Решение № 2432 от 26.03.2024, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 1957/2023
- Вид
- Решение № 2432
- Подписан
- 26.03.2024
- В сила
- 30.10.2024
- Състав
- Диана Ганева
Други актове по делото
- Разпореждане № 4418 от 30.10.2023 · ДИАНА ГЕОРГИЕВА ГАНЕВА
- Определение № 2977 от 21.11.2023 · ДИАНА ГЕОРГИЕВА ГАНЕВА
- Определение № 38 от 02.01.2024 · Диана Ганева
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 159 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.61 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.74, ал.1 · Закон за културното наследство
- чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" · Закон за устройство на територията
- чл.137, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл.147 · Закон за устройство на територията
- чл.148, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.151, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал. 1, т. 1 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал.2, т.1 и т.2 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал.2, т.1 и т.2 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал.3, изр.3 · Закон за устройство на територията
- чл.225а · Закон за устройство на територията
- чл.225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.225а, ал.2 · Закон за устройство на територията
- § 5, т.38 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2432
Бургас, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XII-ти състав, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
ДИАНА ГАНЕВА
При секретар ИРИНА ЛАМБОВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ГАНЕВА административно дело № 20237040701957 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устроиство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н. И. П., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица] адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет.1, офис 3, против Заповед № 571/19.07.2023г., издадена от кмета на Община Приморско, с която на основание чл.225а, ал.1, вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ е разпоредено премахването на строеж „Масивна сграда“, представляващ масивна едноетажна постройка, изградена в УПИ I, кв.35, по плана на [населено място], с [идентификатор] по КККР на [населено място], собственост на „Софийски имоти“ ЕАД и ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място], собственост на Община Приморско.
С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила – неспазване на законоустановената форма, неизяснена фактическа обстановка, нарушение на основни принципи на ЗУТ и целите на закона. Сочи се, че процесната сграда е търпим строеж. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание на 17.01.2024г. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.Д.. Представя по делото молба с вх.№ 11370/08.11.2023г. (л.96), в която обосновава правния си интерес от оспорване на заповедта с обстоятелството, че е собственик на сградата, разпоредена за премахване като незаконна. Като основание за това сочи давностно владения и приращение. Твърди също, че след 2002г. за собствена сметка е ремонтирал, реновирал и възстановил нейната функционалност. В открито съдебно заседание на 17.01.2024г. процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че Н. И. П. е изпълнител на процесния строеж, поради което е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорения акт.
Ответникът – кмет на О. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя административната преписка. В придружително писмо с вх.№ 10849/26.10.2023г. излага доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата (л.2).
Административен съд - Бургас, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е образувано по повод постъпил сигнал с вх.№ 63-00-1972/28.11.2022г. от „Софийски имоти“ ЕАД, в който се заявява, че при посещение на собствения им поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], находящ се на *** е установена сграда, разположена в близост до сграда с [идентификатор], за чието изграждане/строителство не са били уведомени и не са давали съгласие, нито е учредявано право на строеж (л.13). Във връзка с изложените в сигнала данни, служители от дирекция „УТАСОРОС“ при О. П. са извършили проверка по документи и на място на 16.12.2022г., при която е установено, че обектът „Масивна сграда представлява едноетажна постройка с приблизителни размери 16,00м/7,90м/2,80м/1,50м/5,30м/1,50м/1,90м/6,00м/3,50м/4,40м и височина 2,70м. Към момента на проверката обектът бил завършен. В архивите на О. П. за описания строеж не било налично разрешение за строеж и/или други строителни книжа. Констатациите на проверяващите са отразени в констативен протокол (л.32 от делото).
На 07.03.2023г. работна група от служители на О. П. са извършили проверка по документи и на място на обект „Масивна сграда“, находяща се в УПИ I, кв.35, по плана на [населено място], с [идентификатор] по КККР на [населено място], за което е съставен констативен акт № 9 (л.38). От съдържанието му се установява, че обектът е строеж V-та категория и представлява едноетажна постройка с приблизителни размери, измерени на място: т.1-2=16,00м/ т.2-3=7,90м/ т.3-4=2,80м/ т.4-5=1,50м/ т.5-6=5,30м/ т.6-7=1,50м/ т.7-8=1,90м/ т.8-9=6,00м/ т.9-10=3,50м/ т.10-1=4,40м и приблизителна височина 2,70м., с приблизителна ЗП 120 [жк], че сградата се състои от основно помещение и пристройка, представляваща два санитарни възела. Стените са изградени от тухлена зидария с мазилка. Входът на основното помещение, както и входа на санитарните възли, са от източната страна на сградата. Основното помещение е остъклено от южната и източната страна, с височина на подпрозоречния зид приблизително 1,20м. Покривът е скатен, изпълнен от дървена конструкция, с битумно покритие. От рекламните надписи и плакати по входната врата на сградата – Клуб „Занзибар“, работната група е приела, че сградата е функционирала като търговски обект, с обществено предназначение – бар. Посочено е, че не са налични строителни книжа и данни за собственика на обекта. Отразено е също, че от извършено геодезическо заснемане се установява, че обект „Масивна сграда“ е изграден в УПИ I, кв.35, по плана на [населено място], с [идентификатор] по КККР на [населено място] и частично попада в улична регулация – [ПИ] с начин на трайно ползване за второстепенна улица по КККР на [населено място]. Установено е разминаване в границите на двата имота по КК и ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № 172/05.04.2002г. – Приложение №1 (л.41). В резултат на констатациите е направен извод, че строежът е изпълнен без одобрен инвестиционен проект и/или разрешение за строеж– нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Посочено е, че строежът се явява незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.
На 10.03.2023г., на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ и чл.61 от АПК, копие от Констативен акт № 9/07.03.2023г. е бил поставен на обект „Масивна сграда“, находяща се в [ПИ] и [ПИ], като което е съставен констативен протокол (л.44) и е направен снимков материал (л.45-46).
На 13.03.2023г. в Община Приморско от Н. И. П. е подадено писмено възражение срещу изложените в констативен акт № 9/07.03.2023г. констатации. В него се сочи, че констатациите на комисията са неправилни и не съответстват на действителното правно и фактическо положение. Твърди се, че от 1999г. П. е започнал да ползва ПИ с [идентификатор], а от 2002г. е започнал необезпокоявано да владее част от него, вкл. частта, върху която е построена описаната масивна сграда. Твърди също, че сградата съществувала още преди 1999г., когато била в лошо състояние и след 2002г. на няколко етапа я ремонтирал, реновирал и възстановил функционалността и. П. излага доводи за търпимост на строежа, като сочи и че има образувано гражданско дело за установяване собствеността върху поземлен [имот номер], което е основание да не бъде продължено административното производство и да не бъде издавана заповедта (л.48-49).
На основание проведеното административно производство и съставения констативен акт и след разглеждане на възражението е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № 571/19.07.2023г., издадена от кмета на Община Приморско. В заповедта установената едноетажна постройка е описана по начин, идентичен със съдържанието на констативния акт. И в заповедта едноетажната постройка е определена като „строеж“ V категория, изпълнен без издадено по надлежния ред разрешение за строеж и без одобрени проекти. В заповедта е посочено, че във връзка с подаденото от Н. П. възражение, до същия е било изпратено писмо с искане да представи документи, с които да се легитимира като заинтересовано лице по случая. Такива обаче не били представени, поради което органът приел, че не може безспорно да се установи извършителя на незаконното строителство и издал заповедта за премахване в хипотезата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ – срещу неизвестен извършител. Видно от констативен протокол от 19.07.2023г. (л.10), копие от заповедта било поставено на обект „Масивна сграда“, находяща се в [ПИ] и [ПИ] и на информационното табло в сградата на Община Приморско, за което е представен и снимков материал.
По искане на жалбоподателя в хода на съдебното производство е разпитан свидетеля С. П. Д., който заявява, че живее в [населено място] от 1960г., а до 1996-1997г. е държал плажовете там. Свидетелят заявява, че познава П. от 1993-1996г., и знае, че е имал имот в града, а именно заведението „Зангадор“, към което имало някаква „сградичка“ с по-лека конструкция, която се ползвала като съблекалня за персонала. Диханов сочи, че тази сграда-съблекалня през 1996-1997г. е била бетонова конструкция – фундамент, като не знае кой го е направил. Свидетелят твърди, че именно П. е извършил строителството на тази сграда през 2000-2002г.
