Определение № 742 от 22.06.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 742 гр. София , 22.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20211000600460 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.243 от НПК.

С определение №260635 от 15.02.2021г. по нчд №3733/2020г., Софийски градски съд, НО, 1-ви състав е отменил постановление на Софийска градска прокуратура от 29.11.2019г., с което е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство №162/2009г. по описа на НСлС, пр.пр.№11424/2008г. по описа на СГП и е върнал делото на СГП за произнасяне съобразно изискванията на закона.

Срещу определението, постановено от СГС е постъпил частен протест от Софийска градска прокуратура. В протеста се посочва, че досъдебното производство е било образувано на 11.08.2009г. от прокурор при СГП за престъпление по чл.282 ал.2 вр.ал.1 от НК срещу виновни длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение в Министерство на труда и социалната политика с инкриминиран период месец ноември 2007г. С обвинителен акт от 12.11.2010г. са били повдигнати обвинения на шестима обвиняеми: на Е. Р. М. за престъпление по чл.203 ал.1 вр.чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.201 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК;

На Д. Н. Д. за престъпление по чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК;

На И. К. П. за престъпление по чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК;

На В. И. Д. за престъпление по чл.203 ал.1 вр.чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.201 вр.чл.20 ал.3 и ал.4 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.чл.212 ал.5 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК;

На М. Б. М. за престъпление по чл.203 ал.1 вр.чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.201 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.212 ал.5 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК;

На Р. Г. С. за престъпление по чл.211 вр.чл.210 ал.1 т.3 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от 1

НК.

Обвинителният акт бил внесен за разглеждане в СГС и било образувано нохд №5056/2010г. и приключило с Присъда №330 от 15.12.2015г., с която всички подсъдими били оправдани. По протест на СГП срещу оправдателната присъда било образувано внохд №32/2017г. на САС. С Решение №304/29.06.2017г., САС отменил първоинстанционната присъда и върнал делото на СГП за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които ограничили правото на защита на подсъдимите.

Допуснатите съществени процесуални нарушения на досъдебното производство според САС били изразени в действията на прокурора по съставяне на обвинителния акт съгласно правилата на чл.246 НПК и довели до повдигане на обвинение, което било негодно и не можело да изпълни своите служебни функции да очертае обвинителна теза с необходимите предмет и обем на доказване.

С постановление от 29.11.2019г. на СГП било прекратено наказателното производство по досъдебно производство №162/2009г. по описа на НСлС, пр.пр.

№11424/2009г. по описа на СГП, водено срещу Е. Р. М. за престъпление по чл.203 ал.1 вр.чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.201 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК – на осн.чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 пр.1 от НК – деянието не е извършено; срещу Д. Н. Д. за престъпление по чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК – на осн.чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т .1 пр.1 от НК – деянието не е извършено; срещу И. К. П. за престъпление по чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК – на осн.чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 пр.1 о т НК – деянието не е извършено; срещу В. И. Д. за престъпление по чл.203 ал.1 вр.чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.201 вр.чл.20 ал.3 и ал.4 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.чл.212 ал.5 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК – на осн.чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 пр.1 от НК – деянието не е извършено; срещу М. Б. М. за престъпление по чл.203 ал.1 вр.чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.201 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.212 ал.5 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК – на осн.чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 пр.1 от НК – деянието не е извършено и срещу Р. Г. С. за престъпление по чл.211 вр.чл.210 ал.1 т.3 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК – на осн.чл.243 ал.1 т.2 от НК – обвинението не е доказано.

В производство по реда на чл.243 ал.3 от НПК, което било образувано по жалби на обв.В.Д., обв.М.М., обв.Е.М. чрез адв.Л. и адв.Д., обв.И.П. чрез адв.Ю. и обв.Р.С. чрез адв.Ц., както и по жалба на Министерство на труда и социалната политика, СГС, НО, 31-ви състав се произнесъл с определение №1830/09.06.2020г. по нчд №5135/2019г.

