Акт от 01.02.2012, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 2686

Номер

2686

Година

3.4.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

03.18

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Атанас Иванов дело номер

20141210101506 по описа за

2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М Л Т, ЕГН и А О Т, ЕГН , против И Л Е, ЕГН и В ВЕ

Навежда се в молбата, че по силата на договор за продажба на недвижим имот, материализиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 159, том ІІ, рег.№ 6326, дело № 320/2010 г. на нотариус И К придобили от ЛМ Т правото на собственост върху 1/4 идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на с.Делвино, общ.Благоевград, и представляващ имот пл.№ 45 по кадастралния план на с.Делвино, общ.Благоевград, одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота - от две страни улици, имот пл.№ 328, имот пл.№ 5003, заедно с източния близнак от построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 48 кв.м. По силата на същия договор придобили при условията на съпружеска имуществена общност и правото на собственост върху 1/4 идеална част от от недвижим имот, находящ се в землището на с.Делвино, общ.Благоевград, и представляващ имот пл.№ 45 по кадастралния план на с.Делвино, общ.Благоевград, одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота: от две страни улици, имот с пл.№ 328 и имот с пл.№ 5003. Прехвърлителите по горецитирания нотариален акт били наследници на М ПТ, бивш жител на гр.Благоевград, починал на 16.03.1972 г., видно от удостоверение за наследници № 12/28.11.2012 г., издадено от Община Благоевград. По силата на този нотариален акт, двамата ищци били съсобственици на 1/2 идеална част от имот пл.№ 45 по кадастралния план на с.Делвино, общ.Благоевград, одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота - от две страни улици, имот с пл.№ 328 и имот с пл.№ 5003. Двамата ищци се занимавали с отглеждането на животни - дейност, която извършвали в с.Делвино, и в желанието си да подобрят не само дейността си като земеделски производители, но и условията си на живот, решили да предприемат съответните действия по подобряване състоянието на закупената жилищна сграда. За реализирането на тези им намерения имали нужда от финансови средства, с каквито, за съжаление, не разполагали, а възможността да получат необходимата сума от банкова институция също не била голяма, предвид липсата на имущество, с което да обезпечат подобно вземане. Знаели, че техен познат се занимавал с "отпускането на подобни кредити" - Л Е баща на ответника - предвид и на което решили да се обърнат за помощ към него. Отишли в офиса му, находящ се в гр.Б и му обяснили нуждата и необходимостта си, при което бащата на ответника се съгласил да им осигури необходимата сума в размер на 10000 лв. (десет хиляди лева), при следните условия - да им предостави заем в размер на 10000 лв., която сума да възстановят в срок от 20 месеца, считано от датата на предоставяне на заемната сума, на месечни вноски, както следва - по 500 лв. месечно да погасяват главницата, и по 500 лв. месечно - лихвата, т.е. всеки месец в продължение на 20 месеца следвали да заплащат по 1000 лв. на ответника. След като договорили тези параметри на паричния заем, г-н Л Езаявил, че като всеки човек и той искал да е сигурен, че парите му нямало да отидат на халос, и за това поискал да обезпечат вземането, като "ипотекират" имотите си в с.Делвино, до момента, в който му върнат парите, след което нямали да имат никакви проблеми. Съгласили се, тъй като и те намерили за разумно да подпишат договорна ипотека, каквато им било заявено, че следва да се изготви, и с която даващият им паричен заем да е сигурен, че в срока, за който се били договорили, ще изпълнят задължението си. На 04.11.2010 г. пред нотариус И К бил подписан договор, по силата на който ищците "ипотекирали" 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на с.Делвино, общ.Благоевград, и представляващ имот пл.№ 45 по кадастралния план на с.Делвино, общ.Благоевград, одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота - от две страни улици, имот с пл.№ 328 и имот с пл.№ 5003, заедно с източния близнак от построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 48 кв.м. - така поне били уведомени, че се подписва подобен договор, т.