Решение № 4060 от 13.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4060 гр. Варна, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20233110110044 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът Ф. В. Ч., с ЕГН ********** , с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** ***, със съдебен адрес - адреса на процесуалния му представител - адв. Д. Д. от АК - Ш., с адрес: гр. Ш., ***, тел. *** ел. адрес: [email protected], e сезирал РС Ш. с предявена на 17 май 2023 г. искова молба с правно основание чл. 439 ГПК против ответната страна - „К. И. И. Б.“ ЕАД, с ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З. Д., с цена на иска:2 690,58 лв.

/две хиляди шестстотин и деветдесет лева и петдесет и осем стотинки/ от които: 1 019,84 лв. главница и 1 670,74 лв. - неолихвяеми вземания.

Ищецът е основал исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

С депозираната пред съда искова молба, ищецът е предявил отрицателен установителен иск, чрез който цели да отрече съществуването на парично задължение в размер на 2 690,58 лв.

/две хиляди шестстотин и деветдесет лева и петдесет и осем стотинки/, която сума ищецът бил осъден да заплати на ответника. Сумите били дължими въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2012г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 811 от 2012г. по описа на PC Ш. и представлявали общ сбор от следните суми: главница - 1 019,84 лв. и 1 670,74 лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./.

От фактическа страна ищецът, чрез адв. Д. Д. е навел следните твърдения:

Въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2012г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 811 от 2012г. по описа на PC Ш. „***“ ЕАД образувало срещу ищеца: ИД № 2012***0400938 по описа на ЧСИ А. Т., рег. № *** на КЧСИ. Производството било образувано за събиране на следните суми: главница - 1 019,84 лв. и 1 670,74 лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./. Същото започнало на 19.06.2012г. по повод изрична за целта молба.

На 01.07.2012 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от сестрата на 1 ищеца. На 19.03.2013г. били извършени справки за наличието на трудови договори, банкови сметки и недвижими имоти. На 20.11.2014г. била изпратена призовка за принудително изпълнение за извършване на опис на движими вещи, същата не била получена, защото Ф. Ч. бил в чужбина.

Въз основа на договор за цесия от 15.05.2015г. „***“ ЕАД цедирало вземането си на „К. И.

И. Б.“ ЕАД и с молба от 17.07.2015г. било отразено по делото.

По молба от „К. И. И. Б.“ ЕАД, във връзка със загубването на правоспособност на ЧСИ *** А. Т. и прехвърлянето на изпълнителните дела на ЧСИ *** Д. З., ИД 938/2012г. било преобразувано на 14.02.2017г. в ИД 1410/2017г. по описа на ЧСИ *** Д. З..С оглед липсата на последваща активност от страна на взискателя по делото, с постановление на ЧСИ *** Д. З. от 17.11.2022г., делото било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, сочи ищеца, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Видно за ищеца било от материалите по горепосоченото ИД 938/2012г. преобразувано в ИД 1410/2017г., че в хода на делото не били предприемани валидни изпълнителни действия до прекратяването му от ЧСИ *** Д. З. от 17.11.2022г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Взискателят не бил предприемал изпълнителни действия. По делото нямало плащане, не били налагани запори на банкови сметки и трудово възнаграждение, както и не била налагана възбрана на недвижим имот. Не бил извършван опис на движими вещи в дома на Ф. Ч., не била насрочвана и извършвана продан.

Взискателят получил обратно в оригинал представеният по делото изпълнителен лист, като на гърба му било отбелязано единствено датата на връчване на ПДИ - 01.07.2012г.

Въз основа на горепосочения ИЛ издаден в полза на „***“ ЕАД и цедиране на „К. И. И. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, ответника , сочи още ищеца, че образувал на 15.02.2023г. ново ИД № 2023***0400293 по описа на ЧСИ Д. З., рег. № *** на КЧСИ. Призовка за доброволно изпълнение по делото не била получавана от Ф. Ч..

По делото били извършени следните изпълнителни действия: на 22.03.2023 г. бил наложен запор на банковата сметка на ищеца в *** АД, по която същият получавал лична пенсия за инвалидност.

С настоящата искова молба ищецът твърди, че вземането, цедирано на „К. И. И. Б.“ ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З. Д., по изпълнителен лист от 23.04.2012г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 811 от 2012г. по описа на PC Ш., както и правото на принудително изпълнение срещу ищеца е погасено по давност, както и че Ф. В. Ч., не дължи изпълнение по представения за събиране пред ЧСИ Д. З. рег. № *** изпълнителен лист по ИД № 2023***0400293, поради погасяването му по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.

Изрично ищецът се е спрял върху фактите и обстоятелствата свързани с правилното определяне на началния момент от който тече погасителната давност .

Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г., по т.д. № 3/2020 г. на ВКС , ОСГТК 2 приемало, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 , ОСГТК, ВКС. За тях давността започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато било обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. Ето защо ищецът , чрез процесуалния му представител приема, че началната дата, от която е започнала да тече погасителната давност за вземането е именно датата на постановяване на цитираното Тълкувателно решение, а именно 26 юни 2015г., като същата изтекла на 26 август 2020 г. За посочения период не били извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Не били налице хипотезите на чл.

116 ЗЗД през този период. За срок от 2 месеца /13.03.2020г.-13.05.2020г./ поради обявеното извънредно положение в Р.България и във връзка със Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г., давността за вземанията била спряна, с оглед на което пет годишната давност не изтичала на 26.06.2020г., а на 26.08.2020г., следователно към датата на депозирането на настоящата искова молба, задължението на ищеца било погасено по давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД .

Алтернативно: дори и да се приемело, че началната дата от която е започнала да тече нова погасителна давност за вземането е датата на преобразуване на ИД 938/2012г. по описа ЧСИ А.

Т. рег. № *** в ИД 1410/2017г. по описа на ЧСИ Д. З. рег. № *** - от 14.02.2017г. до 15.02.2023г.

/датата на образуване на ИД 293 /, то и в този период не били извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Пет годишната давност изтекла на 15.02.2022г., следователно към датата на депозирането на настоящата искова молба, задължението на ищеца било погасено по давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД

Извън всичко изложено ищецът е навел и относимите към допустимостта на иска твърдения свързани с наличието на правен интерес от водене на отрицателния установителен иск .

Ищецът сочи, че въз основа на изпълнителния лист било образувано ново изпълнително дело № 2023***0400293 по описа на ЧСИ Д. З. рег. № ***. Производството по делото към момента на сезиране на РС Ш. било в ход, наложен бил запор на банковата сметка на ищеца. Ищецът твърди, че има правен интерес от водене на настоящото дело. Правната сфера на ищеца била накърнена въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализирал вземане, отричането на което, въз основа на факти настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът имал интерес да установи.

Достатъчен бил безспорният интерес на ищеца за прекратяване на инициираното ново изпълнително производство. При наличие на изпълнителен лист срещу длъжника, същият винаги имал правен интерес от водене на иск по чл. 439 ГПК. Изпълнителния лист обективирал изпълняемо право, а съдебните изпълнители били обвързани от изпълнителната сила на изпълнителния лист. С оглед на правната характеристика на самия иск по чл. 439 ГПК, същия подчертава ищеца, че е правното средство за установяване несъществуването, съответно погасяване на изпълняемото право, обективирано в изпълнителния лист. Следователно, извежда извода ищеца, че винаги при наличието на изпълнителен лист длъжникът по него има правен интерес от установяването недължимостта на вземането по него.

При тези твърдения ищецът е отправил искането си до съда:

Да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено по отношение на Ф. В. Ч., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Ш., *** и с настоящ адрес: ***, 3

***, че ищецът не дължи изпълнение и плащане на описаните в Изпълнителен лист от 23.04.2012г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 811 от 2012г. по описа на PC Ш. суми в общ размер на 2 690,58 лв. /две хиляди шестстотин и деветдесет лева и петдесет и осем стотинки/, от които: 1 019,84 лв. - главница; 1 670,74 лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, представен за събиране пред ЧСИ Д. З. рег. № *** и образувано ИД № 2023***0400293, поради това, че правото на ответника да събира принудително и да изисква плащане на описаните по-горе суми е погасено по давност.

В подкрепа на изложеното в исковата си молба и на самото искане с което ищецът е сезирал съда, ищецът е направил и доказателствени искания.

С оглед изхода на делото ищецът е отправил искането да му бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса и такси за копия на изпълнителни дела .

Моли съда, да присъди на осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, възнаграждение на адвоката за оказаната правна помощ в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „К. И. И. Б.“ ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника З. Н. Д. - в качеството й на член на Съвета на директорите, упълномощена от Б. А. Р. и А. Б. - в качеството им на представляващи Дружеството, чрез пълномощника си - юрисконсулт Т. Ю. Х., преупълномощена от З. Н. Д.,е депозирало пред РС Ш. отговор на искова молба .

1.Ответната страна намира предявения иск за процесуално допустим.

2.По основателността на иска: Ответникът счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен, предвид следните съображения:

Н а 08.12.2010 г. между „***" ЕАД (предишно наименование „***" АД), с универсален правоприемник „*** СА." клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и Ф. В. Ч., в качеството му на Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит № CREX02427437. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът „ ***" ЕАД финансирал кредитополучателя, а за Ф. В. Ч. възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по договора.

По молба на „***" ЕАД на 19.06.2012 г. било образувано изп. дело № 938/2012 г. по описа на ЧСИ А. Т. и приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист.

С молбата си за образуване на изпълнително дело „***" ЕАД възложило правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ А. Т.. На тази дата твърди ответната страна, че била прекъсната погасителната давност, цитирайки Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г на ОСГТК на ВКС : „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.