Описаното определение на СГС, НО, 31-ви състав било отменено от Софийски апелативен съд като незаконосъобразно и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, с дадени за изпълнение указания, които да се изпълнят при новото разглеждане на делото.

Указанията били съдът да даде ясни отговори на поставените въпроси в жалбите на обвиняемите, както и да изложи съображения по приетите от прокурора факти и 2 приложената правна норма въз основа на приетата фактическа обстановка.

Вместо да изпълни указанията на САС, новият съдебен състав отменил постановлението от 29.11.2019г. на прокурора от СГП за прекратяване на наказателното производство.

Прокуратурата счита, че определението от 15.02.2021г. на СГС е незаконосъобразно и моли то да бъде отменено и да бъде потвърдено постановлението на СГП, с което е прекратено досъдебното производство. На първо място се посочва, че в хода на разследването били изчерпани всички процесуални възможности за събиране и проверка на доказателствата.

Установената фактическа обстановка сочела на правния извод, че в случая не се касае за извършено престъпление от общ характер от обвиняемите лица. За тези лица, наказателното досъдебно производство е било прекратено относно повдигнати престъпления за длъжностни присвоявания и престъпления по служба, като били изложени подробни мотиви, че обвиняемите не са извършили престъплението за което са обвинени – на осн.чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НК.

Подробно била описана фактическата обстановка, изведени били правните изводи, посочени били доказателствата, поради което се застъпва становище, че не са нарушени нормите на чл.13 ал.1, чл.14 ал.1 и чл.107 ал.5 от НПК. Прокуратурата счита, че първоинстанционният съд формално и въз основа на общоприетите в правната теория доводи е приел, че постановлението на прокурора е немотивирано, поради което е необосновано и незаконосъобразно. Споделя се единствено извода на съда, че прокурорът не е изложил подробни мотиви за вътрешното си убеждение, въз основа на което е постановил прекратяването, но това не водело до необоснованост на прокурорския акт. В постановлението си по чл.243 от НПК, прокурорът не дължал изрични мотиви относно вътрешното си убеждение, дължи описание на фактическата обстановка, изведена от събрания доказателствен материал и дължи правните си изводи въз основа на доказаните факти. Съдът вменил своите задължения по произнасянето относно фактите, правото и вътрешното си убеждение относно прекратяването на досъдебното производство, на прокурора.

Според изложеното в протеста, деянието, за което бил привлечен обв.Р.С. – за престъпление по чл.211 вр.чл.210 ал.1 т.3 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК – било прекратено на осн.чл.243 ал.1 т.2 от НК. Изводът, че обвинението не е доказано, бил изведен въз основа на събрания доказателствен материал и мотивиран подробно. Деянието измама, за което бил привлечен Р.С., не било доказано, тъй като в хода на разследването са били събрани и анализирани всички възможни и относими доказателства, които обаче не могат да обосноват извод за наличие на обективните и субективни страни на това престъпление.

Безспорно е било установено, че Р.С. е действал в кръга на своите правомощия при съставянето на протоколите обр.19 и в качеството си на пълномощник на МТСП, а няма каквито и да е доказателства, че е изготвял инкриминираните протоколи обр.19 с цел да възбуди заблуждение у съответните длъжностни лица от МТСП, че СМР по сключения договор са изпълнени по вид и при реални пазарни цени. В постановлението за прекратяване 3 били изложени подробни мотиви защо престъпната деятелност на обвиняемия би следвало да се субсумира под нормата на чл.217 ал.1, ал.2 или ал.4 от НК и е обоснован правният извод за изтекла давност за наказателно преследване на това деяние.

Излагат се доводи, че е била правилна правната конструкция, приета от СГП в постановлението за прекратяване по отношение на това, че Е.М., Д.Д., И.П. и В.Д. не са извършили престъпленията, за които всеки от тях е бил обвинен – длъжностни присвоявания и престъпления по служба, както и че Р.С. – обвинен за престъпление измама по чл.211 от НК, но обвинението не било доказано.

