Решение № 5465 от 27.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5465 гр. София, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря Маргарита Ив. Д. като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20231100108053 по описа за 2023 година

Предявени са следните кумулативно съединени колективни искове:

1. За установяване, че с публичните си изказвания П. П. Г. засяга паметта на жертвите на комунистическия режим и наранява душевно членовете на техните семейства, които са противоправни и са направени умишлено и злонамерено-чл.379, ал.2 от ГПК.

2. За осъждане на П. П. Г. да преустанови публични изказвания, с които възхвалява и оправдава, представя като нещо справедливо всякакви проявни форми на обявения за престъпен комунистически режим, действал в Република България за периода 09.09.1944 – 10.11.1989 година - на основание чл.379, ал.3 от ГПК;

3. За осъждане на П. П. Г. да заплати обезщетение в размер на 100,000.00 лева за обезщетение на вредите, причинени на колективния интерес, ведно със законната лихва от 01.02.2023 - дата на последното изказване на ответника в този смисъл с оправно основание чл.379, ал.3, предл. последно от ГПК във връзка с чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба са изложени съображения, че ищците или членове на техните семейства са жертви на обявения за престъпен комунистически режим, действал в България за периода 09.09.1944- 10.11.1989г. Същите имат качество на жертви, тъй като членове на техните семейства са убити- някой с 1 формална присъда, други без съд и без присъда, или осъдени на изключително тежки наказания като например лишаване от свобода или конфискация на част или цялото имущество след преврата на девети септември 1944 година.

Според ищците по смисъла на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г., за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета жертва е както физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление, така и членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето.

Считат за общоизвестен факт, че ако в семейството има човек, който е определен от комунистическата власт като «враг на народа» «фашист» «капиталист» «кулак» и други подобни, това води до тежки неблагоприятни последици за всички членове на това семейство като например, но не само: 1/ изолация от обществото; 2/ невъзможност да се запише и следва висше образование; 3/ невъзможност да се пътува в чужбина, при каквито и да било обстоятелства; 4/ невъзможност да се упражнява определена професия или извършва определена дейност; 5/ невъзможност за кариерно израстване в каквато и да сфера. Според ищците, изброяването е само примерно и неизчерпателно, и цели да обоснове, че ищците освен, че имат убит или тежко осъден член на своето семейство и лично са търпели тежки ограничения на техни основни човешки права по врема на управлението на правителството на Отечествения фронт и последвалото тоталитарно такова на Българската комунистическа партия за периода 09.09.1944- 10.11.1989 година.

Излага съображения, че една от основните проявни форми ( символи ) на престъпната комунистическа диктатура в България е т.нар. Народен съд, учреден с Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличането на България в световната война срещу съюзените народи и за 4 злодеянията, свързани с нея", обнародвана на 06.10.1944 година. Същият е първата официализирана проява на политика на държавна агресия спрямо неограничен кръг поданици на Царство България, поради което оправадването, възхваляването и представянето като някакъв вид 2

«справедливост» на съществуването на т.нар. «Народен съд» е всъщност оправдаване, възхваляването и представянето като някакъв вид «справедливост» на самия комунистически режим, установен в България по насилствен начин посредством окупирането на страната от съветската армия през 1944 година.

Излагат доводи, че ответникът е самоосигуряващо се лице с национален класификатор на професиите – сценарист НКИД 2003, който се подвизава в обществото не с истинското си фамилно име, а с псевдонима ( прякора ) «В.».

Същият системно прави публични изказвания посредством Българско национално радио, в което е водещ на предаване, чрез публикации от личния си профил в социалната мрежа «Фейсбук» и в списвания от него електронен сайт, развиващ различни конспиративни теории - https://pogled.info/, в които омаловажава, представя като нещо нормално, необходимо и справедливо съществуването на т.нар. «Народен съд».

Според ищците в поведението на ответника е налице системност като на 09.09.2017г. той написал в личния си профил в социалната мрежа «Фейсбук» следното:

-«9-ти септември 1944 г. е една от малкото дати в българската история, когато тържествува справедливостта. Наказани са хората, въвлекли България на страната на нацистка Германия, наказани са българските фашисти, които са убивали българи. Българските фашисти са убивали не само политическите си противници, но и напълно невинни и беззащитни жени, деца и старци. На България днес е нужен нов 9-ти септември и нов Народен съд. Голяма част от българския политически, икономически и медиен/!/ елит заслужава да застане пред него. Особено онези, превърнали се в ретранслатори на наймракобесните либерални практики и вашингтонскобрюкселското промИ.е на мозъците. Едва когато тези агенти на влияние изчезнат от публичната сцена, България ще има шанс да развива като свободна държава.» -На 21.02.2018 в интернет пространството ответникът разпространил следната написана от него статия със заглавие «За Народния съд- без истерии» , налична на следния линк: https://pogled.info/avtorski/Р.-V./za-narodniya-sadbez-isterii.92662 от 21.02.2018, в която статия нарича всеки, който не споделя неговото мнение за „справедливия народен съд“-„конюнктурни историци или обикновени илитерати“, по – важно представя превратно исторически факти 3 като например, абсолютно превратно сравнява българския Народен съд с френския съд, създаден в съответствие с френското законодателство, осъдил главата на френското колаборационистко правителство – Ф.П..

