Решение № 214 от 30.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Пловдив, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20215001000733 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260238, постановено на 16.06.2021 г. по т.д.

356/2019 г. на Окръжен съд-С.З., с което е осъден „Г.ф.“-гр.С. да заплати на К.

СТ. ИВ. сумата 14 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 08.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на изтичане на срока по чл.

497 от КЗ – 18.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът над този размер до предявения такъв от 100 000 лв. като неоснователен, осъден е „Г.ф.“-гр.С. да заплати на К. СТ. ИВ. сумата 1229 лв., представляващата застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие причинено ПТП, настъпило на 08.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на изтичане на срока по чл.

497 от КЗ - 18.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът над този размер до предявения такъв от 1756лв. като неоснователен и недоказан, осъден е „Г.ф.“-гр.С. да заплати на адв. Р.М. сумата 1 519 лв.- адвокатски хонорар с включен ДДС, осъден е К. СТ. ИВ. да заплати на „Г.ф.“-гр.С. сумата 2 691 лв.- разноски по делото, съобразно 1 отхвърлената част на предявените искове.

Жалбоподателят К. СТ. ИВ. моли решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба, подадена на 14.07.2021 г., в частите му, с които е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане от „Г.ф.“-гр.С. на обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 8.12.2018 г. за разликата над уважения размер 14 000 лв. до размер 80 000 лв., ведно със законната лихва от 18.07.2019 г., както и е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане от „Г.ф.“-гр.С. на обезщетение за причинените му имуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 8.12.2018 г. за разликата над уважения размер 1229 лв. до пълния предявен размер 1 756 лв., ведно със законната лихва от 18.07.2019 г., а също и в частта му за разноските. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 25.11.2019 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 558,ал.5 във вр. с чл.

557,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Г.ф.“гр.С. да му заплати сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени душевни болки и страдания вследствие на телесни увреждания, както и да му заплати сумата 1 756 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, които неимуществени и имуществени вреди са настъпили при и в резултат на ПТП на 8.12.2018 г., причинено по вина на водача Св. В. Ил. при управлението на МПС, което е било без регистрационен номер и за което е нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които обезщетения се претендират от ищеца като пострадало лице от ответника „Г.ф.“-гр.С., ведно със законната лихва върху сумите от датата 18.07.2019 г., от която е изтекъл тримесечният срок по чл. 496,ал.1 във вр. с ал.3,т.1 от КЗ. Не заявява искане за събиране на нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата, подадена от „Г.ф.“-гр.С., по съображения, изложени в писмен отговор от 9.09.2021 г. Претендира за присъждане на разноски.

Жалбоподателят „Г.ф.“-гр.С. моли решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба, подадена на 20.07.2021 г., в частите му, с които фондът е осъден да заплати на К. СТ. ИВ.

2 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 229 лв., които вреди са причинени от настъпило на 8.12.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от 18.07.2019 г., както и в частта му за разноските. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни.

Не заявява искане за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата, подадена от К. СТ. ИВ., по съображения, изложени в писмен отговор от 17.09.2021 г. Претендира за присъждане на разноски.

Третото лице-помагач на „Г.ф.“-гр.С. Св. В. Ил. не е взело становище по жалбите.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Ищецът твърди с исковата молба, подадена до окръжния съд на 25.11.2019 г., че той е пострадал на 8.12.2018 г. при настъпило ПТП по вина на водача Св. В. Ил., който е управлявал лекия автомобил, в който като пътник на предната дясна седалка е пътувал ищецът. Твърди, че след ПТП е откаран в болница и му е направена операция на петата на десния крак, извършена е репозиция поради счупване в областта на китката на дясната ръка, като е поставена шина на ръката за срок от 30 дни и гипсова лонгента, и е проведено медикаментозно лечение, след което на 18.12.2018 г. той е изписан. Твърди, че на 22.01.2019 г. е постъпил в болница в гр.С. и е извършена операция на дясната ръка, като е изписан на 25.01.2019 г. и му е назначено медикаментозно лечение. Твърди, че на 8.05.2019 г. отново е постъпил в болницата в гр. С. и е опериран на 9.05.2019 г., като са отстранени поставените му импланти на костта на петата, след което на 11.05.2019 г. е изписан. Твърди, че за провежданото леченеие е направил разходи в размер общо на 1 756 лв., от които 75 лв. за потребителска такса за болничен престой, 1600 лв. за такса за консуматив за остеосинтеза и 81 лв. за такса за придружител. Твърди, че пътният инцидент му е причинил множество болки и страдания, с големи усилия се справя в ежедневието си самостоятелно, 3 силно е ограничил социалните си контакти поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитва от фрактурата в областта на дясната пета. Твърди, че не може да се придвижва самостоятелна, а при минимални движения изпитва силна болка, придвижва се с помощни средства, при заемането на определено положение на тялото усеща болезненост и бързо умаляване.

