Решение № 47 от 21.02.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Карнобат, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Ст. Станчева И. при участието на секретаря Веска Р. Христова като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело № 20212130101363 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на А. А. К.

ЕГН ********** от ***, представляван от адв.С. С. Ч., срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ:

130764706, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представлявано от Б.А.Б. - председател на управителния съвет.

Ищецът твърди, че на 23.11.2016г. е претърпял пътнотранспортно произшествие, реализирано от М.Е.Н., която при управлението на л.а. „Ауди А4“ с регистрационен № ***, движейки се с несъобразена с пътната обстановка и със законовите ограничения за скорост, изгубила контрол над управляваното от нея МПС, навлязла в лентата за насрещно движение, при което реализирала сблъсък с движещия се в тази лента л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с д.к. № ***, управляван от водача А. А. К..

Между двата автомобила настъпил челен сблъсък, при който автомобилът на ищеца напуснал платното за движение, получил сериозни деформации по цялото купе, а на ищеца били причинени телесни увреждания, причинили му болки и страдания. Във връзка с проведеното лечение ищецът претърпял имуществени вреди - претърпени загуби и пропуснати ползи. За претърпените имуществени вреди ищецът предявява осъдителен иск срещу ответника за 1 сумата от 11000 лева, от които 5000 лева обезщетение за имуществени вреди представляващи разходи за болногледач и 6 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди представляващи загуба на доход, вследствие причиняването на телесни увреждания при ПТП от 23.11.2016 г., реализирано от застрахован по сертификат „Зелена карта“ ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претенциите за имуществени вреди са насочени към НББАЗ, тъй като гражданската отговорност на вжодача М.Н. била застрахована в турската застрахователна компания „АХА SİGORTA“ със седалище и адрес на управление в Анталия, Република Турция и автомобилът притежавал валиден сертификат „Зелена карта“.

С допълнителни молби ищецът конкретизира въпросът към СИЕ експертиза и посочва, че лицето осъществило грижи като болногледач на А.

К. била Г.Н. К.а, ЕГН **********, която била фактическа съпруга на ищеца към момента на ПТП и полагането на грижи, а понастоящем негова законна съпруга. Ищецът уточнява периода, за който се претендира обезщетение от 5000 лева за имуществени вреди - разходи за болногледач и загуба на доход както следва: от 23.11.2016г. до 23.05.2017г. и от 11.10.2017г. до 31.12.2017г.

В срока за отговор ответната страна, чрез пълномощника си адв. З. Х. е подала писмен отговор, с който оспорва исковите претенции по основание и размер. Ответникът оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че ищецът се е нуждаел от непрекъснати грижи от болногледач в резултат на телесните увреди, описани в медицинските документи, произтекли пряко и непосредствено от произшествието. Оспорва се, че грижите за ищеца е полагала фактическата му съпруга. При условията на евентуалност ответникът твърди, че дори и фактическата съпруга да е полагала грижи не й се дължи обезщетение, тъй като обезщетение за болногледач се дължи на близък роднина, само в случай че е лишен от възможност да полага труд, а фактическата съпруга на ищеца не е била в трудови правоотношения и не ги е прекратила след настъпване на ПТП.

Карнобатският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото че на 23.11.2016 г. М.Е.Н. управлявала л.а.

2

„Ауди А4“ с регистрационен № ***. Управляваният от М.Н. л.а. се движел по третокласен път № 7306 на територията на общ. Сунгурларе. В района на км 12+700 м водачът Н., поради движение с несъобразена скорост навлязла в лентата за насрещно движение и реализирала сблъсък с движещия се в лентата за насрещно движение л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с д.к.

№ ***, управляван от ищеца А. А. К..

По делото е представено решение № 52/12.04.2018г. по НАХД № 26 по описа на РС-Карнобат за 2018г. /лист 22/ М.Н. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ предл второ, вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.15, ал.1 вр. чл.20, ал.2, чл.21 от ЗДвП и на основание чл.78а от НК й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева и лишаване от право да управлявал МПС за срок от четири месеца.

Не се оспорва от ответника, че в резултат на ПТП-то, М.Н. по непредпазливост е причинила на ищеца телесни увреждания изразяващи се в счупване на пубисната/ срамната/ кост, счупване на таза, счупване на глезена, което наложило оперативно му лечение с кръвна репозиция и поставянето на метална остеосинтеза. Представени са доказателства, неоспорени от ответната страна от които се установява, че ищецът е лекуван в ортопедично отделение на МБАЛ –Бургас за времето от 23.11.2016г. и бил изписан на 29.11.2016г. /л. 17/.

За периода от 11.10.2017г. до 14.10.2017г. А. К. е постъпил отново в отделението по ортопедия и травматология към МБАЛ –Бургас за екстракция на металната остеосинтеза/лист 18/.

Представен е договор от 05.09.2022г. /л. 146/, сключен между ищеца и съпругата му, съгласно който А. К. е платил на Г. К.а сумата от 5000 лева за положените от нея грижи и обслужването му (интензивни дневни грижи в болничния престой, по време на лечението в домашни условия, помощ при хранене, преобличане, къпане, поддържане на ежедневния тоалет, посещаване на баня, тоалетна грижа и обработка на открити рани, и травми, помощ за раздвижването му, придвижване и др., осигуряване на грижи през приблизително 8 часа от денонощието) по време на лечението и възстановителния период от 23.11.2016г. до 23.05.2017г. и за периода от 11.10.2017г. до 31.12.2017г.