Неправилно съдът счел, че постановлението на СГП в тази му част е незаконосъобразно.

Престъпното деяние, за което бил привлечен Р.С. е различно по вид от престъпленията, за които са били привлечени останалите обвиняеми и няма процесуална пречка прокурорът да приеме, че длъжностното присвояване и престъплението по чл.282 от НК не са извършени от тях, а престъплението по чл.211 от НК, за което бил обвинен Р.С. не било доказано въпреки проведеното разследване и събирането на всички възможни и относими писмени и гласни доказателства. Посочва се, че не било допуснато каквото и да било противоречие между обстоятелствената част и заключителната част на постановлението от 29.11.2019г. за прекратяване на наказателното досъдебно производство.

Обобщава се, че формално, необосновано и незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че „прокурорският акт по съществото на делото е неясен, неточен, формален, вътрешно противоречив, нелогичен, юридически непрецизен и непоследователен касателно волята на прокурора относно приетото от него въз основа на закона и вътрешното му убеждение.“ В мотивите си първоинстанционният съд не е посочил нито един факт или основание относно гореизброеното от него, а формално е използвал изрази от правната доктрина, с които да обоснове отмяната на постановлението за прекратяване и връщането на делото на прокурора за изготвяне на мотиви. Неизпълнимо и незаконосъобразно било указанието на съда да се анализира всяко приобщено по делото доказателство отделно и подробно, като прокурора да изложи вътрешното си убеждение по фактите и правото.

В заключение се моли да бъде отменено определението на Софийски градски съд, НО, 1ви състав, постановено по нчд 3733/2020г. по описа на СГС Срещу определението, постановено от СГС е постъпила жалба от адв.Ю., пълномощник на обв.И. К. П., с която се иска неговата отмяна като незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че съдът е постановил нищожен съдебен акт, подлежащ на обезсилване. Незаконосъобразно е бил посочен като ред на производството чл.243 ал.5 от НПК, а не както е правилно чл.243 ал.4 и сл. от НПК, а освен това противоречиво е посочил, че производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК, а произнасянето – на осн.чл.243 ал.6 т.3 от НПК. Съдът незаконосъобразно констатирал, че е налице не само вътрешно противоречие в обстоятелствената част на прокурорския акт, но е налице противоречие между приетото от прокурора в обстоятелствената му част и заключителната част на постановлението.

4

Пороците в прокурорския акт не позволяват на съда да отговори на основното искане на обвиняемите жалбоподатели, които желаят съда да измени мотивите, възприети от прокурора, с които е прекратено наказателното производство. Съдът не може и не би могъл да замести волята на прокурора, като запълни липсата на дължимия се доказателствен анализ, и въз основа на него да прави изводи и то за първи път в своя съдебен акт.

Правомощията на съда се съсредоточават в извършване на проверка за законосъобразност на прокурорския акт, включително и на законосъобразността на обсъждането на доказателствата. Според защитата, установяването на факти от съда въз основа на собствен анализ на доказателствения материал с обвързващо действие за прокурора, би означавало, че съдът ще решава обхвата на фактическото основание за привличането на обвиняем, което е недопустимо. Неправилно съдът счита, че е недопустимо и незаконосъобразно да бъде поставен в позиция сам да установи фактическа обстановка по делото за първи път, като си избере доказателствени източници сред материалите, приобщени по досъдебното производство от прокурора, на които да даде вяра и въз основа на тях да извърши анализ на доказателствената съвкупност, като изведе съответните правни изводи, за да приеме съответното за него правилно и законосъобразно основание – това по т.1 или по т.2 на чл.243 ал.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство и по този начин да се произнесе по същество и прецени исканията, направени в жалбите срещу постановлението.