Решение № 153 от 29.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Велико Търново , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20214001000055 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 260080/2.12.2020 година по т. д. № 364/2019 година на Окръжен съд Русе е отхвърлен като неоснователен предявен от И.С. Т. в качеството му на постоянен синдик на „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“-в несъстоятелност срещу „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“-в несъстоятелност, чрез законния представител Ю. Г. Д. – управител, Р. К. Н., Д. К. Н., двамата от гр. Русе, иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от Търговския закон за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелен длъжник на увреждаща кредиторите сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице, сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, обективирана в нотариален акт № 196, том II, рег. № 4364, дело № 239 от 10.10.2016 година на нотариус П. Т., с район на действие – Районен съд Русе, вписан в Служба по вписванията Русе, вх. рег. № 14503/10.10.2016 година, акт № 174, том 37, дело № 7533, с която първият ответник „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“-в несъстоятелност е прехвърлил на втория ответник Р. К. Н. по време на брака му с третия ответник Д. К. Н. правото на собственост върху апартамент № 14, на осмия етаж, вх. 6 в жилищен блок ********* по бул. ********* в гр. Русе, със застроена площ 73.52 кв. м, представляващ 1 самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при граници: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта – няма, заедно с избено помещение № 13 с площ 4.29 кв. м, 0.815 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена от 86.39 кв. м.

С посоченото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от И.С. Т. в качеството му на постоянен синдик на „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“-в несъстоятелност срещу „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“-в несъстоятелност чрез законния представител Ю. Г. Д. – управител, Р. К.

Н. и Д. К. Н., двамата от гр. Русе, евентуален иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелен длъжник на сделка, удостоверена с нотариален акт № 196, том II, рег. № 4364, дело № 239 от 10.10.2016 година на нотариус П. Т., с район на действие –Районен съд Русе, вписан в Служба по вписванията Русе, вх. рег. № 14503/10.10.2016 година, акт № 174, том 37, дело № 7533, с която първият ответник „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“-в несъстоятелност е прехвърлил на втория ответник Р. К. Н. по време на брака му с третия ответник Д. К. Н. правото на собственост върху апартамент № 14, на осмия етаж, вх. 6 в жилищен блок ********* по бул. ********* в гр. Русе, със застроена площ 73.52 кв. м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при граници: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта – няма, заедно с избено помещение № 13 с площ 4.29 кв. м, 0.815 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена от 86.39 кв. м.

Със същото решение „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“-в несъстоятелност чрез синдика И.С. Т. е осъдена да заплати от масата на несъстоятелността в полза на държавния бюджет по сметка на Окръжен съд Русе сумата 468.12 лева – дължима по делото държавна такса, на основание чл. 649, ал. 6 от Търговския закон.

С посоченото решение „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“-в несъстоятелност чрез синдика И.С. Т. е осъдена да заплати от масата на несъстоятелността на Р. К. Н. сумата 1 900 лева – разноски.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от И.С. Т. в качеството му на постоянен синдик на „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“-в несъстоятелност, против Решение № 260080/2.12.2020 година по т. д. № 364/2019 година на Окръжен съд Русе. Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Изразено е несъгласие с извода на първостепенния съд за липса на увреждащ характер на атакуваната разпоредителна сделка.

„Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“-в несъстоятелност, 2 представлявана от Ю. Г. Д. – председател, е прехвърлила свой недвижим имот при условията на даване вместо изпълнение на основание чл. 65 от Закона за задълженията и договорите с цел погасяване на вземане на приобретателя към прехвърлителя. Действително като резултат от сделката пасивът на бъдещата конкурсна маса е намалял. Същевременно в патримониума на „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“-в несъстоятелност, представлявана от Ю. Г. Д. – председател, не е постъпила насрещна парична или имуществена престация. Разпоредителната сделка има увреждащ характер в контекста на откритото производство по несъстоятелност за „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“-в несъстоятелност. Изложени са подробни съображения за разграничението на исковете по чл. 646 от Търговския закон и чл. 647 от Търговския закон. В хипотезата на чл. 647, ал. 1, точка 6 от Търговския закон нееквивалентността на престациите е възможен, но не и необходим, задължителен елемент от фактическия състав. Увреждане по смисъла на тази норма може да е налице и при еквивалентност на престациите, когато недействителната сделка обективно затруднява удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Свързаността между страните по увреждащата сделка е водещ елемент от фактическия състав по чл. 647, ал. 1, точка 6 от Търговския закон – същата обуславя увреждането. За основателността на иска по чл. 647, ал. 1, точка 6 от Търговския закон в случая е без значение дали Н. е знаел, че прехвърлянето на недвижимия имот има увреждащо действие спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник. Законодателят отдава предпочитание на правата и интересите на кредиторите, като главното съображение за това е именно свързаността между несъстоятелния длъжник и неговия контрагент. Увреждащата сделка или действие със свързано лице косвено проявява и преферентен ефект по смисъла на чл. 646 от Търговския закон – в перспектива нарушава нормативно установения дистрибутивен механизъм по чл.

