Решение № 6459 от 19.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6459 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100508487 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение от 11.05.2022 г., постановено по гр. дело№30171/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 159 състав е признато за установено по отношение на Ю. Ц. Н., че Г. К. /в качеството му на наследник на Б.С./ не дължи на ищеца сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.03.2007г., както и сумата от 300 лв. – направени по делото разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 18.11.2010 г. по НОХД №13775/2008 г. по описа на Софийския районен съд, 12 състав и въз основа на който е образувано изп. дело №620/2011 г. по описа на ЧСИ А.П., рег. №849, район на действие – СГС на основание изтекла петгодишна погасителна давност.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Ю. Ц. Н., с която обжалва решението като неправилно и необосновано. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че погасителната давност по чл. 110 ЗЗД за процесното вземане е изтекла на 16.01.2017 г., като същата е била прекъсната на 16.01.2012 г. с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Според въззивника неправилно в случая съдът не е съобразил постановките на ППВС №3/1980 г., отменено с ТР №2/2015 г. по т. дело №2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Освен това съдът не е отчел, че част от процесните суми е била погасена чрез изпълнение в рамките на изп. дело №3201/2020 г., поради което по отношение на тази част въпросът 1 за погасителна давност по чл. 118 ЗЗД е без правно значение. С оглед на изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който оспорва същата като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Въззъваемият моли да се приеме, че в настоящия случай е неотносимо прилагането на ППВС №3 от 1980 г. Моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и обосновано. Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.

Районният съд е бил сезиран от ищеца Б.К.С. с отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Ю. Ц. Н., че не дължи сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.03.2007г., както и сумата от 300 лв. – направени по делото разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 18.11.2010 г. по НОХД №13775/2008 г. по описа на Софийския районен съд, 12 състав и по който е образувано изп. дело №620/2011 по описа на ЧСИ А.П., рег. №849, район на действие - СГС на основание изтекла петгодишна погасителна давност.

В исковата молба се твърди, че изп. дело №620/2011 е прекратено през август 2013 г. на основание чл. 433,ал. 1,т.8 ГПК, като е било прието, че последното валидно изпълнително действие е било предприето на 25.08.2011 г. и в продължение на две години не са били поискани изпълнителни действия от взискателя. Въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано ново изпълнително дело на 08.10.2020 г. Предвид изложеното ищецът счита, че задължението му е погасено с изтичане на петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.

В хода на производството на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ищец Б.К.С. е конституиран неговият наследник по закон – Г. Б. К.

– син. В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор.

Видно от изпълнителен лист от 18.11.2010 г., издадено по НОХД №13775/2008 г. по описа на Софийския районен съд, 12 състав длъжникът 2

Б.К.С. е бил осъден да заплати на взискателя Ю. Ц. Н. сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.03.2007г ., както и сумата от 300 лв. – направени по делото разноски.

Към кориците на делото е приложено копие от изп. дело №620/2011 г. по описа на ЧСИ А.П., рег. №849, район на действие – СГС. Същото е образувано с разпореждане на ЧСИ от 25.08.2011 г. въз основа на молба на взискателя по чл. 426 ГПК, с която е поискано и извършване на справка относно трудовите договори на длъжника и имотния регистър относно недвижимите му имоти.

Със запорно съобщение от 06.10.2011 г. до „О.*“ ЕООД е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Със запорно съобщение от 16.01.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при „В.И.-Б.“ ООД.

На 07.08.2017 г. е депозирана молба от взискателя Ю. Н. за налагане на възбрана върху недвижимите имоти на длъжника.

С последваща молба от 08.10.2020 г. взискателят Ю. Н. е поискал образуване на изп. дело въз основа на същия изпълнителен лист за събиране на процесните суми, като взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи, които да бъдат приложени по отношение на длъжника – чрез налагане на запор върху получаваната от него пенсия и банковите му сметки.

Въз основа на молбата е образувано изп. дело № 2020084940403201 по описа на ЧСИ А.П., рег. №849, район на действие – СГС.

Със запорно съобщение от 13.10.2020 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника.

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В т.10 на ТР № 2 от 2015 г. по т. дело № 2 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността и от предприемането на последното принудително действие започва да тече нова давност. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК беше прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. По изложените съображения съдът не следва да изследва въпроса дали давността е била спирана или прекъсвана в периода от образуване на изпълнителното производство до 26.06.2015 г., тъй като в този период давност не е текла по силата на самия закон.

Това правно положение се прилага и остава валидно независимо от настъпила по делото перемпция по смисъла на чл. 433,ал.1,т.8 ГПК. Това е така тъй като новата давност започва да тече от последното й прекъсване с 3 надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнители действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл.116, б."в" от ЗЗД.

Давността се спира или прекъсва само при изрично предвидените от закона случаи. В рамките на изпълнителния процес, нова давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие, независимо от настъпилата перемпция и образуване на ново изпълнително дело или не от страна на частния съдебен изпълнител.

Образуването или необразуването на ново изпълнително дело при наличие на молба от страна на взискателя за предприемане на конкретно изпълнително действие в рамките на специфичен изпълнителен способ може да има за последица единствено ангажиране на дисциплинарната отговорност на компетентния орган, съгласно уредбата на ЗЧСИ, но неговото бездействие не може да има негативно отражение върху правата на взискателя.

В постановената след приемането на тълкувателното решение съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК се приема, че ако искането за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, независеща от волята на кредитора/ взискателя, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на поисканото действие, т.е. прекъсването е едно- с предприемането на действието, но считано от искането /в този смисъл решение №37 от 24.02.2021г., гр.д. №1747/2020г., ВКС, IV г.о./. С решение №3 от 04.02.2022г., гр.д. №1722/2021г., ВКС, ІV г.о. е прието, че „валидно изпълнително действие“ по смисъла на горецитираното тълкувателно решение, означава действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение, т.е. по молба, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника или е възложил това на ЧСИ /чл.18 ЗЧСИ/, вкл. и когато нередовността е била поправена в срок.

Процесните вземания са съдебно установени и давността за тези вземания е петгодишна от влизане в сила на съдебния акт. Този срок е 4 започнал да тече от 26.06.2015 г., като е без правно значение дали преди тази дата по делото са прилагани изпълнителни способи и имало ли е основание за прекратяването му съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

Съгласно последователната практика на ВКС давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл.129 ГПК. / Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о./

В настоящия случай обаче подадената молба от 07.08.2017 г. с искане за налагане на възбрана върху недвижимите имоти на длъжника макар и годна да прекъсва давността, поисканият изпълнителен способ не е реализиран не по вина на частния съдебен изпълнител, а поради бездействие от страна на самия взискател. Видно от приложеното копие на изп. дело №620/2011 г. на взискателя са дадени указания по реда на чл. 129 ГПК за представяне на доказателство за внесена такса в размер на 84 лв. за извършване на поисканото изпълнително действие. Видно е също така, че ЧСИ служебно е изготвил искане до Агенцията по вписванията за вписване на възбрана върху недвижими имоти на длъжника. ЧСИ повторно е уведомил взискателя на посочения от него имейл адрес на 21.09.2017 г., че начислените такси не са внесени. Предвид така изложеното следва да се приеме, че това действие на взискателя не представлява редовно изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност.