Решение № 100 от 09.04.2019, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 320/2018
- Вид
- Решение № 100
- Подписан
- 09.04.2019
- Състав
- МАРИЯ ЯНЕВА БЛЕЦОВА, СИЛВИЯ ЛЪЧЕЗАРОВА АЛЕКСИЕВА, СТЕФКА ТОДОРОВА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е
Н И Е гр.Сливен, 09.04.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети март, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.:СИЛВИЯ A.А
При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 320 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от адв.Н., пълномощник на „УЗО“ ООД, със седалище и адрес на управление ******** против решение № 558/22.05.2018 г. по гр.д. № 3099/2017г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника против „ ДИЯ ГАЗ“ ООД от ******** иск за заплащане на сумата от 15121.25 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 03.04.2017 г. С обжалваното решение, въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 2090.56 лв.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при наличие на необоснованост.
Страната посочва, че след като е възприел правилно фактическата обстановка и е определил правилно квалификацията на предявения иск, съдът е постановил решение, което е в противоречие с доказателствата. Безспорно било установено по делото, че в процесния период – м. март 2017 г. необходимият за работата на въззивника газ – азот е бил доставян единствено от въззивника. По време на работа , на 04.03.2017 г., по машината за лазарно рязане ЕСО 1530 се появили технически проблеми, след като от режещото устройство навън се появила течност с лепкава консистенция.
Назначената по делото КСТЕ с ВЛ А. и Л. била установила, че причина за настъпилите технически проблеми била попадналата в машината течност с лепкава консистенция ( глюкоза), която се съдържала в бутилките с газ- азот. Тези факти се били доказвали и от съставения на 15.03.2017 г. протокол за техническо обслужване № 15032017, както и от протокола от 16.03.2017 г. съставен от сервизната фирма „ НУКОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД 16032017. Поради доставения от ответника некачествен азот се е стигнало до имуществени вреди – подмЯ. на фокусна леща, на разпределител на газове и сервизно обслужване в общ размер от 15 121.25 лв. Посочените по – горе факти били установени и от разпитаните по делото свидетели Х., Й. и Т.. От техните показания било видно и че представител на ответника свид.Х., след извършени от него проби на място е заявил, че преди да достави бюндела на ищеца го е бил давал на винарна, която е върнала „вино в самия бюндел“. Страната посочва също, че изготвената от ВЛ А. експертиза установила честота на самия газ 99.999 %, но не и цялостното съдържание на бюндела с газ. Възивникът твърди, че описаните по – горе вреди са в пряка причинно – следствена връзка с доставения и от ответното дружество газ – азот и като такива следва да бъдат възстановени. Страната оспорва правните изводи на съда за недоказаност на исковата претенция, като посочва , че те са в противоречие със събраните гласни и писмени доказателства но делото и са едностранчиви. Неправилно не били ценени показанията на свидетелите Х., Й. и Т. относно цвета на „ лепкавата течност“. Това, че те не говорили за един и същи цвят на течността сочело, че не са били предварително уговаряни какви показания да дадат. Неясни били и доводите на съда за реда по който са определени дължимите разноски. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв.Д., пълномощник на „ ДИЯ
ГАЗ“ ООД от ********, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Невярно било твърдението, че съдът необосновано е приел, че показанията на свидетелите Х., Й. и Т. съществено си противоречат и като такива не ги е кредитирал. Те си противоречали, както помежду си, така и на останалите доказателства – протокол от 15.03.2017 г. относно фактите свързани с настъпването на повредата, начина по който е станало продухването с азот, дали е било вдигнато предпазното стъкло или не и т.н. освен това не било доказано по делото, какви точно части от машината са били изпратени в Германия.
Фактурирането на дължимата сума било извършено преди изпращането на режещата глава в Германия. Въззиваемата страна посочва, че изготвената КСТХЕ е била изготвена единствено на основание свидетелските показания за „ лепкава течност“, а самите ВЛ не били открили такава. От разпита на ВЛ А. се установявало, че бутилките са с високо налягане и не може отвън да попадне вещество, което е с по – ниско налягане от това в бутилките. По делото не били представени доказателства, от които да е видно, че газовият разпределител се е повредил. Машината не била свързана в съответствие с техническите изисквания с помощните газове, което било предпоставка за аварии. Такава предпоставка било и липсата на UPS.
Въззиваемата страна счита, че като е предприел неправилни действия ( частично разглобяване на детайли чрез махане на предпазно стъкло, продухване) с цел да отстрани възникналия технически проблем, въззивникът сам е повредил режещата глава на машината, а по отношение на газовия разпределител въобще не се било установило да има повреда. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.
