Определение № 20411 от 21.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20411 гр. София, 21.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510719 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Фондация „Св. Константин и Елена“ срещу определение № 31178/23.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 65650/24 г. по описа на СРС, 24 състав, с което е изменено на основание чл. 248 ГПК разпореждане № 75679/13.05.2025 г. по ч. гр. д. № 65650/24 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта за разноските. Твърди, че е нарушена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, както и че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен. Иска се от съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба – „А1 България“ ЕАД е подал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който поддържа, че частната жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима, а при условията на евентуалност – да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съдът, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател, становището на ответника по частната жалба и материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на първоинстанционния съд.

1

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „А1 България“ ЕАД срещу Фондация „Св. Константин и Елена“ за заплащане на сумата от 482,62 лв. – неустойка за предоставено и невърнато оборудване след прекратяване на договор № М5188143/18.10.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 30.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 38,22 лв. – мораторна лихва за периода от 18.01.2024 г. до 29.10.2024 г., както и държавна такса в размер на 21,25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

На 28.01.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65650/24 г. по описа на СРС, 24 състав, с което е разпоредено на длъжника Фондация „Св. Константин и Елена“ да заплати на заявителя „А1 България“ ЕАД сумите, посочени в заявлението, в т. ч. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.

С разпореждане № 65898/23.04.2025 г. по ч. гр. д. № 65650/24 г. по описа на СРС, 24 състав, са дадени указания до заявителя, че може да предяви иск за установяване на съществуването на вземането в 1 – месечен срок от съобщението.

С разпореждане № 75679/13.05.2025 г. по ч. гр. д. № 65650/24 г. по описа на СРС, 24 състав, постановено по реда на чл. 415, ал. 5 ГПК, е обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2025 г. по ч. гр. д. № 65650/24 г. по описа на СРС, 24 състав.

С определение № 31178/23.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 65650/24 г. по описа на СРС, 24 състав, е изменено на основание чл. 248 ГПК разпореждане № 75679/13.05.2025 г. по ч. гр. д. № 65650/24 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта за разноските, като Фондация „Св. Константин и Елена“ е осъдена да заплати на „А1 България“ ЕАД сумата от 421,25 лв., представляваща строени съдебни разноски в заповедното производство.

За да допълни разпореждане № 75679/13.05.2025 г. по ч. гр. д. № 65650/24 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта за разноските, като осъди длъжника да заплати на заявителя сумата от 421,25 лв., представляваща строени съдебни разноски в заповедното производство, заповедният съд е приел, че длъжникът 2 е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като не е платил задължението в уговорения срок за изпълнение по договора, и го е оспорил по реда на чл. 414 ГПК, поради което сторените разноски следва да останат в негова тежест.

Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на частния жалбоподател, че заповедният съд не е спазил процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Ето защо, заявеното за първи път с частната жалба възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение не е преклудирано.

Видно от договора за правна защита и съдействие от 28.10.2024 г. за процесуално представителство във връзка със завеждането на заповедно производство по чл. 410 ГПК срещу длъжника е уговорено заплащането от заявителя на сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение. В договора е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой при подписването му, поради което същият служи за разписка за получаването му.

С оглед обема на извършените от процесуалния представител на заявителя действия, изразяващи се в попълване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /по образец/, и липсата на фактическа и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че адекватният и съответстващ на пазарните условия размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на заявителя е в размер на 100 лв.

Предвид изложеното по – горе, определение № 31178/23.07.2025 г. по ч. гр. д. № 65650/24 г. по описа на СРС, 24 състав, постановено по реда на чл.

248 ГПК, следва да се отмени като неправилно в частта, в която е изменено разпореждане № 75679/13.05.2025 г. по ч. гр. д. № 65650/24 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта за разноските - за разликата над сумата от 100 лв. до сумата от 400 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. В останалата част частната жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 31178/23.07.2025 г. по ч. гр. д. № 65650/24 г.

3 по описа на СРС, 24 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, в частта, в която е изменено разпореждане № 75679/13.05.2025 г. по ч. гр. д. № 65650/24 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта за разноските - за разликата над сумата от 100 лв. до сумата от 400 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от Фондация „Св.

Константин и Елена“ срещу определение № 31178/23.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 65650/24 г. по описа на СРС, 24 състав, в останалата й част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4