Решение № 42 от 27.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Варна, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20263100900010 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба с вх. № 20251223134528 на „Интерпей България“ ЕООД, ЕИК 200286735 срещу Отказ № 20251216151114-2/23.12.2025 год. на Длъжностно лице по регистрация (ДЛР) при Агенция по вписванията (АВ), постановен по подадено от дружеството заявление с вх. № 20251216151114, с което е поискано заличаването на настоящия управител и вписването на двама нови на негово място, промяна в начина на представляване и управляване на дружеството и обявяване на учредителен акт, отразяващ промените.

В жалбата се отправя искане за отмяна на атакувания като неправилен отказ и даване на съответни указания на ДЛР. Основният аргумент на жалбоподателя се заключва в обстоятелството, че подписите на съдружниците в дружеството - едноличен собственик на капитала му са нотариално заверени от нотариус в република Ирландия с извършена апостилизация, като в случая неприложимо е българското право и съответно изискването за нотариална заверка не само на подписите, но и на съдържанието на протокола от общото събрание, на което е взето въпросното решение за освобождаване на действащия управител и избирането на двама нови – чл. 137, ал. 4 вр. чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ. Цитира се относима съдебна практика.

В постъпилия в срока по чл. 25 , ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от АВ отговор по жалбата се застъпва позицията за законосъобразност на отказа, като се моли за неговото потвърждаване с доводи, припокриващи се с тези, изложени в самия него. Претендират се разноски.

Съобразявайки, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт и е заплатена 1 дължимата държавна такса, съдът намира същата за допустима, поради което намира, че тя следва да бъде разгледана по същество.

Варненският окръжен съд, след преценка на наведените оплаквания и представените към заявлението доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от партидата на търговеца жалбоподател в ТРРЮЛНЦ едноличен собственик на капитала му е „Интерпей Лимитед“, дружество регистрирано в Република Ирландия. Според извадката от ирландския търговски регистър, представена към процесното заявление, съдружници в него са Питър Оукс, Тери Клун, Майкъл Хорган, Пат МакЛафлин и Гари Конрой.

Съдружниците взимат решение Шиниъд Бриджит Фицморис да бъде освободена като управител на дружеството и на нейно място избират Бриджит Мери Сарууатари и Тери Майкъл Клун, които да управляват дружеството заедно, а да го представляват и подписват поотделно. Взето е и решение за изменение на учредителния акт, отразяващо решението относно управлението на дружеството, както и такова възлагане на Бриджит Мери Сарууатари за предприемане на необходимите действия за вписване на промените по партида на търговеца в ТРРЮЛНЦ. Препис от протокола е подписан поотделно от всеки един от съдружниците на 28.08.2025 год. или 23.09.2025 год., като подписът на съответното лице е заверен от нотариус в Ирландия.

Нотариалните заверки са апостилизирани.

Съставена е и декларация от всеки един от новоизбраните управители, че е съгласен да бъде такъв, като подписът на съответното лице е нотариално заверен. Подписани от тях са и декларации по чл. 141, ал. 8 от ТЗ.

Изготвен е учредителен акт, отразяващ промените в начина на управление и представителство на дружеството. Подписът на всеки един от съдружниците е нотариално заверен. Налице е и апостилна заверка относно извършените от нотариуса действия.

В актуалния и обявен по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ учредителен акт липсва клауза, предвиждаща олекотена писмена форма за протокола при взимането на решения от едноличния собственик на капитала на дружеството жалбоподател по чл. 137, ал. 1, т. 2, 4, т. 5, пр. първо, и т. 7 от ТЗ.

За вписване на необходимите промени в ТРРЮЛНЦ е подадено заявление с вх. № 20251216151114, към което са представени гореупоменатите документи. По същото, от ДЛР са дадени указания за представяне на препис от протокола от общото събрание, на което са взети въпросните решения, с едновременна нотариална заверка на подпис и съдържание в съответствие с чл. 137, ал. 3 вр. чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ. В изпълнение на тях, дружеството подава заявление Ж1 20251219121652, като заявява, че доколкото подписите на всички съдружници в дружеството едноличен собственик на капитала са заверени от нотариус в Репуиблика Ирландия и е налице апостилизация на нотариалната заверка, то не следва да се изисква удостоверяване в 2 съответствие с българското право. Указанията са приети за неизпълнени, поради което и е постановен обжалваният Отказ № 202512161511142/23.12.2025 год.

При тази фактическа установеност, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 147, ал. 2 вр. чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ собственикът на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност е компетентен да избере управителя на дружеството, в случай че не той лично – като физическо лице или неговия ръководител, в случай че е юридическо лице, управлява и представлява дружеството. За събранието на което е взето въпросното решение следва да бъде съставен протокол в съответната за решението форма.

Според чл. 137, ал. 4 вр. чл. 137, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ТЗ решението се оформя в протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма.

