Решение № 1349 от 31.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3015/2023
- Вид
- Решение № 1349
- Подписан
- 31.07.2023
- В сила
- 26.08.2023
- Състав
- Иван Минчев Минчев
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.124 т.1 и т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.124 т.1 и т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125 ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1349 гр. Пловдив, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20235330203015 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 698318-F692204/03.04.2023 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Пловдив, с което на „БИ ЕС ЕМ 2005” ЕООД със седалище гр. Пловдив, адрес на управление гр.
Пловдив ул. „Мургавец” № 13 ет.6 ап.16, с ЕИК 205295161, представлявано от Б. Г. Ш. с ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700.00 /седемстотин/ лв. за нарушение по чл.125 ал.5 вр. ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят „БИ ЕС ЕМ 2005” ЕООД гр. Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно.
Заявява се несъгласие с констатациите по наказателното постановление.
Въззиваемата страна ТД на НАП гр. Пловдив чрез упълномощения си процесуален представител – гл. юрисконсулт Пеева, моли съда да отхвърли подадената жалба и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за процесуално представителство.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 17.10.2022 г. в ТД на НАП Пловдив била извършена служебна проверка от служител на Дирекцията – от свидетелката Н. С. – старши инспектор по приходите, по отношение спазване изискванията на ЗДДС от страна на регистрираното по ЗДДС лице „БИ ЕС ЕМ 2005” ЕООД гр.
Пловдив, представлявано от Б. Г. Ш.. Установено било, че търговското дружество не било подало до НАП отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /по чл.124 т.1 и т.2 от ЗДДС/ – дневник за покупките и дневник за продажбите, за данъчния период 01.09.2022 г. – 30.09.2022 г. в срока за това – 14 – дневен срок – до 14.10.2022 г. включително. Отчетните регистри за този данъчен период не били подадени и към датата на служебната проверка.
Установеното неподаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за данъчния период 01.09.2022 г. – 30.09.2022 г. в срока за това мотивирало старши инспектор по приходите С. да отправи покана до „БИ ЕС ЕМ 2005” ЕООД гр. Пловдив /изх. № 70-00-9784-89/25.10.2022 г./ за явяване в 7-дневен срок в ТД на НАП Пловдив и за подаването на неподадените в срок отчетни регистри /а и справка-декларация по ЗДДС/, и за съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за прието за извършено административно нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС. Въпреки надлежното връчване на поканата /връчена според отразеното на пощенското клеймо в известие за доставяне на 14.11.2022 г./, представител на „БИ ЕС ЕМ 2005” ЕООД не се явил в ТД на НАП гр. Пловдив, като св. С. отправила нова покана до дружеството /изх. № 70-00-11022-217/29.11.2022 г./ с идентично съдържание като предходната такава, но отново, въпреки надлежното й връчване, от страна на „БИ ЕС ЕМ 2005” ЕООД не се явил представител в ТД на НАП гр. Пловдив. Предвид неявяването на представител на „БИ ЕС ЕМ 2005” ЕООД в указания в поканите срок, св. С. съставила на 13.01.2023 г. при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН акт – АУАН № F692204/13.01.2023 г., за приетото за извършено административно нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС. В акта изрично било вписано, че отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /за данъчния период 01.09.2022 г. – 30.09.2022 г./ не били подадени и към момента на съставяне на АУАН.
Актът бил връчен на представляващия дружеството нарушител Б. Ш. на 13.03.2023 г., като при предявяването не били оспорени констатациите по акта. Възражения не били подадени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН № F692204/13.01.2023 г. и останалите материали по административната преписка, административно – наказващият орган /Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Пловдив/ издал на 03.04.2023 г. атакуваното наказателно постановление /НП № 698318F692204/03.04.2023 г./, с което за приетото за извършено административно нарушение по чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС било наложено административно 2 наказание имуществена санкция в размер на 700 лв. – близък до минимално предвидения в санкционната разпоредба на чл.179 ал.1 от ЗДДС размер от 500 лв. /предвидената санкция в чл.179 ал.1 от ЗДДС е в размер от 500 до 10000 лв./. За да аргументира така определения размер на наложената имуществена санкция от 700 лв., административно – наказващият орган вписал в НП като отегчаващо административната отговорност обстоятелство издадено друго наказателно постановление за друго нарушение по ЗДДС – НП № 683193F684749/21.12.2022 г., което било влязло в сила на 28.03.2023 г.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля С., АУАН № F692204/13.01.2023 г., заверени копия на покани, на известия за доставяне, на оправомощителна заповед.
Съдът се довери изцяло на свидетелката С., като прие показанията й за правдиви, последователни, логични, подкрепящи се и допълващи се от писмените доказателства, неопровергани от каквито и да било други доказателства по делото.