722 от Търговския закон. След предявяване и приемане на вземанията си Г. Н. би участвал в разпределението на сумата, получена от осребряването на имота, съответно на размера на своите вземания в конкуренция с останалите кредитори. Погасеният с атакуваната сделка пасив на несъстоятелния длъжник би имал значение единствено до размера на квотата на член-кооператора. Увеличаването на пасива на масата на несъстоятелността след евентуалното възстановяване на погасените вземания на член-кооператора на основание чл.

648 от Търговския закон би било само формално. Изчерпването на конкурсната маса и прекратяването на производството по несъстоятелност ще има за последица погасяването на всички неудовлетворени предявени и приети вземания (чл. 739, ал. 2 от Търговския закон).

Кредиторите с възстановени вземания понасят редом с другите хирографарни кредитори риска от фалита на длъжника. При признаване основателността на исковете от страна на ответниците ще има по-голяма вероятност те да се включат сравнително навреме в разпределението на осребреното имущество от масата на несъстоятелността. В постоянната практика на Върховен касационен съд на Република България по приложението на чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се приема, че при предявен отменителен иск с посоченото правно основание увреждане е налице със самия факт на имущественото разпореждане, извършено от длъжника. Цитирана е съдебна практика.

3

За фактическия състав на иска по чл. 647, ал. 1, точка 6 от Търговския закон е от значение не свързаността между член-кооператорите, а тази между член-кооператора – приобретател по атакуваната разпоредителна сделка, и кооперацията – прехвърлител на имущественото благо. За обосноваване на тази свързаност е достатъчно позоваване на § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон. Нормите на § 1, ал. 1 и ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон нямат императивен характер – съдържат се в материалноправен нормативен акт на частното право, не охраняват публичен интерес.

Изброяването в ал. 1 не е изчерпателно – свързаност може да се обоснове и с правнологически аргументи, съответни на общата нормативна уредба и духа на закона.

Кооперацията е корпоративно устроено юридическо лице – търговец. Подобно на членственото правоотношение на съдружника в дружество с ограничена отговорност, съдържанието на членственото правоотношение между член-кооператора и кооперацията включва насрещни права и задължения. Между член-кооператорите и кооперацията се създават и съществуват продължително във времето комплексни правоотношения, включващи права и задължения от имуществен и неимуществен характер. Логично е да се приеме наличието на свързаност между член-кооператорите и кооперацията. Членкооператорът се намира в пряка степен на свързаност с кооперацията по всички нормативни критерии, визирани в § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон.

Предявеният от „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“-в несъстоятелност, представлявана от И.С. Т. – постоянен синдик, иск е по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а не по чл. 135, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. В този случай релевантните елементи от фактическия състав са увреждането (обективен елемент) и знанието за увреждането (субективан елемент). Не е необходимо да има предварително съгласуване на волите на страните, насочено към причиняване на увреждането.

Павловият иск е предявен от постоянния синдик на несъстоятелния длъжник в контекста на производството по несъстоятелност. Съобразно чл. 649, ал. 4 от Търговския закон оборимата презумпция за знание за увреждането по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прилага и при свързаност на контрагента с несъстоятелния длъжник. Г. Н. като член-кооператор към момента на атакуваната разпоредителна сделка е знаел за нейния увреждащ характер. При невъзприемане на тезата за наличие на свързаност, съответно неприлагане на презумпцията по чл. 649, ал. 4 от Търговския закон, във връзка с чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, се изтъкват аргументи за доказаност по несъмнен начин пред първостепенния съд, че ответникът е знаел за увреждащия характер на прехвърлителната сделка. Опасността от фалит на „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“-в несъстоятелност е мотивирала малка част от членкооператорите (в това число и ответника) да потърсят възстановяване на вложените парични средства по заобиколен начин – чрез получаване на недвижими имоти от патримониума на несъстоятелния длъжник с ясното съзнание, че по този начин затрудняват непоправимо 4 възможността на мнозинството от кредиторите на несъстоятелния длъжник да получат удовлетворение на своите вземания. Не е логично житейски Г. Н. да не е знаел, че активите на кооперацията са недостатъчни за пълно издължаване към всички член-кооператори.

Направено е искане да се отмени Решение № 260080/2.12.2020 година по т. д. № 364/2019 година на Окръжен съд Русе и да се постанови друго такова, с което да се уважи конститутивният иск по чл. 647, ал. 1, точка 6 от Търговския закон, при условията на евентуалност – да се уважи отменителният иск по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.