Решение № 78 от 15.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. София, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева при участието на секретаря ЕЛИ ИВ. ДИМАНДИЕВА в присъствието на прокурора Е. П. като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600547 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 313НПК.

Образувано е по протест на СГП и жалби от защитници на подс. И. Д. Г. против присъда от 27.102022 г. , по н.о.х.д. 1395/2015 г. по описа на СНС, 14 състав .

С присъдата подс.И. Д. Г. е признат за невиновен и оправдан по обвинение за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.1 вр.ал.1 пр.2 НК.

Подс. И. Д. Г. е признат за виновен по обвинение , че инкриминираното деяние е осъществено в периода от август 2011 г до 9.11.2012 г. в гр. Ямбол ,София и гр. Варна.за престъпление за по чл.253 ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.6 вр.чл.26 ал.1 НК.

При при условията на чл.54 НК на подс. Г. е наложено наказание

„лишаване от свобода“ за срок от 4 години.

Подс. Г. е оправдан :

= за това ,че престъплението е извършено в периода от януари до юли 2011, респективно и след 10.11.2012 г. до 5.02.2013 г.

: „че деянието по чл. 255 НК е осъществено чрез съставяне на дневници за покупки„

= „че неверността на съставените отчетни регистри се заключава ,че в тях са отразени данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит ,без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл. 9 ЗДДС“ .

1

= „ че в тях са отразени данъчни фактури,без да са налице данъчни събития по чл. 25 ал.1 пр.1 ,пр.2 и пр.4ЗДДС /доставки на стоки и услуги или услуги и внос „.

= че , с тези деяния е избегнал плащането на данъчни задължения„.

= „че лично сам и непосредствено е извършил деянията„.

= „ че е използвал изпълнителния способ по чл.255 ал.1 т.7 НПК , чрез „приспадане на неследващ се данъчен кредит „

= “по обвинението по всяко деяние ,че е извършено през времето от началото на данъчния период , за който се отнася до датата на подаване на съответната справка – декларация „.

Подс. Г. е оправдан и за разлики в размера на избегнатото установено данъчно задължение за посочените конкретни периоди в присъдата между предявеното обвинение и установеното от съда

На основание чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС съдът е определил първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода „.

На основание чл.59 НК е приспаднато от наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в периода от 5.02.2013 г. до 31.07.2013 г.

Подс. И. Д. Г. е признат за невиновен и оправдан по обвинение за престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 т.6 и т.7 вр.ч.26 ал.1 НК извършено в гр.София и гр. Ямбол за период месец февруари 2011 г. и април 2012 г.

Подс.Г. С. К. е признат за невинен и оправдан по обвинение за престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр.ал.2 НК .

Подс.Ж. М. М. е признат за невинен и оправдан по обвинение за престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр.ал.2 НК .

Подс.П. Г. Н. е признат за невинен и оправдан по обвинение за престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр.ал.2 НК .

В основен протест и допълнение към него се оспорва правилността на присъдата по отношение на оправдаването на подсъдимите по обвиненията за престъпления по чл.321 НК. Прави се анализ на различните доказателства по делото и изводи за доказаност на това обвинение .

Предлага се присъдата да бъде отменена и постановена нова,с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по обвиненията за престъпленията по чл. 321 НК.

Не се правят искания за събиране и проверка на доказателства от въззивната инстанция.

Постъпило е възражение против протеста и допълнението към него от подс.

И. Д. Г. л.59 – л.61.с.д. Оспорва се изразената увереност на държавното обвинение и доводите , че от доказателствата се установява наличието на ОПГ в инкриминирания по обвинението период. Посочва се,че не са доказани времето и обстоятелствата, при които е създадена организационната връзка между участниците в групата и постигнатото общото съгласие за осъществяване на престъпленията.Моли се протеста да бъде оставен без 2 уважение.

Постъпили са въззивни жалби от адв. К. и адв.К. А., защитници на подс. И.

Д. Г..

Адв.К. обжалва присъдата в осъдителната и част.Излага съображения, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен материален закон , а наложеното наказание е явно несправедливо.

Предлага на основание чл. 336 ал.1 т.3 вр.чл.334 т.2 НПК да бъде отменена присъдата в осъдителната и част относно признаването на подс Г. за виновен по обвинението за престъпление по чл. 253 ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.6 вр.чл.26 ал.1 НК и постановена нова присъда ,с която бъде признат за невиновен.Алтернативно предлага поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подс Г., да бъде отменена присъдата като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда или изменена поради явна несправедливост на наложеното наказание.

Адв. К. А., като защитник на подс Г., е подала въззивна жалба 4.11.2022 г. и допълнение към нея на 20.01.2023 г.,с която обжалва присъдата в осъдителната и част.

В основната жалба, / която е 62 листа/ посочва, че присъдата е неправилна,необоснована и незаконосъобразна,постановена при допуснати , отстраними,съществени нарушения на процесуалните правила. Като такива посочва ,че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246НПК, налице е непълно фактическото обвинение, противоречие между обстоятелствената част на обвинителен акт и на обвинението за престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 ,т.6 и т.7 вр.ч.26 ал.1 НК.Счита ,че има неяснота в обвинението описано в обстоятелствената част като посредствено извършителство, но не са конкретизирани лицата,а също така не е посочен начина на извършване на престъплението.Посочените нарушения могат да бъдат отстранени чрез изготвяне на нов обвинителен акт.Неправилно подс.Г. е признат за виновен, че е извършил престъплението чрез посредствено извършителство на счетоводителите на посочените дружества,защото не е изменено обвинението по чл. 287НПК в хода на съдебното следствие.Присъдата е постановена в нарушение на чл.303 НПК тъй като обвинението не е доказано безспорно и не е даден отговор на въпросите включени в предмета на доказване по чл.102 НПК. Наложеното наказание е явно несправедливо тъй като не са взети предвид социално битовите данни за подс Г. и периода , който е изминал от извършване на престъплението.

