Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260032 от 11.09.2020, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1017/2020
Вид
Решение № 260032
Подписан
11.09.2020
В сила
10.12.2020
Състав
ТАНЯ ПЕТКОВА ПЕТКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.33 ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.33 ал.2 изр.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.345 ал.2 · Наказателен кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............ гр. Пазарджик, 11.09.2020 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на десети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

Т.П. при секретаря О.Ф., като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 1017/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М.П.В., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 18-1006-004501 от 17.01.2019 г., издадено от Началник група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата обобщено се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява. Не се явява и пълномощникът й също редовно призован. От последния по делото е постъпило писмено становище, в което се излагат доводи за основателност на жалбата и за незаконосъобразността на НП, чиято отмяна се иска. Прави искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище по същество, в което се излагат доводи за обоснованост и законосъобразност на НП и се иска неговото потвърждаване. Прави се искане за присъждане на разноски за процесуално представителство, както и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателката В. е санкционирана с НП за това, че на 15.10.2018 г., в 11,05 часа, в Община Септември, на АМ Тракия км 73 в посока към гр. Пловдив, е управлявала лек автомобил „****“ с рег. № ****, лична собственост, като МПС не е било регистрирано по надлежния ред- със служебно прекратена регистрация на 02.10.2018 г.

Това било установено от автопатрул на Група КПДГПА в

ОДМВР- Пазарджик, в състава на който бил мл. автоконтрольор И.Т.. По този повод той съставил против жалбоподателката АУАН с бл.№ 641930/15.10.2018 г. за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, в присъствието на нарушителя, на който бил предявен и връчен срещу подпис. При предявяването на акта жалбоподателката заявила, че нямала възражения.

АУАН бил изпратен в РП- Пазарджик с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. По случая започнала прокурорска проверка по преписка с Вх. № 3815/2018 г. по описа на РП- Пазарджик, след приключването на която на база събраните данни, прокурорът отказал да образува ДП с постановление от 07.01.2019 г., като преценил, че извършеното от М.В. не съставлявало престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С посоченото постановление прокурорът изпратил материалите по преписката на Началника на Сектор ПП при ОДМВР Пазарджик с оглед преценка за евентуално извършено адм. нарушение и ангажиране на административнонаказателната отговорност на В..

По този повод АНО преценил, че следва да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за извършено от нея нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 17.01.2019 г. въз основа на съставения АУАН срещу М.В. било издадено атакуваното НП. Последното не е връчено на жалбоподателката. През м. януари 2019 г. тя била търсена, за да й бъде връчено НП на адрес гр. Пловдив, бул. „****“ №**, ет.***, ап.***, но не била открита, като било установено, че лицето от 2008 г. има друг адрес (л.6). Жалбоподателката била търсена и на установения нов адрес- гр. София, ж.к. ***********, бл.********, ап.******* през м. юни 2019 г., но по данни на управител-домакина на студентското общежитие на адреса, В. не живеела на този адрес (л.5). Поради тази причина с отбелязване върху НП АНО връчил същото на 15.04.2020 г. на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН. След извършена справка на 01.06.2020 г. в интернет-сайт жалбоподателката разбрала за издаденото й НП и на същата дата депозирала жалба до съда по пощата (виж пощенско клеймо на плика.- л.16). Съдът намира, че връчването на НП на осн. чл.58 ал.2 от ЗАНН е неправилно, поради липсата на предпоставки за това. Вярно е, че жалбоподателката е търсена на два известни адреса за връчване на НП и не е била открита и при това положение действително същата има ново местоживеене, различно от посоченото в АУАН. Невярно е обаче, че АНО не е имал данни за новото местоживеене на лицето. В АНП са били налични данни за други два адреса на жалбоподателката- на местоживеене и месторабота (виж обяснения на л.10 от пр. пр.), както и телефон за връзка. АНО обаче не е търсил жалбоподателката на тези два адреса за връчване на НП, нито се свързал с нея по телефона. Съдът счита, е наказващият орган е разполагал с възможността да узнае новия постоянен адрес на местоживеене на лицето и посредством информационните масиви на МВР- АИС- БДС и ако беше направил справка щеше да установи местоживеенето на лицето, тъй като от 15.02.2019 г. В. живее на адрес ***.

