Определение № 1854 от 18.06.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1854 гр. София, 18.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно частно наказателно дело № 20241100603651 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, т. 6 вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1 и ал. 3 от НПК.

Образувано е по постъпил частен протест срещу протоколно определение на СРС, НО, 136 състав от 03.06.2024г., с което е прекратено съдебното производство по НОХД 1425/23г. по описа на състава, като е върнато на СРП с аргумент за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и по частен протест срещу протоколно определение, постановено на същата дата и в същото производство, с което МНО „домашен арест“, взета по отношение на подс. А. Ж. Г. е изменена в МНО „парична гаранция в размер на 10 000 лева“.

В протеста срещу съдебния акт, с който се прекратява съдебното производство, се твърди, че в обвинителния акт са описани всички съставомерни признаци на престъпленията, за които подс. А. Г. е предадена на съд. Навеждат се доводи, че е налице противоречие при изграждането на обвинителната теза, доколкото датата 05.04.2021г. е посочена във връзка с изискуемата от закона конкретика за времето, в което е извършено твърдяното престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 НК. В протеста се предлага въззивният съд да отмени атакуваното определение и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В протеста срещу определението, с което мярката за неотклонение на подс. А. Г. е изменена от „домашен арест“ в „парична гаранция в размер на 10 000 лева“ се твърди, че не е отчетена тежестта на инкриминирания общественоопасен резултат, както и обществената опасност, произтичаща от факта, че подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност за усложнена престъпна дейност при съучастие. Предлага се въззивният съд да отмени атакуваното определение и да потвърди мярката за неотклонение „домашен арест“.

За да прекрати съдебното производство, първоинстанционният съд е счел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с алтернативното посочване началото на инкриминирания период, в който се твърди, че е осъществено противозаконно лишаване от свобода по смисъла на чл.142а, ал.5, пр.1, алт. 2 и пр.2 вр. с ал.1 НК (15 или 16.03.2021г.). СРС е приел за установено, че обвинителната теза не е ясна в частта относно кога е настъпила средната телесна повреда – на 05.04.2021г. или в началото на инкриминирания период, относим към противозаконното лишаване от свобода (на 15 или 16.03.2021г.). Първият съд е посочил, че нарушението е отстранимо от прокурора в 1 досъдебната фаза на процеса.

След отвод на съдебния състав с протоколно определение от 14.03.2024г., започнал разглеждане на делото по внесен обвинителен акт от 30.01.2023г., делото е било разпределено на друг съдия – докладчик, който насрочил и провел разпоредително заседание на 03.06.2023г. Именно постановените в това разпоредително заседание определения при решаване на въпросите по чл.248, ал.1, т.3 и т.6 НПК са предмет на въззивен контрол съобразно постъпили срещу тях 2 бр. частен протест, както и с оглед процесуалната възможност за това по чл.341 ал.2 НПК вр. с чл.249, ал.3 НПК.

Постъпилият частен протест срещу определението, с което е ревизирА. мярката за неотклонение на подс. Г., както и частният протест срещу определението по чл.248, ал.1, т.

3 НПК са процесуално допустими, тъй като са били депозирани в предвидения от закона срок (чл.342, ал.1 НПК).

По същество съдът намира, че частният протест на СРП срещу определението по чл.248, ал.1 т.3 НПК, както и частният протест срещу определението по чл.248, ал.1, т.6 НПК са основателни.

Относно протеста срещу определението по чл.248, ал.1, т.6 НПК.

Наказателната отговорност на А. Ж. Г. е била ангажирА. с постановление на СРП от 18.07.2022 г., с което е била привлечена в качеството на обвиняема по ДП № 513 ЗМК 107/2021 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 14284/2021 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 142а, ал. 5, пр. 1, алт. 2 и пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На 21.11.2022 г. постановлението й е било предявено и същата е била задържА. за 72 часа по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК. С определение от 24.11.2022 г. по НЧД № 14956/2022 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, спрямо А. Ж. Г. е била взета МНО „задържане под стража“.

