Определение № 2802 от 18.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2802 гр. Варна, 18.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20233100501416 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано пред настоящата инстанция по възражение вх. № 83327/01.12.2022 г., уточнено с молба вх. № 45561/16.06.2023 г. с правно основание чл. 423 от ГПК, депозирано от М. Е. Т. от гр. Варна, за оспорване вземането по Заповед № 4705/07.09.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 12906/2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредено С. М. Й. /наследодател на М. Т./ да заплати в полза на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сумата от 554.32 лева, представляваща незаплатено задължение за ВиК услуги за периода 03.02.2011 г. – 07.07.2020 г. по партида с абонатен номер 1161565, по издадени фактури в периода 08.03.2011 г. – 08.07.2020 г. за обект гр. Варна, ул. „Батак“ бл. 4, ап.19, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 03.09.2021 г. до изплащане на задължението, сумата от 457.80 лева лихва за забава за периода 07.04.2011 г. до 12.03.2020 и от 10.04.2020 г. до 31.08.2021 г. и разноски в заповедното производство.

Длъжникът моли съдът да приеме възражението при твърдения за наличие на хипотеза по чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК, а именно нередовно връчена заповед за изпълнение от заповедния съд. Счита, че не дължи сумите по заповедта. Заявява, че е узнал за издадената заповед на 28.11.2022 г., на която дата му е връчена ПДИ от съдебен изпълнител. Твърди, че майка му – длъжник по заповедта не е била уведомена надлежно приживе. Отделно твърди, че имотът, за който са начислени суми за потребление за ВиК услуги е бил необитаем: /цитат/ „…през целия период от време….“ /край на цитата/.

Настоява, че услуги не са потребени. Претендира възражението да се приеме.

В отговор по възражението, „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД моли съдът да не го приема, тъй като заповедният съд е спазил изцяло процедурата по връчване на заповедта за изпълнение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото намира следното:

По допустимостта на производството.

1

Допустимостта на възражението по чл. 423 от ГПК се предпоставя от депозирането му в едномесечен срок от узнаване за заповедта за изпълнение.

Твърдението на длъжника е, че е узнал за издадената заповед на 28.11.2022 г.

От събраните писмени доказателства е видно, че по издадения изпълнителен лист въз основа на Заповедта за изпълнение, е образувано изпълнително дело № 20228940400792 при ЧСИ Ивета-Луис Ернандес. ПДИ е връчена на 28.11.2022 г. лично на длъжника, поради което и съдът приема, че е сезиран в рамките на срока по чл. 423 от ГПК и дължи произнасяне по същество на подаденото възражение.

На първо място трябва да се посочи, че наследникът твърди бланкетно хипотезата на чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК – нередовно връчена заповед на наследодателя, но не навежда факти, които да се подведат под тази разпоредба.

В заповедното производство, след издаване на заповедта за изпълнение съдът е пристъпил към връчването й, като видно от оформения от длъжностното лице по призоваването, отрязък от съобщение, отбелязано е, че същото е получено лично от длъжника на 13.09.2021 г., при положени имена и подпис от страна на получателя. От удостоверението за наследници се установява, че смъртта на С. Й. е настъпила на 23.12.2021 г. – повече от три месеца след връчването.

Не се твърди от страна на наследника – молител в настоящото производство, конкретен порок при връчване на заповедта на наследодателя – не се възразява нито срещу ръкописното полагане на текста, нито се твърди подписът за получател да не е на майка му. Съобщението на л. 12 по ч.гр.д. № 12906/2021 г. е именно за връчване на заповедта за изпълнение. Следователно е налице лично връчване на адресата по смисъла на чл. 45 ал.1 от ГПК.

Удостоверителните изявления на призовкаря се ползват, като официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила и опровергаването е в тежест на оспорващия. Както съдът посочи, във възражението не се оспорва удостовереното в документа, а се отправя бланкетно изявление за ненадлежно връчване.

При горното, заповедният съд е изпълнил стриктно процедурата по връчване, което сочи, че наследодателят-длъжник е имал възможност да възрази по заповедта в срока по чл. 414 от ГПК, в който е бил процесуално пасивен. Трябва да се настои, че в заповедта за изпълнение, която е по образеца, посочен в НАРЕДБА № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, много подробно на длъжниците е разяснено в какви срокове и пред кой компетентен орган могат да възразят по заповедта.

Липсата на възражение в горния срок налага извод, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Предвид изложеното съдът счита, че не са налице предпоставки за приемане на възражението.

За пълнота – аргументите в бланковото възражение от 01.12.2022 г. и тези в уточняващата молба от 16.06.2023 г. са две групи – правоизключващи, основани на промяна в правото на собственост, непотребени ВиК услуги поради необитаемост на имота и правопогасяващи – че за голяма част от сумите е изтекъл давностният срок по ЗЗД. Всички тези аргументи обаче подлежат на разглеждане в исково производство, каквото би се развило, ако в срок до 13.10.2021 г. длъжникът бе упражнил правото си на възражение по чл.

2

414 от ГПК.

Разноски се следват, при този изход от спора пред настоящата инстанция, на ответната по възражението страна, но не се претендират.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение с правно основание чл. 423 от ГПК, депозирано от М. Е. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, за оспорване вземането по Заповед № 4705/07.09.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 12906/2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредено С.

М. Й. /наследодател на М. Т./ да заплати в полза на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сумата от 554.32 лева, представляваща незаплатено задължение за ВиК услуги за периода 03.02.2011 г. – 07.07.2020 г. по партида с абонатен номер 1161565 по издадени фактури в периода 08.03.2011 г. – 08.07.2020 г. за обект гр. Варна, ул. „Батак“ бл. 4, ап.19, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 03.09.2021 г. до изплащане на задължението, сумата от 457.80 лева лихва за забава за периода 07.04.2011 г. до 12.03.2020 и от 10.04.2020 г. до 31.08.2021 г. и разноски в заповедното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3