Решение № 198 от 19.05.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Плевен, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20234400500079 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1590/28.10.2022 г., постановено по гр. дело № 3684/2021 г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е допуснал на основание чл.66 ал.1 вр. чл.33 ал.2 от ЗС изкупуване от страна на В. И. Г., ЕГН ********** и Т. Т. Г., ЕГН ********** на 2/3 идеални части от ГАРАЖ, находящ се в гр.

Плевен, съставляващ сграда с идентификатор ***, съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД-1871/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК. с последно изменение, касаещо имота от 30.03.2021гл, с адрес на имота: гр. Плевен. ул.*** (***): с предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи: 1 (един), разположен в поземлен имот с идентификатор *** (***), със застроена площ по кадастрални данни 21,00 кв.м., предмет на сделката в нотариален акт№ 30, том I, рег. № 405, дело № 29/ 14.04.2021 г. на Нотариус Д. Я. рег. № ***, с която Е. И. А., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** е продал на И. П. И., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ***, цялата сграда, при условие, че в едномесечен срок от влизане на решението в сила В. И. Г., ЕГН ********** и 1

Т. Т. Г., ЕГН **********, заплатят на И. П. И., ЕГН **********, от гр.

Плевен, ул. *** и на П. В. И., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ***, сумата от 6333,33лв. и направените разноски по нотариалното изповядване на сделката в размер на 447,97лв.

На основание чл.33 ал.3 от ЗС, ако посочените суми не бъдат заплатени в указания едномесечен срок, решението ще се счита за обезсилено по право.

Със същото решение, Плевенски районен съд е отхвърлил предявения иск на основание чл.66 ал.1 вр. с чл. 33, ал. 2 от ЗС от В. И. Г., ЕГН ********** и Т. Т. Г., ЕГН **********, против Е. И. А., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ***, И. П. И., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** и П. В.

И., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ***, за допускане изкупуването на 1/3 ид.ч. от ГАРАЖ, находящ се в гр.Плевен, съставляващ СГРАДА с идентификатор ***, съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД-18- 71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК. с последно изменение, касаещо имота от 30.03.2021гл, с адрес на имота: гр. Плевен. УЛ.*** (***): с предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи: 1 (един), разположен в поземлен имот с идентификатор *** (***), със застроена площ по кадастрални данни 21,00 кв.м., предмет на сделката в в нотариален акт№ 30, том I, pen № 405, дело № 29/ 14.04.2021 г. на Нотариус Д. Я. peг № ***, като неоснователен.

Осъдил е на основание чл.78 ал.1 ГПК Е. И. А., ЕГН **********, от гр.

Плевен, ул. ***, И. П. И., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** и П. В. И., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ***, да заплатят на В. И. Г., ЕГН ********** и Т. Т. Г., ЕГН **********, разноски по делото в размер 243,48лв.

Определил е на основание чл.115 ал.2 от ЗС на ищците В. И. Г., ЕГН ********** и Т. Т. Г., ЕГН **********, шестмесечен срок след влизането в сила на решението за отбелязването му в Служба по вписванията гр.Плевен, като им е указал, че след изтичането на този срок, вписването на исковата молба по делото губи действието си.

Постъпила е въззивна жалба от В. И. Г. и Т. Т. Г. – ищци в първоинстанционното производство чрез процесуалния им представител – адв. М. С. от Адвокатска колегия – гр. Плевен против първоинстанционното решение в частта му досежно 1/3 ид. част от недвижимия имот – гараж.

2

Въззивниците В. И. Г. и Т. Т. Г. считат, че решението на Плевенски районен съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и установената съдебна практика. Необосновано, съдът е приел, че потестативното право на ищците за изкупуване се разпростира само върху правата, които те самите притежават от собствеността. Няма пречки всеки един от съсобствениците да реализира потестативното право на изкупуване на цялата сграда, в случая гаража, а не съобразно правата, които притежава в съсобствеността.

Въззивниците молят Окръжния съд, да измени първоинстанционното решение, като уважи предявеният иск и за останалата 1/3 ид. част от процесния гараж, със законните от това последици.

Постъпила е въззивна жалба от И. П. И. – ответник в първоинстанционното производство чрез процесуалния му представител – адв. Л. Н. от Адвокатска колегия – гр. Плевен в частта му, в която на основание чл.66 ал.1 вр. чл.33 ал.2 от ЗС е допуснато изкупуване от страна на ищците на 2/3 ид. части от процесния гараж, находящ се в гр. Плевен, ул. *** и в частта му, с която на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците са осъдени солидарно да заплатят на ищците сторените деловодни разноски в размер на 243,48 лв.

Въззивникът И. П. И. счита, че в обжалваните му части решението на Плевенски районен съд е неправилно и необосновано. Счита, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд в мотивите си е приел, че първия ответник Е. И. А. и праводател по сделката с втория и третия ответник се явява суперфициарен собственик на процесния самостоятелен обект – гараж, тъй като ищците не са доказали, че процесния самостоятелен обект – гараж е построен въз основа на учредено право на строеж, т.е. че същият е суперфициарна собственост на първия ответник и праводател.

На следващо място, въззивникът И. П. И. твърди, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд не е приел, че в процесният урегулиран поземлен имот е налице възникнала както вертикална етажна собственост, тъй като в същия имот има построена жилищна сграда, състояща се от отделни жилищни обекти на отделни собственици в режим на етажна собственост, така и е налице възникнала хоризонтална етажна собственост, тъй като в имота има построени самостоятелни обекти – гаражи, които 3 принадлежат на различни собственици, като по този начин теренът придобива обслужващ характер. В съдебната практика се приема, че при наличие на режим на т. нар. хоризонтална етажна собственост, земята представлява обща част по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗС, има обслужващо предназначение и следва собствеността на сградите, а разпоредбата на чл.33 от ЗС не се прилага.

