Решение № 1681 от 09.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1681 гр. Пловдив, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330121588 по описа за 2024 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

415 от ГПК, предявен от „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: 200688545, представлявано от В. М. И., чрез адв. Н. Ш., със съдебен адрес: *** с която иска да бъде установено по отношение на П.

Б. М. ЕГН**********, с адрес: ***, че има вземане в размер на сумата от 2 055,21 лв., представляваща неплатената част от чистата стойност на кредита по договор за паричен заем № *** от ***г., както и разноските по заповедното производство, присъдени по съразмерност - 41,10 лв. за държавна такса и 322,45 лв. за адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че на ***г. е подадена Молба за заем № *** до „Креди Йес" ООД, в качеството й на небанкова финансова институция отпускаща заеми, от П. М.. С така подадената молба заемоискателката отправила искане към „Креди Йес" ООД да й бъде отпуснат паричен заем в размер на 2700 лв. с цел „ рефинансиране".

След извършване на оценка на така депозираното искане и въз основа на посочените в него параметри за заем, „Креди Йес'" ООД одобрило молбата за заем на П. М. за предоставяне в заем на сума до размер от 2700 лв.. В резултат на това на *** г. в гр. *** между страните - П.

М., в качеството й на Заемател и „Креди Йес” ООД, в качеството и на Заемодател, бил сключен Договор за паричен заем №*** към Искане №***. Видно от приложения договор за заем, в чл. 3 на същия било направено подробно описание параметрите на отпуснатия заем.

В чл.4. ал.1 от договора било посочено, че същия служи като разписка и удостоверение за получената по договора заемна сума от Заемателката. Неразделна част от договора за заем съставлявал погасителния план, предоставен на заемателката.

1

Неразделна част от така сключения договор били и приложените Обши условия по договор за заем. Заемателката се е запознала с клаузите на Общите условия към договора и се е съгласила с тях, видно от положените подписи на страниците от Общите условия (ОУ). както и изписването на трите си имена с подпис в края на ОУ. а за изрично изразеното съгласие с тях - чл. 12 от договора за заем.

Заемната сума по договора в размер на 2700 лв. била предадена в брой лично на заемателката П. М. на дата ***г. чрез Разходен касов ордер от *** г.

От гореизложената фактическа обстановка по сключване на Договор за заем *** от дата *** г. година с П. М. се налагал извода, че договорът за заем е валидно сключен. Заемателката П.

М. лично се запознала и подписала договора за заем и всички приложения към него и документи, свързани с отпускането му, както и че е получила заемната сума от Заемодателя „Креди Йес” ООД в брой.

До момента по договор за кредит №*** от*** г., заемателката П. М. била платила сума в общ размер от 1 111.00 лв., разнесена за погасяване на задълженията по договора за кредит, както следва: по главница — 644,79 лв.; по договорна лихва за периода от 18.03.2022г. до 17.08.2022г. - 408,01 лв.; по наказателна лпхва за периода от 18.08.2022г. до 02.09.2024г. - 58,20 лв.

След последното плащане от 23.08.2022 г. заемателката преустановила плащанията по договора за кредит. След сключване на договора за заем, заемателката П. М. извършила няколко плащания, след което е подала искова молба в PC Пловдив с искане за обявяване нищожността на клаузата на чл.8 от така сключения договор за заем. В тази връзка било образувано гр. Дело № ** по описа на PC Пловдив и същото приключило с влязло в сила съдебно Решение № ****г., с което била обявена клаузата на чл.8 за нищожна. В тази връзка „Креди Йес" ООД, направило съответна корекция по кредита, като била премахната дължимостта на сумите по нищожната клауза, а сумите, разпределени за погасяване на задълженията по нея били разпределени за погасяване на задълженията за главница и договорна лихва по кредита. Заявените с настоящото заявление суми съставлявали остатък от задълженията след извършени корекции съгласно съдебното решение по гр. Дело № ***на PC Пловдив.

След постановяване на съдебното решение, заемателката обаче не извършила плащане на оставащите, дължими по договора за заем суми за главница и лихва.

Ответникът П. Б. М., черз ***, оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди, че Договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

2

По допустимостта:

Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с договор за кредит № ***г., сключен между страните, на ищеца П. М. е предоставен кредит в размер на 2 844,44 лева, от които 2055,21 лева главница, 471,51 лева договорна лихва за периода 17.08.2022 г. до 17.08.2023 г., 277,72 лева наказателна лихва за периода 18.09.2022 г. до 02.09.2024 г., при следните условия: срок - 17 месеца, при фиксиран месечен лихвен процент- 3,33 % и годишен процент на разходите - 48,170 %, при общ размер на всички плащания – 3 579,52 лева. Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 2 693,48 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска.

С влязло в сила съдебно Решение № ***, била обявена клаузата на чл.8 от процесния договор за нищожна. В тази връзка „Креди Йес" ООД, направило съответна корекция по кредита, като била премахната дължимостта на сумите по нищожната клауза, а сумите, разпределени за погасяване на задълженията по нея били разпределени за погасяване на задълженията за главница и договорна лихва по кредита.

Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В отговора се въвеждат съображения за нищожност на потребителския кредит, а отделно и съдът служебно е длъжен да изследва този въпрос, предвид предмета на спора.

По отношение на възнаградителната лихва - релевирано е основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 170 %, а възнаградителната лихва- 3,330 % месечно, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно от това, не е спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- за посочване в 3 договора на условията за прилагане на лихвения процент. Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е непроменен, в самия договор липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана) възнаградителната лихва. Няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията(начините) за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 3,330 % месечно, поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба. Именно затова тази клауза от процесния договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и води до нейната недействителност.

Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, след като съдържа такава клауза.

Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ответника.

Предвид констатираната от съда нищожност на договора за кредит на посочените основания, не е необходимо излагане на повече съображения по същество, защото законодателят е предвидил в чл. 23 от ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, неустойки, такси или други разходи по кредита.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Т. Р., от което се установява, че ответникът П. М. е заплатила по кредита обща сума в размер на 1111,00 лева. Същата следва да бъде приспадната от сумата 2055,21 лева, представляваща размер на главницата по кредита.

В този смисъл претенцията на ищеца спрямо ответника за остатъчната непогасена главница по кредита, следва да се уважи частично до размер на 944,21 лева, след приспадане на платените по договора суми, с които следва да се приеме, че е погасена част от дължимата главница. Дължима е лихва за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на*** г. до окончателното плащане на задължението.

По отношение на разноските:

В полза на ищеца съществува частично съответното парично вземане, по отношение на 4 което вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

Доколкото обаче претенцията е само частично уважена, то и разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, също следва да присъдят по съразмерност, като на страната се присъди по малко от претендираната сума. Изчислени съобразно частично уваженото вземане за главница, разноските в полза на ищеца - заявител следва да възлизат на сумата от 196,53 лева или 100,48 евро, като разликата до пълния им присъден в заповедното производство размер, остава за сметка на страната.

Предвид изхода на делото - частичното уважаване на исковата претенция, на основание чл.

78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи разноски по съразмерност. Ищецът в процеса е внесъл държавна такса в размер на 41,11 лева, а на страната също така е дължимо още и юрисконсултско възнаграждение за пълномощника й, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде определено в размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Така по съразмерност на ищеца се дължи сумата за разходи по делото от 103,31 лева или 52,82 евро.