Решение № 1241 от 01.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1241 гр. Бургас, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20232100501546 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по ред а на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№3366/31.07.2023г. по описа на КРС, по дадена от Ф. Е. Д., ЕГН **********, чрез адв. Сава Каров- БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Пиротска“№26, партер, офис №2, срещу Решение№ 172 от 12.07.2023г., постановено по гр.д.№756/2022г. по описа на РС-Карнобат.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил иска, предявен от Ф. Е. Д. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр. София 1000, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67 А, същото дружество с пълномощник и със съдебен адресат адв.

Панайот Велков гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18 ет. 3 офис 6 , за осъж дане на ответното дружество да заплати на ищцата Д. сумата от 1250 лв., представляваща частично предявен иск от общ размер на същия иск от 10000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди изразяващи се в претърпени от нея болки и страдания произтичащи от претърпени от същата множество травми по различни части от тялото й, поради което същата е била в болнични от 28.02.2022 г. до 13.03.2022 г. , като постра далиа вследствие на настъпило ПТП на дата 28.02.2022 г. около 05, 40 часа по пътя от с.

Съединение към с. Люляково, Община Руен , когато е отивала на работа като пътник в автобус с рег. № А 77 91 НВ , собственост на превозвача СД „Евро89- ДобромирМустафови“, което МПС е застраховано по задължителна застраховка граж данска отговорност на автомобилистите при ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху същата главницата, начиная от датата на предявяването на иска в Районен съд Карнобат до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан изцяло.

Със същото решение, съдът е осъдил ищцата да заплати на ответното дружество сумата от 520 лв., представляваща направените от същото дружество съдебни разноски, на основание 1 чл. 78 ал.3 от ГПК. Съдът е оставил без уважение искането на ищцата за присъждане на направените от нея съдебни разноски.

Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД, СД „Евро- 89- Добромир- Мустафови“ с. Добромир , община Руен , обл.

Бургас и Агенция Пътна инфраструктура гр. София.

С депозираната въззивна жалба, се изразява недоволство от постановения съдебен акт, като се твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен, постановен при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

На първо място се излага становище във връзка с определената от съда правна квалификация на иска. Навеждат се доводи относно приложение разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.

Направен е анализ на събраните по делото доказателства. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че протоколът за ПТП имал доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието волеизявление се възпроизвежд а от съставителя на документа. Излага се становище във връзка с изводите на районния съд за недоказаност на причинените в резултат на произшествието вреди (наличие на причинна връзка между претърпените от ищцата вреди и противоправно поведение на дееца).

Посочва се, че в конкретния случай, с оглед изясняване обстоятелствата по делото, съдът следвало служебно да назначи съдебномедицинска експертиза. Развиват се съображения във връзка с изложеното в мотивите на решението, че съпругът на ищцата се явявал заинтересовано лице от настоящия правен спор, поради което съдът не следвало д а цени дадените от него показания като достоверни.

Иска се атакуваното решение д а бъде отменено в обжалваната част. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции.

В предвидения законов срок по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез адв. В. -БАК, с който същата се оспорва изцяло.

Направен е подробен анализ- обобщение на фактическата обстановка по делото. Навеждат се доводи за недоказаност на предявената исковата претенция.

Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция съдебно- деловодни разноски.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от конституираното като трето лице помагач дружество- СД ,,Евро-89- Добромир Мустафови СИЕ“, представлявано от Хюсеин Мустафов – управител. Оспорват се наведените от въззивника доводи, като се твърди, че постановеният съдебен акт на районния съд е правилен и законосъобразен. Твърди се, че ищцата не провела пълно и главно доказване за наличие на причинна връзка между претърпените от нея вреди и противоправното поведение на дееца.

Иска се потвърждаване на атакуваното решение и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата.

Въззиваемият чтрз процесуалния си представител поддържа подадения отговор, отправя възражение за прекомерност на адвокатското възражение на въззивника.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от упълномощен представител на страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което е са допустима и следва да бъдат разгледани по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или 2 недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по повод искова молба, предявена от Ф. Е. Д. против „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД за осъждане на ответното дружество д а заплати на ищцата сумата в размер 1250 лв., частично предявен иск от общ размер на същия иск от 10000 лв. представляваща обезщетение са причинените й неимуществени вреди от ПТП възникнало на 28.02.2022г. , изразяващи се в претърпени от нея болки и стра дания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане.

В исковата молба и уточнението към нея се сочи, че ищцата е увредена от ПТП, възникнало на 28.02.2022 година. Ищцата била пътник в автобус с рег. № А7791 НВ, собственост на дружеството превозвач СД „Евро- 89 – Добромир – Мустафови“ Сие, с който отивала на работа по пътя от село Съединение към село Люляково. Автобусът се обърнал в канавката край пътя, при което ищцата получила множество травми по различни места на тялото, изразяващи се натъртвания, охлузвания, хематоми, и за което същата била в отпуск по болест за период а 28.02.2022г. – 13.03.2022г. Процесното превозно средство било застраховано по задължителна застраховка „Граж данска отговорност“ на МПС при ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД.

