Решение № 560 от 23.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Варна, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20243100500473 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „БАНКА ДСК“ АД, гр. София, чрез юриск. М.Д., против Решение № 2408/02.07.2023 г. по г. д. № 8706/2022 г. по описа на Районен съд - Варна в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от въззивника срещу С.

А. А. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗКСД за разликата над присъдената главница в размер на 7832.32 лв. до предявените 12119.64 лева, за сумата от 954.40 лева – дължима договорна лихва за периода от 20.06.2021 г. до 04.07.2022 г. и за сумата от 49.68 лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, начислено за периода от 20.06.2021 г. до 04.07.2022 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че процесният договор за банков кредит е действителен, като покривал законовите съдържателни изисквания по чл. 7 ЗКСД и при спазване изискването на чл. 16, ал. 1 ЗКСД, с което породил валидно правоотношение между страните по него. Оспорва извода на 1 първоинстанционния съд за липса на фиксиран размер на лихвата по кредита, като сочи, че съгласно чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 23, ал. 3 ЗКСД банката имала право да начисли възнаградителна лихва в максимален размер от 7 % за времето на гратисния период на договора, с което кредитополучателят бил запознат при сключването му. Жалбоподателят излага съображения, че доколкото в ЗКСД липсвала легална дефиниция за понятието „фиксиран лихвен процент по кредита“ по аналогия следвало да намери приложение §1, т. 5 от ДР на ЗПК. Твърди, че съгласно чл. 24, ал. 1 ЗКСД общият размер на задължението се формирал след изтичане на гратисния период, поради което не било възможно съставянето на погасителен план при сключването на договора, а в чл. 5 от същия било посочено, че погасителен план се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичането на гратисния период и при поискване. С оглед изчерпателно изброените основания за нищожност на договор за кредит по чл. 17, ал. 6 ЗКСД жалбоподателят счита, че липсата на погасителен план не влече нищожност на процесния договор. Твърди, че правото на изготвяне на погасителен план е преминало върху кредитодателя, след като кредитополучателят не го е упражнил в срок по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗЗД. На изложените във въззивната жалба основания се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

В съдебно заседание въззивникът поддържа изложеното в жалбата.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.

За да се произнесе по спора, настоящият състав съобрази следното:

Съдът е сезиран с предявени от „БАНКА ДСК“ АД срещу С. А. А., с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗКСД, вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на С. А. А. да заплати на въззивника главница по договора за кредит в размер на 7832.32 лева до претендирания пълен размер от 12119.64 лева, сумата от 954.40 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 20.06.2021 г. до 04.07.2022 г. и за сумата от 49.68 лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, начислена за периода от 20.06.2021 г. до 04.07.2022 г.

В исковата молба ищецът излага, че между страните е сключен договор за студентски кредит на 04.12.2014 г., с който банката поела задължението да 2 заплати на кредитополучателя сумата от 78 233.20 лева за заплащане на такси за обучение. В чл. 7 от договора страните са уговорили, че фиксираният размер на възнаградителната лихва не може да надхвърля 7 %. В чл. 11.1. от договора страните уговорили, че погасяването на дължимата главница е отложено след изтичане на гратисния период по чл. 8.1. от договора, който обхваща периода от първото усвояване на кредита /в случая – 04.12.2014 г./ до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съобразно учебния план по съответната дисциплина. Съгласно чл. 10.2. от договора лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в този случай се капитализира на годишна база. Общата усвоена по кредита сума била в размер на 7823.32 лева, представляваща заплатена от банката 1 брой семестриална такса за зимния семестър на учебната 2014/2015 г., като други усвоявания по кредита не са извършвани. Настоящият въззивник твърди в исковата молба, че към датата на подаването й били налице 13 непогасени месечни вноски по кредита и общо 379 дни забава.

Сочи, че претендираната главница в размер на 12119.64 лева е формирана от усвоената част от кредита от 7823.32 лева и капитализираната договорна лихва, начислена през гратисния период. Отправено е искане за присъждане на сумата от 954.40 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 20.06.2021 г. до 04.07.2022 г. – датата преди подаване на исковата молба, с която банката обявила цялото вземане по кредита за предсрочно изискуемо. Претендираната наказателна надбавка в размер на 49,68 лева на основание чл. 17.1. от ОУ към договора е уредена в размер от 10% върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочена главница, натрупана за периода от 20.06.2021 г. до 04.07.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира писмен отговор и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното дело доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

