Решение № 265571 от 31.08.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …. гр. София, 31.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар В.Димитрова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 6618 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявeни от Е.С.Ю., И. –

Р., И.Н.И. и Б.А.Я., починала в хода на делото и заместена от своите правоприемници Б.Н.И. – Р. и И.Н.И., против „З.К.“У.“ АД искове с правно основание чл. чл. 226, ал.1 от КЗ./отм/

Ищците твърдят, че на 19.12.2013 г. на автомагистрала „Хемус“, км.362+800, обл.Шумен, настъпило ПТП, вследствие на което починал техният родственик –Н.И. Ю.. Виновен за неговата смърт бил водачът на т.а „Мерцедес 412 Д“ с рег. № СА *****- В.Б.А., чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Ищците претърпели неимуществени вреди, изразили се в болка и страдание от смъртта наН.Ю.. Считат, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на по 200 000 лв. за всеки от тях. Молят съда да осъди ответника да им заплати обезщетение в посочения размер, ведно със законната лихва, считано от 25.12.2013 г. до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва твърденията, чеН.И. Ю. е бил участник в ПТП; оспорва твърденията, че поведението на сочения в ИМ деликвент е било противоправно и виновно; поддържа становището, че настъпването на ПТП за водача В.Б.А. е било непредотвратимо, поради стечение на обстоятелствата – намалена видимост, вследствие на мъгла, заледен пътен участък, намиращи се на пътното платно необезопасени превозни средства, необичайното място, на което се намирал пострадалият - между две катастрофирали пътни превозни средства на автомагистрала. Ответникът твърди, че на водача В.Б.А. не било известно обстоятелството, че пострадалото лице се намирало между две катастрофирали моторни превозни средства – той не могъл нито да види пешеходеца, нито могъл да предположи, че същият се намира на това място, поради което се касаело за настъпване на случайно събитие, в резултат на непреодилима сила. Поддържа становището, че виновен за настъпването на катастрофата бил самият пострадал – той сам се поставил в опасност, тъй като без причина се намирал на мястотото на произшествието и застанал между две катастрофирали превозни средства. Като служител на АМ „Хемус“ пострадалият се отклонил от задълженията си и макар да бил наясно с опасността от настъпване на ПТП, не предприел необходимите действия за своята лична безопасност, с което проявил груба небрежност. Ответникът оспорва наличието на причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и настъпилия вредоносен резултат.

Поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който се отклонил от служебните си задължения, без видима причина, без да е било необходимо да оказва помощ, като застанал между две катастрофирали пътни превозни средства. Ответникът оспорва размера на предявените искове. Моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове за неимуществени вреди с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/:

За да бъдат уважени тези искове, ищците трябва да ангажират доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докажат размера на дължимото обезщетение. При непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Съдът приема, че събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради следните съображения: Страните не спорят, че отговорността на водача т.а „Мерцедес 412 Д“ с рег. № СА ***** - В.Б.А. е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество към датата на пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава и от служебно извършена от съда справка на официалния сайт на „Гаранционния фонд“.

Видно присъда на Окръжен съд - Шумен № 22/20.09.2018 г. по НОХД № 394/2017 г., решение № 29/06.03.2019 г. по ВНОХД № 415/2018 г. на Апелативен съд-Варна и решение № 145/11.07.2019г. по КНОХД № 673/2019г. на ВКС подсъдимият В.Б.А. е признат за виновен в това, че на 19.12.2013г., около 08,00 часа, край гр.Нови пазар, на автомагистрала “Хемус”, км.362+800, при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил “Мерцедес ” с рег.№ СА *****, е нарушил правилата за движение по пътищата: по чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, като при гъста мъгла и видимост 60 метра се е движил със скорост от 75,6 км/ч., при безопасна скорост за движение, според зоната за видимост - 34,8 км/ч, в резултат на което е настъпило ПТП, при което е причинил по непредпазливост смъртта наН.И. ***, който е починал на 25.12.2013 г. в МБАЛ-гр.Шумен, като смъртта на Ю. е причинена при условията на независимо съпричиняване с Г.А.П.от с.Бозвелийско, обл. Варненска, изразяващо се в това, че на 19.12.2013 г., около 08,00 часа край гр. Нови пазар, на автомагистрала “Хемус”, км.362+800, при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил “Камаз 53212” с рег. № ******, Г.П.е нарушил правилата за движение по пътищата: по чл.59. ал.1 от ЗДвП: “Водачът на пътно превозно средство, принуден да спре, поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране, извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин.”, както и по чл. 97. ал. 1, 3 и 4-та от Закона за движение по пътищата:“(1) На път извън населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести извън него. (3) В случаите по ал. 1 и 2, когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин,така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства. (4) Предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над 90 км/час предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 100 метра.”, като деянието представлява престъпление по чл.343, ал.1, буква “В”, алтернатива 1 - ва, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, поради което го е осъдил на 2 години „лишаване от свобода“ и го е оправдал по първоначалното обвинение, което не описал в диспозитива на присъдата. На основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от 3 години.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на наказателен съд, настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача В.Б.А., неговата вина, съставомерните последици, които са част от състава на престъплението/настъпилата смърт наН.И. Ю./, и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.

