Решение № 102 от 16.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. П., 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500004 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1123/18.10.2022г,. постановено по гр.д.№128/2022г. по описа на РС- П. е допусната да се извърши съдебна делба между Л. И. С., с ЕГН ********** от с.Б., общ.П., обл.П., ул.“Б.Е.“ №47 и Н. П. Б., с ЕГН ********** от с.С., общ.Септември, обл.П. на следния недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П., адрес на имота: гр.П., ул.“Б.“ №31, ет.2, ап.5, който се намира на етаж 2 в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, посочена в документа за собственост площ: 60,66кв.м., брой нива на обекта: 1, прилежащи части: избено помещение №5, с площ 4,68кв.м. и 2л1621% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта: ***, над обекта: 55155.507..299.5.8, при дялове по 1/4ид.ч. за всяка една от ищците Л. И. С. и И. И. И. и 2/4ид.ч. за отв.Н. П. Б., като е отхвърлен иска за делба по отношение на ответника А. П. Т., с ЕГН 1

********** от гр.П., ул.“Б.“ №31, ет.2, ап.5.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Н. П. Б., чрез пълномощника й адв.К. С., в частта в която съдът е допуснат до делба процесния апартамент.

Твърди се, че процесния имот не е съсобствен. В тази насока се визира, че Н. П. Б. е собственик на 1/2ид.ч. от процесния имот по силата на саморъчно завещание от майка си /в частта в която им постановено отхвърлително решение на РС и която не се обжалва. Другата 1/2ид.ч. е придобит от нея на първично основание- изтекла в нейна полза придобивна давност.

Твърди се, че тя е владяла имота в продължение на 20 години, без спорове и дела, трайно, явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, като на давностно владение жалбоподателката сочи, че се е позовала изрично в срок- в отговора на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК.

Визира се, че съдът приема в мотивите на решението си /стр.6/, че другия съсобственик на апартамента- Д.И. е живял в апартамента до смъртта на съпругата си- 2017г., когато М.М. И. /майка на Н. Б./ е починала и едва след 2017г. е отишъл да живее в с.Б..

Приема се в тази връзка, че по делото е установена друга фактическа обстановка, а именно, че те двамата М. и Д.И.и, още през 2000г. са напуснали апартамента и са отишли да живеят в къща, собственост на М. И. в с.Б.. След като е заболяла тежко, Д.И. е отказал да се грижи за нея и са се разделили, като тя е отишла да живее в апартамента в П., в който за нея са се грижили децата й- ответниците Н. Б. и А. Т., а Д.И. е останал да живее в къщата в с.Б., защото е бил установил извънбрачна връзка с тяхна съседка.

Твърди се, че като е обсъждал доказателства, каквито няма събрани по делото, съдът е допуснал съществени нарушения на ГПК. Достигнал е до погрешни правни изводи приемайки, че презумпцията на чл.69 от ГПК не се прилага, като не се е съобразил, че Д.И. /както и неговите племенничкиищците по делото/, макар и съпруг на майката на ответниците, не ги е осиновил и те нямат родствена връзка с Н. Б..

Приема се, че тя е придобила неговата идеална част от апартамента на различно правно основание от наследяването.

Сочи се, че не е спорно по делото, че оспорването на второто завещание 2

/това на Д.И./ е било направено едва в първото по делото заседание.

Визира се, че спорното е дали, то е извършено в срока предвиден в чл.193, ал.1 от ГПК или е преклудирано. Това е саморъчно завещание /на Д.И./ е било приложено от ищците още с исковата молба, но не е било оспорено в нея, а едва в първото по делото заседание.

Твърди се, че в нарушение на чл.193, ал.1 от ГПК съдът е приел, че оспорването може да стане по- късно, а имено в първото по делото заседание.

Открито е производство по оспорването на това завещание, като в последното съдебно заседание, с определение по чл.194, ал.2 от ГПК е изключено от доказателствата.

Приема се, че не следва да се споделят мотивите на съда, че оспорването на завещанието, в случая следва да се приравни на възраженията по чл.342 от ГПК, поради което се преклудира след края на първото съдебно заседание.

Твърди се, че съдът като е тълкувал разширително разпоредбата на чл.342 от ГПК е допуснал съществено нарушение на ГПК, а оттам е постановил неправилен съдебен акт.

Искането е да се отмени решението в обжалваната му част.

Претендират се разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от Л. И. С. и И. И. И., чрез пълномощника им адв.Р. К..

Твърди се в същия, че в отговора си по предявения иск пред районния съд, жалбоподателката е твърдяла, че не е изготвяла саморъчно завещание на Д.И.И., което е направено в нейна полза.

Сочи се, че в самия граждански процес, не е имало интерес от обстоятелството, кой е непосредствения извършител на престъплението, а е налице интерес от отговора на въпроса, Д.И.И. ли е бил автор на завещанието?

Визира се, че Б. твърди, че е станала собственик на другата 1/2ид..ч. от жилището по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност, но по делото са разпитани свидетели, от показанията на които не се установява упражняването от нея давностно владение.

По повод на твърдението, дали саморъчното завещание на Д.И.И. е 3 оспорено и дали оспорването е валидно и в срок се заявява, че в молбата за делба е заявено, че „…не е налице нито едно от законовите изисквания, за да сме изправени пред хипотезата за наличие на завещателно разпореждане, тъй като починалите не са автори на саморъчните завещания, на които се е позовала Н. П. Б. пред нотариус А. И..“. В молбата за делба изрично е оспорено наличието на саморъчно завещание в полза на Б..

