Решение № 191 от 14.10.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Бургас, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря М.а Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20242000500122 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на на М. В.

М., М. Л. С., А. Л. С., Е. Г. М., М. Г. С., С. И. Л., И. С. С., С. С. С., Е. Г. К., О.

А. К., М. А. Д., А. Г. К., З. С. Г., З. А. Т., А. Г. Х., всички със съдебен адрес гр.Бургас, чрез адв.Т. И. от БАК, против решение №909 от 03.08.23г. по гр.д.

№ 1037/2021г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която на основание чл.124, ал.1, ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС, е прието за установено по отношение на ответниците физически лица, че по силата на давностно владение в периода 24.06.2009 - 24.06.2019 год., ищецът Кооперация „ПК Фар“ (в несъстоятелност), ЕИК *, гр.П., представлявана от синдика В. Ч., е собственик на недвижим имот, представляващ МАСИВНА СГРАДА „Ремонтна работилница“, с площ от 160 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, която сграда по сега действащата кадастрална карта на гр.П. погрешно е заснета като част от СГРАДА с идентификатор ***, адрес на имота: гр.П., ул.„К. Б.“ № *, с площ от 524 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение – складова база, склад и в полза на кооперацията са присъдени съдебни разноски в размер на 4325 лв.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановеното решение. Оспорват се изводите на съда по фактите, установяващи давностно владение. Изтъква се неправилно приложение на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, вр. чл.2, ал.6 ЗОСОИ. Оспорва се квалификацията на фактическата власт на ищеца 1 като владение вместо държане. Възразява се, че ищецът не е манифестирал явно промяната на немерението си да свои вместо да държи за другиго. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът на Кооперация „ПК Фар“ да бъде отхвърлен.

Въззивна жалба против решението е подадена и от ответника „БУТЕД“ АД. Дружество обжалва съдебния акт изцяло, като постановен в нарушение на материалния закон. Оспорва констатациите по фактите за изтекла 10годишна придобивна давност в полза на ищеца, позовавайки се на приетото в съдебно решение по гр.д. № 226/2004г. на РС-Поморие . Твърди отсъствие на доказателства за идентичност на претендираните от ищеца сгради със сградите, които се намират на място. Позовава се на записването по разписните листи към предходни планове. Също оспорва изводите на съда относно намерението на ищеца за своене и неговото явно манифестиране.

Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът против дружеството да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Въззиваемата кооперация е подала в срок два отговора на всяка от двете жалби, като оспорва всички възражения и желае решението по делото да бъде потвърдено. В подкрепа на изразеното становище се позовава на съдебни решения на ВКС по сходни казуси. Към отговора на въззивната жалба на „БУТЕД“ АД представя писмени доказателства, за които не е заявено искане за тяхното приемане.

Въззивните жалби са подадени в срок от надлежни страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустимо разглеждането им по същество.

След преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на ответниците – наследници на братя М., „Бутет“ АД, гр.Бургас и „Валас“ ЕООД, гр.С., че ищецът Кооперация „ПК Фар“, гр.П.

/в несъстоятелност/ е собственик на основание давностно владение в периода от 24.06.2009г. до 24.06.2019г. на следните два недвижими имота: масивна сграда „Децфонд“ на площ от 360 кв.м. и масивна сграда „Ремонтна работилница“ с площ от 160 кв.м., двете разположени в ПИ с идентификатор ***, заснети по действащата кадастрална карта погрешна като една сграда с идентификатор *** с площ от 524 кв.м., разположена в същия поземлен имот, с предназначение: складова база, склад, като скицатапроект към допълнителното експертно заключение на вещото лице М. М. е обявена за неразделна част от съдебното решение по иска с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР. За да уважи иска за собственост, решаващият съд е приел, че ищецът е доказал продължило повече от 10 години непрекъснато недобросъвестно давностно владение върху процесните две сгради, чрез осъществявана фактическа власт с намерение за своене. Съдът е зачел силата на присъдено нещо на решението по гр.д. №226/2004г. на РС-Поморие, отричащо легитимацията на ищцовта кооперация като собственик на 2 процесния имот, без установяване на носителя на правото на собственост, като е намерил, че няма пречка в последствие да е настъпило придобиване по давност. По отношение на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР е налице позоваване на изготвената по делото съдебно- техническа експертиза.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд в надлежно развило се исково производство по допустим за разглеждане иск.

По правилността на обжалвания съдебен акт, с оглед изложените във въззивните жалби оплаквания, съдът приема следното:

Предявеният от ищцовата кооперация установителен иск за собственост на основание 10 годишна придобивна давност в периода от 24.06.2009 г. до 24.06.2019г. е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗС.

Съгласно чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Фактическият състав на владението, съгласно чл.68 ЗС, включва два елемента – обективен, изразяващ се в упражняване на фактическа власт върху вещ и субективен –държане като своя, т.е. своене на вещта. Предполага се, че владелецът държи вещна като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго /чл.69 ЗС/.

Безспорно е между страните, че ответниците–физически лица, като наследници на братя М.и, са собственици по наследство и реституция по силата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ на 3876 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П., целият с площ от 6744 кв.м., притежаван в съсобственост с „Бутед“ АД /влязло в сила решение по гр.д. № 152/2012г. на РС-Поморие/.