Видно от представените по делото удостоверение за наследници от 30.03.2015 г. и удостоверение за родствени връзки от 30.03.2015 г. ищцата Б.А.Я. е майка на починалияН.И.

Ю., ищцата Е.С.Ю. е негова съпруга, а ищците Б.Н.И. и И.Н.И. са негови деца./л.17-18/.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателствени средства. От показанията на св.Т. се установява, че познава всички ищци. Свидетелката заявява, че от 2007 г. работела заедно със съпругата на починалияН.– Е.Ю.. Ищците и техният родственик живеели заедно в къщата им в гр. Нови Пазар. Свидетелката няколко пъти ходила в дома им в периода от 2007 г. до 2013 г., те също й гостували. Отношенията в семейството се основавали на любов и взаимно уважение, били внимателни един към друг.

Понастоящем ищците продължавали да живеят заедно в една къща. Между тях нямало проблеми. След смъртта наН.жена му продължавала да се грижи за свекърва си, била изключително внимателна с нея. След като Е.С. научила за катастрофата, заедно със свидетелката отишли в „Спешна помощ“. В.Н.да излиза, бил „съвсем адекватен“. Съпругата му останала с него в „Спешна помощ“. По-късно бил приет в болница в Шумен. За ищците загубата наН.била огромен шок. Той починал някъде около Коледа. След неговата смърт ищците изпадали в променливо настроение - смеели се несвързано, плачели. Свидетелката продължила да поддържа връзка с тях и се мъчела да ги успокои. Съпругата наН.ходела на психолог, взимала транквиланти, за да се успокои, да преодолее шока. Свидетелката постоянно поддържала връзка с нея по телефона - поне 2-3 пъти в седмицата се чували. Поддържала връзка и с дъщеря й Б. - разговаряли поне един път в седмицата, с И. свидетелката също се чувала поне веднъж на 15 дни. Свидетелката не била разговаряла с Б. след смъртта на Н..

За нейното здравословно и психическо състояние нищо не знаела. Ищците не били преживели загубата на своя близък, постоянно споменавали името му, пазели светъл спомен за него, но болката от трагичната загуба щяла да остане до края на живота им. От показанията на св. Г. се установява, че също познава ищците, те били нейни съседи и семействата им били близки. Къщите им се намирали през една пресечка. Почти всяка седмица се виждала с Б., поне по два пъти, в пазарни дни ходела у тях на кафе. От 47-48 години познавала семейството на Б.. Приживе Б. живеела със снаха си, сина си и с внуците. Нейният съпруг починал.Н.имал по-голям брат, който починал през 1988 г. - 1989 г., и след неговата смърт отношенията му с майка му били много близки. Свидетелката не била чувала членовете на семейството да се карат. В квартала те били известни със своята сплотеност и добри отношения. Б. много добре се разбирала със снаха си.Н.починал на 24.12.2013г. или на 25.12.2013г. - по Коледа. Тогава Б. загубила второто си дете. След тази загуба отпаднала, поболяла се, разчитала вече само на снаха си и на внуците си, защото нямала други близки.

Показанията на свидетелите са последователни, житейски правдиви и непротиворечиви, поради което съдът приема за доказано по делото, че ищците са претърпели неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие. Съдът не кредитира показанията на св. Т. единствено в частта, в която твърди, че ищцата Е.Ю. е приемала транквиланти, тъй като тази свидетелка не е лекуващия психолог на ищцата, нито е ангажирана медицинска експертиза, чрез която този факт да бъде доказан. Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/. От наказателната присъда се установи противоправното и виновно поведение на водача на т.а “Мерцедес ” с рег.№ СА *****, което е довело до смъртта наН.И. Ю., а от показанията на свидетелите се установи, че ищците са претърпели неимуществени вреди, които са в причинно-следствена смъртта със смъртта на техния родственик, поради което исковете са доказани по основание.

Разпечатката съдържа 25 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2186bfe4-77c7-442f-a90f-407c3c6638f3