Правното основание на исковите претенции са чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ответното застрахователно оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът е отправил и възражение за съпричиняване от страна на ищцата на основание чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Ответното дружество е отправило и искане за привличане и конституиране на трети лица помагачи на негова страна. С определение от 12.01.2023 г., районният съд е конституирал като трети лица помагачи на страната на ответника „Евро – 89 – Добромир – Мустафови СИЕ“ СД и Агенция Пътна Инфраструктура гр. София.

В съответния срок дружеството –помагач „Евро-89-Добромир- Мустафови Сие“ СД е подало съответното становище, с което счита предявения иск за неоснователен.

В срока по закон Агенция „Пътна Инфраструктура“ също е по дала становище, в което счита предявените претенции за неоснователни.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

По делото не е спорно, че към датата на процесното ПТП – 28.02.2022г. съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Граж данска отговорност“ с полица BG/22/1271003521524 415057 със срок на валидност от 20.12.2021г. до 19.12.2022г. за автобус марка ИРИСБУС СФР 115, с рег.№ А 7791 НВ, между ответника по делото и собственика на превозното средство - „Евро-89-Добромир- Мустафови Сие“ СД.

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица, на 28.02.2022г. след получен сигнал в 05.50ч., дежурен по ПТП при ОД на МВР Бургас е посетил ПТП път 7305 при км 07, с участник автобус марка ИРИСБУС СФР 115, с рег.№ А 7791 НВ, собственост на „Евро-89-Добромир- Мустафови Сие“ СД и водач А. А. М.. В протокола са посочени и останалите участниците в ПТП сред които и ищцата Ф. Д., най-вероятната причина за ПТП, както и пострадалите лица, сред които името на ищцата не фигурира.

От показанията на свидетеля А. А. М. – шофьор на автобуса-участник в процесното ПТП се установява, че на 28.02.2022г. е превозвал работници, около 30 човека, които работят в завод Нурсан в с.Люляково. Заявява, че автобусът разполага с предпазни колани, но може да к а ж е дА. пътниците са били с поставени такива в момента на ПТП. Посочва, че на въпросната дата пътят е бил мокър, тъй като е валяло дъжд, впоследствие завалял и сняг, имало и силен вятър. Силният вятър завлякъл автобуса към канавката и същият паднал на дясната си страна. След инцидента хората счупили предното и задно стъкло на автобуса за да изкарат пътниците.

3

Представени са болничен лист № ***/28.02.2022 год. и болничен лист № ***/11.03.2022 год, издадени от д-р Бисер Атанасов – личен лекар на ищцата.

В двата документа е отразено като основание за неработоспособността – трудова злополука по чл.55, ал.2 КСО, а на диагноза е посочено – други уточнени травми. Общият период на трудова неработоспособност по двата болнични листа е от 28.02.2022г. до 13.03.2022г.

Приложеното е разпореждане № 5104-02-44 от 07.04.2022 г. из дадено от съответното длъжностно лице при ТО Бургас към НОИ, където също е записано, че ищцата е получила „ други уточнени травми с включване на няколко области от тялото“.

Представено е уведомление до застрахователното дружество с искане за изплащане на обезщетение и становище на дружеството за определяне на обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени неимуществени вреди.

Ищцата е ангажирала гласни доказателства-в съдебно засе дание е разпитан като свидетел Юлиян Димитров- неин съпруг, от показанията на който се установява, че последната е получила увреждания, които се изразявА. в синини и натъртвания по целия й десен крак, подутина над дясното й ухо.

По делото е приобщено и ДП № 50 / 2022 по описа на РУ Сунгурларе, производството по което все още продължава. В същото ДП е извършена автотехническа експертиза, както и съдебномедицински експертизи на пострадалите лица.

На първо място съдът намира за несъстоятелни оплакванията във връзка с правната квалификация на предявената претенция и по-точно връзката й с чл.45 ЗЗД.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

З а д а бъде уважен същия, ищецът следва д а установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на вА.ден застрахователен договор по застраховка "Граж данска отговорност" между причинителя на увреждането и застрахователя, както и фактите, включени в състава на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител.

С договора за застраховка "Граж данска отговорност", съгласно чл. 429, ал.1, т. 1 от КЗ, застрахователят се задължава д а покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реА.зира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също така и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. Наред с това следва д а са нА.це и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Съответно, фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две материални предпоставки: застрахованият виновно д а е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна д а са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Граж данска отговорност" между делинквента и ответника-застраховател.