Решение № 77 от 29.11.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. гр. Добрич, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас М. Каменски

Членове:

Деница Кр. Петрова

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Елица Вл. Александрова в присъствието на прокурора Р. Д. Ж. като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Частно наказателно дело № 20223200200339 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на чл.32, ал.1 във вр. с чл.16, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС /Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/ за разглеждане на постъпило в Окръжен съд–град Добрич Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно признаване на финансова санкция, постановено с решение от 01.04.***г. по дело № ***, влязло в сила на 19.05.***г. на Правителствена служба в А., А. /***/, засягаща * гражданин **А. А., роден на***г., с известен за наказващия орган адрес: град Д., ул.“**“ ***.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - град Добрич изразява становище за уважаване на искането.

От извършената служебно справка за данните относно лицето се установява, че се касае за*** гражданин А. Н. А., роден на ***г. в град Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Д., ул.“***“ №*.**

Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява. При първото разглеждане на делото на 15.11.2022г. не възразява относно признаването и приемането за изпълнение на чуждестранното решение предвид липсата на отрицателни предпоставки за това, като представя вносна бележка за SEPA превод от 28.10.***г. в размер на пълната сума, визирана 1 в чуждестранното решение. В тази връзка, на основание чл.33 във вр. с чл.17 на ЗПИИРКОРНФС, съдът е извършил съответната консултация с издаващия орган.

Добричкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение решение от 01.04.***г. по дело № **** лязло в сила на 19.05***г. на Правителствена служба в А., А., засягаща *** гражданин А. Н. А., роден на ***г. в град Д., с което е наложена финансова санкция – глоба в размер на 410.00 евро за това, че на 03.03.***г., в *** часа в района на *** като водач на лек автомобил с рег.№ *** е превишил с 48 км/ч разрешената за пътния участък скорост от 130 км/ч – нарушение на А. Правилник за движение по пътищата/StVO/ - § 20, Abs. 2 StVO 1960.

Съгласно приложеното по делото удостоверение размерът на общата финансова санкция е за сумата от 415.00 евро (глоба в размер на 410.00 евро и административни разходи – 5.00 евро), като е налице пълно плащане на финансовата санкция в размер на 415.00 евро съгласно получен отговор от издаващия орган с рег. № ***г. по описа на Окръжен съд – Добрич.

По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Р. Б. е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция.

Изпратеното в Окръжен съд – град Добрич удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения чуждестранен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция по смисъла на нормата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – в случая акт за налагане на глоба за извършено нарушение за правилата за движение, издаден от несъдебен орган.

Деянието, осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, поради което двойна наказуемост не се изисква.

Не е налице нито едно от основаН.а, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено с превод на б. език, от компетентен орган и отговаря на изискваН.а, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу А. Н. А. за същото деяние в РБ. или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по б. законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на б. съд. Не са налице данни 2 за имунитет или привилегия по б. законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на Правителствена служба в А., А. не се отнася и за деяния, които по б. законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на РБ., или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и б. законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Решението е постановено срещу ***лице /съгласно б.законодателство/, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу А. Н.

А. е било писмено, съдебно заседание не е провеждано, като същият е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – признаването на решение, предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение, да е без всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентН. орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение.

Както вече се посочи, не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като основаН.а за отказ по рамковото решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС.

Съгласно чл.3, ал.1, т.3 от ЗПИИРКОРНФС разходите по съдебните или административните процедури, довели до постановяване на акта не е изрично предвидено да се съдържат като размер в самия акт (по аргумент за противното от т.т. 1, 2 и 4 от чл.3 ЗПИИРКОРНФС, в които изрично е посочено, че съответните парични суми следва да фигурират в акта – решението за налагане на финансова санкция). Съдът намира, че не е налице основание за отказ за признаване на разходите по процеса, довели до постановяване на акта, доколкото в решението за налагане на финансова санкция изрично е посочено, че разходите се възлагат на осъденото лице – А. Н. А.. Освен това, основание за отказ по чл.35, т.1 от ЗПИИРКОРНФС би било налице, ако удостоверението не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на решението, какъвто не е настоящият случай – удостоверението е представено, същото е по предвидения образец, пълно е и очевидно отговаря на приложеното към него решение за налагане на финансова санкция.

С оглед обстоятелството, че А. Н. А., роден на ***г. в град Д.ч, ЕГН ********** е с настоящ адрес в град Д, ул.“**** № 54 А, т.е. местоживеенето му е на територията на РБ., съдът намира, че е налице една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението, съдържащи се в чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства за друго, извън посоченото по-горе пълно или частично изпълнение във връзка с решението за 3 налагане на финансова санкция.

На основание чл.16, ал.8 във вр. с чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в б. лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, а именно – 415.00 евро, равностойни на 1 226.67 лева към датата на издаване на решението – 01.04.***г., т.е. засегнатото лице дължи по финансовата санкция общо сумата 1 226.67 лева, като следва да бъде приспаднато извършеното пълно плащане в размер на 415.00 евро, равностойни на 1 226.67 лева лева.

По гореизложените съображения и на основание чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение за налагане на финансова санкция от 01.04.***г. по дело № ***, влязло в сила на 19.05.***г. на Правителствена служба в А., А., с което на *** гражданин А. Н. А., роден на ***г. в град Д. е наложена финансова санкция в размер на 415.00 евро, равностойни на 1 226.67 лева за нарушение на А. Правилник за движение по пътищата/StVO/ - § 20, Abs. 2 StVO 1960.

На основание чл.33 във вр. с чл.17 от ЗПИИРКОРНФС признава извършеното от А.

Н. А. пълно плащане към издаващата държава в размер на 415.00 евро, равностойни на 1226.67 лева.

Препис от решението да се връчи на засегнатото лице.

Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Р. Б..

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – град Варна в седмодневен срок от днес.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4