Решение № 1271 от 21.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. Бургас, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120105351 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Дора Транс“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, с управител – Г.А.К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: *, чрез пълномощника адв. Р. С., срещу „Балкан Експрес Травел Асистенс“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление“ *, с управител А.В.М., с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 9045 лв., от които: главница в размер на 8235 лв., от които 8000 лв. – неизплатено задължение по фактури

№1116/30.09.2022г. и

№1124/28.10.2022г.; 235 лв. задължение по фактура №1035/31.08.2021г., както и сумата от 810 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.11.2022г. до 05.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, до окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са писмени доказателства.

Твърди се в исковата молба, че на 23.05.2022г., двете дружества са сключили договор за транспортна услуга – трансфер на туристи. Съгласно условията на договора, ищцовото дружество е следвало да извършва превозни услуги след предварителна заявка от ответника, а плащането на извършената услуга е следвало да става след представяне на фактура. Сочи се, че ищцовото дружество е издало фактури, по които ответникът е направил частични плащания, като след направените плащания дължимият остатък е в общ 1 размер от 8235 лв. Върху тази сума се претендира и лихва за забава в размер на 810 лв. за периода 01.11.2022г. – 05.09.2023г.

Твърди се, че ищецът е отправил до ответника нотариална покана, но до настоящия момент плащане не е налице.

Така предявените искове са с правно основание чл.372, вр. чл.367 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД като същите са допустими.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и се претендира отхвърлянето му. Признава се обстоятелството, че между двете дружества е налице договор, както е заявено в исковата молба, по силата, на който ищецът е следвало да извършва със собствени МПС туристически транспортни услуги, а заплащането се извършвало след представяне на фактури. Твърди се, че ответното дружество е заплащало редовно всички издадени фактури, както и че при съпоставяне между представената от ищеца информация и издадените фактури било установено несъответствие, подробно описано в отговора на исковата молба. На следващо място се сочи, че във връзка с констатираните несъответствия е била проведена среща с офиса на ответното дружество, с управителя на ищцовото дружество, за да бъдат изяснени причините за разминаванията. Било изпратено и нарочно писмо, с конкретни въпроси, на което нямало отговор. Било отправено е второ писмо, на което също не бил подаден отговор. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адв. С., който поддържа предявените искове и моли за уважаването им.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от адв. Б., който оспорва предявете искове и моли за отхвърлянето им. В условията на евентуалност заявява, че доверителят му не е дал повод за завеждане на делото, поради което не следва да му бъдат присъждани разноаски.

В съдебно заседание, съдът е предоставил на страните едноседмиченсрок за депозиране на писмени бележки, като такива са постъпили от ищцовата страна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени от страна на ищеца следните писмени доказателства: Договор №1 за транспортна услуга – трансфери и мероприятия, сключен на 23.05.2022г., със срок до 15.10.2022г., между ответника, в качеството му на възложител и ищеца, в качеството му на изпълнител, по силата, на който страните са се уговорили, ищецът да извършва със собствени МПС, туристически транспортни услуги за ответника по негова предварителна заявка, а последния от своя страна следва да заплати в срок договореното възнаграждение. В договора страните са уговорили правата и задълженията на всяка от тях, както и разплащането за извършените услуги, като видно от т.3 от Раздел IV, разплащането между 2 двете страни се извършва след представяне на Проформа фактура или данъчна фактура.

Сключеният договор се призната от ответника, с депозирания отговор на исковата молба. Ответникът представя копие на договора, както и на анекса към него, в който са уговорени ценови параметри на извършваните услуги.

Представени са и следните фактури с номера 1124/28.10.2022г., на стойност 6600 лв., 1116/30.09.2022г., на стойност 24017 лв. и 1035/31.08.2021г., на стойност 7080 лв.

Представени са писма, изпратени от представител на ответника, до управителя на ищеца, в които са поставени въпроси, свързани с констатирани разминавания в превозните средства и цената на превозите.

Представена е нотариална покана от управителя на ищцовото дружество, с която заявява на ответника, че има дължими и неплатени суми от негова страна по издадени фактури за месец август 2021 г. и месеците август и септември 2022г., в общ размер от 8899,57 лв., като му предоставя срок до 20.07.2023г., за изпълнение на задълженията. Няма данни за дата на връчване на тази покана на ответното дружество.

Представени са от ответника справки за международни трансфери, справки за броя на туристите, описи.

По делото е изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните.

От заключението се установява, че по делото са представени два броя фактури, издадени от ищеца на ответника, както следва: фактура №1116/30.09.2022г., на стойност 24 017 лв., с посочено основание „международна транспортна услуга“ и фактура №1124/28.10.2022г., на стойност 6 600 лв., с посочено основание „транспортна услуга“, като същите са осчетоводени и в двете счетоводства - при ищеца - по сметка 411 /Клиенти/ партидата на „БАЛКАН ЕКСПРЕС ТРАВЕЛ АСИСТЕНС“ ООД, а при ответника - по сметка 401 /Доставчици/ партидата на „ДОРА ТРАНС“ ЕООД.

