г., с №36, том 70, Н.дело №18197/1993г. (листи 11, 169-170) Т.С.Д. придобива собствеността върху дворно място, цялото от 319 кв.м., съставляващо парцел (УПИ) І-131, кв.11 по плана на гр. Пловдив- нов (имот 2, кв.11, по плана на кв. “Лаута”), находящ се на ул. *****, заедно с построените в имота жилищна сграда и лятна кухня. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Удостоверение за граждански брак от 10.09.1973г. (лист 13), според което П.Я.Д. и Т.С. Х. (Д.) са сключили граждански брак на 10.09.1973г. Според мотивите на Решение №262 от 09.02.2012г. разпореденият за премахване строеж е изпълнен в периода 1997г. – 2000г., а според нормата на чл.19, ал.1 от Семейния кодекс (СК-1985, отм.), озаглавена Съпружеска имуществена общност (СИО), в сила до 30.09.2009г., вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Съответно, разпореденият за премахване строеж е притежаван от жалбоподателя и съпругата му Т.Д. в режим на СИО.

Според практиката на върховния административен съд (ВАС), израз на която са Определение №5571 от 11.05.2016г., по дело №5001/2016г., Второ отделение, Определение №14690 от 08.12.2014г., по дело №14691/2014г., Второ отделение, Определение №793 от 26.01.2016г., по дело №234/2016г., Второ отделение, “...Ако построеното, предмет на оспорената заповед за премахване, е придобито или построено по време на брака, то за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване, тъй като се касае до придобити по време на брака вещни права; Доколкото в ЗУТ липсва специална норма, определяща кръга на заинтересуваните лица в производството за премахване на незаконен строеж, той се извежда от общата норма на чл.147 от АПК – това са лицата, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от административния акт или за които той поражда задължения. Правото на жалба не е ограничено само по отношение на адресатите на акта. Лицата, за които актът създава задължения или засяга техни права или законни интереси, имат право на жалба, независимо дали изрично са посочени като адресати – арг. от чл.214, т.1 ЗУТ...

Предвид посоченото до тук, следва да се приеме за установено, че жалбата е подадена и при наличието на правен интерес.

Следователно, като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според посочената като основание за издаването на процесната заповед, разпоредба на чл.225, ал.1 от ЗУТ, в редакция към 13.07.2011г., началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях. Според Заповед №РД-13-446 от 01.11.2010г. (листи 150-151), началникът на ДНСК предоставя (делегира) редица свои правомощия по ЗУТ на началниците на РДНСК, между които и правомощието да издават заповеди от вида на процесната (т.3). Така посоченото делегиране на правомощия от страна на началника на ДНСК на началника на РДНСК-ЮЦР настоящият състав на съда намира за надлежно направено.

Също така, между страните няма формиран спор досежно обстоятелството, а това се потвърждава и от приетите по делото доказателства, че разпоредената за премахване “пристройка към производствено помещение за закуски” представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е резултат от извършени строителни и монтажни работи по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ, и строежът е от V-та категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.”в” от ЗУТ, поради което заповедта, предмет на настоящето производство, се явява издадена от компетентен орган.

На 14.09.2010г. в ДНСК постъпва жалба с Вх.№ПД-193-13-455 (лист 185) от К.Т.К.относно изпълнено незаконно строителство от Т.Д. ***, като се твърди, че Д. е “присвоила” общински имот.

С писмо

Изх.№ПД-193-06-645 от 30.09.2010г. (листи 183-184) на директора на дирекция “Оперативна дейност и административно обслужване” (Д”ОДАО”) при ДНСК се уведомява началника на Сектор Пловдив при ДНСК за предприемане на действия по жалбата на Кирил Кръстев.

С писмо

Изх.№П-511-01-290 от 11.10.2010г. (листи 180-181) на началника на сектор Пловдив при РДНСК-ЮЦР се нарежда на Т.Д. да представи в 3-дневен срок от получаване на писмото документи за собственост и всички строителни книжа за допълващо застрояване, извършено в югоизточната част на УПИ VІ-131, кв.11 по плана на ІІІ градска част- гр. Пловдив. Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 182), посоченото писмо е получено лично от Т.Д. на 13.10.2010г.

На

28.01.2011г. в ДНСК- Сектор Пловдив постъпва писмо с Вх.№П-511-00-458 (лист 179) от Кирил Кръстев, с което заявява, че не е уведомен за предприетите действия по случая.