е. в кантората на нотариуса им било обяснено, че подписват договор за учредяване на договорна ипотека, тъй като документ на място не им бил четен, а само им бил предоставен такъв за подпис. По време на подписване на документа в кантората на нотариуса били двамата ищци, и след като подписали документа на указаните им места, дошли ответникът и далият им кредита негов баща Л Е Дали някой от двамата е подписал документа в този момент, ищците не знаели, тъй като при тяхното пристигане те вече били извън кабинета на нотариуса, изчакали същите няколко минути, след което заедно напуснали нотариалната кантора. След като излезли от кантората, от страна на Л Е им била предоставена сумата от 10000 лв., разбрали се всеки месец до десето число най-късно да внасят месечната си вноска от 1000 лв., за да може до средата на 2012 г. всичко да приключи и да бъдел отменен договорът за ипотеката. Получавайки парите на 04.11.2010 г., ищците веднага започнали да реализират намеренията си - изцяло ремонтирали и обновили закупената по-рано жилищна сграда чрез основен ремонт, включително подмяна на дограма и стени, направена била и пристройка, нова кухня и санитарен възел. Подобрили и сградата, в която отглеждали животните си, още повече, че със същите кандидатствали и пред Разплащателна агенция като земеделски стопани. Докато вървял ремонтът на сградата, се наложило двете им малки деца да изпратят при техни близки в гр.Разлог, където същите престояли около два месеца, тъй като действително в с.Делвино нямало нормални условия за отглеждането на малки деца. Реализирали намеренията си, като редовно изпълнявали и задължението си по изплащане на дължимите месечни вноски към техния заемодател - по 1000 лв. месечно, от които 500 лв. главница и 500 лв. лихва, за отпуснатия заем. Както към датата на предоставяне на сумата в заем, така също и по-късно, не им бил предоставян, въпреки искането им, екземпляр от подписания от тях на 04.11.2010 г. нотариален акт за учредяване на договорната ипотека. Обяснението, което им било дадено от нотариалната кантора, било, че това е документ, който се давал само на лицето, дало заема, а от страна на Л Е им се обяснявало, че няма от какво да се притесняват, тъй като той съхранявал хиляди подобни документи, досега нито един от тях не бил изчезнал и да бъдели спокойни, че когато дойдел моментът, документът щял да им бъде върнат, т.е. техният нотариален акт, и щяла да бъде заличена договорната ипотека. През цялото време с поведението си Л Е показвал и им внушавал, че всичко е наред, идвал на всички техни домашни празненства сам или със семейството си, включително и с ответника по делото. Идвайки в дома им в с.Делвино, никога не бил дал повод да смятат, че нещо в отношенията им не е наред, респективно - да били уведомени, че не живеят в собствено жилище. Стараел се да създаде изключително близки отношения с тях, отношения на доверение, и именно в резултат на това му поведение, когато му давали месечните си вноски от 1000 лв. и искали да им издава разписки за плащанията, същият отговарял да не се правят на цигани, защото ядат от една паница и няма да седнат да се лъжат. Предоверявайки се на това лице и незнаейки какъв документ реално са подписали на 04.11.2010 г., тъй като тяхното съзнание било за договор за заем с договорна ипотека, ищците продължавали да плащат на това лице ежемесечно сумата от 1000 лв., без същият да им издава каквито и да било разписки за тези плащания. В началото на месец юни 2012 г. ищцата Аотишла в офиса на ЛЕс искане да подготви документи за подпис, от които да става ясно, че те били изпълнили задължението си към него, и да бъде отменен договорът за ипотеката на имотите им, тъй като имали възможност остатъка от сумата в размер на 2000 лв. да изплатят накуп. В момента, в който му заявила това, лицето Есе разкрещял, че тя нищо не му била дала, че той им дал пари за крави, че тези субсидии, които чакали, трябвало да му ги дадат веднага, още повече, че се били разбрали да му върнат 25000 лв., а не 20000 лв., и че парите, които чакали от субсидиите - 5000 лв., трябвало да му дадат веднага. Тя не могла да повярва на ушите си, но след като осъзнала какво й било заявено, се окопитила и му заявила, че той много добре знае, че всичко са си изпълнявали, че чакали да получат пари от майка й и искат до края на месеца всичко да си оправят. Тогава Е се разкрещял с още по-голяма сила, че ще я направи проститутка и да му се маха от главата. Тя с плач напуснала офиса му, неможейки да повярва на случилото се. След това на няколко пъти се опитали да се свържат с Е но не успяли, докато в средата на месец юни 2012 г. не получили от нотариус Минкова покана рег.