Моли Окръжния съд, да отмени изцяло в обжалваните му части решението на Плевенски районен съд, като остави без уважение исковата претенция на ищцовата страна за признаване правото й на изкупуване спрямо И. П. И., като неоснователна и недоказана. Претендира направените деловодни разноски за двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба на И. П. И. от В. И. Г. и Т. Т. Г.

– ищци в първоинстанционното производство чрез процесуалния им представител – адв. М. С., в който се излага становище, че подадената въззивна жалба от И. П. И. е допустима, но неоснователна. Съдът правилно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.66 вр. чл.33 ал.2 от ЗС. Неправилни и необосновани са доводите и възраженията, че тъй като първия ответник А. – праводател по сделката я е придобил чрез дарение, а не чрез учредено от В. И. Г. и Т. Т. Г. право на строеж, то сделката е действителна.

На следващо място, се твърди, че съображенията за възникнала хоризонтална етажна собственост нямат подкрепа в правната уредба – както в действащото законодателство, константната практика на ВКС, така и от събраните по делото доказателства. Собственикът на гаража може да се ползва от земята, само доколкото това е необходимо за ползването му според неговото предназначение.

Молят Окръжния съд, да остави подадената въззивна жалба без уважение, като им се присъдят направените съдебни и деловодни разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание, процесуалният представител на въззивниците В.

И. Г. и Т. Т. Г. – адв. М. С. поддържа въззивната жалба, като счита първоинстанционното решение за неправилно на посочените в същата съображения и моли, Окръжният съд да отмени решението и да реши спора по същество. Досежно въззивната жалба на И. П. И., счита същата за 4 неоснователна, като моли, същата да бъде отхвърлена със законните от това последици и да бъде потвърдено решението в тази му част.

В съдебно заседание, процесуалният представител на въззивника И. П.

И. – адв. Л. Н. изразява становище, че въззивната жалба е основателна и доказана и моли съда, да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на Плевенски районен съд в обжалваната му част, като неправилно и необосновано. По отношение на въззивната жалба на въззивниците В. И. Г. и Т. Т. Г. счита, че решението в тази му част е правилно, законосъобразно и обосновано, като моли, да бъде оставена без уважение въззивната жалба.

В съдебно заседание, въззиваемите Е. И. А. и П. В. И. не се явяват и не се представляват.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което са процесуално допустими.

По същество жалбата на В. Г. и Т. Г. е основателна, а жалбата на И. И. е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Плевенски районен съд е сезиран с иск с правно основание чл.66 ал.1 ЗС във вр.чл.33 ал.2 ЗС от В. Г. и Т. Г. срещу Е. И. А., И. И. и П. И., като 5 претенцията е да се признае на ищците правото на изкупуване на следния недвижим имот: ГАРАЖ ,находящ се в гр.Плевен с идентификатор *** 3,с адрес на имота гр.Плевен ,ул.“***, разположен в поземлен имот с идентификатор ***с площ по кадастрални данни 21 кв.м., а по документ за собственост – гараж от 18 кв.м., като заплатят на купувача по сделката И. И. продажната цена на гаража в размер на 9500лв.

Окръжният съд изцяло споделя възприетата от РС-Плевне фактическа обстановка, която накратко е следната:

Безспорно е, че с договор за покупко-продажба от 14.04.2021г., обективиран в нотариален акт № 30, том I, рег. № 405, дело № 29/2021 г. на нотариус Д. Я., рег. № ***, с район на действие – РС Плевен ответни кът Е. А. продал на ответника И. И. процесния недвижим имот- ГАРАЖ, находящ се в гр. Плевен, съставляващ сграда с идентификатор ***3, с адрес на имота; гр.

Плевен, ул. ***, разположен в поземлен имот с идентификатор *** с площ 21 кв.м., по кад.данни, а по документ за собственост – гараж от 18 кв.м. за продажна цена от 9500 лв., за която в нот.акт е отразено, че продавач ът е получил изцяло и в брой от купувача. Исковата молба е депозирана на 11.06.2021г., като е спазен двумесечният преклузивен срок за предявяване на иска, съгласно чл. 33 ал. 2 изр. 2 от ЗС, в който смисъл са и изводите на ПРС.

Безспорно е, че ищците са собственици на 2/3 ид.ч. от дворно място, представляващо ПИ с идентификатор *** върху което е изграден процесния гараж, както и на 5/6 ид.части от първия етаж от построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда, заедно с 5/6 ид.части от избеното помещение и 5/8ид.ч.от таванското помещение в същата сграда. Правото на собственост върху дворното място е придобито, както следва: 1/3 ид.ч.от дворното място, представляващо парцел Х,пл. №5756, в стр.кв.387 /заедно с 4/6 ид.ч.от първи етаж на жил.сграда, ведно с 4/6 ид.ч.от избеното и таванско помещение/ ищецът В. Г. е придобил на основание договор от 12.05.2000г. за прехвърляне на недв.имот срещу гледане и издръжка от своята майка Е. В. Г., обективиран в нотариален акт № 8, том ІІ, рег.№2002, дело №166 от 2000г. на нотариус Ж. М.. Имотът е придобит по време на брака му с Т. Г., като гражданският брак е сключен на 10.08.1995г. и собствеността е в режим на СИО.