По делото беше назначена СМЕ извършена от д-р П.. От заключението 3 по на вещото лице /л.169/, кредитирано от съда като обективно и компетентно, неоспорено от страните, се установява, че в резултата на получените от ПТП-то травми ищецът е бил неработоспособен.

Възстановяването при подобен вид травми продължава средно 4-5 месеца, като биологичният процес на пълно срастване на кости след счупване завършва след около 6 месеца. Ищецът е следвало да спазва „постелен“ режим поради счупването на таза за период от 25 дни, продължаване на антигуагулантната профилактика за още 20 дни и след това рехабилитация.

Според становището на в. лице след първите 25 дни пострадалият е могъл с проходилка или с патерици да отиде до тоалетна, а след втория месец е могъл сам да ходи до тоалетна, а чужда помощ му е била необходима за рехабилитацията – раздвижване, масажи. След екстракцията на остеосинтезните средства от глезена, при гладък следоперативен период вещото лице посочва, че е необходима завишена хигиена за 14 дни до сваляне на конците, но след изваждане на имплантите на следващия ден ищецът е могъл да натоварва крайника и отстраняването на имплантите не води до увеличаване на нетрудоспособността.

По делото беше допусната СИЕ/лист 137/ за установяване на средното почасово заплащане на възнаграждение за болногледач, което за 2016г. е в размер на 3,44 лева, а за 2017г. – 3,71 лева, като вещото лице посочи, че от получената информация от фирми предлагащи услуги за болногледач, през почивните и празнични дни услугата не се предоставя в по-висок размер.

Средната пазарна стойност на разходите за ежедневен болногледач за времето от 23.11. до 30.11.2016г. е в размер на 157,61 лева, за времето от 01.12.2016г. до 31.12.2016г. – 577,92 лева, за месеците януари, февруари, март, април разходите за болногледач възлизат на 632,28 лева месечно и за периода от 11.10.2017г. до 31.12.2017г. възнаграждението е в размер от 1671,52 лева.

Съгласно заключението на СИЕ минималната работна заплата за периода от 01.12.2016г. до 31.12.2016г. е била 420,00 лева, за периода от 01.01.2017г. до края на 2017г. е била 460,00 лева. Средната работна заплата за страна за месец ноември 2016г. е била 967 лева, за месец декември 2016г. – 1006,00 лева, за месец януари 2017г. – 995,00 лева, за месец февруари 2017г. 987,00лева, за месец март 2017г. – 1036,00 лева, за месец април 2017г.1060,00лева, месец май 2017г. - 1035лева и за месец октомври 2017г. 4 1084,00лева, м.ноември 2017г. - 1078,00 лева и м.декември 2017г. - 1123,00 лева.

На 09.06.2021 г. в НББАЗ е получена молба –претенция(лист 14) от А.

К., с искане НББАЗ да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди – резултат от настъпилото на 23.11.2016 г. пътнотранспортно произшествие, в размер от 5000 лева – разходи за болногледач и 6000 лева – загуба на доход.

С писмо от 06.07.2021 г. НББАЗ(лист 16) е отказало до пристъпи към плащане на обезщетение за търпените от него имуществени вреди.

Правният интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск е обусловен от отказа на НББАЗ да пристъпи към плащане на претендираните имуществени вреди в резултат на ПТП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.), с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

В случая се ангажира отговорността на НББАЗ, тъй като деликвента е имал валидна застраховка по застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност" в РТурция. Освен валиден застрахователен договор за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм), следва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения.

С оглед на това, че са установени със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните фактите на осъществено противоправно поведение от страна на водача на л.а.„Ауди А4“ с регистрационен № ***, застрахован към датата на деликта по риска "гражданска отговорност" в РТурция с валиден сертификат „Зелена карта“ в пряка причинна връзка, с което деяние са причинени телесните увреждания на ищеца, ответникът дължи обезщетение на ищеца за претърпени имуществени вреди в резултата на ПТП .

5

В съответствие с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Прието е в т. 4 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г. на Пленума на ВС, че на пострадалия от непозволено увреждане е дължимо заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач, когато той се нуждае от такъв, в това число и в случаите, когато тези грижи са били полагани от негов близък.

В показанията си свидетелката К.а, преценени на плоскостта на чл.172 от ГПК, относно достоверността им и възможната им заинтересованост като съпруга на ищеца, сочи, че след ПТП и получените увреждания ищецът се е нуждаел от чужда помощ за обслужването си и извършване на обикновени дейности в ежедневието – тоалет, хранене, участие в дейности по рехабилитация, придвижване извън дома. Този период според свидетелката е бил 6 месеца, в който период ищецът е бил „на легло“ и започнал да се движи на 7-я месец.

От обсъдените писмени доказателства и експертно заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на процесното ПТП от 23.11.2016 г. ищецът е получил увреждания на телесното здраве изразяващо се в счупване на пубисната/ срамната/ кост, счупване на таза, счупване на глезена, което е наложило оперативното му лечение с кръвна репозиция и поставянето на метална остеосинтеза, довели до временната му неработоспособност. Тези увреждания са в пряка причинна връзка с пътнотранспортното произшествие. След настъпване на ПТП ищецът е възстановил движението си и възможността си да се обслужва след период от 4-5 месеца. По време на лечението в болницата и след изписването му ищецът се е нуждаел от чужда помощ, изразяваща се в ежедневни грижи за елементарните битови и хигиенни дейности. Такава помощ в периода на лечението и възстановяването му е полага Гинка К.а.