№ 4135/13.06.2012 г., с която се сочело, че с нотариален акт от 04.11.2010 г. били продали имота си на ответника по делото И Л Е и следвало в едногодишен срок от датата на продажбата да освободят имота - задължение, което не било изпълнено, предвид и на което били приканени да сторят това в едноседмичен срок от датата на получаване на поканата. Тъй като нищо от отразеното в поканата не било вярно, и най-вече твърдението, че били продали имота си на лицето И Л Е с когото въобще не били договаряли каквото и да било, ищците отказали да се съобразят със същата, респективно - да изпълнят искането за освобождаване на имота. Нямало как да знаели, че били "продали" имотите си, след като веднага след получаването на сумата от 10000 лв. започнали ремонт на сградата и същата понастоящем била във вид, коренно различен от вида, в който била преди 04.11.2010 г. - обстоятелство, което щяло да бъде установено и доказано по време на процеса. На 26.11.2012 г., в пълно нарушение на закона и процесуалните правила, тъй като от страна на ЧСИ А Ц им бил отказан какъвто и да било достъп до материалите по образуваното изпълнително дело, бил извършен въвод във владение по изпълнително дело № 735/2012 г. на ЧСИ Ц. Към настоящия етап не били във владение на имотите си, след което и с оглед разправиите в кантората на нотариус К в средата на месец декември 2012 г. им било предоставено копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 182, том IV, рег.№ 12766, дело № 696/2010 г. Получавайки документа, ищците установили обстоятелства, коренно различни от известните им, заради които сега били на улицата, с оглед и на осъществената спрямо тях измама. В нито един момент не били давали съгласието си за продажба на съсобствените им имоти, описани по-горе, а документът, за който имали съзнанието, че подписват, бил договор за учредяване на договорна ипотека, с който обезпечавали сключен между тях и ЛЕ договор за паричен заем в размер на 10000 лв. главница и месечни лихви в размер на по 500 лв. за 18 (осемнадесет) месеца. На 04.11.2010 г. в кантората на нотариус К не им бил четен какъвто и да било документ - нарушение на чл.579, ал.1 от ГПК, сочещо на нищожност на нотариалното удостоверяване, предвид неизпълнението от страна на нотариуса на едно от основните му задължения, а именно - да прочете съдържанието на акта в присъствието на всички страни, и именно неизпълнението на тези задължения било една от причините да бъдат въведени в заблуда за правния смисъл и значение на документа, който подписали на 04.11.2010 г. Реално им е бил представен договор за продажба на имотите им, а не договора, за който реално се били договорили със заемодателя си и за клаузите на който било постигнато съгласие помежду им. По никакъв начин и повод не били уведомени от когото и да било, че "продават" имотите си и че "продават" същите на лице, с което въобще не били договоряли, а именно - ответникът по настоящата искова молба. Въз основа на изложеното считат, че материализираният с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 182, том IV, рег.№ 12766, дело № 696/2010 г., договор за покупко -продажба на 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на с.Делвино, общ.Благоевград, и представляващ имот пл.№ 45 по кадастралния план на с.Делвино, общ.Благоевград, одобрен със заповед № 300-4-67/08.10.2002 г., с площ за целия имот 1272 кв.м., при граници (съседи) за имота - от две страни улици, имот с пл.№ 328 и имот с пл.№ 5003, заедно с източния близнак от построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 48 кв.м., е нищожен поради липса на съгласие за продажба на имота от тяхна страна. Съгласно чл.8 от ЗЗДог, договорът бил съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи правна връзка между тях. Тогава, когато нямало съвпадение на насрещните волеизявления, имало липса на съгласие. Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗДог, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Ищците твърдят, че договорът за продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 182, том IV, рег.