Решение № 2242 от 28.11.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 6020/2016
- Вид
- Решение № 2242
- Подписан
- 28.11.2017
- В сила
- 16.11.2018
- Състав
- ВАЛЕРИЯ ИВАНОВА БРАТОЕВА ДАМГОВА
Цитирани разпоредби
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.67, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 21, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.261, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 96, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е № гр. С., 28.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Диляна Цветкова, разгледа докладваното от съдията търговско дело № 6020 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на А.М.С.(АМС), с адрес: гр.
С., бул. “*******, представлявана от министър-председателя Б.Б., предявена срещу дружествата, участващи в КОНСОРЦИУМ „Т.-И.О.”: „Т.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и „И.о.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, за солидарното им осъждане да заплатят неустойки за забавено изпълнение на дейности по т. 1.15, т. 1.16 и т. 1.17 от договор № МС-127 от 20.11.2014 г., сключен по реда на ЗОП (отм.), в общ размер от 57266,15 лева, както и сумата 3248,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху претендираните неустойки от 21.12.2015 г. до предявяване на исковата молба - 12.07.2016 г..
Ищецът твърди, че за изпълнението на дейности по проект К
12-21-1/26.02.2013 г. „Подобряването на управлението на човешките ресурси чрез усъвършенстване на ЕИСУЧРДА - предпоставка за ефективна администрация”, след проведена процедура по ЗОП (отм.), между АМС като възложител и „Т.“ ЕАД и „И.о.“ АД (дружествата, участващи в КОНСОРЦИУМ „Т.-И.О.”) като изпълнители, бил сключен договор № МС-127 от 20.11.2014 г. с предмет „Развитие, доставка на софтуерни лицензи и внедряване на ЕИСУЧРДА, съпътстващо обучение” със срок за изпълнение на дейностите 10 (десет) месеца, считано от датата на подписване на договора, т. е. до 20.09.2015 г., който срок с допълнително споразумение № 1 към договора от 09.09.2015 г. бил продължен с един месец, т. е. до 20.10.2015 г., като в срока за изпълнение се включвало и времето, необходимо на независимия консултант за извършване на проверка на дейностите, както и времето необходимо на възложителя за приемане на резултатите от дейностите с подписването на приемо-предавателен протокол без забележки. Без да съобразят това обстоятелство, в последния ден от срока за изпълнение – 20.10.2015 г., изпълнителите внесли доклади за приключване на дейностите по предоставяне на услуги 1.15, 1.16 и 1.17. След извършена от изпълнителите доработка на предадената документация и проведени от независимия консултант проверки и тестове на резултатите, на 30.11.2015 г. и на 01.12.2015 г. възложителят подписал протоколи за приемането на дейностите по т. 1.15, т. 1.16 и т. 1.17 от договора. На 21.12.2015 г. на изпълнителите била връчена покана за доброволно заплащане на дължимите неустойки за забава, като плащането било отказано, с аргумента, че забавата била в резултат на дейността на независимия консултант и на възложителя. При тези твърдения за ищеца възниквал правен интерес от солидарно осъждане на изпълнителите да заплатят дължимата неустойка за забава в общ размер 57266,15 лева, изчислен на базата на 0,1 % от договореното възнаграждение за съответната дейност за всеки просрочен ден, съгласно раздел XI, точка т. 11.1 от договора, а именно: за дейност „Внедряване на ЕИСУЧРДА“ (услуга 1.15 по договора) – неустойка от 37389, 84 лева за периода 20.10.2015 г. – 30.11.2015 г., за дейност „Внедряване на интеграцията за зареждане на данни от ИИСДА в ЕИСУЧРДА“ (услуга 1.16 по договора) – неустойка от 1512 лева за периода 20.10.2015 г. – 01.12.2015 г. и за дейност „Миграция на данни в ЕИСУЧРДА“ (услуга 1.17 по договора) – неустойка от 18364,31 лева за периода 20.10.2015 г. – 30.11.2015 г.. Освен неустойките, ответниците дължали и обезщетение за забава от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение -21.12.2015 г. до предявяването на исковата молба.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Т.