3

При извършена проверка съдът не констатира допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Установява се от представените по делото писмени доказателства наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен на 04.12.2014 г. банката-ищец и ответника. Съгласно договора банката предоставя кредит за заплащане на такси за обучение във висше учебно заведение в размер на 78 233.20 лева, чието усвояване се осъществява по банкова сметка на кредитополучателя чрез периодични преводи в размер равен на дължимата такса за обучения за съответния семестър в учебното заведение. Уговорен бил между страните гратисен период, по време на който не дължи плащане на главница и лихви по кредита. Съгласно чл. 7 от договора кредитополучателят дължи фиксирана възнаградителна лихва в размер не по-голям от 7% годишно, а при просрочие в плащането по главницата дължи и лихва за забава в размер на 10 % върху просрочената сума. За падежна дата след изтичане на гратисния период страните уговорили 20-то число от месеца. В чл. 5 от Договора било предвидено, че кредитът се погасява на равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се изготвя след изтичане на гратисния период и се предоставя на кредитополучателя.

От допуснатата на предходната инстанция съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимите към 04.07.2022 г. на банката суми при капитализиране на договорната лихва са, както следва – 12119.66 лева главница, 952,09 лева – договорна лихва, 53.09 лева – наказателна лихва /общо 13124.84 лева/, а същите пера без капитализиране на лихвата са в следните размери: 7823.32 лева главница по договора, 4445.02 лева договорна лихва и 103.22 лева наказателна лихва /общо – 12371.56 лева/.

Съдът намира, че студентският кредит попада в предметния обхват на Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/, уреждащ реда и условията за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа, както повелява чл. 1 ЗКСД. В чл. 7, ал. 2 ЗКСД е разписано минимално необходимото съдържание на типовия договор по студентски 4 кредити, като по този начин са уредени по законов ред въпросите за максималния размер на кредита, недължимост на главница и лихви през време на гратисния период, който е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата; начин на формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период - главница в размер на сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит; началния момент на дължимост на вноските по кредита и срок за цялостно погасяване на задължението; максимален размер на възнаградителната лихва от 7%, под страх за нищожност на клауза, регламентираща по-висок такъв. Чл. 17, ал. 5, т. 3 ЗКСД изрично регламентира приложение за този договор и на нормите на чл. 143 - 148 ЗЗП досежно неравноправните клаузи в потребителски договори, т.е. законово е признато на кредитополучателя качество на потребител на услуга по ЗКСД, като се прилагат и тези разпоредби на ЗЗП наред със специалните.

Спорно обстоятелство по делото касае валидността на представения по делото погасителен план по кредита. Договорната уредба на погасителния план е в съответствие с изискванията на специалния закон – чл. 24 от ЗКСД, който дерогира общата норма на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Изложеното обуславя неприложимост по отношение на договора за студентски кредит на предвиденото в чл. 22 ЗПК основание за недействителност в хипотезата на липса или неяснота на погасителния план. Специфичният характер на процесния договор изключва възможността погасителният план да се изготвя предварително. С оглед поетапното усвояване на главницата до изтичане на гратисния период дългът не е определен по размер. Индивидуализирането му е в зависимост от активността на самия длъжник и продължителността на неговото обучение, респективно от представените от него уверения по чл.10, ал. 3 ЗКСД. На следващо място, необходимостта от погасителен план възниква едва след изтичане на гратисния период, тъй като до този момент задължението не е изискуемо. Липсата на яснота какъв ще е размерът на усвоения кредит към края на гратисния период изключва възможността за 5 съставяне на погасителен план към момента на сключване на договора.

Отделно от изложеното в договора са заложени всички изискуеми реквизити на погасителния план – периодичност, падеж, фиксиран процент на лихвата, равенство на месечните вноски, 10 годишен срок на издължаване. При изрично уговорени параметри конкретният размер на анюитетите е въпрос на аритметични изчисления. По делото е представен примерен погасителен план с начална дата 20.06.2021 г., неподписан от страните по кредита, съдържащ параметри на погасяването на кредита в 120 месечни вноски и стойността на всяка една от тях. Съдът намира, че липсата на подписан от кредитополучателя погасителен план като неразделна част от договора, обуславя извода, че не е спазено изискването в договора да са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя. При тези обстоятелства длъжникът по кредита не би бил наясно с размера на всяка една от уговорените по договора 120 анюитетни месечни вноски, които е задължен да заплаща след изтичане на гратисния период. Липсата на двустранно подписан погасителен план не може да се вмени във вина на кредитополучателя, каквито доводи са развити от въззивника, доколкото никъде в процесния договор за студентски кредит не е предвидено подобно задължение на кредитополучателя след изтичане на гратисния период да се явява в офис на банката, за да подпише погасителен план. В този аспект, изводите на двете инстанции съвпадат, поради което се препраща към тях.