Първоинстанционното определение е било потвърдено с определение от 08.12.2022 г. по ВНЧД № 5191/2022 г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав.

С обвинителен акт, внесен в СРС на 30.01.2023 г., СРП е повдигнала на подсъдимата А. Ж. Г. обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 142а, ал. 5, пр.

1, алт. 2 и пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 142а, ал. 5, пр. 1, алт. 2 и пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2 от НК и на подсъдимите Б.Н.Б., А.Й.С., Х.С.Ц., Марио Йорданов Симеонов, а подсъдимият Б.Н.Б. е бил обвинен и в извършване на престъпления по чл. 129, ал. 2, вр. ал.

1 от НК и чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 1425/2023 г. по описа на СРС, НО, 136 състав. С определение от 16.03.2023г., постановено в проведено разпоредително заседание, СРС е потвърдил взетата спрямо подсъдимата А. Ж. Г. МНО „задържане под стража“. Същото е било потвърдено с определение от 28.03.2023 г. по ВНЧД № 1842/2023 г. по описа на СГС, НО, VII въззивен състав.

С определение от 23.03.2023 г., постановено по НОХД № 3829/2023 г. по описа на СРС, НО, 1 състав, е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по същото дело с подсъдимите А.Й.С., Х.С.Ц. и М.Й.С..

Производството по НОХД № 1425/2023 г. по описа на СРС, НО, 136 състав, е продължило по отношение на подсъдимите Б.Н.Б. и А. Ж. Г..

С определение от 22.05.2023 г., постановено в открито съдебно заседание, СРС е уважил искането на подсъдимата Г. за изменение на взетата спрямо нея МНО „задържане под стража“, като е изменил същата в МНО „домашен арест“. След осъществен въззивен контрол върху посочения акт СГС е отменил същия, като е оставил без уважение искането на подсъдимата.

На следващо място по повод осъществена въззивна проверка на протоколно определение от 18.07.2023 г. на СРС, с което е било оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимата, по ВНЧД № 4238/2023 г. по описа на СГС, XV въззивен състав е било постановено определение от 07.08.2023 г., с което СГС е 2 отменил първоинстанционното определение, като е изменил МНО на подсъдимата Г. от „задържане под стража“ в „домашен арест“. Така мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета по отношение на А. Ж. Г., е била изменена в „домашен арест“ с определение на СГС от 06.08.2023г. по ВНЧД № 4238/2023 г. по описа на СГС, XV въззивен състав. Тази мярка е била потвърдена при инициирани последващи производства по чл. 270 от НПК, съответно с определение от 23.11.2023 г. на СРС и определение от 14.12.2023 г., постановено по ВНЧД № 7002/2023 г. по описа на СГС, I въззивен състав, както и с определение от 08.01.2024 г. на СРС и определение от 31.01.2024 г., постановено по ВНЧД № 386/2024 г. по описа на СГС, XV въззивен състав и понастоящем продължава да се изпълнява спрямо подс. А. Ж. Г..

С оглед правната квалификация на повдигнатото срещу подсъдимата Г. обвинение е налице първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК, тъй като е за престъпление по чл.

142а, ал. 5 от НК и за това престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до двА.десет години.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице обосновано предположение за вероятна съпричастност на подс. Г. към престъплението, за което е предадена на съд. Извод в тази насока се обосновава от показанията на свидетелите Г.Т., Л.Г., Д.С., Р.Е., И.Б., писмените доказателства, заключенията на комплексните съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, както и от заключението на съдебномедицинска експертиза.

Настоящият съдебен състав счита, че не е налице опасност от укриване на подсъдимата, тъй като същата е с установена самоличност и постоянен адрес по делото. Не е преодоляна обаче опасността от извършване на друго престъпление.

