Решение № 501 от 11.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Варна, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Цветелина Г. Хекимова

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20263100500565 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ ЕАД ЕИК 204830885 със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Горубляне, ул. Павел Красов 35, чрез пълномощник адв. М. Г., САК, срещу Решение № 4491 от 11.12.2025г., пост. по гр.д. № 459/2025г. по описа на ВРС, с което съдът ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ ЕАД ЕИК 204830885 със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Горубляне, ул. Павел Красов 35, дължи на Д. Г. Т. с ЕГН ********** сумата от 250 евро - обезщетение, на осн. чл.7, ал.1, б "б" от Регламент 261/2004 на Европейския парламент за закъснял полет № BUC879 по направление Варна – Кападокия на 15.05.2023г. с повече от три часа закъснение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (10.11.2023г.) до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по ч.гр.д. № 4412/2024г. по описа на РС- Варна, 42 състав, на осн.чл. 422, ал. вр. чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно.

Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда, че причина за закъснението на процесния полет не е извънредно обстоятелство по смисъла на Регламент 261/2004, а неточно изпълнение на задълженията от въздушния превозвач. Поддържа се, че е било налице извънредно обстоятелство по смисъла на Регламент 261/2004 - технически срив в софтуерната система на Гражданска въздухоплавателна администрация на 1

Република Турция в няколко последователни дни непосредствено преди полета - на 09.05.2023г., на 10.05.2023г. и до обяд на 11.05.2023 г. Сочи се, че съдът не е съобразил ангажираните доказателства, че превозвачът е подал в законовия срок от 5 работни дни преди полета на 15.05.2023 г. документи за получаване на разрешение за провеждане но процесния полет до Гражданска въздухоплавателна администрация на Република Турция, чието обработване, обаче, е забавено поради посочения срив, и одобрението не е получено на деня следващ подаването – 12.05.2023г., както е било обичайно. Сочи се, че противно на възприетото в решението, поисканите със забавяне на 12.05.2023 г. от Турската ГВА формални корекции в застрахователния сертификат на превозвача - поставяне на печат и посочване на име и фамилия до печата/посочване на максимално излетно тегло на самолета, не установяват подаване на нередовно заявление и неполагане на дължимата грижа от Въззивника, доколкото същите са формални и ако не е съществувал продължителния срив в системата на Турската ГВА, то нередовностите са щели да бъдат поправени в срок, достатъчен, че да не се предизвика забава в реализирането на полета. Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз, по тълкуването и прилагането на разпоредбите на този регламент (Решение по съединени дела С-581/10 и С-629/10), съгласно която приложното поле на разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент 261/2004 е било разширено и съдът приема, че пътникът няма да има право на обезщетение, ако въздушният превозвач е в състояние да докаже, че голямото закъснение се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, тоест обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Сочи, се в разпоредбата на т. 14 от Преамбюла на Регламент 261/2004, препращаща към Конвенцията от Монреал, съгласно която задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки.

Настоява се, че техническият срив на системата на турската ГВА и спирането на оперативната работа на Турската ГВА в периода 09.05.2023г. - 11.05.2023г. представлява събитие, което не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и е извън ефективния му контрол.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в цялост, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Д. Г. Т., чрез пълномощник, депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Изтъква се, че пътникът е изпълнил своите задължения съгласно договора за въздушен превоз - явил се е навреме и е спазил всички необходими изисквания, но поради нередовни документи на авиокомпанията, пристига в крайната дестинация с над три часа закъснение. Сочи се, че Турската ГВА е поискала формални корекции в застрахователния сертификат на ответното дружество, което означава, че дружество превозвач е подало нередовно заявление за разрешение за осъществяване на полета. В тази връзка се сочи, че заявлението е било разгледано от служителите още на 12.05.2023 г.

(три дни преди деня на полета), но поради липсата на задължителни реквизити, е било върнато за коригиране. Вследствие на нередовността, коригираната заявка е изпратена отново за одобрение, но поради множеството запитвания не е било възможно да се разгледа толкова бързо. Поддържа се твърдението, въведено с исковата молба, че небрежността на авиокомпанията 2 довежда до закъснението на процесния полет, а не възникналия технически проблем в системата.

Въззиваемият моли за потвърждаване на съдебния акт, както и за присъждане на разноски във въззивната инстанция.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса и подлежи на разглеждане по същество..

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.

След изпращане от СРС по подсъдност на исковата молба, заявена от Д.

Г. Т. с ЕГН **********, пред Районен съд Варна е образувано гр.д. № 459/2025г. и разгледан иска й срещу „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ ЕАД ЕИК 204830885 със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Павел Красов 35, с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл. 7, ал.1, б. а от Регламент 261/2004г. на Европейския парламент, за установяване дължимостта на сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за полет BUC879 по направление Варна – Кападокия 15.05.2023г. с час на излитане по разписание 10.35ч. местно време и час на кацане на 11:40ч. местно време, поради закъснение на полета, довело до пристигане в крайната дестинация – Кападокия с повече от три часа закъснение, поради което му се дължи обезщетение за закъснял полет, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (10.11.2023г.) до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по ч.гр.д. № 4412/2024г. по описа на РС- Варна, 42 състав.

Не е било спорно между страните по делото, че между тях е бил сключен договор за въздушен превоз за редовен полет № BUC 879/ Н 6879 по маршрут Варна – Кападокия на 15.05.2023г., планиран по разписание с час на излитане 10:35 ч. местно време и час на кацане 11:15 часа местно време; че полетът е осъществен на 15.05.2023г. с час на излитане от летище Варна 15:30 часа и час на кацане Невшехир (Кападокия) в 16:27 часа, като закъснението на полета е над 3 часа – 4 часа и 49 минути; че разстоянието по маршрута е до 1500 км.

3

Установено е в исковото производство, че в диапазона от 09.05.2023г. до 11.05.2023 г. до обяд има технически срив в софтуерната система на Гражданската въздухоплавателна администрация на Република Турция, поради което същата не обработва заявки за извършване на полети.

Заявката от 08.05.2023 г. на ответника „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ ЕАД ЕИК 204830885 е върната на 09.05.2023г. поради липса на печат върху застрахователния сертификат; повторно е разгледана след като системата на ГВА на Турция е била активна на 11.05.2023 г. и повторно е върната поради непосочени под подписа на сертификата, име и фамилия на подписалия го.

Това забавя обработването на документите по заявлението, поради което разрешението за полет е издадено на 15.05.2023г. сутринта и е получено покъсно от ответника. Видно от имейл от обслужващ агент на летището в Кападокия до ответника към 15.05.2023г. в 13:02 часа, заявлението за застраховка все още в процес на обработка. Налице са данни, че в часа на деня, в който полета следва да бъде извършен полета от Варна в 10:35 местно време, не е налице необходимото разрешение, което постъпва по-късно на същата дата.

Съгласно чл. 3, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, същият е приложим за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността.

В решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С403/07 г. е възприето тълкуване, според което членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента.

Прието е в съображение 14 от преамбюла на Регламента, че съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.

Съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

Според решение от 31 януари 2013 г., СЕС дело C-549/07 , дело C12/11 и дело C-257/14, като извънредни обстоятелства по смисъла Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на 4 съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол.