Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8971 от 16.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48299/2023
Вид
Решение № 8971
Подписан
16.05.2025
В сила
14.06.2025
Състав
ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 139в · Закон за енергетиката
  • чл.145, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
  • §1, т.2а · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3, т.2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 8971 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20231110148299 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на „..” ЕАД срещу М. П. М..

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

3911,03 лева – главница, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес гр. София, .. с абонатен номер .. за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.08.2023г. до изплащане на вземането, 571,27 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г. до 10.08.2023г., 50,99 лева – възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2023г. до изплащане на вземането, и 11,22 лева – обезщетение за забавено плащане на сумата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 10.08.2023г. Претендира разноски.

В исковата молба излага, че ответницата е потребител на топлинна енергия в качеството й на собственик на имот с адрес гр. София, ... В отношенията между тях били приложими общите условия за продажба на топлинна енергия на клиенти за битови нужди на „..“ ЕАД. В процесния имот се ползвала топлинна енергия за 1 посочения период, както и услуга дялово разпределение, но не била заплатена в предвидените срокове, поради което ищецът предявява своята претенция пред съда.

Ответницата, чрез особения представител адв. С. Г., е депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни, оспорва качеството потребител, оспорва представените по делото фактури и начина на изчисляване на задълженията, както и реалното доставяне на топлинна енергия в посочения обем и на претендираната стойност. Възразява, че ответникът не е изпаднал в забава, тъй като липсват доказателства за покана от страна на ищеца за заплащане на задълженията. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач „..” ЕООД не е взело становище по съществото на спора.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана топлинна енергия по аб.№ ...

Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г., всички 2 собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В случая ищецът претендира сумите за доставена топлинна енергия за процесния имот от ответника в качеството й на собственик на топлоснабдения имот. Установява се от представените по делото договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилище от 11.03.1983г., с който на М. П. М. е прехвърлена собствеността върху апартамент №29 на адрес гр. София, .., и заверено копие от декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.

№9185/04.03.1998г., че ответницата М. П. е придобила собствеността върху процесния имот, като не са представени доказателства същата да се е разпоредила с него.

3

Поради това съдът приема, че за целия процесен преиод ответницата М. М. като собственик е била битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота абонатен №...

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.

Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, 4 ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „..” ЕООД.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответницата е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на СТЕ. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се установява, че дължимите суми за доставена в имота топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен № ... От техническата експертиза се установява, че за процесния топлоснабден имот през процесния период не е осигуряван достъп за отчет, нито е подаван допълнителен отчет или възражение от абоната след получаване на изравнителната сметка. В имота липсвал и изправен водомер за отчитане на битова гореща вода, поради което съобразно наредбата е било начислено служебно количество за един потребител. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на сумата от 3945,17 лева. От заключението на съдебносчетоводната експертиза, изслушана и приета по делото задълженият за процесния имот са както следва: 3911,03 лева – цена на топлоенергия за периода м.05.2020г. до м.04.2022г., лихва от 571,278 лева за периода 15.09.2021г. до 10.08.2023г., както и сумата от 50,99 лева за дялово разпределение за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., както и лихва от 11,22 лева върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 10.08.2023г. Доколкото исковете за главница са в 5 установения от вещото лице размер, същите се явяват изцяло доказани.

По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата дялово разпределение:

По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ , дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.