На следващо място, от заключението се установява, че по фактура №1116/30.09.2022г. на стойност 24 017 лв. не е начислен ДДС, тъй като е освободена доставка по ЗДДС, съответно не е плащан и не е ползван ДДС, а по фактура №1124/28.10.2022г. е начислен и платен ДДС от ищеца, съответно ДДС е ползван от ответника.

Според заключението, по фактура №1116/30.09.2022г., на стойност 24 017 лв., е отразено частично плащане на сумата от 8 931,18 лв., на 30.09.2022 г., като остават неизплатени 15 085,82 лв., а по фактура №1124/28.10.2022 г., на стойност 6 600 лв., е отразено частично плащане на сумата от 5 737,04 лв., на 20.10.2022 г., като остават неизплатени 862,96 лв.

На следващо място вещото лице е посочило, че съгласно чл.22 ППЗДДС, за доказване международен превоз на пътници по чл.29 ЗДДС, 3 доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи: лиценз за извършване на международен превоз на пътници; документ удостоверяващ извършен международен превоз на пътници, в който е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът. Документите, удостоверяващи извършването на превози на пътници са посочени в Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Задължение на превозвача е да се снабди и състави необходимите документи, в зависимост от вида превоз, който извършва.

Вещото лице сочи, че от страна на ответника не са били предоставени съпровождащи фактурата документи, както и че процесните две фактури съдържат изискуемите по чл.114 от ЗДДС реквизити, подробно описани в заключението. Според експертизата, в чл.22 от ППЗДДС е указано с какви документи следва да разполага доставчикът на услугата - международен превоз на пътници по чл.29 от ЗДДС, а не реквизити на фактура.

Вещото лице сочи, че не са й били предоставени други документи, освен счетоводното отразяване на фактурите.

На следващо място, от заключението се установява, че при положение, че доставчика и получателя по доставката са регистрирани по ДДС /каквито са в случая ищеца и ответника/, то фактурата следва да се включи в дневниците за покупко-продажби по ЗДДС, както и че включването на фактурата в отчетните регистри по ЗДДС не означава реалност на извършената доставка, без оглед на това, формално съдържа или не всички реквизити. Реалността на доставката се доказва с наличие на други документи, придружаващи фактурата, в които е налице конкретика по отношение на извършените превози.

В съдебно заседание вещото лице е дало подробни уточнения, съгласно които ответното дружество не е отказвало да й предостави документи за изготвяне на заключението, а просто няма такива.

Във връзка с отговора на въпрос №3, според вещото лице не е необходима идентификация за единична цена за брой пътник и обща стойност. Според нея, вероятно цената е определена на база изминати километри, сигурно е имало някаква договореност, но не може да посочи дали става въпрос за брой пътници или цена на услугата спрямо капацитета на превозното средство и дестинацията, за която е било пътуването, а може само да предполага. Вещото лице сочи, че съпътстващите документи биха излезли наяве, ако има данъчна проверка по отношение на ревизирано лице - ищец или ответник, като в конкретния случай не е наложително да има такива документи. Във връзка с отговора на въпрос №5, вещото лице сочи, че няма такива документи при ответника, но те по принцип трябва да се съхраняват при ищеца, а там тя не е проверявала.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

4

За да бъдат уважени така предявените искове, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационни правоотношения между него и ответника по договор за превоз на туристи, по силата на който е престирал съобразно уговореното и за ответника е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер; изпадането на ответника в забава – настъпване на уговорения ден /начин/ за плащане, доколкото се твърди уговорка в отклонение от правилото на чл. 372, ал. 1 ТЗ /относно момента на плащане/.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да установи своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Превозният договор е неформален, консенсуален договор и сключването му може да се доказва с всички предвидени от закона средства, а не само с товарителница. В този смисъл е трайната практика на съдилищата и на ВКС (Решение №60/17.05.2012г. по т.д. №241/2011г. на ВКС, второ т.о.), като за вида на договора следва да се изхожда и от формулировката на чл.61, вр. с чл.50, ал.1 от Закона за автомобилния превоз, според която условията на договора за превоз и получаването на товара се удостоверяват от товарителницата до доказване на противното, от което следва, че последната не е единственото доказателствено средство за доказване на тези факти.

В настоящия случай, облигационните правоотношения между страните се установяват с представения договор от 23.05.2022г., както и от обстоятелството, че ответникът, с отговора на исковата молба е признал наличието на така сключен договор между страните. Не е оспорено също така, че са извършвани превози на пътници по силата на сключения договор.

За установяване задължението за плащане на ответника и неговия размер са представени фактури, както и е поискано назначаване на съдебносчетоводна експертиза.

По делото се установи, от експертното заключение, че процесните фактури, съдържат всички необходими реквизити. По въпросите, свързани с фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за плащане на цената на извършените транспортни услуги, е формирана съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение №166/26.10.2010 г. по т. дело №991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение №42/19.04.2010 г. по т. дело №593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение №46/27.03.2009 г. по т. дело №454/2008 г., ВКС, ІІ т.о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о.