Твърди, че поради счупването на китката не може да движи свободно дясната си ръка и да пише, което му пречи като ученик, отразява се и на моториката на крайника, изпитва трудности при хранене, обличане и други елементарни битови дейности, защото е счупена по-активната дясна ръка и е увреден десният крак. Твърди, че усеща замайване и често главоболие от травмата в областта на главата, както и изпитва дискомфорт от необходимостта някой да се грижи за него. Твърди, че повторната операция и пролежаването в различни лечебни заведения му се отразява зле емоционално. Твърди, че забраната да спортува за период от половин година поради характера на уврежданията на крака и ръката го правят затворен и тревожен, чувства се изолиран от своите връстници, развива остеопороза като последица от фрактурата на петната кост, все още изпитва силни болки в областта на травмите. Твърди, че изживеният стрес от произшествието рефлектира върху общото му емоционално състояние и е повлиял отрицателно върху психиката му на подрастващ, станал е след ПТП раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитва чувство на безпокойство и притеснение, срамува се от оперативните белези на ръката и крака. Твърди, че е променена походката му поради счупването на петната кост и това го притеснява, станал е стеснителен и затворен, изпитва неувереност и страх от МПС. Твърди, че страданията му продължават, като възстановяването му все още не е приключило. Твърди, че за водача на автомобила, причинил ПТП, не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че е отправил искане до „Г.ф.“ за изплащане на обезщетение, но такова му е отказано. Затова претендира за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и на обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 1 756 лв., ведно със законна лихва.

Ответникът с отговора на исковата молба, подаден на 31.12.2019 г., оспорва исковете изцяло, по основание и размер. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, защото е пътувал в МПС 4 без да постави задължителния предпазен колан, което е нарушение на чл.

137а от ЗДвП и е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда, както и защото се е съгласил да пътува при неправоспособен водач, който познавал, а също и защото се е съгласил да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, който познавал и който е употребил алкохол/наркотични вещества, като и самият ищец е употребил алкохол/наркотични вещества заедно с водача С.И. преди процесното ПТП.

Счита размерите на двете претенции за изключително завишени. Оспорва и претенцията за лихва, включително относно посочената от ищеца начална дата за изчисляването й 8.12.2018 г.

С допълнителната искова молба, подадена на 5.02.2020 г., ищецът оспорва твърдението на ответника за наличие на съпричиняване от негова страна като недоказано. Твърди, че е неоснователно оспорването на размера на предявения иск за неимуществени вреди. Заявява, че претендира за присъждане на законната лихва от датата, на която е изтекъл тримесечният срок по чл. 496,ал.1 във вр. с ал.3, т.1 от КЗ – 18.07.2019 г.

С отговора на допълнителната искова молба, подаден на 6.03.2020 г., ответникът поддържа заявените оспорвания и възражения.

С обжалваното решение окръжният съд приема, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 557,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ, а именно наличие на увреждане от управляващ МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установени противоправно поведение и вина на водача Св. В. Ил. с одобреното от наказателния съд споразумение по НОХД № 473/2019 г. на РС-Ч., наличие на причинно-следствена връзка между деянието на виновния водач и причинените на ищеца К.И. неимуществени и имуществени вреди. Съдът с оглед вида и характера на доказаните увреждания, възрастта на ищеца към датата на ПТП, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, общата продължителност на лечебния и възстановителен процес, ограниченията, които е търпял ищецът, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, преценява, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 20 000 лв. Във връзка с възражението на ответното застрахователно дружество за наличие на съпричиняване от страна на ищеца 5 на вредните последици съдът преценява, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. Съдът приема въз основа на събраните гласни доказателства за основателно това възражение във връзка с твърдението, че ищецът е знаел, че се качва при неправоспособен шофьор, който е употребил алкохол, поради което намира, че е налице съпричиняване в размер на 30% и обезщетението следва да се намали от размер 20 000 лв. на 14 000 лв. Съдът преценява, че е доказан искът за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в размер на 1756 лв., като отчита процента на съпричиняване и затова присъжда сумата 1229 лв.

С въззивната жалба жалбоподателят-ищец К.И. твърди, че решението е неправилно в обжалваните от него части, с които предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 14 000 лв. до 80000 лв. и предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за размера над 1229 лв. до пълния предявен размер 1756 лв., защото окръжният съд неправилно е определил, като занижен, размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и неоснователно е приел наличие на основание за намаляване на двете обезщетения поради наличие на съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Счита, че съдът не е съобразил в достатъчна степен болките, страданията и съпътстващите изключително негативни емоционални преживявания и състояния, които е претърпял и продължава да търпи ищецът от причинените му физически увреждания, както и всички претърпени от ищеца телесни увреждания, проведеното лечение, в това число и оперативно, продължителния период на възстановяване, възрастта на ищеца и значението й за преживяването на процесното събитие, обстоятелството, че той и до момента не е възстановен, отражението на събитието върху психическото здраве и емоционално състояние на ищеца. Твърди, че съдът неправилно е взел предвид обясненията на третото лице-помагач на ищеца С. И. относно знание на ищеца, че се качва в автомобил, управляван от неправоспособен водач след употреба на алкохол, защото той е заинтересован от изхода на делото поради правото на регрес на ответния фонд спрямо него. Твърди, че показанията на свидетелите Т. и Д. трябва да се ценят с отчитане на обстоятелството, че те са сочени за свидетели на случващото се преди инцидента, но не са установени като такива от органите на досъдебното производство и не са разпитвани там, както и че тези показания са 6 противоречащи си помежду си и на останалите доказателства по делото.