Решение № 51 от 28.04.2025, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Етрополе, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20241830100499 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗДД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от страна на В. М. В., с ЕГН ********** от гр. ************* против М. П. П., с ЕГН ********** от гр. **************, с искане ответницата да бъде осъдена да му заплати паричната сума в размер на 3000,00 лева, представляваща частично неизпълнено от нейна страна задължение по устен договор за заем 7000,00 лева, сключен между страните на 01.06.2022 г., с падеж 15.06.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че през месеците май и юни 2022 г. ответницата е извършвала ремонт в жилището й в гр. ******* и на ползвания от нея автомобил, във връзка с което е отправила молба към ищеца за финансово съдействие в размер на 7000,00 лева. Твърди се, че на два пъти /на 26.05.2022 г. и на 01.06.2022 г./ ищецът е превел по банков път на ответницата паричната сума в посочения общ размер, като тя е поела ангажимент да му я върне в срок до 15.06.2022 г. Твърди се, че в този срок ответницата не е изпълнила поетите от нея задължения към ищеца. Посочва се, че след 1 проведени многократни разговори с нея от страна на ищеца и дадени от нейна страна обещания за изпълнение на поетите към него задължения, същата му е върнала само паричната сума в общ размер от 4000,00 лева, което е станало на два пъти /на 30.04.2024 г. и на 28.06.2024 г./,като тя му е превела, по банков път на два пъти по 2000,00 лева. Ищецът твърди, е остатъкът в размер на 3000,00 лева все още не му е върнат от страна на ответницата, с оглед на което е предявил и настоящия иск.

В срока на отговор ответницата е депозирала такъв, като оспорва предявения срещу нея иск като неоснователен и недоказан. Ответницата не оспорва наведените в исковата молба твърдения, че ищецът й превел по банков път, на два пъти, паричната сума в общ размер от 7000,00 лева. Тя, обаче, заявява, че тези парични средства са й били преведени от него не във вид на заем, а като дарение, предвид обстоятелството, че по същото време тя и той са живеели на съпружески начала, обитавали са едно домакинство и са имали общи потребности и задължения. Посочва, че ищецът й е дал тези пари за закупуването на обзавеждане и техника за личният апартамент в гр.

******, за да може, като посещават града и отсядат в него да имат необходимото удобство и да се чувстват добре. Ответницата не оспорва и факта, че от тези 7000,00 лева, тя е върнала само сумата от 4000,00 лева, като не му върналата останалата част от 3000,00 лева, като заявява, че не ги е върнала, защото те са й били предадени доброволно от ищеца във вид на дарение. Ответницата също така излага твърдения, че заедно с ищеца са били страни по договор за банков кредит, сключен с „ОББ“, в качеството им на кредитополучател и съдлъжник. Посочва, че след като се е освободила от това задължения, прехвърляйки кредита на сестрата на ищеца през месец февруари 2024 г., тя е решила да му върне паричната сума от 4000,00 лева, тъй като е счела, че така е правилно и морално да се постъпи в случая.

По делото за съвместно разглеждане е приет насрещен иск, подаден от М. П. П. против В. М. В., с правно основание чл. 55, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане ответникът по иска да бъде осъден да заплати на ищцата, паричната сума в размер на 4000.00 /четири хиляди/ лева, като платена му без правно основание, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на този иск.

В насрещната искова молба се твърди, че в продължение на пет години 2 ищцата и ответникът са живеели заедно на съпружески начала, с всички произтичащи от това последици в битов, интимен, личен и финансов аспект и че във връзка с тези отношение, през периода, в който двамата са живеели заедно ответникът е превел по банков път на ищцата паричната сума в размер на 7000,00 лева. Твърди се, че след раздялата им през 2024 г. ответника по иска гневно и настоятелно е искал тя да му върне посочените парични средства, които тя по принцип не му е дължала, но в паника му ги е върната част от тях, като, на два пъти, на 01.04.2024 г. и на 05.06.2024 г.,му е превела по банков път, без каквото и да е задължение и правно основание за това суми по 2000.00 /две хиляди/ лева. Посочва, че в отговора си по първоначалния иск е изложила подробни допълнителни фактически твърдения, към които препраща с насрещната искова молба. В този смисъл ищцата е предявила и своята искова претенция.

В срокът по чл. 131 ГПК ответникът по този иск е подал писмен отговор, с който оспорва предявения срещу него насрещен иск като недопустим и неоснователен, излагайки подробни аргументи за това, а именно, че липсват доказателства за извършена надлежна престация от страна на ищцата в негова полза и доказателства за наличие на облигационно правоотношение между тях, което да е предмет на насрещен иск, както и други, подробно изложени от него аргументи.

В съдебно заседание ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния - редовно призован, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание по делото е депозирал писмена молба, в която излага становище за даване ход на делото, в негово отсъствие и излага допълнителни аргументи относно основателността на предявения от него иск и неоснователността и недоказаността на приетия за съвместно разглеждане по делото насрещен такъв. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. От страна на В. В. по делото са депозирани и писмени бележки, в които доразвива своите аргументи в същия смисъл. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещния такъв - редовно призована, не се явява, като се представлява от пълномощник – адв. Г. В. У. от САК, който оспорва предявения срещу нея иск, 3 като неоснователен и недоказан, респ. поддържа насрещния такъв, излагай съответни аргументи за това, претендира разноски, сторени от доверителката му в производството, за което представя списък по чл. 80 ГПК, и моли съдът да му даде възможност за представяне на писмени бележки, в които да ги доразвие. В указания от съда срок такива са представени в РС – Етрополе.