В статията ответникът прави паралели между законния трибунал в Нюрнберг и българския народен съд като пропуска, че дори част от висшия ешелон на нацистката върхушка не е получил смъртни присъди, доколкото убитите в България от Народния съд са буквално хиляди. Общият контекст на статията на ответника е, че т.нар. Народен съд, нито е „комунистическо извращение“- както той го нарича, нито нещо „необичайно“.

Последното изказване на отвтеника е от 01.02.2023г., като в личния си профил в социална мрежа „Фейсбук“, написал следното:

- „Достатъчно е да погледнеш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Х., за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд“, с което отново оправдава съществуването на т.нар. Народен съд като формално използва като претекст личността на Л.Х., за да изкаже за пореден път публично позицията си, че едно от най-големите извращения на престъпната комунистическа диктатура е „трябвало да го има“.

Ищците излагат съображения, че с посочените противоправни изказвания ответникът засегнал психически неограничен и неопределен, но определяем кръг от хора, които са жертви на режима, като изказванията му винаги се правят или на девети септември или на първи февруари- съответно денят на преврата и денят за почитане на всички жертви на комунистическия режим.

В тази връзка се позовават на решение на ЕСПЧ по делото Ж. срещу България, според което т.нар. Народен съд не отговаря на минималните изисквания за независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона и е неразривно свързан с репресиите, осъществявани от престъпния комунистически режим. ( параграф 122 от решението ). Затова и възхваляването, оправдаването и окачествяването на Народния съд като нещо необходимо ( „което е трябвало да го има“ ) всъщност е израз на възхваляването на един престъпен режим, от който ищците са пряко пострадали, което ги прави част от колектива ( общността )- всички българи пряко репресирани от комунистическия режим, действал в България през 20.

Век.

4

Ответникът П. П. Г. не оспорва авторството на процесните изказвания, но оспорва да е налице противоправност на същите. Твърди, че нито едно от процесните изявления не е адресирано до ищците по колективния иск, нито до техните близки и роднини, нито до жертвите на комунистическия режим.

Счита направения в исковата молба извод за плод на неправилното разширително тълкуване през призмата на субективните преживявания на ищците, личния им мироглед и ценностна система, и съществуващ изцяло само в тяхното съзнание. Твърди, че в процесните публикации е залегнало мнение, че за ответника е разбираемо какви са били предпоставките и причините, довели до настъпилите събития след 09.09.1944 г., както и е налице призив за критично мислене у читателите му за създаване на мнение след внимателно и всестранно проучване на фактите, довели до тези събития, както и напомняне, че те са многопластови и не са едностранни. Оспорва твърдението, че процесните изказвания са направени в противоречие с основните ценности; нормите на Европейската конвенция за защита правата на човека; Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Направено е възражение, че исковете са погасени по давност.

След разгласяване на колективните искове, в който увредените лица могат да заявят, че ще участват в процеса, са постъпили заявления за присъединяване на основание чл.383, ал.1, т.1 от ГПК, в които са изложени съображения и са представени доказателства, че заявителите са наследници на физически лица, пострадали от дейността на Народния съд и членове на техните семейства, поради което с определение рег.№ 6002/26.03.2025г. и определение с рег.№ 7254/10.04.2025г. са приети за участие в процеса по предявения колективен иск, като всеки един е упълномощил адвокат В. да го представлява по делото. В заявленията на приетитие за участие в колективния иск лица, са изложени съображения, че поддържат предявения колективен иск и изложените в него съображения.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С определение, постановено в открито съдебно заседание от 28.04.2025г. на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо от доказване, че ответникът е направил следните изказвания:

5

1. Публикация в личния профил на П. В. в социалната мрежа „Фейсбук“ от 09.09.2017 г. със съдържание: „9-ти септември 1944г. е една от малкото дати в българската история, когато тържествува справедливостта. Наказани са хората, въвлекли България на страната на нацистка Германия, наказани са българските фашисти, които са убивали българи. Българските фашисти са убивали не само политическите си противници, но и напълно невинни и беззащитни жени, деца и старци. На България днес е нужен нов 9-ти септември и нов Народен съд. Голяма част от българския политически, икономически и медиен елит заслужава да застане пред него. Особено онези, превърнали се в ретранслатори на най-мракобесните либерални практики и вашингтонско-брюкселското промИ.е на мозъците. Едва когато тези агенти на влияние изчезнат от публичната сцена, България ще има шанс да се развива като свободна държава“;

2. Статия със заглавие „За Народния съд - без истерии“, публикувана в сайта www.pogled.inf o от 21.02.2018 г., със съдържание отразено в служебно направено от съда извлечение от посочената интернет страница и приложено към делото. Накратко в статията ответникът разсъждава, че „ Огромно е изкушението, разсъждавайки по взривоопасната тема "Народен съд", да изпаднем в една от двете крайности. Крайност номер едно: всички осъдени са фашистки палачи и напълно са си заслужили присъдите. Крайност номер две: всички осъдени са ангели небесни и на всеки един от тях трябва да бъде издигнат паметник. Ако успеем да избегнем от попадането в тези крайни позиции, значи все пак имаме мозък в главите си“. В заключение е написано: