Решение № 1572 от 12.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1572 гр. Пазарджик, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20245220102860 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от С. С. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, чрез адв.С. В. М. от АК-Пазарджик, със съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“****** против „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец, ул.“******, представлявано от В. Г. С., А. Г. С. и Ж. Ф. Е. К. Л. с искане да се признае за установено между страните, че С. С. С., с ЕГН ********** не дължи на "МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК 201127485 сумите в размер на: 12 987.45 лв. - главница, лихва от 988.00 лв. - договорна лихва от 15.12.2008г. до 19.11.2009г., както и законна лихва от 20.11.2009г. до изплащане на вземането, както и сумата 914.92 лв. - разноски по делото, всичко в общ размер от 14 890.37 лв. по Изпълнителен лист на Районен съд - Пазарджик от 25.11.2009г., издаден на основание чл.404, т.1 и чл.405 ал.1 от ГПК по частно гражданско дело №3789/2009г. по описа на Районен съд - Пазарджик, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №1489 от 2014г. при ЧСИ М.

А., с рег. №884, поради погасяването им, поради изтекла погасителна давност.

Твърди, че в случая петгодишната давност е започнала да тече от 21.02.2019г.

1 и поради липсата на принудително-изпълнителни действия спрямо ищеца, е изтекла на 02.05.2024г. и вземанията по изпълнителния лист на Районен съд Пазарджик от 25.11.2009г. са се погасили по давност.

Претендира направените разноски по делото.

Представя писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез процесуалния му представител, с който е взето становище, че предявеният иск е допустим, в това число и съгласно разпоредбата на чл.439 ал.2 ГПК, както и задължителната практика на ВКС, доколкото оспорване на вземането може да бъде извършено от длъжника на основание факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Счита предявеният отрицателен установителен иск, с който ищецът твърди, че вземането на „Макроадванс“ АД по отношение на същия е погасено по давност за неоснователен. Твърди, че не е налице изтекла погасителна давност за процесното вземане, тъй като между поисканите от взискателя, респективно извършените от съдебния изпълнител изпълнителни действия не е изтекъл срок по-дълъг от две години, а още по-малко от 5 години.

Моли съда да отхвърли предявения от С. С. С. иск за недължимост на сумите, представляващи вземане по процесния изпълнителен лист, като неоснователен.

Претендира всички разноски в настоящото производство.

Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на ответника в писмения отговор, и като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението като ал.2 на същата разпоредба предвижда, че искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск по чл.439 ал.1 от ГПК, предмет на разглеждане в настоящето производство, е процесуално допустим и подлежи на разглеждане, тъй като в исковата си молба ищецът 2 длъжник в изпълнителното производство се позовава на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно на настъпила погасителна давност. Приема, че именно чрез иска по чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът може да защити своите права.

Неговата правна сфера е накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи. По делото са налице надлежни доказателства за извършената цесия - прехвърляне на процесните вземания от първоначалния кредитор "УниКредит Булбанк" АД /като цедент/ на ответното дружество „Макроадванс„ АД /като цесионер/, поради което искът правилно е насочен срещу настоящия взискател в изпълнителното производство. В исковата молба ищецът е заявил, че извършената между "УниКредит Булбанк" АД" и ответника цесия не му е съобщена, но не е оспорил придобиването от страна на ответното дружество на вземанията по процесния изпълнителен лист в качеството на цесионер. Освен това уведомление за извършената цесия е приложено в приобщеното изпълнително дело, по което ищецът е длъжник. Така, че ответното дружество е надлежна страна-ответник по предявения иск.

По съществото на предявения иск, съдът приема следното:

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че "УниКредит Булбанк" АД е депозирало молба с вх.№05499/09.10.2014г. до ЧСИ М. А. рег.№884, с район на действие ОС-Пазарджик, по която е образувано срещу ищеца С. С. С. изп. д. №1489/2014г. по описа на ЧСИ М. А. рег.№884, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.11.2009г. по ч.гр.дело №3789/2009г. по описа на Районен съд – Пазарджик за сумите, както следва: сумата от 12 987.45 лв. - главница, лихва от 988.00 лв. - договорна лихва от 15.12.2008г. до 19.11.2009г., както и законна лихва от 20.11.2009г. до изплащане на вземането, както и сумата от 914.92 лв. - разноски по делото.

Давността е прекъсната от момента на образуване на изпълнителното дело, съгласно постановките на Постановление №3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС, според което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане от взискателя за предприемане на законово определените изпълнителни 3 действия, за пълното удовлетворяване на вземането му. Направено е искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, за налагане на запор на банковите сметки на длъжника и за извършване на опис на движими вещи. На 27.10.2014г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжникаищеца в Банка „ОББ“ АД. На 03.11.2014г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД и Банка „ДСК" АД.