“ ЕАД е депозирало отговор, в който оспорва основателността на исковете с твърденията, че работата била предадена в рамките на уговорения срок. Времето за преглеждане на работата на изпълнителите от трето лице - консултант, върху чиято дейност изпълнителите нямали възможност да влияят, и времето за приемане на изпълнението от възложителя, който не спазил предвидената в договора процедура, не следвало да се включват в срока за изпълнение. Размерът на претендираните неустойки следвало да се определи единствено на база договореното възнаграждение без в същото да се включва ДДС. Самото изпълнение на договора се извършвало на части, като предаването на отделните части фактически е било извършено много по-рано от крайния срок, а докладите за приключване на дейностите единствено констатирали предаването на изпълнението. Ищецът не бил оказал необходимото съдействие на изпълнителите, поради което отговорността им следвало да се намали с периода на забава на кредитора, както следва: за дейностите по 1.15 от договора – 24 от твърдяните 41 дни забава в действителност се дължали на забава на кредитора, за дейностите по 1.16 от договора – кредиторът бил отговорен за 7 от твърдяните 42 дни забава, а за дейностите по 1.17 от договора – кредиторът бил причината за 28 от претендираните 41 дни забава.
От страна на „И.о.“ АД е постъпил отговор, в който се оспорва основателността на исковете, при твърдението работата по трите процесни дейности да е била предадена в срок. Неправилно ищецът приемал за забава времето, през което самият той бил в забава поради комуникацията си с третото лице, в нарушение на уредената в договора процедура по приемане на изпълнението. Разпределянето на отговорността на ответниците следвало да се извърши в съответствие с уговореното в договора за консорциум от 29.11.2013 г..
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове. Твърди, че съгласно договора всяка от дейностите се считала за изпълнена след подписването без забележки на приемателно-предавателен протокол от възложителя, което обстоятелство не се оспорвало от ответниците. Оспорва да е изпадал в забава за приемане на изпълнението по отделните дейности, тъй като имал право да преглежда предадените документи и докладите от третото лице, за което в договора бил предвиден срок от 1 седмица. Начисленият ДДС бил част от дължимото възнаграждение, съответно следвало да бъде включен в базата, въз основа на която е изчислена неустойката. Ответниците били солидарно отговорни пред възложителя за изпълнението на договора за обществена поръчка и следвало да отговарят по същия начин по предявените искове.
В допълнителния отговор ответникът „Т.“ ЕАД поддържа възраженията си срещу исковете. Твърди, че било изпълнило и предало дейностите по т. 1.15 и 1.17 от договора много преди крайния срок, като от предаването им възложителят е могъл да ползва изработеното по предназначение. Изработеното се предавало на възложителя, а не на третото лице - оценител „Р.С.“ ЕАД и срокът за изпълнение на договора не можел да зависи от действията на последното.
Вредите, които ищецът претендирал, се дължали на забава на третото лице и трябвало да бъдат обезщетени от него. В тази връзка прави процесуално възражение за прихващане с обезщетение за вреди, причинени му от забавата на третото лице. От фактическите твърдения на „Т.“ ЕАД може да се направи извод, че дължимостта на неустойката съставлява вреда, която се дължи на поведението на третото лице – консултант и ищецът следва да носи отговорност за тази вреда.
По същество изложеното не съставлява възражение за прихващане, а възражение срещу основателността на иска за заплащане на мораторна неустойка, основано на твърдението за неизпълнение, респ. забавено изпълнение на третото лице.
Именно в тази връзка са и изложените твърдения, че от представените от ищеца документи било видно, че забавянето на дейностите по 1.15 от договора се дължало на пропуск на третото лице. Дейностите по 1.15, 1.16 и 1.17 били независими една от друга, което означавало, че при констатирани от ищеца несъответствия по една от дейностите, същият не трябвало да задържа приемането на останалите дейности и да начислява неустойки за забава върху тяхната стойност.
Ответникът „И.о.“ АД не е подало допълнителен отговор в срока по чл. 373, ал. 1 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят и с определение от 07.07.2017 г. за безспорен и поради това ненуждаещ се от доказване в отношенията помежду им е отделен фактът, че на 20.11.2014 г. е сключен договор № МС-127 с предмет „Развитие, доставка на софтуерни лицензи и внедряване на ЕИСУЧРДА, съпътстващо обучение” със срок за изпълнение на дейностите 10 (десет) месеца, считано от датата на подписване на договора, т. е. до 20.09.2015 г., който срок с допълнително споразумение № 1 към договора от 09.09.2015 г. е продължен с един месец - до 20.10.2015 г., като ответниците изпълнили възложените им по 1.15, 1.16 и 1.17 от договора дейности.
Спорен в производството е фактът дали изпълнителите са престирали в уговорения срок или е налице забава, която да поражда в тяхна тежест акцесорно задължение за заплащане на мораторна неустойка.
В документа, обективиращ сключения договор, страните се съгласили за всяка от дейностите по т. 1.15, т. 1.16 и т. 1.17 срокът за изпълнение да е до 10 месеца, считано от сключването от договора (т.2.2 от договора), като приемането на изпълнението страните предвидили да се извършва с подписване на приемателно-предавателен протокол – т.3.1 от договора. С допълнително споразумение срокът за изпълнение на всяка от процесните три дейности бил изменен и се считал 11 месеца от сключването на договора, т. е. до 20.10.2015 г..
В т. 3.1.1 от договора страните уговорили услугите, посочени в т.1.17 да се приемат след проверка от независим консултант, който следвало да извърши проверката в триседмичен срок от предаването на резултата, а възложителят следвало да се произнесе по приемането на резултатите в едноседмичен срок след доклада на независимия консултант. По отношение на дейностите по т.1.15 и 1.16 приемането следвало да се осъществи след тестове от независим консултант в рамките на две седмици от предаването на резултата, а срокът за произнасяне на възложителя за приемане на резултатите бил също 1 седмица след доклада на независимия консултант. В т.3.1.5 страните се съгласили, че всяка една от дейностите ще се счита за изпълнена след подписването на приемо-предавателния протокол от възложителя, като при забава в изпълнението на определените дейности изпълнителят следвало да заплати на възложителя неустойка от 0,1% от договореното възнаграждение за съответната дейност за всеки ден забава, но не повече от 10% - т.11.1 от договора.
Видно от представените придружителни писма, вх. №02.19-2/19.10.2015 г. на възложителя от страна на изпълнителите по договора е предадена потребителска документация на ЕИСУЧРДА версия 1 към дейност 1.15, ръководство за администриране и наблюдение, техническа документация към дейността и сорс код на ЕИСУЧРДА. От страна на възложителя на независим консултант – „Р.С.“ ЕАД документите са предадени за проверка на 26.10.2015 г., като на 09.11.2015 г. от третото лице е изготвен и предаден доклад за проверка на предадената документация и сорс код на ЕИСУЧРДА, в който е констатирана необходимост от доработка на техническата и потребителската документация за отстраняване на несъответствия, съответно следвало да се отстранят липсващи компоненти в сорс кода на системата и да се разшири описанието на билд процедурата на ЕИСУЧРДА.
Докладът е връчен на изпълнителите на 10.11.2015 г. и на 13.11.2015 г. същите с придружителни писма представили на възложителя нова документация и сорс код, която е предадена на „Р.С.“ ЕАД за оценка на 25.11.2015 г., което дружество изготвило доклад, в който е констатирано отстраняването на всички забележки към предадения продукт и липсата на основания за нови такива. Въз основа на позитивния окончателен доклад на независимия консултант, на 30.11.2015 г. е подписан приемателно-предавателен протокол за приемане без забележки на изпълнението на дейността по т.1.15 от сключения между страните договор. За дължимото на изпълнителите възнаграждение за дейността по т.1.15 „Внедряване на ЕИСУЧРДА“ е издадена фактура №**********/01.12.2015 г. на стойност 911947,20 лева с включен ДДС.