В с.з. въззивникът редовно призован се явява лично и с адв.Н., който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . Претендира разноски. В подробна писмена защита заявява, че правните изводи на първоинстанционния съд не са съобразени нито с доказателствата по делото, нито с материалния закон. Всяко едно от събраните по делото писмени доказателства установявало причината за настъпилите технически проблеми, довели до преустановяване на работата на процесната машина, както и причинените от това вреди. Конкретната причина била попадналата в машината за лазерно рязане течност с лепкава консистенция (без значение от нейния точен химически състав), която се е съдържала в бутилките с газ-азот, доставени от „ДИЯ ГАЗ" ООД. Настъпилите повреди като следствие от попадналата течност в доставения газ – азот се потвърждавали и от свидетелските показания на св.Х., Й. и Т.. Всички тези свидетели посочили, че св. Х. – съпруг на управителя на ответното дружество сам е констатирал наличието на миризлива течност в бюндела и е посочил, че преди да достави газ на ищцовото дружество е доставял газ на някаква винарна (със същия бюндел), където най – вероятно е станало замърсяването. Показанията на св. Х., Й. и Т. били безпротиворечиви, незаинтересовани и обективни. Страната е посочила, че исковата и претенция е подкрепена и то заключенията по изготвените съдебно – технически експертизи. По отношение на експертизата, изготвена от в.л. М. А., се посочва, че макар по нея да се е установила чистота на изследвания газ-азот от 99,999%, тя касаела единствено визирания газ-азот, но не и на цялостното съдържание на бутилките
(бюнделите) с газг доставени от ответното „ДИЯ ГАЗ" ООД. Страната заявява, че претендираните от нея вреди са в пряка причинна връзка с противоправното поведение на ответното дружество обективирано в доставяне на газ-азот, който съдържа и течност с лепкава консистенция, довела до възникналите технически проблеми, а оттам и на причиняване на вреди, които подлежат на възстановяване съгласно чл. 195. ал. 2 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД .
По отношение на изготвената във въззивната фаза на производството тройна комбинирана съдебно-техническа експертиза (КСТЕ) се посочва, че тя категорично била установила, че проявилата се техническа проблематика се дължи единствено и само на попаднала течност/консистенция в процесната машина за лазерно рязане и то от бюндела/бутилките с газ-азот, доставен на „УЗО" ООД от ответното „ДИЯ ГАЗ" ООД. Вещото лице Х. научно било обосновало изказаното от него мнение, докато изразеното от в.л. Д.
Хр. И. мнение по същество не било мотивирано и обосновано. Същото явно и целенасочено съдържало отговори, ползващи ответната страна. Поради това становището, изразено от в.л. Д. И., както в самата експертиза, така и в с.з. не следвало да бъде кредитирано, включително поради факта, че съото било необосновано и противоречало на изразените становища дадени от останалите две вещи лица доц. д-р Х.Х. и М.М.. От заключението на вещите лица ставал ясен механизмът, по който вероятно е попаднала течнаст в бюндела, както и че лещата е била повредена в процеса на рязане на детайлите, а не след това. В отговора на въпрос 6, експертизата категорично дала заключение, според което, свалянето на предпазното стъкло нямало отношение към щетата, тъй като повредата на лещата била настъпила преди продухването.
В заключение страната посочва, че по делото безспорно се е установила причината за настъпилите и причинени имуществени вреди, дължаща се на неправомерното поведение на ответника, изразяващо се в доставен на ищеца газ-азот, поставен в съд (бутилки/бюндели), съдържаш лепкава/замърсяваша течност, което било в отклонение от дължимото качество, конкретно настъпилите имуществени вреди , наличието на пряка причинна връзка между не чистото съдържание на доставения от ответника на ищеца азот и възникналите от това технически проблеми, които имат за последица причиняване на търсените имуществени вреди
Моли се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде уважен предявеният иск. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.
В с.з. въззиваемото дружество се представлява от законния си представител – управител Я. Х.а, както и от представители по пълномощие – адв. Д. и адв. Д.. В подробно писмено становище се излагат съображения за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение.
В становището е посочено, че първата експертиза изготвена от вещите лица изготвили експертизата пред РС – Сливен не е допринесла съществено за изясняването на спора между страните. Второто експертно заключение от ВЛ Х., М. и И. също не било на академична висота. Подходът на ВЛ Х. и М. бил погрешен. Те не давали отговор на въпроса дали изгарянето е можело да настъпи от зацапване.
Отговорът се съдържал в Протокола за техническо обслужване на НУКОН от 15.03.2017 год., където било посочено, че зацапването на оптичните компоненти на режещата глава, довело до нуждата от смЯ. на режещата глава. От представените доказателства с исковата молба /Техническия протокол на НУКОН/ се било установило, че служители на
УЗО ООД са се опитали да продухват системата с дигнато стъкло, при което са зацапали оптичната система и по този начин най-вероятно са прогорили и лещата.
Като пренебрегнали възможността изгарянето да е приченено от зацапване, ВЛ приели за причина за настъпилите вреди наличие на течност, която е нарушила режима на рязане и е довела до изгаряне на лещата следствие обратно фокусиране на лазерния сноп. Това схващане на ВЛ било погрешно. Никое от ВЛ не посочило как е възможно в система под налягане да се вкара течност. По делото нямало обективни доказателства за наличието на течност в системата. В сферата на предположенията били и обясненията на ВЛ относно механизма на увреждане на лещата. От представените и приети по делото писмени доказателства нямало данни за някаква идентификация на лазерната глава, която е свалена от машината на УЗО ООД от техниците на НУКОН. От представените протоколи не можело да бъде установен, какъв е серийният номер на повредената режеща глава. По делото не било установено, в кой точно момент е престанал да работи газовият разпределител и ако е бил блокиран как са били извършвани контролните продухвания на 4 март 2017 г. от оператора на машината.
По делото не било отговорено на въпроса ако е газовият разпределител е работел при контролните продухвания защо е преустановил работа си след като е била подменена режещата глава и какво се е случило между контролните продухванията и монтирането на новата режеща глава? По този начин следвало да се направи извод, че и с последната експертиза не се е установила точната повреда, която е настъпила, както и наличието на течност в бюндела, още по – малко същата да е била лепкава или миришеща на оцет / вино. Не било установено дали газовият разпределител е бил повреден и ако да – каква е повредата му. Още по – малко била установена връзката между неработещия газов разпределител и доставената от въззиваемото дружество газ.