Като писмени доказателства по делото са приобщени следните документи: заверено копие на платежно нареждане референция FT/22146/640640230 от дата 26.05.2022 г.; заверено копие на платежно нареждане референция FT/22152/521306285 от дата 01.06.2022 г.; заверено копие на извлечение от банковата сметка на ищеца с IBAN: **************** за периода от 03.05.2022 г. до 31.05.2022 г.; заверени копия на извлечения от същата банкова сметка за периода от 01.06.2022 г. до 30.06.2022 г.; за периода от 01.04.2024 г. до 30.04.2024 г. и за периода от 03.06.2024 г. до 28.06.2024 г.; заверено копие на удостоверение от „ОББ“ АД – клон Кюстендил, издадено на ищеца с изх. № 19165/06.02.2024 г. , ведно с вносна бележка за заплащане на такса за издаването му; заверено копие на справка от Агенция по вписванията - Имотен регистър относно вписванията, отбелязванията и заличаванията, направени на името на М. П. П.; заверено копие на приемо – предавателен протокол за извършена доставка и монтаж на климатична техника от 07.06.2022 г. и заверено копие на допълнително споразумение № 1 към договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот с № 20 RI375579/05.02.2020 г. от дата 27.02.2024 г. и заверено копие на самия договор за кредит; известие за доставяне с № ИД PS 2140 00СР6Е 9 - в оригинал; касов бон от 06.01.2025 г. с № 00228848; разпечатки на хартиен носител от комуникация по „Вайбър“, водена между страните по делото - общо 4 листа; адвокатско пълномощно за адв. Г. У. и квитанции за платени държавни такси по всеки един от приетите за разглеждане по делото искове.

В съдебното заседание по делото е уважено искането на ответницата по първоначалния иск, ищецът по този иск да бъде задължен да се яви в съдебното заседание по делото и да даде обяснения по реда на чл. 176 ГПК, като отговори на изрично посочени от нея въпроси. Същият не се е явил и не е дал отговори на тези въпроси, във връзка с което, и на основание чл. 176, ал. 3 ГПК, съдът е постановил, че може да приеме за доказани фактите, за изясняването на които ищецът не е дал обяснения тези.

4

Във връзка с всичко гореизложено, ръководен от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

За неустановен период от време преди 2024 г. страните по делото имали връзка, като дори за кратко живеели на съпружески начала на адрес в гр.

************, който те двамата закупили със средства, получени от банков кредит - съгласно договор с № 20R-I375579/05.02.2020 г. /с кредитор „ОББ“ АД/, обезпечен с ипотека върху същия недвижим имот, с размер на заема 85 473,00 евро.

През пролетта на 2022 г. ответницата /и ищца по насрещния иск/ решила да извърши ремонт на собственото й жилище, находящо се в гр. **********, но тъй като не разполагала с достатъчно финансови средства помолила ищецът /и ответник по насрещния иск/ да й предостави в заем паричната сума в размер на 5000,00 лева. Той се съгласил да й помогне, с оглед на което, на 26.05.2022 г., наредил банков превод на посочената парична сума от личната си банкова сметка с № BG***********, открита при банка „ОББ“ АД към банковата сметка на ответницата /и ищца по насрещния иск/ с № ***********, открита при същата банка. След това, предвид близките отношения между страните по делото, ищецът дали няколко препоръки на ответницата по повод това каква дограма и климатик да закупи с парите, които е превел. Тъй като въпросните средства се оказали недостатъчни за заплащането на всички необходими дейности и материали за ремонта, ответницата отново поискала услуга от ищеца, който отново се съгласил да й помогне, като 01.06.2022 г. й дал още 2000,00 лева. Паричните средства отново били преведени по банков път, като трансферът бил извършен между горепосочените банкови сметки с титуляри страните по делото. Независимо от близките им отношения, последните се договорили, че въпросните парични средства в общ размер от 7000,00 лева се предоставят в заем от ищеца на ответницата, като последната се задължила да му върне парите при първа възможност.

В началото на 2024 г. отношенията между страните рязко се влошили и двамата се разделили. С оглед на това ищеца отправил покана към ответницата за връщането на горепосочените парични средства, които й бил предоставил в заем. Същата, обаче, не могла своевременно да се снабди с 5 посочената сума, а само с част от нея, като на 10.04.2024 г. и на 05.06.2024 г., ответницата, на два пъти, превела по банков път, от личната си банкова сметка към банковата сметка на ищеца /и двете с посочени по – горе номера/ парични суми в размер по 2000,00 лева, всяка. Не успяла да му върне останалата част в размер от 3000,00 лева.

Междувременно, предвид фактическата раздяла между страните по делото и напускането на жилището, в което двамата съжителствали ответницата прехвърлила договорните си задължения по сключения договор за банков кредит на сестрата на ищеца – М. М. Н., за което, на 27.02.2024 г. било съставено допълнително споразумение № 1 към посочения договор.

Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства, подробно описани от съда по – горе и най – вече от представените от ищеца извлечения и удостоверения за движението по банковата му сметка; от представения от ответницата договор за банков кредит и допълнително споразумение към него, както и от представените от същата разпечатки на разговори, водени чрез мобилното приложение „Viber“. Тук настоящият съдебен състав счита за нужно да уточни, че обстоятелството, че двете страни са живели заедно съпружески са възприети от него при условията на чл. 176, ал. 3 ГПК, с оглед факта, че ищецът не се е явил в съдебното заседание по делото, респ. не е дал отговори на въпросите, касаещи тези обстоятелства.