Решение № 35 от 15.04.2024, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Котел, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. В. Грунова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от М. В. Грунова Гражданско дело № 20242210100197 по описа за 2024 година

Молбата е с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР, като производството се движи по реда на чл.530 и следващите от ГПК. Молител е Е. Х. К., чрез пълномощника си адвокат М. Г. – АК Сливен, с искане на промяна на фамилното име на Е., като моли да и бъде премахнато бащиното и име.

Същата желае да носи две имена, а именно Е. Е.. Твърди, че е записана в българския си акт за раждане с имената Е. Х. К., а в Р Турция с две имена Е.

Е.. Молителката сключила граждански брак в Р Турция и вече носи фамилията на съпруга си А.. Разминаването в имената и създавало неудобство и затруднения. Молителката заявява нежеланието си да продължи да носи фамилно име К., както и да бъде премахнато бащиното и име, поради което моли съда да постанови исканата от нея промяна.

С определение № 117/11.03.2024г. съдът е предявил доклада по делото, конституирал е Община Котел и РП Сливен като заинтересовани страни и е обявил, че ще се произнесе в закрито съдебно заседание по реда на чл.532 от ГПК, тъй като фактологията по делото не разкрива необходимост от разглеждането му в открито съдебно заседание.

В дадения им едноседмичен срок заинтересованите страните не са взели становище по допустимостта и основателността на молбата.

Съдът, след като обсъди доводите в молбата и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като кредитира в цялост показанията на водените свидетели, съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Молителката е родена на 16.08.1992г. в Р Турция гр. Чорлу и е записана в акт за раждане № 893 с имената Е. Е.. В акта си за раждане в Р България издаден от кметство село Ябланово, община Котел под № 6 е записана с 1 имената Е. Х. К..

На 29.03.2018г. молителката сключила граждански брак в Р Турция и приела фамилното име на съпруга си А., което обстоятелство удостоверява с удостоверение за сключен граждански брак издадено под № 2126 издадено от Р Турция, гражданска служба Чорлу / Текирдаг.

В молбата към съда за иницииране на охранителното производство сочи, че разминаването на имената ù в личните документи в Р Турция и Р България и създават неудобство при общуването с близки и роднини, както и при нейното идентифициране, като в Р България се води неомъжена.

Водените от молителката свидетели Г.Ф. и Д.Ф. в открито с.з проведено на 02.04.2024г. последователно и логично заявиха в показанията си дадени пред РС Котел, че молителката винаги се е представяла с фамилия Е., защото е родена в Р Турция и така както са я записали там по документи, така се представя в Р България.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Молбата е частично основателна и доказана и следва да бъде уважена в частта за промяна на фамилното име на молителката. Налице е правен интерес от водене на делото, който съдът извежда от наведените в молбата твърдения, които по смисъла на закона се квалифицират като важни обстоятелства по чл.19, ал.3 от ЗГР, при наличието на което законът допуска да се извърши промяна на имената.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР „промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.”.

Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, което е уредено с императивни правни норми и представлява основен индивидуализиращ белег на всеки гражданскоправен субект. Промяната на име е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания с оглед принципа за стабилност на носените имена.

Съгласно чл. 14 от ЗГР фамилното име се образува от фамилното или бащиното име на бащата. В случая молителката при раждането си е имала установен произход от бащата и е била записана с фамилното име „Х.“, образувано от фамилното име на нейния баща.

В практиката си Върховният касационен съд на Република България приема, че промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. Нормите относно начина на образуване на бащиното и фамилното име са императивни /определение № 1170/25.08.2009 г. по гр. д. № 817/2009 г. на ВКС-IV г.о./, поради което тяхното действие не може да бъде заобикаляно. Бащиното и фамилно име на едно лице, които сочат произхода му по баща и родовата му принадлежност, е възможно да бъдат променени само при наличие на важни обстоятелства, налагащи промяната, или когато са осмиващи, опозоряващи или обществено 2 неприемливи. В решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 80/2009 г., IV г. о., ГК, се приемат за важни обстоятелства промяна в името и фамилията на бащата, известност в обществото, в т. ч. в семейния и приятелски кръг с имена, различни от бащиното и фамилното име. В други решения /решение № 145/08.05.2012 г. по гр. д. № 628/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 205/17.07.2012 г. по гр. д. № 654/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ Върховният касационен съд на Република България приема, че идентифицирането на лице с различни имена в две държави е предпоставка за наличие на административни пречки и трудности при идентифициране на самоличността му, както и че разликата във фамилното име на едно лице с това на членовете на неговото семейство създава затруднения и при неговата идентификация със семейството му. В цитираните решения съдът е приел, че тези пречки и затруднения следва да се приемат за важни обстоятелства по смисъла на чл.