В настоящия случай едноличният собственик на капитала на „Интерпей България“ ЕООД, който е търговско дружество, регистрирано в Република Ирландия, взима решение за избор на нови управители и за заличаване на вписания такъв по партида на „Интерпей България“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ и за промяна на начина на управление и представяне на „Интерпей България“ ЕООД. Доколкото учредителният акт не съдържа клаузи, уреждащи реда за свикване и провеждане на събранията на едноличния собственик на капитала, то относими са разпоредбите на ТЗ. Тъй като в учредителния акт не е предвидена и олекотена писмена форма за протокола, в който следва да бъдат обективирани решенията относно обстоятелствата по чл. 137, ал. 1, т. 2, 4, т. 5, пр. първо, и т. 7 от ТЗ, то протоколът следва да бъде с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно.

Тъй като подписът на всеки един от съдружниците в регистрираното в Ирландия дружество - едноличен собственик на капитала е нотариално удостоверен от нотариус в чуждата държава, но липсва извършена едновременно с това нотариална заверка на съдържанието на протокола, спорен се явява въпросът дали последната е необходима с оглед приложимото в случая право.

Съгласно чл. 1, т. 2, б. „е“ от Регламент /ЕО/ № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), от обхвата на регламента са изключени въпроси, уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания, като например учредяване, правоспособност, вътрешна организация и др. С оглед на това към частноправните отношения с международен елемент, какъвто е настоящият случай, доколкото заявителят се позовава на юридически факти, настъпили на територията на Република Ирландия, приложение намират принципите на международното частно 3 право.

За разлика от гражданскоправните сделки, чийто общ режим се урежда с чл. 61 от КМЧП, сделките-решения на търговски дружества се подчиняват на специалните правила относно правното положение на юридическите лица /lex loci registrationis/. До този извод се достига от систематическото тълкуване на чл. 61 от КМЧП, който е част от разпоредбите на Глава V I „Правни сделки, представителство и погасителна давност“, а не от специалните разпоредби, уреждащи правното положение на юридическите лица в Глава V, Раздел II на КМЧП, последният озаглавен „Правно положение на юридическите лица, неперсонифицираните образувания и държавата“.

Като една от нормите в последно посочения раздел, разпоредбата на чл.

58 от КМЧП очертава обхвата на приложимото съгласно чл. 56 от КМЧП право по регистрацията на юридическото лице към въпросите, свързани с неговата система на управление, членствен състав, компетентност на органите му, тяхното функциониране и др. Чл. 56 от КМЧП се явява специална разпоредба и изключва приложението на останалите разпоредби от КМЧП /в този смисъл Решение № 260009/15.01.2021 год. по в. т. д № 637/2020 год. на ВАпС, Решение № 25/19.01.2023 год. по в. т. д. № 7/2023 год. на ВАпС, Решение № 329/20.09.2023 год. по в. т. д. № 526/2023 год. на ПАпС, Решение № 515/07.08.2024 год. по в. т. д. № 598/2024 год. на САпС/.

Именно управлението на дружеството, учредено и вписано в Република България, касае взетото в Република Ирландия решение на едноличния собственик на неговия капитал. По тази причина, спрямо формата на протокола, в който е оформено решението следва да се приложат изискванията на ТЗ като закон на държавата, в която е регистрирано дружеството - чл. 56, ал. 1 от КМЧП.

Това обстоятелство не изключва компетентността на чуждестранните нотариуси при удостоверяване на сделки, които следва да бъдат оформени според българското законодателство. От приложения превод на протоколите, подписани от всеки един от съдружниците в дружеството едноличен собственик на капитала се установява единствено, че чуждестранният нотариус е удостоверил само положения пред него подпис на съответното лице. Липсват обаче данни за провеждане на процедура, която по същността си би позволила удостоверяване на съдържанието на документа към конкретния ден.

В този смисъл, становището на ДЛР относно изискуемата форма на протокола за взимане на решенията за заличаване на досегашния управител и избирането на двама нови се явява правилно и законосъобразно, като това, само по себе си, изключва необходимостта от обсъждане на останалите, предпоставени от тях, решения, взети от собственика на капитала относно начина на управление и представителство на дружеството и обявяване на негов актуален учредителен акт.

По гореизложените причини постановеният отказ следва да бъде 4 потвърден изцяло.

В отговора си, АВ моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Искането съдът намира за неоснователно, доколкото производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е охранително и разноски в него не се присъждат. Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с едностранния охранителен характер на производството и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр.105/20 год. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор /в този смисъл Определение № 151/28.02.2024 год. по в. т. д. № 642/2023 год. на ВАпС и цитираната в него съдебна практика/.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20251216151114-2/23.12.2025 год. на Длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Елисавета Багряна“ № 20, постановен по заявление с вх. № 20251216151114, подадено от „Интерпей България“ ЕООД, ЕИК 200286735, с което е поискано заличаването на настоящия управител и вписването на двама нови на негово място, промяна в начина на представляване и управляване на дружеството и обявяване на учредителен акт, отразяващ промените.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в 7-дневен срок от получаването му от участниците в производството.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5