С Договор за прехвърляне на вземания от 22.06.2015г. вземания на „УниКредит Булбанк“ АД по изпълнителния лист са цедирани на ответника „Макроадванс“ АД и дружеството е новият конституиран взискател по изпълнително дело №1489/2014г. по описа на ЧСИ М. А..

По това изпълнително дело са извършени следните изпълнителни действия: На 09.10.2014г. е депозирана молба за образуване на изпълнително дело, с която са поискани следните изпълнителни действия: налагане на запор на трудово възнаграждение и на банковите сметки на длъжника, и опис на движими вещи; На 17.10.2014г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника; На 22.10.2014г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника; На 30.10.2014г. е присъединен като взискател по делото Национална агенция по приходите; На 31.10.2014г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника;

На 30.03.2016г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника; На 06.04.2016г. е депозирана молба от взискателя за извършване на опис на движими вещи на длъжника; На 19.07.2016г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; На 04.10.2017г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника; На 18.02.2019г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника; На 10.06.2020г. е депозирана молба от взискателя за извършване на опис на движими вещи на длъжника; На 05.07.2021г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника; На 14.07.2022г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; На 27.03.2024г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

При тези данни, съдът приема следното:

Спорният въпрос по делото касае обстоятелството дали вземанията по 4 процесния изпълнителен лист от 25.11.2009г. срещу ищеца са погасени по давност. В тази връзка следва да се отбележи следното:

Приложима по отношение на установените по издадения изпълнителен лист вземания е пет годишната давност, по аргумент от разпоредбите на чл.117 ал.2 от ЗЗД и чл.404 ал.1, т.1 от ГПК.

С оглед задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

В конкретния случай този режим на погасителната давност е бил в сила от образуването на изпълнителното производство по изп. дело №1489/2014г. по описа на ЧСИ М. А. на 09.10.2014г. и до датата 26.06.2015г. като погасителна давност реално не е текла, независимо от поведението на взискателя.

След датата 26.06.2015г. /датата на постановяване на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което се отменя като загубило сила ППВС №3/18.11.1980г., постановено по чл.58, т.1 ЗУС (отм.)/, институтът на погасителната давност е преуреден по нов начин като принципът е, че поначало давността не спира да тече освен при поискано от взискателя или извършено от съдебния изпълнител конкретно изпълнително действие, представляващ конкретен изпълнителен способ, както и поискано изпълнително действие, представляващо част от конкретен изпълнителен способ. Т.е. след 26.06.2015г. значение за погасителната давност има действието или бездействието на взискателя и неговата активна роля за поискване и предприемане на конкретни изпълнителни действия.

Съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, по смисъла на чл.116, б."в" о т ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не 5 прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

В мотивите на т.5 от Тълкувателно решение №3/2017г. по тълк. д.

№3/2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл.508 от ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката, като от значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици. Следователно, като изпълнително действие изпращането на запорно съобщение, без запор ефективно да бъде наложен при липсата на банкова сметка, също е от естество да прекъсне давността.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2 от 04.07.2024г. по тълк. дело №2/2023г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Прието е, че до прекъсване на давността води редовна молба, в която е посочен начинът на изпълнение и която съдържа искане за налагане на запор или възбрана.

В настоящия случай изпълнителното дело е образувано преди 2015г. и с оглед приетото в Тълкувателно решение №3/2020г. на ОСГТК на ВКС и приложимостта на ППВС №3/1980г., до 25.06.2015г. давност за процесните вземания не е текла. Постановките на Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС са приложими, считано от 26.06.2015г., следователно от тази дата започва да тече давност, която в случая е прекъсната с подадената от взискателя на датата 30.03.2016г. молба за налагане на запор на банкови сметки на длъжника-ищеца. По изпълнителното дело са предприети и следващи валидни изпълнителни действия на датите: 06.04.2016г. когато е депозирана молба от взискателя за извършване на опис на движими вещи на длъжника; 19.07.2016г. когато е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; 04.10.2017г. когато е наложен запор върху банкова сметка на длъжника; 18.02.2019г. когато е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на 6 длъжника; 10.06.2020г. когато е депозирана молба от взискателя за извършване на опис на движими вещи на длъжника; 05.07.2021г. когато е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника; 14.07.2022г. когато е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; 27.03.2024г. когато е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На всяка от посочените дати давността е била прекъсвана и е започвала да тече нова давност.