При така установената според съда безспорна откъм факти обстановка се прие, че от страна на жалбоподателя „БИ ЕС ЕМ 2005” ЕООД гр. Пловдив е налице осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС, тъй като търговското дружество като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП Пловдив в срок – до 14.10.2022 г. включително – до 14 – то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася – за м. септември 2022 г., отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС. Неподаването на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за данъчния период м. септември 2022 г. в срока за това – до 14.10.2022 г. включително, е категорично доказано според съда въз основа на приобщените гласни и писмени доказателства, а и не се и оспорва с жалбата против наказателното постановление /предвид голословното изявление в жалбата за несъгласие с констатациите в НП/.
Това административно нарушение е подведено правилно към уреждащата го материално – правна разпоредба както от актосъставителя в АУАН, така и от административно – наказващият орган в НП. Според настоящия съдебен състав в описателната част на АУАН и на НП са изложени всички обстоятелства на нарушението, така че лицето нарушител във всеки етап от административното производство да е било наясно за какво точно нарушение е подведено под административна отговорност – правото на защита не му е било нарушено заради неизпълнение на задълженията на актосъставителя и административно – наказващият орган при описание на нарушението.
Правилно е приложена според съда и съответната на административното нарушение санкционна разпоредба – на чл.179 ал.1 от ЗДДС, като няма допуснати нарушения от страна на административно – наказващият орган при прилагане на санкцията.
3
Относно самия размер на имуществената санкция – същият е в размер на 700 лева – над минимално предвидения от законодателя размер от 500 лв., съдът счита, че е несъобразен с всички обстоятелства от значение за реализацията на административната отговорност и следва да бъде намален.
Следвало е според съда да не се отчита като отегчаващо административната отговорност обстоятелство наличието на издадено друго НП за нарушение по ЗДДС – цитираното в обжалваното НП – НП № 683193-F684749/21.12.2022 г., доколкото към момента на извършване на процесното административно нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС /17.10.2022 г., доколкото 15.10.2022 г. е почивен ден/ горепосоченото НП № 683193F684749/21.12.2022 г. не е било издадено, т. е. към датата на нарушението дружеството все още не е било наказвано за друго нарушение по ЗДДС.
Самото административно нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС, предмет на разглеждане в настоящото производство не се характеризира с някаква по-висока степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, нито пък и обратното – не може да бъде охарактеризирано и като деяние с незначителна обществена опасност. Поради тези причини според съда наказанието имуществена санкция в размер на 700 лева следва да се намали до минималния предвиден, а именно 500 лева, като в този й размер имуществената санкция би се явила съответна на тежестта на извършеното нарушение, на обществената опасност на дружеството нарушител, би била и в най – пълната си степен целесъобразна.
За това и обжалваното НП ще следва да се измени като се намали размерът на наложеното наказание до посочения размер – 500 лв.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения. За последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да поставят дружеството жалбоподател в привилегировано отношение спрямо другите лица, които имат същото задължение да спазва реда за деклариране и отчитане по ЗДДС. Следва да се отчете в подкрепа на извода на съда за липса на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН за този случай на несвоевременно подаване на отчетните регистри и това, че подаването им за данъчния период м. септември 2022 г. не е било сторено и до момента на съставянето на АУАН – до 13.01.2023 г.
В хода на административното производство не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат отмяната му изцяло като незаконосъобразно. Нужно е във връзка с налична противоречива съдебна практика относно правната съставомерност като нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС – дали неподаването на отчетните регистри може да бъде самостоятелно административно нарушение, извън неподаването заедно със справката-декларация по ЗДДС, че настоящият съдебен състав възприема 4 становището, че и неподаването на отчетните регистри в изискуемия се за това срок, и неподаването на справката-декларация също в изискуемия се за това срок съставляват самостоятелни административни нарушения, за всяко от които се следва и съответната самостоятелна административна отговорност. Това е така, защото всяко от задълженията – и за подаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС/, и за подаването на справката-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС /чл.125 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 от ЗДДС/ са отделни такива на задължения субект, относими към отчитането и съответно към декларирането относно ДДС /разпоредбите са в Глава ХІІІ от ЗДДС – „Деклариране и отчитане“. Следва при горната правна преценка да се изхожда от хипотезата и на санкционната разпоредба начл.179 ал.1 от ЗДДС , която отграничава ясно три отделни изпълнителни деяния – неподаване, респ. неподаване в срок на: 1- на справката-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС, 2- на декларацията по чл.125 ал.2 от ЗДДС и на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС. Изискването отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС да се подават заедно със справката-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС, предвидено в чл.125 ал.3 от ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа на които именно съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС се съставя и справката-декларация. Заради това и са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване на който и да било от двата документа, респ. неподаването им в срок, като санкционирането на нарушител за всяка от посочените в разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗДДС отделни хипотези на нарушения не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН /в този см. вж. Решение № 1308/06.07.2023 г. по КАНД № 1182/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив ХХІ с., също и Решение № 1372/17.07.2023 г. по КАНД № 1053/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив ХХІІІ с./.
Разпечатката съдържа 32 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21855d02-bb98-4991-ba4a-13013d50523e