№ 12766, дело № 696/2010 г., е нищожен, тъй като не били давали съгласие за продажбата на процесните имоти, нищожно било също така и извършеното от страна на нотариус К нотариално удостоверяване, тъй като на 04.11.2010 г. не им е бил четен процесният нотариален акт - нарушение на чл.579 от ГПК. Разгледана сама по себе си, процесната сделка представлявала покупко-продажба на недвижим имот и по своята правна същност била двустранен и възмезден договор, по силата на който страните по него поемат насрещни задължения, но това поемане на задължения било действително само тогава, когато имало съгласие и от двете страни, а ищците такова съгласие не били давали. Липсата на съгласие при сключването на договора била въздигната от закона (чл.26, ал.2 от ЗЗДог) в основание за нищожност, и за да бъдел уважен искът по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗДог, следвало да бъде установена липсата на съгласие от страна на продавача, респективно - прекратяване на пълномощието предвид настъпилата смърт на упълномощителя към момента на сключване на сделката. Надлежно съставеният нотариален акт бил официален документ по смисъла на чл.143, ал.1 от ГПК, който се ползвал с обвързваща доказателствена сила досежно отразените в него действия и изявления, извършени от и пред нотариуса, стига тези действия да са били извършени от нотариуса, а в настоящия казус било налице нарушение на чл.579 от ГПК, предвид и на което нищожният договор, какъвто в настоящия казус бил процесният договор за покупко-продажба, не бил породил и не можел да породи желаните от ответника правни последици. За да бъдела установена нищожност на една правна сделка, в случая - продажба на недвижим имот, поради липса на съгласие, било необходимо да се установи, че същата е била извършена без съгласието на собственика на имота, както било в настоящия казус. Липсата на изразено съгласие от страна на ищците, като продавачи по договора за продажба, сочела на нищожност на сделката на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗДог, формалното наличие на подписи върху договора не сочело на действителност на сделката, имайки предвид и допуснатото нарушение на чл.579, ал.1 вр. чл.576 от ГПК. Отделно от това, както се посочило и по-горе, спрямо двамата ищци бил осъществен и съставът на измамата, предвид и на което материализираният с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 182, том IV, рег.№ 12766, дело № 696/2010 г., бил и унищожаем, в която и връзка, при условията на евентуалност, предявявали и иск с правно основание чл.29 от ЗЗДог, с искане да бъде постановено решение, с което да се унищожи материализирания с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 182, том IV, рег.№ 12766, дело № 696/2010 г., договор за покупко-продажба, поради измама, предвид умишленото им въвеждане в заблуда от страна на Л Еи ответника да сключат подобен договор. Когато били поканени от Л Ев офиса му, за да ги уведоми за датата и часа, на които щял да се подпише документът, същият ги уведомил, че другата страна по договорната ипотека щял да бъде неговият син, тъй като ако в акта се запишело неговото име, щял да си има проблеми с данъчните, докато при сина му нямало да има никакви проблеми, още повече, че и парите, които щели да им бъдат дадени, били именно от сина му. По време на този разговор, който се водел в офиса на Л Е, присъствал и неговият син - ответникът, който им заявил, че баща му е прав и няма от какво да се притесняват, тъй като просто подписвали документ, с който гарантират, че ще му върнат парите. Съгласили се, тъй като неколкократно били уведомени, че договарят вид договорна ипотека, която след връщане на парите щяла да бъде отменена от този, който давал парите, че правото им на собственост нямало да премине върху ответника, тъй като същото щяло да премине само в случай, че в уговорения срок не върнат парите, които заемат. Били уверени, че правото на собственост си оставало тяхно, че същото щели да загубят само, ако не върнат парите и едва тогава правото на собственост щяло да премине към И Е, както и че договорът за ипотека, който ще сключат, им гарантирал, че правото на собственост си оставало тяхно, и само в случай, че не върнат парите в срок, то щяло да премине в полза на ответника. Съгласно легалното определение, измама е налице, когато едната страна или трето лице умишлено въвеждали другата страна в заблуждение, както да сключи договора, така и да извърши едностранния акт, съответно когато се касае за сделка или за едностранно волеизявление, считат, че в настоящия казус от страна на ответника по делото били умишлено въведени в заблуждение за правната характеристика и вид на договора, който следвало да се подпише, още повече, че именно те били поели ангажимента да осигурят всички необходими документи за извършване на сделката, като от тяхна страна бил представен нотариалният акт за имотите.