На

18.02.2011г. работна група от служители при Сектор Пловдив към РДНСК-ЮЦР извършва проверка на място на строеж “Пристройка към производствен помещение за закуски”, находящ се УПИ VІ-131, кв.11 по плана на

“ІІІ-та градска част”, гр. Пловдив, *****. прието е за установено, че имотът е собственост на Т.Д.. Строежът е собственост на Т.Д. и е изпълнен по стопански начин. Възложител на строежа е Т.Д.. Строежът представлява масивна пристройка с размери в план 3,50/4,00/4,50/1,00/1,00 м. и височина (Н) от 3,00м. Строежът е с тухлени стени и стоманобетонова плоча; плосък покрив, покрит с ондулин; поставени са прозорец и 2 броя врати; строежът е напълно завършен и се използва за складово помещение. Прието е за установено, че строежът е изпълнен след 2000г. За изпълненото на място строителство не са представени каквито и да било строителни книжа, в това число- одобрен проект, съгласувани и одобрени части на проекта, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга. Проверката е извършена в отсъствието на Т.Д.. За установеното в рамките на проверката се съставя Констативен акт №38 от 18.02.2011г. (листи 154-156), с който е прието за установено, че изпълненото на мястото на проверката строителство е извършено в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Предвид приетите за установени нарушения, констативният акт е основание за започване на административно производство за издаване на заповед за премахване по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ.

Освен това, на

18.02.2011г. се съставя Констативен акт №38А (листи 157-158), според който строежът е не съответства на предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП), одобрен със Заповед №ОА-1555 от 28.09.1995г. (лист 161), извадки от който са две скици (листи 159, 160). Установените нарушения не могат да бъдат отстранени и квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.т.1 и 2 от ЗУТ. Предвид установените нарушения, Констативен акт №38 от 18.02.2011г. и Констативен акт №38А от 18.02.2011г. са основание за започване на административно производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа.

Съставен е

Констативен протокол №П-511 от 18.02.2011г. (лист 163), удостоверяващ обстоятелството, че Т.Д. е отсъстващо лице по смисъла на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ.

Изготвено е нарочно Съобщение №38 от 18.02.2011г. (лист 164), с което се уведомява Т.Д., че са съставени констативен акт №38 и констативен акт №38а от 18.02.2011г., което съобщение е залепено на строежа на 18.02.2011г.

Според приетите по делото заверени копия на два броя служебна бележка (лист 165), Съобщение №П-511 от 18.02.2011г. е залепено на вратата на строежа и на информационното табло на Община Пловдив - Район “Централен”, съгласно §4, ал.1 от ДР на ЗУТ.

На

04.03.2011г. е съставен нарочен констативен протокол (лист 162), според който протокол против Констативен акт №38 от 18.02.2011г. и против Констативен акт №38А от 18.02.2011г. не са постъпили възражения в законоустановения срок.

Като приложение към писмо с Изх.№2400-3888 от 29.06.2011г. (лист 166) на главния архитект на Община Пловдив - Район “Централен” по преписката постъпват:

Разрешение за ползване №94-Т-38/93 от 01.06.1995г. (лист 167), издадено от главния архитект на Осмо кметство при община Пловдив, с което се разрешава на Т.Д. ползването на строеж “Работилница за закуски и магазин и гараж”, изпълнен в парцел (УПИ) 0131, кв.11 по плана на кв. “Университетски”, гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, *****; Разрешение за строеж №299 от 30.10.2000г. (листи 175-176), издадено от главния архитект на Община Пловдив - Район “Централен”, с което на Т.Д. се разрешава изпълнението на строеж “Преустройство на гараж и магазин в кафе-сладкарница”, в парцел (УПИ) І-131, кв.11 по плана на кв.

“Университетски”, на адрес: *****; Ситуация М 1:250 (проект) за “Преустройство на гараж и магазин в кафе-сладкарница” (лист 168), заверена на 04.10.2000г. и одобрена на 1(2)7.10.2000г.

Според посоченото писмо на главния архитект на Община Пловдив - Район “Централен”, проверката в архива на Община Пловдив - Район “Централен” не открива данни за започнати производства по §183, ал.3 и §184 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2003г., обн. ДВ, бр.65 от

22.07.2003г.); проверката в деловодството на Община Пловдив - Район “Централен” не установява наличието на постъпили декларации в законоустановения срок (до 25.01.2004г.) за изследване на възможността за прилагането на §183, ал.3 и §184 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2003г., относно “пристройка към производствено помещение за закуски”.

Разпечатката съдържа 45 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21890b83-5295-4c4d-a452-20c64fa8eb43