19, ал. 1 от ЗГР.

Също така, промяната във фамилното име на молителя не би се отразила и на публичната му идентификация. Действително, името е основен идентифициращ белег на лицето /чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗГР/, като то се състои от три части - собствено, бащино и фамилно име /чл. 9, ал. 1 от ЗГР/. По тази причина и законът се ръководи от принципа за неговата стабилност. От друга страна обаче, единният граждански номер по чл. 8, ал. 1, т. 5 от ЗГР е уникален административен идентификатор на физическите лица /чл. 11, ал. 1 от ЗГР/. Промяната на името не е основание за промяна и на този номер, поради което единният граждански номер запазва значението си за идентифициране на лицата, включително и за целите на съдимостта, информацията за която се събира по нормативно установен ред, осигуряващ възможност за тяхната идентификация. По тази причина настоящият състав приема, че не е обществено оправдано ограничаване на молителя да промени фамилното си име при наличие на посочените по-горе установени по делото важни обстоятелства за това.

Съдът следва да уважи молбата, като постанови исканата промяна молителката да носи фамилно име Е..

По отношение на исканата промяна за премахване на бащиното име от образуването на имената на молителката, а именно Х.. Настоящия съдебен състав намира в тази част молбата за неоснователна и искането не следва да бъде допуснато.

Това е така защото исканата промяна цели отпадане на бащиното име т. е. формиране на името в противоречие на чл. 9 ЗГР, а не промяна на името, вкл. бащиното, по реда на чл. 19 от същия закон, поради важно обстоятелство.

Промяната на име се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. “Промяната на име” представлява “смяна, замяна” на името/ в случая бащиното/, изменяне на образуваното по силата на закона име на лицето, съобразно предвидения за това начин на неговото образуване. Поради това искането за отпадане на бащиното име на молителката не представлява искане промяна на името по смисъла на чл.19, 3 ал.1 ЗГР, респективно не представлява “важно обстоятелство” по смисъла на визираната разпоредба.

Наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР може да се обсъжда само и единствено, ако става въпрос за промяна на име по смисъла на посочената правна норма. В случая молителката, чрез адвокат М. Г. е поискала по реда на визираната разпоредба отпадане на бащиното й име.

Нормата на чл.9, ал.1 ЗГР е императивна и тя рефлектира върху останалите норми на закона. Действията на съда в производство по глава ХV ГПК са изцяло обвързани от нея. Това означава, че съдът не може да допусне промяна в името на едно лице contra legem, .т.е. съдът не може да се отклони при постановяване на решението си от императива на посочената правна норма. Следователно искането, свързано с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР следва да бъде в рамките на фактическия състав на чл.9, ал.1 от същия закон.

Тъй като в процесния случай искането не съответства на императива на тази разпоредба, то не следва да бъде уважено.

Без значение е обстоятелството, че лицето е с двойно гражданство, тъй като българският закон не предвижда специална процедура относно именуването на такива лица. Без значение е обстоятелството относно етническия произход на лицето и сключването на брак в Р Турция. Република България е светска и правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната, и всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Съдът следва да изпрати служебно препис от решението на длъжностното лице при Община Котел по гражданското състояние за отразяване на промяната в регистъра по гражданското състояние и за отразяване на промяната в регистъра на населението.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл.19, ал.1 от ЗГР промяна на фамилното име на Е. Х. К., ЕГН **********, постоянен адрес село Ябланово, община Котел, ул.

Освобождение 99, настоящ адрес Р Турция от К. на Е..

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на Е. Х. К., ЕГН **********, постоянен адрес село Ябланово, община Котел, ул. Освобождение 99, настоящ адрес Р Турция, с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР, в частта за премахване на бащиното й име – Х..

ПРЕПИС от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Котел за отбелязване на промяната в регистрите по гражданското състояние и в регистрите на населението.

Решението в частта, с която е допусната промяна на собственото име не 4 подлежи на обжалване (чл.537, ал.1 ГПК).

Решението в частта, с която е отхвърлена молбата подлежи на въззивно обжалване пред ОС Сливен в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 5