Ако беше направена справката В. нямаше да бъде търсена през м. юни 2019 г. на друг адрес- в ж.к. Студентски град, в гр. София, а щеше да бъде търсена за връчване на НП на новия й известен адрес. Освен това в един продължителен период от време АНО не е предприел никакви действия по връчване на НП на санкционираното лице от датата на последното търсене- края на м. юни 2019 г. до 15.04.2020 г. (когато е отбелязано връчването в отсъствие). С оглед на всичко изложено до тук съдът счита, че НП не е било връчено на санкционираното лице и с оглед на това, че същото едва на 01.06.2020 г. е разбрало за санкционния акт и е депозирало жалбата си срещу него на същия ден, то съдът я намери за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и материалите по пр. преписка Вх. № 3815/2018 г. на РП-

Пазарджик.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за законосъобразност на НП, намира че е налице съществен процесуален порок на същото, т.к. не са спазени изискванията за съдържание на АУАН и НП, а именно не е дадено ясно и точно описание на нарушението. В НП, а и в предхождащия го АУАН, буквално е записано, че жалбоподателката е управлявала МПС, което е със служебно прекратена регистрация на 0210.2018 г. Не е посочено обаче по какъв начин, с какъв акт е извършена дерегистрацията на автомобила, нито поради каква причина е прекратена. Едва от приетите писмени доказателства по делото става ясно, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, поради това, че гаранционния фонд е уведомил административния орган

(Сектор ПП), че процесният автомобил е без застраховка гражданска отговорност и към момента на проверката се установило, че управляваният автомобил нямал сключена и в срок валидна застраховка гражданска отговорност.

Непосочването на обстоятелствата визирани по-горе, които са съществени и съставляват елементи от фактическия състав на адм. нарушение лишава санкционираното лице от възможността да разбере какво точно административно нарушение му се вменява и от там адекватно да организира своята защита. Налице е нарушение на разпоредбите на чл.** т.4 от ЗАНН при съставянето на АУАН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН- при издаването на НП. Това нарушение на процесуалните правила е съществено, предвид изложеното по-горе и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

Според настоящия съдебен състав е налице още един порок в НП, който съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Няма спор по делото, че на инкриминираната дата жалбоподателката е управлявала процесното МПС и че същото е нейна собственост.

По несъмнен начин се установи, че въпросното МПС към момента на проверката е било без регистрация, тъй като на 02.10.2018 г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно при условията на чл.143 ал.10 от ЗДвП от Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пловдив (виж справка на л.9 пр. преписка). До последното се стигнало тъй като сключена ЗЗ „ГО“ на автомобилистите на ЗК „****“ станала невалидна след като

ЗК фалирала. Видно от справката от гаранционния фонд (л.15 от пр. преписка) е че автомобилът е имал сключена ЗЗ „ГО“ на автомобилистите за срок от 12.01.2018 г. до 11.01.2019 г. Освен това категорично се установи не само от обясненията дадени при проверката от жалбоподателя В., но и от приетата по делото писмена справка от Сектор ПП при ОДМВР- Пловдив, че жалбоподателката не е била уведомявана от службата по регистрация, че автомобилът й е с прекратена служебно регистрация.

При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната дата жалбоподателката В. е действала виновно, т.е. субективният елемент от състава на адм. нарушение не е доказан до необходимата степен на несъмненост.

АНО не е ангажирал доказателства за това, че жалбоподателката е съзнавала, че ЗК „****“ е фалирала и че поради това ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, сключена за управлявания от нея автомобил, която е била в срок към онзи момент, вече е без покритие и е невалидна. Предположението на наказващия орган, че санкционираното лице е съзнавало посочените обстоятелства, не може да обоснове че същият ги е съзнавал в действителност. По делото липсва каквото и да е доказателство, че към инкриминираната дата жалбоподателката е съзнавала, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно обратно, че тя не е имала никакво знание и съзнание за извършената служебна дерегистрация на автомобила. Вмененото административно нарушение на жалбоподателя би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която правна норма е субсидиарно приложима във всяко АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е налице умисъл в поведението на жалбоподателката в нито една от двете му форми и при това положение от негова страна не е било извършено адм. нарушение и поведението му не може да бъде санкционирано.

АНО неправилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателката и е санкционирала същата за нарушение, което тя не е извършила, поради което и НП се явява незаконосъобразно, което пък неминуемо влече неговата отмяна.

Всичко това е достатъчно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

На лице е и още едно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. Последното е било издадено на основание чл.36 ал.1 от ЗАНН, вместо при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, доколкото в него изрично се сочи, че се издава въз основа на АУАН № 641930/15.10.2018 г. При това положение АНП е било образувано и се е развило незаконосъобразно, което пък съставлява абсолютно процесуално нарушение водещо до незаконосъобразност на издаденото НП.

В конкретния случай съставеният срещу жалбоподателката

АУАН е бил изпратен в РП- Пазарджик за преценка евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Както се посочи по-горе прокурорът е преценил, че не е налице престъпление и е отказал да образува ДП, като е изпратил материалите по преписката за преценка на АНО. Тоест АНП е следвало да се развие при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 изр.1 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор”. В случая това не е било сторено, тъй като съставеният АУАН не е бил анулиран и АНП не е било прекратено от наказващия орган.