Твърди се, че поради оспорването на саморъчните завещания от страна на ищците, съдът е попитал ответната страна, желае ли да се ползва от завещанията, като тогава първите категорично са се противопоставили на доказателствената сила на същите. Производството е било открито именно по отношение на автентичността на представените частни документи. Поради това се приема, че не е налице основанието на което се позовава жалбоподателя.

Претендират се разноски във въззивната инстанция.

С Определение №2461/29.11.2022г., постановено по гр.д.№128/2022г., по описа на РС- П. е допълнено Решение №1123 от 18.10.2022г. по гр.д.

№128/2022г. по описа на РС- П. в частта за разноските, като е осъдена Л. И.

С., с ЕГН ********** от с.Б., общ.П., обл.П., ул.“Н.М.“ №7 и И. И. И., с ЕГН ********** от с.Б., общ.П., обл.П., ул.“Б.Е.“ №47, да заплатят на ответника А.

П. Т., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Б.“ №31, ет.2, ап.5, съдебни разноски в размер на 600лв.

В съдебно заседание, жалбоподателката Н. Б., редовно призована не се явява. За нея се явява пълномощникът й адв.С.. От страна на последният се поддържа подадената въззивна жалба. Излагат се доводи в тази насока.

Подробни такива са развити в представени писмени бележки. Искането е да бъдат уважени подадената жалба.

Ответниците Л. И. С. и И. И. И., редовно призовани не се явяват. Не се явява и процесуалния им представител адв.К.. От страна на последния е постъпило писмено становище, с което и изложено становище по съществото на спора. Иска се да се потвърди решението и се остави без уважение подадената жалба. Моли за присъждане на разноски.

Ответникът А. П. Т., редовно призован не се явява. За него се явява адв.С., който на практика пледира във връзка с въззивната жалба на Б., тъй като решението на практика не се обжалва в частта относно този му 4 доверител.

Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата допустимост в обжалваната му част, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:

Производството е за делба във фазата по допускане на делбата. Същото е образувано пред РС- П., във връзка с предявен иск по чл.34, ал.1 ЗС за делба недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П., адрес на имота гр.П., ул.

„Б.“ №31, ет.2, ап.5, който се намира на етаж 2 в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, посочена в документа за собственост площ: 60.66кв.м., брой нива на обекта: 1, прилежащи части: избено помещение №5 с площ 4.68кв.м. и 2.1621 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта:

***, над обекта:

***.

Ищците Л. И. С., с ЕГН ********** от с.Б., общ.П., обл.П., ул. „Н.М.” №7 и И. И. И., с ЕГН ********** от с.Б., общ.П., обл.П., *** в исковата си молба твърдят, че между страните е налице съсобственост по наследство. Твърдят, че са наследници на Д.И.И., с ЕГН **********, б.ж. на гр.П., починал на 24.04.2018г., който няма деца и е брат на баща им И.И.И., с ЕГН **********, б.ж. на с.Б., починал преди него на 23.11.1986г.

Твърди се в същата, че ответниците Н. П. Б., с ЕГН ********** от с.С., общ.Септември, обл.П. и А. П. Т., с ЕГН ********** от гр.П., ***, ет.2, ап.5 са деца и наследници на М.М. И., с ЕГН **********, б.ж. на гр.П., починала на 29.08.2017г.

Сочи се, че приживе наследодателите Д.И.И. и М.М. И. са сключили брак на 28.08.1982г., след което на 07.11.1990г. първият от тях закупили процесното жилище с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти.

Твърди се, че след смъртта на съпрузите, съответно на 24.04.2018г. и 5

29.08.2017г. страните са придобили оставения в наследство имот при следните квоти: по 2/6 идеални части за всеки от ищците и по 1/6 идеална част за всеки от ответниците.

Визира се, че страните не могат доброволно да прекратят съсобствеността. Искат от съда да допусне и да извърши делба на имотите при посочените дялове.

В постъпил в срок писмен отговор от страна на ответникът Н. П. Б. се оспорва наличието на съсобственост. В тази насока се твърди, че е изключителен собственик на имота, на основание оставени в нейна полза саморъчни завещания от наследодателите М.М. И. и Д.И.И., съставени съответно на 10.03.2016г. и 17.04.2018г.

Твърди се, че завещанията са обявени по надлежния ред и въз основа на тях са съставени констативни нотариални актове, с които тя е призната за собственик, а именно: нот. акт №40 от 24.01.2018г., том I, рег. №642, н.д.

№39/2018г. и нот. акт №108 от 05.06.2018г., том IV, рег. №6439, н.д.

№627/2018г. и двата по регистъра на А. И.- нотариус с №423 в НК.

При условията на евентуалност се приема от същата, че е придобила имота чрез давностно владение, което е установила върху него още при закупуването му през 1990г. и което упражнява до момента явно, спокойно и непрекъснато.

Твърди се, че през 1986г. е заживяла в него заедно с майка си и нейния съпруг Д.И.И.. Средствата за неговото закупуване през 1990г. са осигурени от нея и от нейната майка, а наследодателят на ищците Д.И.И. не е имал средства да плати цената по договора за продажба.