В допълнение към въззивната жалба защитата л.88 – л.104 с.п.защитата доразвива съображенията си против осъдителната част на присъдата по отношение на подс Г.. Посочва ,че присъдата е постановена от незаконен състав тъй като от развитието на съдебния процес може да се заключи , съдията докладчик е проявил предубеденост при решаване на делото.

Предлага подс. Г. да бъде признат за невиновен или алтернативно присъдата да бъде отменена и върната за ново разглеждане от друг състав на 3 първоинстанционния съд.

Не се правят искания за събиране и проверка на доказателства от въззивния съд.

В съдебно заседание подсъдимите редовно призовани се явяват лично и със защитниците си .

Прокурорът предлага да бъде уважен протеста по изложените съображенията.Относно жалбата на подс.Г. за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон счита,че са не основателни и предлага присъдата в тази част да бъде оставена без уважение.

Защитникът на подс. Г., адв.К., предлага присъдата в обжалваната й част да бъде отменена тъй като е постановена в нарушение на материалния закон и съществува противоречие в повдигнатото обвинение. Не е доказано изложеното в обвинителния акт, че подсъдимият е извършил престъплението.Първостепенният съд е изменил обвинението като в мотивите го е нарекъл „премоделиране и преформулиране „. Счита , че обвинението не е доказано, а мотивите не съдържат аргументи въз основа на кои доказателства е направил изводите си.Предлага присъдата да бъде отменена и подсъдимият бъде оправдан. Алтернативно предлага ако подсъдимият не бъде оправдан делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, който има правомощието да го върне на прокурора за да бъдат отстранени допуснати процесуални нарушения, които ограничават правото на подсъдимия да узнае в какво точно е обвинен и съответно да организира своята защита.

Счита,че наложеното наказание е явно несправедливо поради изтеклия продължителен период от време на водене на наказателно производство, което е абсолютно основание да бъде определено наказание при условията на чл. 55 НК.Затова предлага да бъде наложено наказание в минимален размер от 3 години, изпълнение на което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

Адв.А. , като защитник на подс. И. Г. посочва ,че въззивния съд има две възможности да отмените присъдата и оправдае изцяло подс. Г. , като потвърди присъдата в оправдателната й част или да върнете делото на първоинстанциония съд.

Поддържа изцяло въззивната жалба като акцентира върху отделни съображения посочени в нея по отношение на осъдителния диспозитив за престъплението по чл.255 НК. и оспорва мотивите на проверявания съдебен акт. Акцентира на допуснатите процесуални нарушения от държавното обвинение,които впоследствие са пренесени в мотивите на съда.Развива обстойни съображения за съществуващи противоречия в мотивите относно инкриминираните фактурите поради неяснота дали прокуратурата е повдигнала обвинение за съставяне или използването им, в дневниците за покупки или за продажби ,както е приел съда в § 40 т.3 на мотивите.Усилията на съда да „премоделира”поради слабостите на обвинителния акт защитата счита ,че са израз на предубеденост на съда.Т.е присъдата е постановена от незаконен състав,което е основание за отмяната и връщане на делото за 4 разглеждане от друг състав. Счита ,че е е нарушен чл. 303НПК,защото съществували достатъчно съмнения за извършване на престъпление.Предлага подс.Г. да бъде признат за невиновен или да бъде отменена присъдата като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг съд.

Този защитник намира,че протеста на прокуратурата е неоснователен и необоснован. Предлага подс. Г. да бъде оправдан по обвинението за престъплението по чл.255НК или алтернативно да бъде отменена присъдата в тази част като делото бъде върнато за ново разглеждане.

Адв.С. защитник на подс Ж. М. счита ,че правилно съдът е преценил, че от обективна и субективна страна не е доказано обвинението за извършено престъпление по чл.321, ал.3 от НК. По тези съображения намира , че постановената присъда по отношение на Ж. М. е правилна и законосъобразна , поради което следва ,на основание чл.338 НПК, да бъде потвърдена.Не се съгласява с мотивите за оправдаването на подс.М.,защото почиват на неправилна интерпретация на доказателствата.Предлага въззивната инстанция, на основание чл.337 ал.3 НПК, да се произнесе по отношение на мотивите и основанията за оправдаването на подс. Ж. М..

Адв.Г.,защитник на подс.П. Н., счита,че първоинстанционната присъда по отношение на подзащитния му е правилна и законосъобразна.Това е така, защото анализа на доказателствения материал е обективен като обвинителната теза е необоснована и почива на формална доказателствена основа. Подс.Н. е имал правомерно поведение и извършвал законна търговска дейност. Предлага да бъде оставен без уважение протеста на прокуратурата като бъде потвърдена присъдата на първостепенния съд.

Адв.Р., защитник на Г. К., счита , че въззивния протест е неоснователен.Присъдата е законосъобразна и правилна, постановена при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Предлага протеста да бъде оставен без уважение и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК да бъде потвърдена първоинстанционна присъда по отношение на подс К.. За да направи това искане развива подробни съображения и прави анализ на доказателствата, с което обосновава заключението си ,че фактическите и правни изводи на съда са правилни и обосновани относно недоказаност на обвинението по отношение на подс.К..Иразява становище,че протеста и допълнението към него не отговарят на изискванията на чл.320 от НПК.Това,според защитата, е така ,защото не са изложени конкретни доводи по отношение на подс. К..