По искане на П. по делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, част от процесната постройка - 01/тоалетна/ е нанесена в КК, като сграда с [идентификатор], вид собственост - Общинска частна, функц. предназначение - Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, застроена площ 25 [жк], доколкото постройка 01 с [идентификатор] е нанесена на КК, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 94/21.12.2007 г. на изпълнителен директор на АГКК, то процесната постройка „Масивна сграда“ в УПИ I, кв.35 по плана на [населено място], Община Приморско, [ПИ] е изградена преди 2007г. Посочва се, че от материалите по делото и проведен разговор с жалбоподателя се заявява, че строежът е изпълнен в периода 1997-2001г., като периодично са извършвани ремонти, което, според вещото лице не дава възможност за по - точно определяне на база „стареене“ на строителните материали. Според експертът, процесният обект се състои от постройка О с разчупена приблизително правоъгълна форма и застроена площ приблизително 102кв.м на един етаж с тухлени ограждащи стени с мазилка „каменна зидария“, дограма PVC, под - щампован бетон, дървена четирискатна покривна конструкция и покритие от воалит /хидроизолационна мушама/ с предназначение - бар и долепена от север постройка 01 с правоъгълна форма и приблизителни размери 5,90м х 4,60м, или площ 27 [жк], с тухлени ограждащи стени с мазилка „каменна зидария“, дограма PVC, дървена четирискатна покривна конструкция и покритие от воалит /хидроизолационна мушама/ с предназначение тоалетна. Вещото лице сочи, че преди 31.03.2001г., процесната постройка попада в парцел I-11, кв.35 по регулационния и застроителен план на [населено място], одобрен със Заповед № РД-14-254 от 13.08.1997г. на кмета на Община Царево. По застроителния план парцел I-11, кв.35 попада в курортна територия с показатели: плътност до 17%, Кинт. до 0,36, макс.етажност до 3. Към момента действащ е Подробен устройствен план за регулация и застрояване на [населено място] със Заповед №172/04.04.2002г. на кмета на Община Приморско, като процесната постройка попада в УПИ I-2, кв.35 „за парк” и уширение /паркинг/ на [улица] - о.т.480 - о.т.453. Според заключението, спрямо регулационния и застроителен план на [населено място], одобрен със Заповед № РД-14-254 от 13.08.1997г. на кмета на Община Царево, процесната сграда попада в парцел I-11, кв.35 „курортна територия“ и е допустим строеж, а по действащия ПУП не е допустим строеж. В изпълнение на възложените му задачи вещото лице е изготвило Комбинирана скица на КК и ПУП-ПРЗ и процесната постройка (Приложение №4) и Извадка от ЧИ на плана на [населено място], Заповед № РД-14-254 от 13.08.1997г. на кмета на Община Царево, (Приложение №1) (л.143-146).
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбоподателят сам сочи и определя себе си за извършител и собственик на процесната масивна едноетажна постройка, видно както от подаденото възражение срещу констативния акт в административното производство, така и предвид подадената от него против заповедта по чл.225а от ЗУТ жалба и уточнение към нея в съдебното производство. В подкрепа на неговите твърдения са показанията на разпитания по делото свидетел, които макар и да не са подкрепени с писмени доказателства, съдът приема, че способстват доказването, че жалбоподателят се явява лице с пряк правен интерес от обжалване на процесната заповед, а именно , че е извършител на строежа. Обстоятелството дали наредения за премахване обект е идентичен с обекта, за който жалбоподателя претендира права, е въпрос по същество на спора. Доколкото жалбата е подадена в законния срок, против годен за съдебен контрол административен акт, пред компетентния административен съд и при липса на друго обстоятелства по чл. 159 от АПК, същата е процесуално допустима.
Разпечатката съдържа 23 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2184f858-471d-444c-aac9-8d1d841e3ffc