Във въззивната жалба на н-ци на братя М. не се оспорва, че в предявения период от 10 години ищцовата кооперация упражнява фактическа власт върху спорната сграда „Ремонтна работилница“, в частта за която е обжалвано решението на първата инстанция. В тази насока са разпитани трима свидетели, които безпротиворечиво установяват осъществявана от „ПК Фар“ фактическа власт върху имота в процесния период и до момента, чрез отдаването му под наем. Спорен е въпросът за субективния елемент на владението. Същият, както се посочи по-горе, се предполага до доказване на противното, т.е. до доказване, че ищецът държи сградата за другиго. В тази насока липсват ангажирани от ответниците доказателства, които да оборва презумпцията по чл. 69 ЗС.

Несъстоятелно е позоваването на влязлото в сила на 24.06.2009г. решение по гр.д. № 226/2004г. на РС-Поморие, с което е отхвърлен искът на ПК „Фар“ против наследниците на братя М.и за установяване по отношение на тях правото на собственост на ищеца върху УПИ I-1457 в кв.112 по плана на гр.П., заедно с построени в имота сгради, включително процесната масивна сграда „Ремонтна работилница“ с площ от 160 кв.м., претендирано на основание чл.2, ал.3 /отм./ ЗОС, като застроен преди 13.07.1991г. имот от РПК 3

„Наркооп“ – Поморие, сега с наименование „ПК Фар“, като е отменен нотариален акт за собственост по давност № 102/15.06.2001г. по нот.д. № 92/2001г. на нотариус Д.Горанов, рег. № 249 на НК в частта, с която ПК „Фар“ е призната за собственик по давностно владение на съответните сгради, включая и процесната работилница. С въпросното решение е отречено претендираното от ищцовата кооперация право на собственост на посоченото основание, но не е установена собственост в полза на друг субект, поради което и съдебното решение не доказва упражняваната от „ПК Фар“ фактическа власт да е осъществявана на правно основание за другиго.

Ответниците безспорно са собственици на ид. части от терена на основание реституция по чл.2 ЗВСОНИ, но не установяват собственост върху процесната сграда. Заявеното във въззивната жалба, че с признаване правото на реституция върху терена, на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, вр. чл.2, ал.6 ЗОСОИ се извършва прехвърляне на собствеността върху незаконната сграда в полза на реституираните наследници не намира опора в закона и цитираната по-надолу съдебната практика.

Във въззивната жалба реституираните собственици са се позовали на ТР № 6/2006г. на ВКС по тълк.д. № 5/2005г. на ОСГК, съгласно което когато незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети в периода от 9.09.1944г. до 1989г. недвижими имоти са били застроени и не съществуват до размера, в който са били отнети или отчуждени, се прилагат разрешенията на т.1 и т.2 от Тълкувателно решение № 1/1995г. на ОСГК на ВКС за допустимостта на реституцията, ако строежът е законен. Когато строежът е незаконен, се прилага чл.2, ал.6 ЗОСОИ като собствениците се обезщетяват по административен ред от органа по чл.6, ал.1 от същия закон. В случая процесната сграда се намира в имот, реституиран на ищците, съгласно чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Безспорно е установено, че е построена преди приемането на горепосочената разпоредба върху терена тогава държавна собственост, поради което статутът й и отношенията на страните при реституцията се уреждат съобразно предвиденото в реституционните закони, а именно в обхвата на чл.2, ал.2 ЗВСНОИ във връзка с чл.2, ал.6 ЗОСОИ. Следователно, дори и процесната сграда да представлява "незаконен строеж" като изградена без строителни книжа, при определянето на нейния характер, следва да се има предвид, че същата се намира в реституиран от държавата терен, изградена е преди настъпването на реституционния ефект, поради което спрямо нея в разглеждания спор са приложими горепосочените разпоредби на ЗВСОНИ във връзка със предвиденото в ЗОСОИ. Правата на реституираните собственици са ограничени в този случай, съгласно приетото с Тълкувателно решение № 6/2005г. на ОСГК на ВС, а именно отношенията между собственика и строителя се уреждат съгласно чл.73 ЗС и чл.74 ЗС, относими към недобросъвестното владение, каквото ищцовата кооперация е упражнявала достатъчно дълго, за да настъпи ефектът на придобивната давност.

Намерението за своене на спорната работилница, освен че се основава 4 на необорената презумпция по чл.69 ЗС, се установява и от извършените от „ПК Фар“ действия, присъщи на собственика – подадена през 2010г. данъчна декларация и заплащан за имота данък сгради, счетоводно отразяване на имота, отдаването му под наем, заведен иск за собственост по давност за предходен период, отхвърлен поради липса на правоприемство от предишен владелец.

На следващо място, въззивниците-физически лица оспорват владението от страна на ищцовата кооперация да е осъществявано явно, спокойно и непрекъснато. Липсата на явност на владението се обосновава с аргумента, че процесната сграда е записана по разписните списъци на името на „Бутед“ АД. Посоченото обстоятелство е без правно значение за оспорения признак. Владението е явно, ако не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец и фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован може да научи за нея. Спокойно е владението, което не е установено с насилие и не се поддържа с насилие. Въззивниците не твърдят и не доказват тайно и насилствено завладяване от „ПК Фар“ на спорната ремонтна работилница от предишен неин владелец, както и упражняване на фактическата власт скрито или с насилие. Всяко трето лице, всяка заинтересована страна, каквито се явяват реституираните собственици на терена и „Бутед“ АД, са могли да узнаят на място кой държи фактически въпросната работилница, кой и за какво я ползва, кой я отдава под наем.