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от НПК искането за изменение на мярката за неотклонение е основателно при промяна на обстоятелствата, обусловили вземането на мярката за неотклонение, или при наличие на други, нови обстоятелства, които налагат нейното изменение. Предпоставките за вземане, респ. продължаване на действието на мярката за неотклонение „домашен арест“ са наличието на обосновано предположение, че обвиняемото лице е извършило престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, както и наличие по отношение на него на една от двете предвидени в закона опасности - да се укрие или да извърши престъпление, която следва да е реална (чл. 62, ал. 2, вр. чл. 64, ал. 4, вр. чл. 63, ал. 1 от НПК).

Съдът намира, че към настоящия момент продължават да съществуват законоустановените предпоставки, които са обосновали вземането на МНО „домашен арест“ спрямо подсъдимата А. Ж. Г., като липсват нови обстоятелства, които да налагат изменението й в по-лека такава. В процеса на изпълнение на посочената мярка за неотклонение и във връзка с необходимостта от извършване на медицински прегледи подсъдимата е депозирала по делото молби, които са били уважени и същата е получила разрешение да напусне адреса си съответно с определение № 3188/28.09.2023 г., определение № 166/16.01.2024 г., определение № 600/15.02.2024 г., определение № 658/20.02.2024 г., определение № 833/05.03.2024 г. и определение № 1977/29.05.2024г.

Съдебните състави вече са отчели значението на СМЕ, както и значението медицинско свидетелство от 17.07.2023 г., съгласно които подсъдимата е клинично здрава и в добро общо състояние, но през ноември 2014 г. е била диагностицирА. с биполярно разстройство, като в известен период от време е страдала и от паническо разстройство, което не е било контролирано в необходимата степен в условията на арест. С посочения по-горе аргумент, който е послужил на съда, за да измени мярката за неотклонение на подс. Г. от „задържане под стража“ в „домашен арест“, съдът намира, че данните за налично психично заболяване не е ново обстоятелство и вече е било съобразено при смекчаване на мярката за процесуална принуда.

На следващо място, доколкото изпълнявА.та мярка за неотклонение е приравнена по последици на МНО „задържане под стража“, е от значение срокът на задържане, както и дали същият все още е разумен. В съдебната фаза на наказателния процес не е предвиден 3 допустим максимален срок на задържане, какъвто законът определя за досъдебното производство. Ето защо съдът е компетентен да извърши собствена преценка при отговор на въпроса дали изтеклият срок на задържане е разумен. В конкретния случай въззивната инстанция намира, че срокът на задържане е значителен по своята продължителност, но все още е разумен с оглед фактическата и правна сложност на случая. От момента на задържането на поде. Г. - 21.11.2022 г., е изминал период, по-голям от година и шест месеца.

В този период обаче е приключило досъдебното производство, внесен е обвинителен акт, проведени са над 10 съдебни заседания. В този период се включва и времето за събиране на други доказателства, извън ангажираните към обвинителния акт, т. напр. комплексна СПЕПЕ от ВЛ доктор М. и магистър психолог С.А.И., с която подробно е била изследвА. личността на Г.Т., вкл. и свидетелската му годност.

Не се споделя доводът на първоинстанционния съд, че с оглед продължителността на изпълнение на мярката за неотклонение домашен арест, интензитетът на опасността от извършване на друго престъпление е намалял. След последното произнасяне на съда в обратния смисъл с определение по чл.270 НПК от 29.04.2024г. е изминал период, по-малък от два месеца и така изминалият период не е продължителен на базата на процесуалната бързина, с която се е развивало наказателното производство, както и с оглед фактическата и правна сложност на случая. В посочения период първоинстанционният съд е провел разпоредително съдебно заседание и се е произнесъл по всички въпроси, които подлежат на изследване на този процесуален етап. Ако в настоящия случай може да се обсъжда известно забавяне на производството, то е обвързано с необходимостта след отвода на предходния съдебен състав, разглеждането на делото да започне в съдебната фаза от стадия на разпоредителното заседание. В конкретния случай обаче искането за отвод е било депозирано тъкмо от защитата на подсъдимите, в т.ч. и от защитата на подс. Г..